Jump to content

Recommended Posts

За славянското побратимяване - утре! :) Само ще спомена, че побратимят ли се веднъж, се забраняват всякакви плътски съчетания с братя, сестри, братовчеди - смята се за грозно кръвосмешение.

Maira, ти си като една Раймонда Диен, дето спряла влака!  :28558:  :28558:  :28558: Пускай го да заминава за Горно Нанадолнище!  :28558:  :28558:  :28558:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Майра, не знам дали Гоблин може да бъде най-точния източник за изясняване на твоите мисли, относно религиите, митологията, будизма, които са много съществени и всъщност толкова ни привличат в братята азиатци /техния мистицизъм и дзен, непонятен за нас/, сега ми хрумна и затова реших да пиша.

---

Тази история има супер силно излъчване, ако решат да ни я разкажат наистина, Генерала както казваш ти, любимия ти образ/чисто човешки, кое му беше по-силно връзката със сестра му или войнската чест и държавата, владетеля и т.н/, ама уви, мисля че изобщо не бяхме въведени в нея духовно и смислово, а чисто визуално, колкото да развият действието с тези герои.

 

p.s. Претоварвайки сценария с дежурни клишета, пропуснаха момента да сътворят нов шедьовър, да преобърнат статуквото и да вкарат много силен замисъл от духовна гледна точка :)

Съгласна. И според мен Гоблин можеше да е Сериалът, но не беше. Макар че Гонг Ю, разбира се, е извън всяка класация. Хем съм съгласна и с Матрим, че имаше много силни послания... Даже много ме беше изкефило, веднъж като каза как е запленена от Гоблина, и не й се гледа друго... то и аз така се чувствах някъде до 8ма. Но да и според мен сценаристката се обърка в желанието си да бъде добрата магьосница... А и същевременно като социален контекст, те много плюха по Гоблина, че представя слаб и стандартен женски образ, докато мъжкия е свърх, свърх, свърх - млад, красив, умен, богат, че и всемогъщ и безсмъртен... т.е. таман по-другите сериали взели да се появяват нестандартни жени и Ън Так, бац, връща всичко в нулева, Гонг Ю разплаква стандартния несъвършен мъж. Така че излиза сценаристката няма как да им даде нормален финал. Малко по прабългарски - съвършените при Тангра.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чудя се...

Наскоро гледах по телевизията интервю с една нашумяла гръцка писателка, авторка на приказки и исторически романи. На въпроса, доколко историите, които пише са достоверни, тя засегна един въпрос, който често ме занимава напоследък: за морала на автора, който трябва да бъде почтен по отношение на известните исторически личности, т.е. измислицата да не противоречи драстично на известните за тях факти. Признавам си, че аз самата не съм наясно кой е правилният подход. Предпочитам в историческия роман или филм, ако има конкретни факти, те да не са манипулирани, а авторът да съсредоточи фантазиите си върху измислените персонажи. Димитър Талев написа тритомен роман за цар Самуил, ползвайки оскъдните византийски източници, създаде цяла галерия от пълнокръвни исторически образи, възкреси цяла една героична и трагична епоха. Без неговия принос щяхме да сме по-бедни като народ. И без романите на Антон Дончев, Вера Мутафчиева,..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абсолютно - да, без историческите романи не може... 

Даже бих казала, че всяко време си има своите исторически романи - своите любими епохи за интерпретация, своите фаворизирани герои и пр. Талев, Дончев, Мутафчиева - при тях ключовото е че творят когато е нужно и важно да се проследи българското като място и време, като дух и послание. Аз си харесвам и Фани Мутафова-Попова и Цончо Родев (Желязната ръка -Теодорик Стохас ми беше настолна)... но примерно други истории за Ивайло хич не харесвам... А чест и прави на Вера Мутафчиева, че освен исторически, успя в Рицарят, да речем, да направи истински уникален жив роман. 

Но примерно Хайтов не харесвам... все повече. И с Воевода това е един от проблемите ми - натрапената идея коя съм и кое ми е наследството. Мизерия..........

