Jump to content

Recommended Posts

Идеята за подобна тема не може да се нарече оригинална, но тя по някакъв начин материализира моя "хитър план" за извоюване на автономност, запазено пространство за маниаци, за които източната история е вдъхновение, познание, и любов. Историята, отвъд  сухите факти, щампите в жанра и кахърната мелодрама; като територия, в която можеш да избягаш от еднообразието на ежедневието си, да се потопиш в красотата на приказките за принцове и принцеси, да зарадваш естетическата си потребност с красивите декори и костюми, с "пипнатия" от майстори реквизит. Така да се зазяпаш по живописните паравани, че да изпуснеш интригата... Традиция, понятия за морал, чест и достойнство, героизъм, вярност и саможертва - все неща, които са анахронизъм днес, но в историческите ленти са в основата на разказа. 

Говоря за автономия, защото всичките ми досегашни опити да споделя на други места свои тълкувания за епоха, взаимовръзки и отношения между герои и техните исторически прототипи, са предизвиквали бурното неодобрение на част от съфорумците. Да, но винаги е имало и такива, които се включват в диалога с удоволствие. За тях и за мен е тази тема. Да си пишем на воля, за каквото ни се прииска, да си цапкаме в плитчините на историческия океан и да откриваме нашите Америки, защото откривателството (дори на топлата вода) е голямо удоволствие.

Не искам да тревожа онези, които смятат, че могат да учат история от художествена творба, филм или роман - няма как да им се получи. Това означава, че заедно с факта за историческото съществуване на Императрица Ки, приемаш за истина и това, че е бродила между Корьо и Китай преоблечена като момче и е въртяла страстна любов с краля на Корьо, от когото е родила син. Или пък великата кралица Сондок, докато се е правила на нандо сред хуараните, някак си е успяла да направи преврат и да се качи на трона... И двата сериала са супер и са ми доставяли много часове емоционално удоволствие, но се чувствам по-пълноценно, ако знам къде свършва истината и къде започва авторовата фантазия. Срещала съм и мнение, че познаването на историята е спойлер и на това просто няма какво да отговоря.

Ще завърша с думите на любим мой драматург: "Бъдещето на младостта е старостта" и ще добавя, че нашето днес е утрешната история. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Винаги са ми били интересни исторически пояснения относно сериали, но стига да съм ги гледал, защото могат да са голям спойлер. Пример с "Кралица Сондок". Защо да гледам последните епизоди, ако знаех че в края на сериала

 

Бидам вдига въстание и той и Кралицата умират през няколко дни.

 

По-голямата част от историческите сериали в никакъв случай не показват историята такава, каквато е била. "Традиция, понятия за морал, чест и достойнство, героизъм, вярност и саможертва" - са само хубавите страни, но има далеч по-сурова страна на историята. Твърдо против съм идеализирането на благородни владетели, войни, аристократи, защото в повечето случаи такива сериали забравят другата страна - на тиранията, зверствата, убийствата, бедността, селяните. Затова и сериали с повече противоречиви образи са по-близко до историята, отколкото приказки, където доброто побеждава и всички победители са добри. Интересно ми е за образа на Бидам в "Кралица Сондок", защото знам че

 

всъщност са нямали никаква романтична връзка.

 

Едва ли тя е била толкова благородна, колкото я изкарват в сериала. Точно заради тези неща връзката между корейските исторически сериали и корейската история ми се струва повече на артистично ниво, отколкото на исторически "факти".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубаво е, когато има различни мнения. Позицията ти е абсолютно обоснована, но за мен по-важна е не изненадата от това какво ще се случи накрая, а как ще се случи. Много от сюжетите са предвидими, но това не ги прави по-неинтересни за мен. Сюжетите, по принцип, не са чак толкова много. Въпросът е в интерпретацията. Колкото до идеализацията на историческите събития и героите, също си прав - и аз не обичам напудрени истории, но според мен приказка не означава, че всичко е прекрасно и завършва с хели енд. Знаеш ли, че истинските приказки на Братя Грим са по-зловещи от филм на ужасите? Или на Вилхелм Хауф? Няма по-тъжни приказки от тези на Андерсен или на Оскар Уайлд. 

