Jump to content

Recommended Posts

Озадачи ме, че като най-голям грях на Уанг Йо в "Габлин" се сочи самоубийството. Ясно, че за християните е така, но героят е будист. Ето какво открих за отношението на последователите на Буда към отнемането на живот:

В будизма начинът, по който животът свършва, има голямо значение за начина, по който ще започне следващият живот. Състоянието на човек в момента на смъртта е важно – мислите му трябва да са просветени и да са свободни от себичност, гняв, омраза и страх. Следователно самоубийството е добър избор само за хора, които са постигнали просветление, а останалите трябва да го избягват.

Будизмът поставя голямо ударение върху непричиняването на вреда, върху избягването да се прекратява живота във всяка една негова форма. Съзнателното поставяне на край на нечий живот, включително и собствения, следователно е противно на будисткото учение.

Будистите вярват, че смъртта е преход към нова форма на живот. Починалият ще се прероди и качеството на новия живот, който ще получи, ще зависи от неговата карма. Това виждане създава два проблема. На първо място човек не знае какъв ще бъде следващият му живот. Възможно е, той да бъде още по-труден от това, което преживява в момента. От тази гледна точка самоубийството би било неразумен избор, защото то заменя едно зло с друго, още по-голямо. На второ място със скъсяването на живота, човек се намесва в действието на кармата и променя кармичния баланс.

Имаше чуденка защо Жътварят  битува само 300 години в тази роля, след като е умрял преди 900. Вече стана ясно, че 600 години той е изтърпявал жестоко наказание, (също като токеби) да помни и преживява отново и отново осъзнатите си грехове. Оказва се, че превръщането му в Жътвар е някакъв вид опрощение - Бог се е смилил и му е отнел спомените.

 

P.S. Изгледах спешъла и открих, че съм пропуснала нещо важно. Всевишният казва на Жътваря, че не той му е отнел спомените - Жътварят сам се е лишил от тях. Или е въпрос на неточен превод или недомислие. Може ли да има "жътвар" с памет за миналото си? 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Kiddo, литературата и изкуствата и прочее хуманитарни тип creative writing не са аритметика и там 1+1+1+1.... си е Алиса в огледалния свят, а не 4. Не знам как го дават в уикипедиите - честно, толкоз съм редактирала дивотии там,... Да, удобни са, но много дразнят с тез дописваници, преводи и липсващи ориентири и цитати... Та много бих се изненадала ако някъде има ясна и необорима класификация на всички възможни литературни жанрове. Те нали и сега се появяват нови, а стари си отиват. Най-общо ако тръгнем от античността Гоблина си е в жанр мит, а ако гледаме класиката си е чиста приказка. Личното ми мнение, че ако раздребняваме жанровете днес, то Пътуване във времето си е отделна опера - не е точно фентъзи, нито сай-фай, нито алтернативна история... ами си е пътуване във времето. Тук бих сложила и Гоблина - нищо ще пътуват малко бавно, едни 900 години... Ако обаче не се логна да редактирвам Пътуването коректно в Уики, с връзки към всички жанрове, та да ме цитирате :) ... а ме мързи, повярвай ми, та ще пропусна... считам, че Гоблина конкретно е историческо фентъзи - както казва Матрим. Понеже спусъка на историята е в миналото, пак както казва Матрим. И колкото и продукт-маркетинг да има в днешната история - е трябва с нещо да се издържат нали... и колкото и палта да гледаме в днешно време - това, заради което поне аз следя, е древната история на Генерала... И така стигаме до извечния въпрос - яйцето или кокошката...

Аз спорове обичам и с удоволствие бих чела интересни позиции и мнения и бих провокирала всякакви вариации и размисли, но за мен тук спора се изчерпа. Понеже вече излизаме от темата за историята, а се спори кой е по-по-прав. Това е скучно... ако ще се обиждаме, поне да се плюваме активно и интересно :))))))))))))) Шъ баннат някой, таман до финала на Гоблина... Лично аз повече няма да се включвам в тази област. Хау. :)

---

А за будистите не разбирам: масовите камикадзета от Япония не са ли баш и будисти? Или само шинтоистите правят сепуку...

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това, че си будист, значи ли, че ще те "съди" Буда? Или християните ги съди Господ? Или мюсюлманите - Аллах?