Чисто теоретично според мен ако обаче има голямо отклонение от реалността - се нарича алтернативна история. Там имам също много любими примери, но не и от българи. Ние изглежда все още си изживяваме историята твърде силно, за да можем да я погледнем отстрани или да попитаме "Ами ако?"... даже и терапевтично.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Предишният ми пост е нещо като преамбюл към това, което ще се опитам да обясня. Изчаках да излязат още два епизода на филма за хуараните. За него писах много пъти: защо го гледам и защо не го харесвам. Сега искам да обясня защо не трябва да се правят такива филми. Разбира се, това е условно казано - различни автори, различни възможности, различни художествени резултати... Дет се вика: "Не стреляйте по пианиста, той толкова може!" Моят проблем с това заглавие е, че историята е безобразно окепазена. От пръв поглед е ясна елементарната логика на създателите: ще изберем интересен исторически период, ще включим в сюжета едно гръмко известно историческо име, ще направим кастинг за най-прелестни момчешки муцунки и като се прибави пъстрият реквизит и обстановка, ще избием рибата. Да, ама не. Резултатът е една не лоша като замисъл история, но разказана нескопосно и едни плоски персонажи, които приличат на аватари, замръзнали в своята изначална характеристика: Му Мьон е герой над героите, нищо не може да му се опре, но за съжаление, е толкова несимпатично дървен в своята непобедимост, че зрителят инстинктивно започва да съчувства на съперника му. Съперник в любовта, за трона, за лидерството е самият крал. Колко да е крал, обаче, като никой не го знае? "Безликият крал" - мишка, така се подвизава в сериала Джинхънг Велики, който е измъкнал Шила от слабите й позиции, разширил териториите й и подготвил обединението на Трите корейски кралства Когурьо, Пекче и Шила. В легендите за него образът му винаги се свързва с тигър - как убил тигър в невръстна възраст, как самият той бил като тигър... Тук ни представят мишка, която, видите ли, ще преживее катарзис и ще се преобрази. Не вярвам, че мишока може да стане тигър, най-много - плъх. Филмовият образ печели симпатии и съчувствие единствено с личното очарование на актьора: красиво, мило, елегантно момче с безподобна леко иронична усмивка и интелигентно излъчване, поставен в позициите на непораснал Хамлет. 16 серии напразно очакваме героичното му "отръскване" от състоянието на самосъжаление и самоунижение. Продължаваме да чакаме. Най-нелогичният и неадекватен образ е на кралицата-майка - нямам сили да я коментирам. Не става ясно тя от загриженост към сина си ли не го допуска да припари до двореца, от абсолютно й недоверие в способностите му ли не иска да го извади от наложената анонимност или заради любовта й към властта. Защо с всичките си действия работи срещу имиджа на краля, подменяйки го с човек, който печели все по-голяма популярност?  

Останах с впечатление, че болшинството зрители не са наясно с връзките в кралското семейство. Джисо никога не е била женена за крал. Тя става кралица, заради сина си, който е обявен за наследник от дядо си, предишният крал. Джисо е дъщеря на предишния крал, омъжена за големия му брат (за чичо си). След смъртта му тя има още няколко брака и много деца, но съпрузите й не са от "свещената кост" и децата им нямат право на трона. Такава е и принцесата Сук Мьон, която наистина се омъжва за Джинхънг, но не става кралица, а е една от наложниците му.

На абсурдния образ на кралицата може да съперничи единствено принцът на Пекче. За него нямам думи!  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този сериал с хуараните може да го погледна, интересен ми се струва от описанието по-горе :D. Все си мислех, че Шила с помощ от една от китайските държави превзема Когуръо и Пекче, а не се обединяват. Никога не съм харесвал Шила и Пекче, Когуръо винаги са ми харесвали най-много от трите кралства. Това има общо и с Чумонг, който е един от първите сериали, които съм гледал, а Когуръо е била на тези територии, където Чумонг се подвизава.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този сериал с хуараните може да го погледна, интересен ми се струва от описанието по-горе :D. Все си мислех, че Шила с помощ от една от китайските държави превзема Когуръо и Пекче, а не се обединяват. Никога не съм харесвал Шила и Пекче, Когуръо винаги са ми харесвали най-много от трите кралства. Това има общо и с Чумонг, който е един от първите сериали, които съм гледал, а Когуръо е била на тези територии, където Чумонг се подвизава.