Бидам направи наполовина "Кралица Сондок", затова сценаристите от епизодичен герой го трансформираха в главен. И какво, ако знаеш предварително, че героите накрая умират? Кой би могъл да предположи, че Ким Нам Гил от сцената на смъртта си ще сътвори шедьовър?

Сигурно не е имало никаква романтична връзка между Бидам и Докман, както и версията, че Бидам е син на Мишил и крал Джинджи също е художествена измислица, но пък беше страхотно развита история - звучеше достоверно, придаде плътност и разнообразие на разказа и най-вече, насити го емоционално.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Как какво ако знам... Все се надявах, че

 

ще избяга вместо да я види за последен път, което нямаше как да го знаеш до последния епизод.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бидам е любимият ми герой за всички времена, но от момента на раждането си е белязан за трагичен персонаж. Той е лабилен и емоционално незрял: няма мярка нито в любовта си, нито в жестокостта си, нито в смелостта си, няма и критерии за добро и зло, което уплаши Мунно и го накара да се отдръпне от възпитаника си. Откривам известно сходство като вътрешна характеристика между Бидам и Гоблина, макар че двамата герои имат  различна биография и съвсем различни сюжетни задачи. Не знам, Стотак, как си очаквал, че Бидам може да избяга, за да спаси кожата си, когато знаеше, че завинаги е изгубил Докман.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сега да разбирам, че вече постовете ти за определен сериал, които ще включват историческата част ще ги публикуваш тука? На мен винаги са ми били интересни твоите постове. С интерес ги следях и при лунните любовници и при Гоблина. :) Императрица Ки съм изгледала, но другия сериал, който обсъждате не съм. На няколко места вече забелязвам, че се споменава наскоро за него май е доста добър и е време да хвърля и аз едно око. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря, automatisch Engel! 

Тук смятам да пиша само за нещата, които изнервят част от аудиторията. Защо го правя? Кидо ми даде този съвет в темата за Лунните влюбени: "Баси глупостите, честно. Повече се обсъжда корейската история, а не сериала. Ми направете си една тема "Корьо" и си въртете кой с коя и защо, аджеба, така." Не го направих и сгреших, защото нещата се задълбочиха.Не се чувствам засегната, но нямам нерви да водя диалози с подобен тон.

А за "Кралица Сандок", гледай задължително. Основополагащ сериал! :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Все ми се е искало да попитам като непрофесионален преводач тук.

Има ли смисъл към папките с филма/сериала да се прикрепят текстови файлове с обяснения и исторически данни.

 Ще уточня.  Особено към историческите сериали има куп неща от преводачите от други езици под линия, което е недопустимо.

 Добрите групи, за да избегнат многословието в субтитрите  слагат допълнителен файл към епизода с уточнения.

Аз съм го правила към сериал с медицинка тематика.

 При историческите сериали направо ми се вижда логично. Много хора твърдят, че това не се чете.

Най-приятната част от превода на исторически неща, ми е да се гмурна в нея, в историята. Да уточнявам места, замъци, реки  и полянки... Имена и хора.

Да транскрибирам дълги и непонятни градове и храмове. Понякога нямам никакъв първоизточник и транскрибцията може да не е вярна.

Много е хубаво. И с гугъл  да ги видиш...сега. Уникално.

Без да искам, научих много от историята на Япония, особено за тези тримата от подписа ми.

А съвсем в началото на преводаческите ми опити се сблъсках с Корея и историята й. Много ми е ценно това. Великолепни моменти.

 

 Сега превеждам 50 епизода тайга драма, историческа със страхотни допълнения във отделен файл. Преводачите са разказали историята и отвъд филма.