Аз съм атеист, но ако приемем, че има Бог, то той ще е един. Това, че вярваш в нещо, не значи, че е истина. В смисъл - религии много, но Бог един. Никой не знае той какво мисли за вярванията на хората.

В този ред на мисли... Може би идеята в случая е, че въпреки религиите, Бог си има други мисли. Че без значение от религията, за Бог самоубийството е грях. Дори и от егоистична гледна точка - само той може да отнеме живота ти. Било болест, инцидент или да насочи ръката на друг. Но не и сам да си го отнемеш.

И отделно... Никой не знае сценаристката каква религия изповядва. Може да си е съчетала нещата така, че да напасне сериала, а не да следва религиите.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Шинтоист-камикадзе не мога да си представя, ама може и да има. То и мормоните се броят за християни :))))) В будизма има всякакви течения и ереси, но аз си мисля, че камикадзе вярва как жертвайки живота си за рОдината, ще си гарантира супер прераждане. Може да си подготвя духовната хармония придварително, та всичко да му е ОК :)

 

Уанг Йо беше стигнал дъното - депресия, страх, скръб по любимата, самосъжаление, че никой не го обича...

Много неподходящо състояние за умиране и то по собствена воля.

А сепукото си е самурайска работа - самураите си имат Бушидо и живеят според идеологията си: "Ако не можеш да живееш с чест, умри с чест."  

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Усещам аз, че ще трябва да почета теория на религиите, и особено да огледам японските. На пръв поглед самураите са дзен будисти... но май може и шинтоисти самураи да има?! ... На втори, сепуку само самураите ли извършват?... И Бушидо за всички религии ли важи? Ще се чете май бая :))).

Kiddo и аз съм атеист, а и принципно вярно е, че всеки автор си додава от себе си, освен когато използва истинското име на нещо. Например ако използваш Орк, това не може да е Елф, колкото и да си пекан фентъстик. Ако имаш герой вампир, той няма да се храни с маргаритки... макар че може да варират средствата за убиването му според регионите... Та и тук имаме Доккеби - от определена религия - шаманизъм - и той е в определена позиция и със съответната митология... 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Майра, донякъде е така, но в същото време има и разлики. Токеби е сравнително уродливо същество, па било то и свястно. Невестата не знам дали съществува в митологията, както и идеята за меча. На мен ми се струва, че са взели само идеята за токеби и са я напаснали, за да пасне на сериала.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Самите японци са изключително обидени от това, че светът нарича "камикадзе"  разните ислямисти, които се взривяват.

Смисълът е съвсем друг.  И не гарантира прераждане... 

А Гоблин като същество, дори и в най-милостивите приказки,  е някаква гадост.

Нашият хубавец е по-скоро нещо като Шотландски боец, Демон е по-близкото.:-))))

  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Найа, нямам идея защо така са го превели - и демон, и гоблин - все е гадно. Смята се, че оригиналният токеби е нещо като ирландския леприкон - симпатичен пакостник. А нашият хубавец си е Шотландски боец отвсякъде :), но с божествено самосъзнание :)

Ако не се лъжа, няма такова хармонично съжителство между религии като между будизма и шинтоизма.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да си кажа аз за "Хуаран", че не ме сдържа. Заглавието е представено като "комедия, исторически, романтика".  Комедията е спорна, романтиката ефимерна, а е исторически, защото действието се развива по времето на крал Джинхън, ама всички герои и случки са измислени. Хващам се за това, че е указано кога и къде се развива действието, което пък значи, че колкото и волно да се интерпретира, авторите сигурно са се съобразили с духа на епохата, с нравите и традициите... Съвременният западняк нищо не знае за безумната костна система на ранговете в древна Шила. Не му и трябва да знае. Ако четеш книга, може и да ти се проясни смисълът, но когато гледаш подобна романтична комедия с елементи на историчност, гаранция, че нещата остават неясни. Тук се придържаме към принципа: "Обсъждаме това, което гледаме" и е безсмислено да се дълбае в никому ненужни подробности. Чета в нашия форум, а и в чуждестранните, хипотези всякакви. Най-любимите са, че птицекучето е незаконен син на краля (?), незаконен син на кралицата, истинският престолонаследник (?)... На кой крал? Кралят в момента е хуаранг, връстник на птицекучето. Предишният крал не е имал наследници от мъжки пол, затова го е наследил внукът му - син на дъщеря му и брат му. По принцип кралете в Шила, Корьо, дори в Чосон не са имали незаконни деца: щом преспи с някоя жена, от което и да е съсловие, тя става наложница, а ако роди, детето й се счита за кралски потомък. По-иначе стои въпросът с унаследяването на трона. Според костната система наследникът трябва да е от свещената кост - и бащата, и майката трябва да са с кралска кръв. Ако единият от родителите не е, детето е от истинската кост "чингол". Затова са съществували столетия наред тези кръвосмесителни бракове между братя и сестри - за да се пази кръвта чиста. Ако приемем, че птицекучето е таен син на кралицата от някого си, това по никакъв начин не го прави конкурентен на Джинхън, защото няма как да е от свещената кост. Единственият допустим вариант е, (но този сценарий беше използван в "Кралица Сондок"), ако кралчето и птицекучето са близнаци. Тогава ще имаме корейска версия на "Желязната маска". (Имах някакво предусещане за Дюма от самото начало :) ) Напълно допускам, че  Му Мьонг е син на кралицата. Според Sanguk Sagi кралицата Джисо е имала много мъже и много любовници, имала е и много деца. Тя съвсем не е изключение за онова време и матриархалните нрави. Шила все пак е била управлявана от 3 кралици! 

