Jump to content

Recommended Posts

 

 

.....Но той седна на трона и тогава умря....тц тц! Това представата им за щастлив край ли е? Егати щастието!!! А и син остави, тоест направи. Значи изпълни си предназначението по всички точки /събра се с главната героиня, стана владетел и баща/ и сега да мре. Нещо не мога да го възприема. Мъча се, напъвам се, но ограниченият ми мозък не възприема това голЕмо щастие. :28558::896767: :896767:

 

 

 

 

 

Ми Tuoba Jun избра тази си съдба съвсем трезво... със риск за живота си се саможертва и спаси любимата си, успя са седне на престола... да създаде наследство и не на последно място да се порадва на няколко години със любимата жена...

Всички останали бяха с куп прегрешения и освен това бяха срещу него... и едва ли щяха да го оставят спокойно да прекара остатъка от живота си и затова "дадоха фира'.

Представи си обратния вариант... тя умира и той кво... така още 50 серии да намери ново щастие ли... и с каква съвест щеше да живее...

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Мерика, за мен нормалното щастие е да оцелеят и двамата и да имат щастливо семейство. Да отглеждат детето си и да царуват до старостта. Защо пък да умира единият /независимо кой/. Нали затова е дворцовата охрана - за да ги пази. Детето има нужда и от майка и от баща, оставяйки сина си само с майка му, помага ли му в действителност. Никога не съм възприемала смъртта, пък било то и доброволно избраната, за щастлив край или решение на проблемите. Какво като умре, това с какво точно ще помогне? Не е ли по-правилно да продължи да живее, да се бори да живее и да е с любимите си хора. Това за мен е щастието. Всичко друго е примирение и отстъпление. Принципно, защо някой трябва да умира....още повече пък в мирно време. Разбирам да го убият на война, там е ясно защо и какво, но сам да си отнеме живота когато е на върха и преживява възход - не го възприемам. Той толкова преживя, пък накрая когато беше постигнал нещо смислено в живота си - бам смърт. Ето това не възприемам при китайците - тяхното разбиране за живота и за смъртта и за необходимостта им по принцип. Разбира се, това е само лично мнение, разбирам, че всеки от нас има различна позиция.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Мерика, за мен нормалното щастие е да оцелеят и двамата и да имат щастливо семейство. Да отглеждат детето си и да царуват до старостта. Защо пък да умира единият /независимо кой/. Нали затова е дворцовата охрана - за да ги пази. Детето има нужда и от майка и от баща, оставяйки сина си само с майка му, помага ли му в действителност. Никога не съм възприемала смъртта, пък било то и доброволно избраната, за щастлив край или решение на проблемите. Какво като умре, това с какво точно ще помогне? Не е ли по-правилно да продължи да живее, да се бори да живее и да е с любимите си хора. Това за мен е щастието. Всичко друго е примирение и отстъпление. Принципно, защо някой трябва да умира....още повече пък в мирно време. Разбирам да го убият на война, там е ясно защо и какво, но сам да си отнеме живота когато е на върха и преживява възход - не го възприемам. Той толкова преживя, пък накрая когато беше постигнал нещо смислено в живота си - бам смърт. Ето това не възприемам при китайците - тяхното разбиране за живота и за смъртта и за необходимостта им по принцип. Разбира се, това е само лично мнение, разбирам, че всеки от нас има различна позиция.

 

Благодаря, че ми напомни, че съм за спойлер... дано тез дет не са догледали не ме хокат много...

пак стигаме до момента за спойлер...

Тоба Джун трябваше да избира от един единствен антидот за него или за нея... и така се стигна до тоз финал

говоря за конкретния случай... останалото е тема за много дълъг разговор на друго място ...

приятно ми е МериСа ;)

 

E, га ти, целия сериал разбрах. Сега как ще гледам?