Ето, виждаш ли, всеки си има предпочитания. Аз харесвам най-много Шила, заради специалното им отношение към изкуството, заради уникалното им преклонение към красивото във всичките му аспекти и не на последно място, заради разкрепостените нрави, които по някакъв начин, ми напомнят елинистичната култура. (Това, последното, е от някакъв локален балкански шовинизъм :) ) Създали са прекрасни произведения на изкуството и са живели като епикурейци :) И облеклото, и предметите на бита, и този култ към мъжката и женската красота, ги отличават от другите корейски държавици. Затова харесвам и хуарангите - една осъществена идея за върховенство на духовното и благородното начало в примитивното средновековие, (за което писах сто пъти и сигурно досадих на всичко живо тук). За съжаление, както се случва с добрите намерения, властта е опорочила и употребила идеята за собствени нужди). В момента наваксвам пропуснати заглавия - изгледах "King's Daughter Soo Baek Hyan" - за Пекче и "Ким Су Ро" - за обединението на Кая. Направи ми впечатление, че корейците имат много странен мит за раждането на своите крале-създатели на държави: почти всички са се родили от златно яйце, появило се от небето - и Чумонг, и Ким Су Ро, и Ким Алджи, основателят на клана Кьонгджу Ким и т. н. Каква ли е символиката в този божествен птичи произход?

Харесвам и Когурьо, също като теб заради Чумонг :) и заради любовта ми към "Легендата за 4 бога..." Пекче засега е "на опашката" :)

Стотака: "Все си мислех, че Шила с помощ от една от китайските държави превзема Когуръо и Пекче, а не се обединяват. "

Правилно си си мислил, но резултатът не е ли един и същ?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да може, 1% феодали и търговци да са си живели доста добре. Какъв ли е бил процента на образованите. Откъде идват историческите сведения :D.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм казала, че са живели добре. Класовото разделение предопределя кой да живее добре и кой да "оцелява на магия". Става въпрос за отношение към живота и изкуството. Наличието на културен елит все пак е нещо, което го е имало на много малко места по света в  тази далечна епоха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имах предвид, че впечатленията са ти от един много малък процент от населението, който процент всъщност се явява основен исторически източник. Пък и не съм съгласен, че на малко места по света е имало културен елит, просто различните племена и народи са разбирали какво е културно, благородно или духовно по различен начин. Едни са успели да запишат славните и трагичните си моменти в историята, други не.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам що не се разбираме? Погледни прекрасните златни кралски корони от Шила, например: те са носени от кралете, но са направени от занаятчии-ювелири. Измислили са ги хора от простолюдието, а кралете са ги носили, защото им харесват. За такова отношение и усет към красивото говоря.

04.jpg

 

 

Златният венец от тракийската могила Голяма Косматка го е носил Севт ІІІ, но кой го е направил никой не знае.

 Image_5527557_128.jpg

 

През различните епохи и култури е имало различни критерии за красота. Някои народи обаче създават шедьоври, които са извън времето и въздействието им е непреходно. Аз говоря за изкуство, а ти все теглиш към някакви социални обобщения :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Основните източници, за нашата история примерно, са византийски. Почти навсякъде ни наричат варвари, но в учебниците ни това трудно ще го откриеш, имали сме си и култура и корони (до колко са измислени от простолюдието е спорно :D). Не мога да преценя кан Крум дето е правил жертвоприношения пред Константинопол дали е варварин, както го описват византийците, или духовен човек и храбър войн зад който много са тръгвали на битка. Шедъоври са създавали много народи, не само някои, това кои са записани и останали в историята е друг въпрос.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Освен хрониките, много по-надеждна информация за историческото минало дава археологията, особено за далечните времена и безписмените народи.