Появата на принцеса Сук Мьон сред хуараните също е исторически обосновано. Обществото на хуараните е имало патрон в лицето на някои изявени с качествата си жени, наречени wonhwa. Такива бяха Мишил, Докман и преди това - сестра й в "Кралица Сондок".(Този ранг бил отменен, когато едната wonhwa убила другата wonhwa от завист. :896767: )

Принцеса Сук Мьон е полусестра на краля от друг мъж на кралицата. Тя е една от консортите на Джинхън, но не е първата кралица. 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пък мен напоследък покрай Гоблина са ми интересни корейските мечове...  Тоя нещо много средновековно-рицарски са го докарали...

366265898_orig.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

1280px-Sanjo_gayageum.jpgGayageum - 12-струнен подобен на цитра инструмент, чиито корени, вероятно са в Китай. Размерите му са 160 смХ30смХ12 см. Корпусът на инструмента е от монолитно дърво, а струните са от копринени конци.

Не всичко е плод на скромна фантазия в "Хуаранг". Героят-учител по музикални изкуства и "приемен родител" на Му Мьон има исторически прототип Ureuk, един от тримата най-прочути музиканти в корейската история. (Някакъв корейски Йоан Кукузел.) Първоначално той живеел в Кая, където изпълнил поръчката на краля да композира 12 химна на диалектите на 12-те области на конфедерацията. По-късно, в 551 г. той избягал в Шила, където крал Джихънг го взема под покровителството си и музикантът започва да разработва различни варианти на gayagеum-а, като достига до 24-струнен инструмент. 

 

Maira, а този как ти се струва :)

 

mech-bez-syanka-2005-shadowless-sword-20

Share this post


Link to post
Share on other sites

Още по не добре ми се струва...

Ето Уики какво казва, нема такава дръжка.... те в Гоблина повече са се постарали...

800px-Chinese_swords.jpg

и едно по-убедително: chinese-dao-types.jpeg

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Майра, на картинката си показала само мечове тип дао, нещо като широка сабя с едностранно острие. Търси дзян - прав, тесен, двуостър меч. :))))))))))))

Абе тези мечове ми се струват много опасни - пълно отсъствие на предпазители. Ще им клъцнат пръстчетата.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

ехааа и аз си викам, тези двуостри нямат ли си? Тия са по-убедителни...  Iron_sword_and_two_bronze_swords%2C_Warr

 Ама пусто от мечове нищо не разбирам... Само едно такова ме смущава като задълбаят с кадъра и ми замирише на Кръстоносци .. или направо на крал Артур.... 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз не разбирам от мечове. Оценявам ги по красота :) Права си, че така боднат насред полето съвсем прилича на Ескалибур. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

С'я ще пиша дълго тук и връзките са много и на различни нива т.е. не четете излишно, освен ако не ви се чете. Матрим, дай ми шанс, макар че започвам с не-Азия.