 За съжаление преводът спря.

Та, трябва ли да ги има тези допълнения, които са изключително образоващи, махни това, интересни са. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Идеята за обяснителни бележки в отделен файл е страхотна.  Убедена съм, че далечната история на изтока си остава енигма за онези, които гледат само заради сюжета и атрактивните картинки, т.е. остават си на "първо ниво".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жените...

 

Без да съм го търсила нарочно, разговорът се  насочи към Кралица Сондок. Безспорно, тя е изключително интересна фигура в  историята на Изтока – втората жена владетел в Източна Азия (първата се е появила в Япония през 592 г., без да остави някаква забележителна следа  и се нарича Суико ). Според исторически сведения от империя Тан и Самгук Саги, възцаряването на кралица Сондок е предизвикало огромна сензация из целия континент.

 Рожденото й име е Докман. Тя е дъщеря на крал Джинпьонг (внучка на младото кралче от „Хуарани”, който се излъчва в момента). Джинпьонг е имал 3 дъщери, според някои източници Докман е най.голямата дъщеря, според други – втората. Принцесата е извиквала силно възхищение с голямата си интелигентност и бърз ум. Предполага се, че това обстоятелство й е помогнало да стане кралица, макар че истинската причина е, че крал Джинпьонг не е имал мъжки наследници . В Шила е действала силно консервативната костна система, според която престолът може да заеме само от някой, който е със „Свещена кост" (sunggol). Липсата на подходящи кандидати-мъже по това време, е големият шанс за Докман. В темата на филма съм обяснила по-подрабно какво представлява Костната система.

Докман се качва на трона през 632 г. и веднага попада под прицела на своите съседи: Когурьо, Пекче и Танг в Китай. Мислейки си, че не е проблем да се справят с една слаба жена, те се опитват по различно време да нападнат Шила, с надеждата да си присвоят по някое парче от нея. Оказало се, обаче, че в мъжката си надменност са подценили кралицата. Къде с остроумна дипломация, къде с интрига, а понякога с кървави битки, политиката на кралица Сондок довежда до разпадането на Когурьо и Пекче, както и до създаването на обединена Шила.

queen-seon-deok-011.jpg

По време на 14-годишното царуване на Сондок в страната настъпил разцвет на културата, изкуството и будизма. Прецедентът с нейното царуване проправил път към престола на други жени в Шила и в Китай.

Кралица Сондок е герой не само в едноименната драма, но и в The Great King’s Dream, която се смята за по-достоверната исторически от двете.  Нямам лични впечатления обаче.

Написаното дотук съвсем не изчерпва ролята на жените в историята на Азия, затова смятам да продължа...

20140520_221247.png

 

Кралицата в The Great King’s Dream

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за темата ! :up: Ще мълча , ще чета и ще се уча , че хал хабер си нямам от история. 

Съжалявам , че се намесвам ,но Найчето засегна в поста си по-горе една тема, която ме интересува и имам мнение по въпроса, различно от приетите правила във форума. 

Сори за офтопика : 

 

Най-много ми харесва в руските субтитри именно наличието на допълнителните обяснения на точното място, където трябва във филма/сериала. В медицинските корейски сериали са дадени още в оригинала разяснения за мед.термини, диагнози, манипулации и прочие . Всичко това го има в руските субтитри и ме кефи. Чела съм изискванията за субтитрите на ИС и категоричната забрана на такива неща, но не доумявам как се е допускало тогава, по-стари проекти съдържат под черта обяснения от типа - що е онни , оппа , аджоши, рамьон и т.н. , а сега са  "анатема" .

Именно пред вид различната култура и началните срещи с нея, тези уточнения са  полезни и своевременни. След натрупването на известен опит/ практика в гледане на корейски продукции, примерно, започваш  да свикваш с тези езикови специфики и ги приемаш без да се замислиш. Те дават пикантния вкус на дадената лента, нейната конкретна национална принадлежност. Хубаво е да ги има  и да е ясно какво значи , а не да се налага да се търсят или приемат по асоциации. 