Стотака, гърците и римляните са наричали с пренебрежение всички чужди народи варвари. Много по-късно думата придобива смисъл на диви, примитивни, склонни към разрушения хора. То и на гръцки барбарой означава хора, които говорят неразбрано. Та мисълта ми е, че кан Крум, колкото и духовен да е бил, за византийците си е бил абсолютен варварин :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Самите японци наричат "южните варвари" всички,

акостирали по техните пристанища европейци в средните векове, че и нататък.

Самите холандски търговци също наричат японците "варвари". Не знам дали точно с тази дума, но като смисъл.

В много исторически сериали се натъквам на това.

Варварин, вероятно е думата, която те определя като неопределимо и необратимо различен, ужасен в доста случаи.

И като се замисля, този наш Коледен обичай, да търчи един с нож из селския двор, гонейки прасето,

на колко нации ще се види варварско.  И реално, е.  А ние приемаме обичая и нищо няма да го спре / без да намесваме веганите, моля/

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, много са смешни. Корейците наричат всички, без китайците, варвари: японци, манджурци, монголи... Японците - също. Китайците поне имат право да се надуват :)  Разбирам и отношението на японците към смрадливите навлеци от Европа. Но виж, Наиа, нашият любим Нобунага е бил голям колекционер на всичко европейско :)



 Направи ми впечатление, че корейците имат много странен мит за раждането на своите крале-създатели на държави: почти всички са се родили от златно яйце, появило се от небето - и Чумонг, и Ким Су Ро, и Ким Алджи, основателят на клана Кьонгджу Ким и т. н. Каква ли е символиката в този божествен птичи произход?

Най-после си обясних тържествения ритуал със златно-светещото яйце в началните серии на "Кралица Сондок". То символизира раждането на родоначалника на династията и дали настоящият владетел ще получи благословията на Небесата :) Досега го възприемах само като търсен зрелищен ефект. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Варварин, вероятно е думата, която те определя като неопределимо и необратимо различен, ужасен в доста случаи.

Точно това искам да кажа, че едно нещо може да изглежда различно в зависимост кой човек го интерпретира.

 

И като се замисля, този наш Коледен обичай, да търчи един с нож из селския двор, гонейки прасето,

на колко нации ще се види варварско.  И реално, е.  А ние приемаме обичая и нищо няма да го спре / без да намесваме веганите, моля/

И да си продължа мисълта, аз за първи път чувам за този обичай и ми се струва варварски (а не съм веган) :D.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Историческата драма - между историята и измислицата

И така трябва да бъде. Нищо не трябва да сковава фантазията на твореца, освен чувството за мярка и добрия вкус. Но тъй като и мярката и вкусът са прекалено субективни понятия - значи абсолютно нищо. Не е лошо обаче да се поназнайва истинската история и когато със затаен дъх гледаш някоя засукана историческа драма, да знаеш, че "истината е някъде там"... А и историята някак си ми се уплътнява, когато свързвам безплътния исторически персонаж с визията на конкретен актьор. Приятно ми е. Ако актьорът е симпатичен, интересен, харизматичен, с още по-голяма стръв ровя информация за героя му. Сигурно изглежда шантаво да се интересуваш от детайли за живота на някой си, живял преди 1000 години, но също толкова безсмислено е реденето на пъзели или пасианси. И това правя с удоволствие.

Напоследък ми се подредиха едни исторически истории за Шила: "Хуаранг", отново "Кралица Сон Док", "Мечтата на краля", за една принцеса от Пекче (забравих името) и почти навсякъде - хуарани, а те са ми любимите. Реших да направя справочник за хуараните :) т;е; не да се чете наведнъж, а когато потрябва. Голямо ровене падна и превеждане от непреведими езици. Източниците са Hwarang segi, Samguk Sagi, Samguk Yusa:

