Jump to content

My Annoying Brother (2016)


lazeto
 Share

Recommended Posts

My_Annoying_Brother_BG_poster_version01.

 

My Annoying Brother (형)

Страна: Южна Корея

Също така известен като: Hyeong

Премиера: 24 ноември 2016

Времетраене: 110 мин.

Жанр: Драма, Комедия

Режисьор: Kwon Soo Kyung

Субтитри: Английски

:imdb:

 

Участват:

Jo Jung Seok като Ko Doo Sik

Park Shin Hye като Lee Soo Hyun

Do Kyung Soo (EXO) като Ko Doo Young

Kim Gang Hyun като Dae Chang

Ji Dae Han като National Team Coach

Lim Chul Hyung като man bumps into Doo Young at clothing store

Lee Do Yeon като woman kissing Doo Young at club

Son San като parole examinant

Shim Hoon Ki като parole examinant

Jung Jae Jin като supermarket owner

Ku Hye Ryeong като employee of welfare section

Lee Sang Hun като employee of welfare section

Jung Dong Gyu като doctor

Jo Won Hee като Doo Sik's father

Lee Yeon Soo като Doo Sik's stepmother

Kwon Bum Taek като janitor

 

Резюме: Младата спортна надежда в джудото Ду Йонг (Do Kyung Soo) получава увреждане на очния нерв по време на международно събитие и губи зрението си. В същото време по-големият му брат Ду Шик (Jo Jung Seok) се възползва от внезапната криза на брат си, за да излезе от затвора. За Ду Йонг, който е загубил родителите си като тийнейджър, тази внезапна поява на по-големия му брат е допълнителен стрес. Ще успеят ли двамата да намерят път един към друг, или завинаги ще останат непознати?

 

 

Свали с български субтитри :subs: :click: :click:

Онлайн с български субтитри :subs: :click:

Свали с български и английски субтитри :click:

Свали с английски субтитри :click:

Свали с руско озвучаване :click:

Онлайн с руски субтитри :click:

  • Like 2
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

От резюмето не излежда да е забавно и неангажиращо, даже много драматично.

Но трейлърът с безразсъдството на Безразсъдния Чо Чонг Сок... го прави забавен :up:

Link to comment
Share on other sites

Очаквах да е повече комедия отколкото драма, но първите 30 мин. така яко ме депресираха, че реших да го спра. Иначе много добро впечатление ми направи Do Kyung-Soo, много добре си играеше ролята. 

Link to comment
Share on other sites

Добре де, пригответе си и кърпички.  :lol::cry: В моите очи това, че някой остава сляп наистина не е драма. Очаквах, че ще наблегнат на комичните ситуации (голям хил му ударих на няколко сцени) и израстването на малкия брат, приемането на увреждането и т.н., което и стана, Но!

 

големият брат... е той ме хвана неподготвена. Наистина не очаквах такава трагедия... някак си не беше честно.

 

Добре се справи с ролята малчо, а имах резерви - браво! Чо Джонг Сок - страхотен, ПШХ - недразнеща, аз - доволна. :up:

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

На 1.05.2017 г. at 16:09, shmatity написа:

Има ли шанс да намеря филма с български субтитри?

Вече е преведен. Утре ще се пусне в замунда.

 

Относно филма... УАУ. Д.О. направо ме изяде с гласа си накрая. Можеше

Spoiler

да го поизкривят и да има хепи енд, ама на...корейска работа.

Ако искате драма и комедия, без капка романс това е филма. :)

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Хм... 

Решена да изгледам всичко, в което Чо Джонг Сок е участвал, стигнах и до филмите :rolleyes:

Някак съм свикнала (основно от американските продукции) филмите да не са такива, каквито изглеждат на трейлърите. Някак винаги се получава така, че филмът е комедия, а най-забавното е събрано в трейлъра, останалото е сценарий, който не е уникален и нечуван. И затова, като гледах трейлърчето и прочетох резюмето, си казах - един неангажиращ филм ще изгледам, като за делнична вечер и запълване на времето. 

Но... не беше неангажираща вечер.

Не искам да кажа, че не ми хареса - момчетата си свършиха работата добре, изиграха си ролите идеално, накараха ме да съпреживея с тях всичко,

Off Topic

но как може вместо смях и забавление, този филм да бъде трагедия. Усмихвах се малко, докато се дърпаха, крещяха и малко биеха - как един слепец с едно движение свали брат си на земята. Или пък когато се правиха на ревльовци. Ам все пак - нещастното момче - как може да се случи всичко това на един човек - родителите му умират, брат му ги изоставя и после е в затвора, и когато си мислиш, че вече всичко ще се оправи и е обърнал съдбата си - бам, защо брат му да не е болен от рак и да умре. И на този фон не останах с мисълта колко нечестен е животът, а по-скоро - няма как това да се случи на един човек в един живот.

