Кътчето на фотографа

[Lawandula]

И трите са прекрасни, но Белмекен е  Качи ли Зъбчето?

[Ragnos]

За съжаление само до язовира стигнахме, но мястото толкова ми хареса, че възнамерявам често да отскачам до там за снимки. Надявам се скоро да се изкача до хижата, която се намира пред едно малко и китно езерце и е излязла като от приказка. Само при мисълта да я снимам от пейзажно разстояние започват да ме сърбят ръчичките. 

[Ragnos]

Ето още една снимка от едно залезче на 6 август. Мястото е над с. Чокманово, на няколко км от Смолян. 

 

Цък

[Lawandula]

Ден  на фотографа- 19 август. Поздрави на фотографите във форума.  Да ни радвате все така с красоти!

[sonihrisi]

Вярно е, че няма лошо време за снимане!  До това велико прозрение стигнах в началото на снимаческия си захлас. Една ранна юлска утрин, преди изгрев вървях натоварена с техника - голяма чанта с обективи за Канон лентак и триножник. Бях избрала уникално място за снимане край Стара река. Имаше роса и си представях, как ще заблестят капчиците, когато се покажат първите слънчеви лъчи.Реката пък прави  извивка около един хълм и мястото страшно много прилича на Царевец.  Трябваше да се изкача още малко по едни скали, за да достигна заветното място. Аз всъщност успях да се изкатеря, и тъкмо да поставя триножника тежката чанта се затъркаля надолу по скалите. В опита си да я стигна се подхлъзнах яко и понеже нямаше какво да ме спре се затъркалях и аз. Само един от обективите ми оцеля. Съпругът ми ме намери след около час, след като забелязал, че съм излязла със сандали. Сетил се просто, че по тази роса и мокри скали няма как да не стане инцидент. Намери ме ревяща не за посиненото тяло, а за загубата на техниката. От тогава спазвам няколко правила: 1. Обувките са най-важни - със стабилна обувка можеш да се качиш навсякъде и да снимаш що ти душа иска. 2. Колкото и топло да е времето, винаги носи дълги панталони и ръкави. 3. Триножникът не е задължителен.4. Един добър компактен фотоапарат може да ти свърши същата работа като тежката техника /стига да можеш да си го позволиш/  5. Лошо време за снимане няма!!! Всичко, което снимам показва на хората, това, което те не са видяли в определен момент. Научих се да не правя драма от това, че не съм уловила светлината. За мен всяка снимка е история и нещо преживяно, което искам да споделя с близките си и не само. 

Ragnos, водопадът е уникален, наистина, харесва ми много! А залезът, ще се наложи да посетя това място. Прекрасно! И ме включи в календарите с 3 броя. Успех!

Edited August 20, 2020 by sonihrisi

[Ragnos]

@sonihrisi,

съчувствам ти искрено. За щастие засега не съм губил или повреждал техника, но чувството да цениш скъпото оборудване повече от собствените си телеса ми е добре познато. До ден-днешен успешно избягвам сериозни щети по апаратурата, може би защото преживях малък сърдечен удар още като изваждах първия си фотоапарат Nikon D5300 от кутията. Докато се опитвах изключително нескопосано да вържа ремък около него, се оказа, че съм го правил наопаки и изправяйки се с камерата, висяща на врата ми, тялото с обектива просто се изниза от халките и се сурна директно на пода. Помня че седях неподвижно в нещо като шок няколко секунди, докато се пристраша да вдигна чудото от пода. И какво щастие изпитах, когато осъзнах, че нищо му няма. След това на няколко пъти съм се хлъзвал на терен и падайки към земята инстинктивно винаги съм се извъртал така, че да поставя тялото ми между техниката и всички останали твърди, остри или каквито и да било други повърхности, за да го предпазя от щети. Обикновено много внимавам как монтирам камерата на триножника, как я вадя и прибирам от раницата, как сменям обективите и свалям капачките. И винаги, ама абсолютно винаги, я държа с ремъка на врата, дори когато е на статив. По природа съм си доста непохватен и гледам да не оставям нищо на шанса, що се отнася до оборудването ми. Че второ подобно едва ли мога да си купя просто ей така...

 

[Ragnos]

На 15.08.2020 г. at 15:09, Ragnos написа:

За съжаление само до язовира стигнахме, но мястото толкова ми хареса, че възнамерявам често да отскачам до там за снимки. Надявам се скоро да се изкача до хижата, която се намира пред едно малко и китно езерце и е излязла като от приказка. Само при мисълта да я снимам от пейзажно разстояние започват да ме сърбят ръчичките. 