Новото и непознатото е винаги добре да бъде обяснено.  Дали ще е в отделен файл , дали ще е като бележки под клипа , дали ще е пуснато инфо в темата към конкретния филм/сериал , дали ще е като допълнително вложен субтитър... За мен, е най-удачно да бъде обяснено на конкретното място. Колкото и да са му интересни на зрителя въпросните непознати пониятия, те остават заровени някъде в действието на филма и трябва, като го свърши да е достатъчно заинтригуван, че да се върне да ги потърси и да прочете за тях.  Или най-сериозно и любознателно  да спре на пауза и да тръгне да си ги търси с чичко Гугъл  или в предварително дадения файл обяснения. Не ми се вярва да го направят по-голямата част от зрителите. Но ако го има обяснено на място с няколко думички, има много по-голяма вероятност и да се запомни и да предизвика някакво последващо търсене. А дори да си остане с телеграфното обяснение, въпросният зрител пак ще бъде обогатен с нещо в края на краищата.

  Още веднъж се извинявам , но това е личното ми мнение . 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Asha, всичко, което може да се вмъкне в текста като обяснение, правим го.

 

Много благодаря, че се намеси, мила! Това, което не можем ,

не става, забито под черта или със звездичка, защото не е четимо със скоростта на субтитрите.

И е недопустимо в субтитри. Нали не си виждала филми на Нешънъл Джеографик,

например филм за  Цивилизация Сипан или "чачапои", да пишат под черта къде се намира.

 То обикновено става ясно във филма им. Но при нашите преводи има много ястия и дрехи, титли, архитектурни , ако щеш неща,

които трудно се предават с една дума.

Което може се донаглася, мисли и се домисля. Самите текстови помощни файлове на английски и руско-превеждащите

ми помогнаха да се справя кое какво е. Гледаемо е и така, като цяло, но има едни 5% любопитни хора,

заради които се струва допълнителния труд да преведеш и подробностите в тези файлове. Те съдържат

непроизносими и непреводими титли, взаимовръзки между хората и история.  Което допълва идеята да се учим.

Има много инфо и във форума ни за специфичните

отношения във феодална Япония и Корея. Но това е само ако го търсиш нарочно.

Когато неангажиран човек гледа исторически японски/корейски сериал, трябва да го гледа, все едно няма субтитри.

 Просто да го гледа с лекота и да си внимава в действието.

Ще има и непознати думи, да. Но те трябва да са в минимално количество.

От това ми идва идеята, не е моя, да слагам и обяснителни записки.

Колкото и да е малко, все се научава нещо човек. Пък и никой от тракерите не е отказал да ги сложи в пакета.

 

 

  Май не сме по темата, ако някой прецени, преместете ни.:-))) Прекрасна Нова година на всички МОДЕРАТОРИ и моята любов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За хуараните...

Някакво вълнение забелязвам в  аудиторията около произхода на момчето птицо-куче: дали пък няма да се окаже резервен престолонаследник? Едва ли. Както съм споменавала тук-там, на трона може да седи само някой от "свещената кост", т.е. и двамата родители трябва да са от кралското семейство и да са от "свещената кост" (sunggol). Кралчето Джинхън (считан за най.великия владетел на Шила) не е син на предишния крал, а негов племенник. Оказва се, че тази кучка, майка му, е била женена 3-4 пъти, но нито веднъж за крал, а за негов брат. (Много е сложно, защото тя е дъщеря на предишния крал и е омъжена за чичо си.) Става кралица-регент след коронацията на сина си, когато той е на 15 години. Ако селянчето се окаже неин син, в което ми е трудно да повярвам, той едва ли е sunggol и не може да претендира за короната.