Гледах "

" и много исках да ми хареса, но не ми хареса. Не ми хареса баш като кино, но и като сценарий... затова и трейлър не давам, видим. Иначе контекста беше на ниво, и историческата част беше на ниво, четох за лагера на каста, за дългите обсъжданици и тренировки. Четата беше много убедителна, черкезинът също, чувствата силни... в Хайтов ми беше проблема. Инак, загвоздката, центъра на центъра, беше логиката и идеята на кръвното братство. Както и така специфичната Божия помощ, в правото дело да трепеш неверниците, дето християнството в същността си е пацифистка религия... абе всичко е сложен микс от култура и контекст, кога се случва, защо се случва...

 

Чисто теоретично, ако в християнството самоубийството е огромен грях, светците, които масово са загинали в мъки пред избора да приемат друга религия... са си чисти камикадзета, нали? Ама всичко е до контекста. В много случаи грехът е бил не да да умреш, а да умреш непричестен, неприет, не по правилата. В крайна сметка рано или късно всички умираме, нали така. Смъртта не е грях.

Шинтоистите дали са самоубийци - не знам. Сещам се тая японска приказка, дето старецът се харакирнал за да спаси черешовото дърво. Да е будистка - не е будистка, да е дзен - е не е дзен. Шинто? Знам ли ги?

 

Т.е. има (поне) две области за мен - ако разглеждаме крайното поведение на един индивид - които силно влияят на логиката на неговите решения. Религията е по-малката. По-голямата е регионалната култура и приемливото според нея, нейните ценности. Т.е. ако в една култура тип Западен запад, съвременна, животът е свърхценност, там и будизмът и християнството и пр. приемат именно този акцент - пазете всичко живо. Ако обаче имаме кръстносна/имперска култура, където ценността е Държавата, Строят и Нашите хора да пребъдат, то и будизмът и христянството и шинтоизмът и шаманизмът се вплитат в нея. Т.е. животът е ценен, ама държавата е по-ценна... 

 

В този смисъл, за мен логика има, като разглеждаме сериалите, най-вече да следим историята и културата, не толкова религията, понеже Будизмът днес е различен от будизмът 2ри век. Както и християнството. Също така си мисля, че добрите сериали силно се опират на историята или изграждат истински убедителна нова митология. А онези, които не изграждат или не се опират се провалят. Даже интересното е, че опротивяват и се провалят именно от сериите, в които спират да следват избраната си логика... а почват да изпълняват маркетинг или фен сървиз... или рязко да демонстрират креативността  на авторите. И зрителите поменават сценариста с не-добро.

 

Имам и конкретен въпрос - знаеш ли нещо за кръвното братство в Азия? Много ми беше интересно да разбера за "млечното" братство, но за кръвното си е друга бира и принципно ми е интересно...

  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Майра, не знам дали Гоблин може да бъде най-точния източник за изясняване на твоите мисли, относно религиите, митологията, будизма, които са много съществени и всъщност толкова ни привличат в братята азиатци /техния мистицизъм и дзен, непонятен за нас/, сега ми хрумна и затова реших да пиша.

Аз понеже съм много голяма почитателка на "Тайната градина" от същата сценаристка, която всъщност на първо гледане не одобрих чак толкова, заради размяната на душите в различни тела, стори ми се щуротия, но на всичките си седем  :D  последващи гледания достигнах до извода, че страхотната актьорската игра направи тази размяна много много истинска и въздействаща, за да доразкрие характера на героите и историята като цяло. Беше новаторско, смислено и красиво.

Та мисълта ми е, тази дама сценаристката обича магията, ама много я обича, защото "Тайната градина" е култов сериал, и нея самата направи много обичана и популярна не само в Корея, а и по цял свят, та си мисля, че с Гоблина реши да го играе пак "добрата магьосница" по вече извървяния път, затова така смеси стиловете, лекоо комерсиално звучеше на моменти, как иначе да влязат във всичките сладкарници, магазини и т.н, че и любовна магия да има, ама и токеби вътре, кукличките токеби цъфнаха на леглото още на първото влизане на героинята и пак забравиха за какво сме се събрали дет се вика, основния мотив - токеби, прераждането,  остана недоразказан поне според мен. Исках да усетя историята, да разбера мотивите и аз, но не ми стигаше това дето го видях, не стигнаха в дълбочина на никой от магическите герои и призраци и наказанията и животите им, бяха разпиляни и така си и останаха, Ън Так си беше неродена мома, като при нас, но и там много повърхностно действаха, и нея не усетих.