 

Определено смятам, че трейлърите трябва да отразяват поне жанра на филма, ако не друго.

Гледайте филмчето иначе, но не се заблуждавайте, че е комедия :)

  • Like 1
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

Историята е от тази порода дето е така красива, че чак те боли да гледаш. А след финала виждаш света по различен начин. Нещо в теб завинаги се е променило. Оцених спомените с онези мои близки, които

Off Topic

вече не са с мен.

Моментите с тях все още ме вдъхновяват. Оцених семейството си наново. Не, че и преди не ги ценях, но все бързам за някъде и си казвам: ''утре''. Ами,

Off Topic

ако няма утре.

Важно е времето тук и сега. И няма нужда да чакам, за да им кажа, че ги обичам и ценя. Да им припомня наши общи спомени, които са забравили. Или да си разкажем кофти история, на която години по-късно се смеем. Имам нужда да правя това всеки ден, дори с опцията да ме сметнат за досадна. За себе си, извадих си изводите. Съжалявам, че не мога по-красноречиво да се аргументирам, но в момента съм едно кълбо от емоции, които не мога да подредя. Толкова се смях, а после плаках, после пак се смях... Корейците са способни така да разчовъркат нещастието, че да осъзнаеш колко всъщност си щастлив да бъдеш просто едно средностатистическо човече. Прекрасно заложени малки детайли. Татусът на брата ме кара да се хиля пет минути. Ще спомена външния вид на една определена личност разхождаща торбички под очите през целия филм, но това е маловажно на фона на останалото. Сюжетът не е нов, но интерпретацията докосва. За мен бе удоволствие да гледам връзката, която изградиха. Ако имаха още екранно време, можеше да разгърнат по-подробно онези малки жестове, които правят хората семейство и са като елексир за душата. На финала: какво имаш или нямаш, е само въпрос на гледна точка :)

 

''Отчето'' с тези потури-на тапет ще си го сложа :28558:

  • Like 2
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Всъщност беше една прекрасна история за важните неща в живота. Може ли да се случи това в реалния живот....може. И се е случвало неведнъж, мисля. Да, много му се насъбра на момчето, но силата и желанието за живот, която брат му му даде е възможна и реалистична. Не съм тръгнала да гледам с някакви очаквания за жанра. Просто завършващата песен ми хареса, преди да съм гледала филма. А и Д.О. ми е любим в превъплъщенията му, които съм гледала досега. Изплаках си очите, но не съм тъжна, а обнадеждена относно възможностите, които ни дава живота. 

Ето я и нея, тази страхотна балада изпълнена от двамата главни:

 

  • Like 4
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Да, филмът е от тези които ти напомнят, че трябва да цениш всяка минута прекарана с близките, приятелите и семейството.... и ти показва колко е хубаво да ги имаш в живота си. Историята не е новост, и въпреки клишето с големия брат, начина, по който е направена лентата, много ми хареса. В началото ми беше малко трудно да "вляза" във филма, а на финала трудно можех да се отърся от емоциите, които ми донесе. Нямаше как да не си порева, то е неизбежно просто, но имаше и доста комични моменти, които ме караха да се усмихвам, като случката

Off Topic

в магазина за дрехи (блъсъкът с онзи невъзпитан богаташ) и после актьорската игра като за Оскар, разиграна от двамата братя, в болницата. Сцена, която отвори сърцата на двамата един към друг. 

Актьорската игра беше на ниво. От D.O. съм виждала и по-добри роли, но и тук се справи добре, особено през втората половина от филма. Jo Jung Seok представи прекрасно ролята си, а Park Shin Hye като треньор по джудо изобщо не се връзваше, но пък не беше и дразнеща. Отчето-съсед (Kim Kang Hyun) ми е един от любимите второстепенни актьори и винаги има страхотно присъствие пред екрана. 

Препоръчвам го филмчето за гледане. От време на време човек трябва да гледа такива ленти, за да се самоосъзнае и си припомни важните неща от живота, и че той ни е даден, не за да се оплакваме и самосъжаляваме, а да се радваме, че съществуваме и да го живеем доволно и смирено. :) 

  • Like 2
Link to comment
Share on other sites

Приятен филм. Може би щеше да ми хареса още повече, ако очакванията ми не бяха твърде завишени от много високите оценки в doramatv. И за пореден път се убеждавам колко подвеждащи могат да са постерите на филмите. :) Може да се гледа и онлайн.

 

Онлайн с български субтитри :click:

 

Edited by bealonenomore
Добавям в първия пост :)
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...