Джинхън наистина е изключителна фигура в Средновековието на Корея. Той измъква малката държавица Шила от кереча, разширява територията й, създава  хуараните, чиято идеология звучи съвременно дори днес, разпространява будизма като религия не само на аристокрацията, но сред всички слоеве на обществото. Царува доста дълго и умира на 50 години, което е сериозна възраст за онова време. Ирония на съдбата е, че жена му, кралица Садо, играе подобна, дори още по-драстична роля от майка му, когато става вдовстваща кралица - сваля, качва крале, преследва и осъжда на смърт синове и внуци, всъщност, десетилетия наред управлява Шила без никаква конкуренция. Който е гледал Кралица Сондок ще си спомни, че Джинхън се появява в първия епизод на драмата. Доста набързо беше показано, но все пак стана ясно, че вездесъщата Мишил е била негова наложница. Според историческите източници, тя му е родила 3 деца.

 

Хуараните са момчетата-цветя отпреди 1500 години. Трябва да се знае, че те не са представлявали част от редовната армия на Шила, а по-скоро са били спомагателен корпус, чиято смелост и патриотичен дух в битките са гарантирали успеха на Шила във войните.

Погрешно е хуараните да бъдат свързвани с определен боен стил - това, което ги е обединявало е техният кодекс на поведение и дисциплина. Тяхната организация е младежка, така че никой не остава хуаран за цял живот. Много крале, дворцови служители и генерали от армията са преминали през организацията на хуараните.

 

Тяхното образование в еднаква степен се е основавало на развитието на физическата подготовка, както и на умственото усъвършенстване, комбинирайки елементи от даоизма, будизма и конфуцианската идеология. Личната дисциплина, служба за благото на родината, смирение, здрав морал, благородство и елегантност - това са 5-те закона на хуараните в светския живот.

 

alchun.jpg  kim-nam-gil-as-bi-dam-qsd.jpg

Любимитe ми хуарани Алчон и Бидам от "Кралица Сондок".

QueenSeonduk-hwarang.jpg

И още хуарани  :kissy:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А за Gye Baek има ли някакви сведения?Нали го изкарват в едноименния сериал противник на Юн Шин.Докато пък в "Кралица Сондок" май само един път го споменаха епизодично.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За Gay Baek не съм се ровила специално. Той беше генерал от Пекче по времето на крал Мо, нали? Гледала съм сериала, но беше доста отдавна. Сигурна съм, че може да се намери информация.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Супер тема, страшно се накефих :).

Ама да си вметна японското - според мен японците се отнасят по-съвестно към жанровете и историческото им е по-историческо, :) .. т.е. по-близо да оригинала, независимо дали иде реч за фентъзи или за история. Примерно тоя сериал Jin, за докторът, който се връща назад във времето беше ужасно добре обмислен - именно като адекватни нива на технология, развой и резултат на всеки образ и всяка промяна. Според мен и затова завърши слабо, с толкова много ограничения върху сюжета просто се загуби като послание... или затвърди тъжно-горчивата идея че така или инак човек е безсилен колкото и да се старае. Нещо подобно стана и с Нобунага концерто - не можаха да се прекрачат спрямо идеята си (избрана, насадена и прокламирана твърде често) кой е Нобунага и какъв е смисълът на живота му.. и от това филмчето пострада в крайна сметка.

--- 

А пък дали знанието, че дадена фигура е историческа и възможността да провериш как е умряла утрепва удоволствието от гледането - не исля, не и в жанра фентъзи... а и принципно в историческите сериали, Това си е част от кефа на жанра - да те бъзикнат в глават с ново предизвикателство - известен герой или история. Примерно филм за Жана Д'Арк.. или Левски.. Просто ние знаем добре евро-историята и не толкова добре Азия..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Майра,

Затова темата се казва така - историята, начин на употреба. Убедих се, че дебатът няма никакъв шанс, ако не се изяснят понятията. Не съм изненадана, че за много хора историята се изчерпва с учебника, с написаното "черно на бяло" и официално признато от науката. За мен освен факти: тя е и идея, вдъхновение, анекдот, психология, изкуство... Разминаването в мненията идва и от полупознаването и недоразбирането на жанровете. Било фентъзи, приказка, легенда, т.е. - измислица и значи не може да се търси връзка с историята. В същото време някой сериал е анонсиран като исторически, но в него исторически са само няколко имена и костюмите, тогава няма проблеми и не се поставя под съмнение историчността.