 

Въпросното ходене нагоре от язовира го осъществих, но не стигнах баш до Равничалското езеро в подножието на Белмекен. Малко подцених разстоянието дотам. Понякога обаче намираш нещо друго, за което не си подозирал и което изобщо не е влизало в плановете за снимки. Дали е по-добро от гледката, която си имах наум, ще разбера, когато стигна до въпросното езеро. Но явно ще е задача за другото лято.

 

И така, ето за какво говоря. След около 2 часа ходене от язовира в посока към хижа Белмекен видяхме едно възвишение, на което решихме да спрем за почивка. От първоначалната ни позиция гледката от снимката по-долу още не се разкриваше. Едва след като изкатерихме последното нанагорнище и си поехме малко въздух, успяхме донякъде да оценим какво всъщност виждаме. На мен ми отне още около 5 минути, докато фотографската ми аларма се включи, за да си дам сметка за потенциала на разкрилата се сцена. Казват, че една снимка струва колкото 1000 думи, затова направо я давам:

 

 

Кадърът го заснех кажи речи от мястото ни за почивка. Не знам кой е върхът в далечината, но ми се стори много фотогеничен. Ако някой го разпознае, моля да разбули мистерията.  След като зуумнах готовия кадър на около 200% забелязах, че по склона на върха има три реда скали, подобни на кокалчета на юмрук, затова снимката я кръстих... "Юмрука". Освен че мястото е страшно живописно, имах късмета да хвана и доста приятни светлинни условия. Обилната облачност формираше тук-таме петна от светлина и сянка, които лесно могат да се забележат върху кадъра и това ми направи един много приятен преход от предния към задния план на снимкта. Пак бързам да отбележа, че е правена в най-"нефотографското" време на деня - точно в 15:01 ч. Напоследък все не мога да случа на залез, еле пък изгрев, затова пък започнах да снимам по всяко време и почти на всяко място. Не е най-лошият навик за един пишман фотограф. Но да се върна към мястото. Сцената далеч не се изчерпваше с върха от примерния кадър. По-наблюдателните вероятно са забелязали малката постройка в средния план. Докато разнасях статива нагоре-надолу в търсене на интересни композиции, по някое време се оказах почти до нея. Оказа се някаква запустяла кравеферма (съдейки по наторяването ). Зад нея се виеше една красива рекичка, която водеше началото си някъде иззад върха и продължаваше да тече на зиг-заг из долината. Открай време си представям такава композиция с река в средата и планина в далечината и нямаше как да изпусна тази възможност. С цялата концентрация, на която съм способен, взех да забучвам статива насред бързеите, внимавайки едновременно да не цопна в тях и да опазя камерата. За щастие успях, но една от гумичките на карбоновия крак даде фира и остана за вечни времена в речните обятия.  Жертвата обаче си заслужаваше, защото падаха кадър след кадър красоти, които още не съм стигнал да обработя. За финал намерих и един 3-метров водопад, който обаче ще снимам друг път, защото не бях подходящо екипиран за такова приключение. Но пък намерих страхотно място, на което да искам да се върна отново и което не съм виждал снимано от някой друг. Повече кадърчета от там, когато стигна до тях.

 

Ша извинявате за дългия пост. 

[cucyta]

Хич не ми пречи дългия пост, само да беше сложил повече снимки. Така, де, ще очаквам следващите кадри с нетърпение. 

[Ragnos]

Ще ме прощавате, ама има доста стар материал за довършване и не съм стигнал до тях.

 

Така и така не мога да дам друга снимка оттам засега, ето една по-стара от Родопите.

 

Малко се колебая по отношение на обработката, затова се надявам вие да помогнете в избора. Слагам вариант 1 и вариант 2. Нека гласуването започне сега.  

 

Вариант 1:

 

 

Вариант 2: 

 

[felicyti]

Ами може би Вариант 2. 

Ще взема да вметна и защо: при първи вариант, по-засиления контраст определено спира погледа върху прекрасното небе, но пък и зеленината долу в ляво също става като главен обект от композицията. За това при втори вариант, нещата са по-туширани и главно действащо лице остава красивото небе и дърветата  

 

[Ragnos]

Преди 11 часа, felicyti написа:

Ами може би Вариант 2. 