Кралство Шила е разположено в югоизточната част на Корейския полуостров. Сред обкръжаващите го държави Шила била най-слаба, с най-малка територия, но за сметка на това – водеща по отношение на културата и развитие на изкуствата. Нещата се променят през 6 в. когато крал Пофънг решава да създаде нова сила, която да концентрира голяма военна и интелектуална енергия, т.н. общество на хуараните, което да се превърне в двигател за развитието на държавата. Изискванията към хуараните били много високи – те трябвало да притежават великолепни бойни умения, да са вещи в науката, да владеят познатите тогава изкуства, да са морални личности и да спазват стриктно изискванията на собствения си кодекс. Създаването на това общество отнело дълги години на крал Пофънг, но като официална институция Хуаранг била приета чак през 576 г., годината на смъртта на крал Джихънг. В началото Хуаранг представлявала група от млади благородници, които се обучавали (подобно на колеж) в кралския дворец, а техен военен водач бил самият крал. По време на военни акции полкът на хуараните участвал доброволно и следвал краля като сянка навсякъде. Така постепенно хуаранг се превръща в една от най-смъртоносните военни сили в Източна Азия. Много автори ги сравняват с най-добрите елитни войски от древността и средновековието: спартанците, римските легионери, Абади в Персия, еничарите в Турската империя, прочутите самураи в Япония и др. Хуарангът, отговорен за обучението и поведението на хуараните се наречал Wonsanghwa, а командирът на този легендарен полк се наричал Pungwolju. Pungwolju е почти еквивалент на Командира та военните сили на Шила, защото отговарял пряко за охраната на краля и бил изцяло под негово подчинение.

Историческият летопис Hwarang segy(чиято автентичност се оспорва от някои историци) съдържа биографиите на първите 15 Pungwolju. В техните животоописания се съдържа интересна част от историята на древна Шила, а също – те са източник на идеи и вдъхновения на сценаристите на исторически филми и драми. Много любопитно е как само отедно изречение от този летопис, може да се роди цяла филмова история.
Първият Pungwolju, вписан в „Хуаранг сеги“ е
1. WIHWA
Годината на раждането му е неизвестна, но е роден по време на крал Пофънг. Службата му като Пунгуолчу започва много преди институциализирането на полка Хуаранг. Неговото кланово име е Ким, идващо от кралския клан Ким Кьонсан. Той е ключова фигура за формирането на групата на хуараните. Служил е при крал Джинхънг и му е оказал решаваща помощ при утвърждаването му на престола като млад владетел. Има предположения, че новосъздадената група е имала остри сблъсъци със съществуващото военно движение, ръководено от жените-лидери Уонхуа, което е довело до разпускането им. Уихуа е потомък на кралете на Шила по майчина или по бащина линия. Негова законна съпруга е госпожа Одо, бивша наложница на крал Пофьонг. (Този факт беше споменат в „Хуаранг. Началото“ – разговорът между кралица Джисо и Уихуа в затвора.) Освен че е първи, Уихуа е наречен „Бащата Пунгуолчу“, тъй като сред неговите потомци са най-прочутите водачи на хуараните: Ихуа, Бори, Садахам, Солвон, Боджонг – до последния командир на легендарния полк.

199_o.jpg
Уихуа е приближен на крал Пофънг и близък приятел на крал Джинхънг, въпреки разликата във възрастта им. След напускане на поста (пенсиониране?), кралят го прави Куксон (почти митичната фигура на патрона-учител за всички хуарани.)