Например "Вяра". Фентъзи ли е, след като героите се придвижват из историческите епохи през портал насред Сеул? Исторически ли е, след като почти всички главни герои са исторически личности и се интерпретират официални исторически факти? Отива ли на кино историята, защото възрастта на главния герой не съответства на разказваните събития? Направо ме е срам да обсъждам подобни елементарни неща, когато става дума за филми, за художествени произведения, за произведения на изкуството, където, все пак, водещото е въображението на създателите му, талантът им да тълкуват, да интерпретират, да измислят интригуващи разкази. Попадайки във фокуса на художественото, ограниченията, които поставя науката история могат да отпаднат, фактите да бъдат прекроявани и префасонирани, да се развиват според целите на авторите. Какъв точно е бил принц Садо? Луд, извратен убиец и изнасилвач или неразбран реформатор, надраснал времето и съсловието си, станал жертва на долни политически интриги? Корейските кинематографисти не спират да ровят в мрачната история на неговия живот и да предлагат варианти. Ето, това ми е истински интересно: не изреждането на години, имена и факти, а кой какво вижда зад тях. Харесва ми да възприемам миналото в романтична светлина, Чувствам се респектирана и привлечена от него и много, много любопитна.

Подходът на японците към собствената им история е много по-почтен, отколкото на корейците към тяхната, но и едните и другите вярват, че правейки я достъпна за широкия зрител, възпитават родолюбиви хора, които където и да се намират, където и да живеят, запазват самосъзнанието си за национална принадлежност. И това е единственият начин за предотвратяване на безродието в глобалното село, което обитаваме. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма да крия, че продължавам да се чувствам обсебена от "Гоблин". Не харесвам тази си склонност към пристрастяване, но вече нищо не може да се направи :) Защо не пиша за драмата там, където му е мястото, вече обясних, но продължава да ме гложди мисълта, че останах неразбрана. За мен този сериал е историческо фентъзи, макар че в по-голямата си част действието се развива в съвременността, която пък е населена с всякакви фолклорни митични същества. Тези митични същества обаче някога са били хора и като такива са живели в определена историческа епоха. Авторите съвсем конкретно са определили кога - преди 900 години, по времето на кралете Йеджон и Инджон. В 12 серии от всичките 16, капка по капка ни "спускат" по малко информация какво точно се е случило в миналото, за да се завърже възелът, в който всички драматично са свързани. Интерпретирането на историята изисква известна лоялност от своите интерпретатори, затова и сценаристката не си е позволила волността директно да свърже своя герой, наказания за големия си грях Тъмен жътвар, с името на конкретен владетел. В историята на Корьо от онова време няма цар на име Уанг Йо. Няма прочут генерал Ким Шин или всесилен съветник Пак Чжунг Уон... Да, но всичко останало го има. Във втората половина на 11 век се наблюдава серия от честа смяна на владетели, умрели от странни болести или абдикирали и също умрели скоропостижно. Крал Йеджонг (Уанг Ю) прави сериозни опити да затвърди централната кралска власт, но по това време особено силен е кланът И, в лицето на И Ча Гьом, който държал в ръцете си всички възлови административни длъжности. Това е човекът, който идентифицирам с гадняра Пак Чжунг Уон. Външната политическа обстановка е много напрегната и на границите на Корьо се водят непрестанни битки. За тази цел е създадена специална армия с главнокомандващ Ю Гуан, легендарен генерал, в който можем да открием някаква връзка с нашия герой Ким Шин. В края на живота си Йеджонг се опитва да ограничи властта на вездесъщия