Ще взема да вметна и защо: при първи вариант, по-засиления контраст определено спира погледа върху прекрасното небе, но пък и зеленината долу в ляво също става като главен обект от композицията. За това при втори вариант, нещата са по-туширани и главно действащо лице остава красивото небе и дърветата  

 

 

И аз клонях към вариант 2. Даже не го бях мислил в такава дълбочина, а чисто и просто визуално ми изглеждаше по-изчистено. Но твоите наблюдения звучат доста по-смислено. Благодаря. 

[felicyti]

Сега ако и още някой гласува, за да не съм сама на хорото ще супер.  

[bealonenomore]

Преди 1 час, felicyti написа:

Сега ако и още някой гласува, за да не съм сама на хорото ще супер.  

 

Добре, от мен да мине  И аз съм за 2, но не мога да се аргументирам, защото гледам с поглед на любител. Та 2 повече ми допада, ама защо – не знам.

[speedy86]

2

Също по гореизброените причини

[merisa]

Аз  пък винаги съм харесвала по-контрастните кадри... и зеленината в предния план на горния кадър е по- зелена... такива дребни нюанси трудно се виждат на нашите не калибрирани монитори... А горния кадър изглежда и по-топъл

Много зависи за какво ще се използва кадъра... освен за "анкетата"

Гласувам за 1

[lukreciana]

Много не разбрах за какво става дума. За изложба или нещо подобно е? За каквото и да е:

Не мисля, че ти е нужно чуждо мнение. Това е лично творчество.

И двата варианта имат какво да кажат и двата варианта са подходящи.

Зависи ти какво чувстваш и какво усещане искаш да предадеш, да внушиш на зрителя.

Заглавието също мисля е от значение.

[helyg]

А пък аз си се записвам за календар отсега , ако ще мога да отбелязвам събития по него /да не е като тазгодишния празен /.

[cucyta]

Аз съм за вариант 2, някак по-естествено ми стои!

[Ragnos]

Много благодаря на всички за мненията! Определено ми бяха от полза. 

 

На 21.10.2020 г. at 20:07, lukreciana написа:

Много не разбрах за какво става дума. За изложба или нещо подобно е? За каквото и да е:

Не мисля, че ти е нужно чуждо мнение. Това е лично творчество.

И двата варианта имат какво да кажат и двата варианта са подходящи.

Зависи ти какво чувстваш и какво усещане искаш да предадеш, да внушиш на зрителя.

Заглавието също мисля е от значение.

 

Далеч съм от мисълта за изложба. Повечето ми кадри не са на ниво за пред публика, но ми харесват достатъчно, че да си поиграя за собствено удоволствие и практика. Защо ми е нужно чуждо мнение... най-вече защото когато си обработвал един кадър в продължение на няколко часа, започваш да пропускаш очевидни неща. Например загубата на детайл или преобработката. В такива случаи е хубаво страничен наблюдател да си каже мнението. Та затова.

 

Впрочем, ето втори обработен кадър от "някъде под вр. Белмекен". Въпросната рекичка в подножието на горния връх. Заглавието е "Змията" и вероятно всички ще се досетите защо.

 

[lukreciana]

Преди 1 час, Ragnos написа:

Много благодаря на всички за мненията! Определено ми бяха от полза. 

 

 

Далеч съм от мисълта за изложба. Повечето ми кадри не са на ниво за пред публика, но ми харесват достатъчно, че да си поиграя за собствено удоволствие и практика. Защо ми е нужно чуждо мнение... най-вече защото когато си обработвал един кадър в продължение на няколко часа, започваш да пропускаш очевидни неща. Например загубата на детайл или преобработката. В такива случаи е хубаво страничен наблюдател да си каже мнението. Та затова.

 

Впрочем, ето втори обработен кадър от "някъде под вр. Белмекен". Въпросната рекичка в подножието на горния връх. Заглавието е "Змията" и вероятно всички ще се досетите защо.

 

Е, тогава ще чакаме да ни спретнеш тук една изложба. Може като филм със заглавие,  да има разказ, но не с думи, а с кадри. 

Успех! На мен това което си снимал ми харесва, аз също се нареждам за календар.

Относно предната снимка, сигурно вече си взел решение, но аз предпочитам вариант 1, някак е по-огнена, а аз съм си огнена зодия...

Тази също ми харесва. Но не съм специалист, нито имам понятие кое как го правиш, защото професионално да снимаш,

към което мисля се стремиш, за това си трябва нюх, усет и късмет, е и техника, без нея  не може, но доколкото схванах- имаш я... А и после разбрах има и обработки...