Wihwa%2B%2528Sung%2BDong-il%2529.jpg
В ролята на Уихуа видяхме превъплътен актьора Сонг Донг-Ил.
2.МИЧИНБУ
Мичинбу е роден през 525 г. по времето на крал Пофънг. Подобно на Уихуа и той служи като Пунгуолчу преди полкът да бъде официално узаконен. Клановото му име е Ким от Ким Кьонсан, кралският клан. Неговата съпруга е госпожа Миодо, една от сестрите на кралица Садо, главната съпрута на крал Джинхънг. Баща е на прочутата и скандална Мишил. Той става хуаранг и служи като Пунгуолчу до 548 г. по времето на крал Джинхънг.
Името му е изписано като Мичинбу-ганг, т.е. принц Мичинбу, който е признат като потомък на кралската фамилия. Мичинбу е внук на крал Пофънг и израства в двореца, заедно с другите внуци на краля. Той е братовчед на крал Джинхънг. Мичинбу е бил най-близкия приятел на Prince Bidae, престолонаследникът на Пофънг, но принцът умира и на престола се качва Джинхънг, неговият племенник.
В хрониките Мичинбу е представен като светска личност, с подчертан вкус към живота. Макар че е внук на Пофънг, след смъртта му той се оженва за негова наложница, госпожа Миодо. Връзката им е била приета безпроблемно от обществото и от този брак се раждат Мишил и брат й Мисенг, който също става Пунгуолчу. Независимо, че е бил приятел на покойния престолонаследник, той успява да спечели благоволението на крал Джинхънг. Когато се сформира Хуаранг, водачът на групата е Уихуа, а Мичинбу е негов заместник до оттеглянето му от поста, когато става 2-рия Пунгуолчу в историята на Хуаранг. След оттеглянето му той се отдава на военна кариера и е един от 7-те генерали, воювали победоносно с Когурьо. Умира през 551 г.
Образът му не е пресъздаван в драми или филми.


3.МОРАНГ
Не е известна годината на неговото раждане, вероятно в късните години от царуването на Пофънг. Той е син на крал Пофънг и на принцесата от Пекче Богуа. Майката на Моранг е дъщеря на крал Донгсонг и е наложница на Пофънг. Този факт го прави потомък на кралските династии на Шила и Пекче. Той е по-малък брат на принцеса Наммо, една от командирите Уонхуа – жените-войни, предшествали хуараните. Моранг е приблизително на възрастта на крал Джинхънг. Не е известно кога точно е станал хуаранг, но периодът му като командир е от 548 – 555 г. Описан е като сериозен, праволинеен човек, отдаден изцяло на призванието си да защитава Шила. Времето, докато е начело на хуараните е белязано с много събития: войни с Пекче, с Когурьо, отвоюването на земите около река Хан в полза на Шила и др.
Моранг е първият Пунгуолчу, трагично загинал на бойното поле в сражение с Пекче. Битката се е водила с неговия племенник Уидок. (Лудият принц на Пекче от сериала „Хуаранг: Началото“).
4. ИХУА
е четвъртият Пунгуолчу. Роден е в 537 г. по време на крал Пофънг. Той е син на първия пунгуолчу Уихуа и госпожа Чуншил. Не е известно кога е станал хуаранг, но като се знае, че възрастовото ограничение е да е навършил 14 г., то вероятно годината е била 551. Той става пунгуолчу на 18 години и е командир на полка от 555 до 562 г.
Ихуа е останал в историята както с героичното си поведение на бойното поле, така и с шумния си личен живот. Той успява да завърти любовна афера с кралицата-майка Джисо, в резултат на което се ражда дъщеря – принцеса Манхо. Още докато трае тази история, Ихуа успява да се влюби в принцеса Сукмюнг, биологична дъщеря на кралицата. (Принцеса Сукмюнг от „Хуаранг. Началото“) Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че принцесата е омъжена за крал Джинхънг. Научавайки за подвизите на Ихуа кралят побеснял и лишил сина си от Мукмьон, принц Йонгсук от наследствени права, които прехвърлил на сина на кралица Садо Донгрюн. Ихуа за малко се разминава със смъртта, само защото кралица Садо се застъпва за него . Той е освободен, а на принцесата е разрешено да се омъжи за него. Мукмьон напуска двореца и заедно с Ихуа се отдават на тих щастлив семеен живот в провинцията. От брака им се раждат две момчета и две момичета.
Ихуа умира през 606 г. по времето на крал Джинпьонг. Неговият голям син Уонгуанг е назначен за главен кралски монах и остава в историята на Корея като един от най-прочутите духовници, създател на Кодекса на Хуаранг. Вторият му син, Бори, избира военното поприще и се издига до командирски позиции. Той става 12 пунгуолчу.
Образът на Ихуа не е интерпретиран в киното, но може би моменти от биографията му са използвани в образа на Су-хо в сериала „Хуаранг“. Там обаче присъстваше принцеса Сукмюнг.