канцлер, но когато на престола сяда невръстния му наследник Инджонг, канцлерът отново се изкачва на върха. (В Уикипедията пише, че възцаряването на малолетния Инджонг ставало възможно благодарение на влиянието на И Ча Гьом.) В първите години от царуването си младият крал е марионетка на Великия канцлер, който извършва чистка в двора и сред аристокрацията срещу всички свои потенциални врагове. През 1124 и 1126 г. военните правят неуспешни опити за преврат, за да свалят от власт канцлера. Бунтовете са удавени в кръв, а Инджонг сам предлага да абдикира в полза на канцлера, но вместо това, се оженва за дъщеря му и отива да живее в неговия дом. По време на преврата през 1126 г. избухва пожар, в който изгарят дворецът, кралската библиотека и академията. Според мен, това е времето, в което Ким Шин е убит. В 12 епизод беше казано, че Кралят умира 20 години след него. Години, в които Ким Шин гние в земята, а "силата на краля е растяла и е достигнала невъобразими размери". Инджонг наистина умира 20 години по-късно през 1146 г. и се смята за силен владетел. Канцлерът И Ча Гьом не се радва дълго на победата си - през същата 1126 г., пет месеца по-късно, той е обвинен в държавна измяна, заточен заедно със семейството си и по-късно обезглавен. Какво се е случило с художествената му проекция, предстои да разберем, но стана ясно, че Пак Чжунг Уон мрази краля не по-малко от Ким Шин.
Има една по-късна история, свързана със сина на Инджонг, крал Мьоджонг: той бил слаб владетел и страната се управлявала от военни лидери. Управлението му е свързано с постоянни кръвопролития и гонения, на които става прицел и изключително лоялният и прославен генерал Кьонг Те Сънг. Според историците: "Мьоджонг го мразеше и не му вярваше, заради неговата популярност сред населението."
От мен толкова :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какъв точно е бил принц Садо? Луд, извратен убиец и изнасилвач или неразбран реформатор, надраснал времето и съсловието си, станал жертва на долни политически интриги?

Възможно е всички тези изброени неща да са верни, все пак не са самоизключващи се, както и нито едно да не е вярно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

 

Матрим , никой не е против историята, а против безмисленото дълбаене в нея, дето ще и неще.Всичко, дето си го изписала горе, преди Стотака по никакъв начин не се отразява на сериала.Като история  може да е интересно, но като няма връзка със сериала, няма нужда да се дълбае в темата му по ден , минута, час и секунда.Бил ли на 920 или 929 години, 10 дни, 5 часа и 29 секунди.Какво значение има- никакво.И като не е посочен дадения владетел, значи не са сметнали за нужно, защото в тази история, не е това важното . Е,  къде е смисълът да правим подробно историческо проучване, като от това историята не става ни по добре разказана, ни по- ясна. Човешките взаимоотношения , човешките слабости, човешката природа, самото ни съществуване и субективната ни оценка за добро и зло, са нещата, което сериалът разглежда и за това няма как да го приема за историческо фентъзи, защото имало един владетел  за разкош.

 

Прекрасно, че си създала тая тема, за да няма недоволни от "спам" в темите.

 

За една личност историческа, може да има 20 сериала и по двайсет начина да интерпретират дадената личност, след като историческата правда не се знае или е спорна.Така, че историята може да ни е интересна, но като коментираме даден сериал на историческа тема, коментираме това, дето гледаме, а не историята според някоя книжка, дето едва ли е напълно достоверна.И като се мине определена граница, става досадно, поне на мен, дето съм любител на историята.Та мисълта ми беше за мярката и го пиша съвсем  добронамерено. :)

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...