Тази история има супер силно излъчване, ако решат да ни я разкажат наистина, Генерала както казваш ти, любимия ти образ/чисто човешки, кое му беше по-силно връзката със сестра му или войнската чест и държавата, владетеля и т.н/, ама уви, мисля че изобщо не бяхме въведени в нея духовно и смислово, а чисто визуално, колкото да развият действието с тези герои.

 

p.s. Претоварвайки сценария с дежурни клишета, пропуснаха момента да сътворят нов шедьовър, да преобърнат статуквото и да вкарат много силен замисъл от духовна гледна точка :)

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не съм гледала "Воевода", но ще наваксам. Интересен е коментарът ти за дискурса. :)

Приказка ли е "Гоблин" или притча, която отправя послания на всякакви нива? Религиозна мешавица ли е забъркала сценаристката или от гледната точка на съвременен човек, ни е представила свое тълкование на морала и мирогледа на средновековния кореец? Вместо интеграла религия - философия - наука, имаме религия - философия - фантастика, като в случая фантастиката играе ролята на генерална метафора. В крайна сметка посланията на филма са универсални: за великата всепобеждаваща любов, за стойността на всеки живот, за греха и заслуженото възмездие, което винаги те настига, за справедливия принцип "че за да получиш трябва да дадеш", за способността да обичаш себе си...

И защото все още съм под влияние на филма, за мен той завърши супер хепи. Ким Шин беше абсолютен фаворит на бога: той самият беше превърнат в божество с огромни способности, имаше право да избира и всевишният му предлагаше решения. Пак да кажа: "Трудно е да бъдеш бог", защото колкото по-високо се изкачваш, толкова по-самотен ставаш, а на върха си абсолютно сам. В гръцката митология има много примери за божества, чиято съдба е да се срещат с любимите в определено време и после отново да се разделят до следващата среща. Когато те тъгуват, настъпва есента, после зимата, за да ликуват през пролетта и лятото: Деметра, Кибела, Селена...

ЪнТак осъзна колко кратък е животът и искаше да живее така, като че ли утре ще умре, т.е. да живее пълноценно. Трудно ми е да си представя какво се случва с великата любов на Ким Шин и Ън Так в ежедневието на 17-ата година от брака им. Пред себе си тя има още три живота: първият, в който засаждаш семената, тя срещна своята любов, във втория семената трябва да се отгледат, в третия да събираш реколтата, а в четвъртия - да се ползваш от плодовете. Според будизма няма ограничение за броя на преражданията на човешката душа (има подобни ереси обаче), но в този цикъл от четири прераждания има много символика, осветяваща нещо особено важно, което искат да ни кажат авторите.

Истината е, че това, което ме залепи за сериала, са прекрасните диалози и безподобното, парадоксално чувство за хумор. Чувството за хумор е страхотно качество, но за съжаление, не е еднозначно. Например сцена, която искрено ме разсмя, беше когато Сани, гонейки духовете, пееше припевът на "Бойния химн на Републиката", (в който се повтаря многократно "Алелуйя"). Дори скръбният Жътвар се засмя, но от съфорумците беше възприета като принадлежност на героинята към християнството. Подобно намигване беше и сцената, в която Ън Так извика Гоблина в католическата църква и той намери мястото за неподходящо.  

 

Майра, за кръвното братство за първи път четох във Винету и това беше много отдавна :)

Съвсем скоро гледах един корейски сериал, "Желязната кралица", в който кралицата се побратими кръвно с императора на Ляо. Предполага се, че кръвният ти побратим или посестрима са ти по-близки от роднините, че за да спасиш кръвния си брат трябва да си готов да жертваш собствения си живот. Виж, за побратимяването като християнска ритуалност и особено като славянска традиция, знам повече. :)

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

и ти ли във Винету? леле това става една друга тема :)... Впрочем преиздават го в няк'ви нови корици 

--- 

Кажи за славянското кръвно братство, а? Понеже в този корейски вариант, който споменаваш ми е много политическо.

Във "Воевода" го изкараха супер асексуално и аскетично... (логично донякъде, замислих се, че ако среща Табу варианта на бг Самурая-хайдутин, 100 на 100 ще убия автора) ... но не съм срещала наказание за някакво нарушение вътре в братството. Някак си наказанието според мен е, ако предадеш навън...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×