150_o.jpg

 

 

170_o.jpg

5. САДАХАМ
Е роден в 546 г. и това го прави първият хуаранг, роден по времето на крал Джинхънг. Той е един то двамата най-прочути и легендарни хуаранг и пунгуолчу в историята на Шила. Неговите постижения се равняват с тези на Ким Юшин. Садахам става командир на полка преди той да бъде официално обявен. Неговата фамилия е Ким и той произхожда от кралското семейство, но не е официално признат за кралски потомък. Предполага се, че е станал хуаранг през 560 г., когато полкът е воден от Ихуа. След напускането на Ихуа Садахам е назначен за командир и тогава е само на 15 години. Той служи като пунгуолчу 2 години, от 560 – 562 г., когато умира на 17 години от раните си след битка с Пекче.
Майката на Садахам Гъмджин Нанджу е дъщеря на Уихуа и наложница на крал Пофънг, от когото не е имала деца. Произходът на бащата Гимджин е засукан, сложен, фантасмагоричен, но кралски.
И Samguk Sagi и Samguk Yusa, и Hwarang segi описват Садахам по един и същ начин: „бил висок и красив господар, харизматичен и очарователен“. По харизматичност бил равен на крал Джинхънг, дори и повече. Садахам бил в състояние да събере над 1000 последователи в армията си, докато другите хуарани имали средно по стотина. В неговата изключително кратка биография (умира на 17 години) две неща правят впечатление: завладяването на Дегайа и Мишил.
Войната, която Шила води с Дегайа е феноменална и може да се сравни само с експанзията на крал Муйол, който обединява Пекче, Когурьо с Шила. Дегайа е била втората по сила държава на полуострова след Когурьо. Събитията се случват по същото време със скандала около любовните авантюри на титуляра-пунгуолчу Ихуа. Тогава Садахам е заместник командир и макар че е само на 17 години, звездата му на гениален пълководец блясва. Дегайа е напълно победена през 564 г., но в последната битка Садахам е тежко ранен и умира от раните си.

406_o.jpg
Любовният живот на Садахам далеч не е толкова сложен като на предшественика му Ихуа, но историята на любовта му с Мишил се смята за една от най-романтичните в Шила. Той никога не е бил женен, но е бил влюбен в своя далечна братовчедка. Смятало се е, че Мишил е най-красивата жена за своето време и от своя страна също е била влюбена в Садахам. Благородници и принцове са се надпреварвали да я имат, но двамата влюбени си обещават, че ще се оженят след като свърши войната. Когато обаче Садахам се връща, той разбира, че Мишил е оженена за неговия заместник-командир принц Седжон. Седжонг е син на кралица Джисо, брат на принцеса Сукмьон и полубрат на крал Джинхънг. Безумно влюбен в Мишил, той моли майка си да му помогне да се ожени за нея. Джисо, заедно с родителите на Мишил, уреждат брака, но Мишил продължава да очаква любимия си, дори се обръща с молба към краля да разреши брака й със Садахам. По това време популярността на хуаранга е толкова голяма, че кралят не би му отказал подобен жест. Войната с Дегайа продължава две години и в Шила непрекъснато пристигат новини за победите на Садахам. Последната новина е за неговата смърт. Животът на Мишил се преобръща и тя става друг човек: студена жена, която не вярва на никого и ползва мъжете като пионки в играта й за власт. Тя продължава да е съпруга на Седжонг, но има връзки с много мъже, сред които кралете Джинхънг, Чинджи, Джинпьонг.
Макар че Садахам никога не е бил женен, има подозрения, че е оставил един син, най-вероятно от Мишил. Този син е бил кръстен Ким Уон-хон и е бил сангдедън (министър-председател) в ранните години от царуването на Джинпьонг.
Садахам се появява в един от епизодите на „Кралица Сондок“.

sadaham%2B2.png.jpg

 

743_o.jpg
 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хората съвсем изперкаха. Ето едно умопомрачено твърдение, че първият японски император е българин и че Шила, Пекче и Кайа са български държави. Колкото по се затриваме като нация, толкова по ни се иска да сме велики и вездесъщи.

Тук

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...