сори Лукрециана... леко късно се усетих  :(

Редактирано от merisa
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нали откривам топлата вода бавно тази мацка я гледах тук и много ми хареса... изгледах целия LOVE020 и тогава установих, че е една актриса ;) А е снимала и с Mike D.Аngelo лятото :)

a1648ef5gy1fc29qo9c05j21gi1tm4bf.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Честно казано, тия 54 серии направо убиха рибата  :28558: Като се изрежат 10-15 от тях, сериалът би бил доста по-гледаем. Много са приятни всичките актьори, а и добре ги обличат, но пусто завъртяха все около почти едно и също в сюжета, някак не се разви действието много за мен лично, липсваше ми динамика, а и образите не се развиха и не поднесоха кой знае какви изненади. Или пък може би защото изцяло наблегнаха на романтиката, кой знае. Малко нещо на многострадалната Геновева + силни заемки от Пепеляшка го докараха, ама в силно удължен китайси вариант - в един момент просто ми се искаше най-сетне да свърши. Иначе - наистина много мили главни актьори, много са сладки заедно, а двете лоши "сестри" също са страхотни, както и лошият принц :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Мерика, за мен нормалното щастие е да оцелеят и двамата и да имат щастливо семейство. Да отглеждат детето си и да царуват до старостта. Защо пък да умира единият /независимо кой/. Нали затова е дворцовата охрана - за да ги пази. Детето има нужда и от майка и от баща, оставяйки сина си само с майка му, помага ли му в действителност. Никога не съм възприемала смъртта, пък било то и доброволно избраната, за щастлив край или решение на проблемите. Какво като умре, това с какво точно ще помогне? Не е ли по-правилно да продължи да живее, да се бори да живее и да е с любимите си хора. Това за мен е щастието. Всичко друго е примирение и отстъпление. Принципно, защо някой трябва да умира....още повече пък в мирно време. Разбирам да го убият на война, там е ясно защо и какво, но сам да си отнеме живота когато е на върха и преживява възход - не го възприемам. Той толкова преживя, пък накрая когато беше постигнал нещо смислено в живота си - бам смърт. Ето това не възприемам при китайците - тяхното разбиране за живота и за смъртта и за необходимостта им по принцип. Разбира се, това е само лично мнение, разбирам, че всеки от нас има различна позиция.

 

Всъщност императорът не умира, а когато обявява сина си за престолонаследник според традицията заповядва на майка му да се самоубие.  А и официално тя се води наложница, а не императрица. Така че всякакви претенции към края на сериала са едновременно оправдани и безсмислени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност императорът не умира, а когато обявява сина си за престолонаследник според традицията заповядва на майка му да се самоубие.  А и официално тя се води наложница, а не императрица. 

Тва за сериала или за исторически факти говорим?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

merisa, мацето играе и тук

 

На мен ми беше досадно( всичките нещастия на света на нея се случваха, та като зациклиха на тая тема-  край нямаше) и яко превъртах, като го допревъртях най-вече заради Лошко.При такова "гледане" , краят ми беше все тая какъв ще е, а и друг би ме изненадал- нали е китайско. :896767:

 

Ето го в Париж, на представянето на Шанел с друг любимец.

 

 

jC0ueT7ufqQ.jpgSjyNDd3YK0M.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

merisa, мацето играе и тук

Лекичко ако цъкнеш на мойто заглавие, стигаш до същия сериал... сред многото имена и това присъства ;) 

А мисълта ми беше, че там въобще не ми хареса, но може от сценарий и режисура да е разликата... или просто нямам око за "актриси" ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубав сериал, с изключение на главния герой, който беше абсолютно безполезен. По-невзрачен главен герой не бях гледал в исторически сериал. Ту си помисля този вероятно е второстепенен герой и той се появи от нищото, като супермен, и пак изчезне в небитието. Беше засенчен от другите двама. Сценаристите явно имат богато въображение за принцове на бели коне, които се появяват да спасяват и изчезват, като в това се крие и единствената им роля. От къде, как, защо, Кой? такива неща не ги интересуват, защото явно е по-важно зрителките да въздишат. Абсолютно нереален главен герой, пък и глупав, едно умно нещо не измисли цял сериал, за да се докаже кой е.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дразнещ и увличащ. Такива са ми впечатленията от сериала в две думи. В продължение на години прескачах заглавието, докато една приятелка, чието мнение особено ценя, ми каза: "Гледай го. Главната героиня е древнокитайски прототип на Зоя Космодемянская." И вярно - тровиха я, палеха я, бесиха я, забиваха игли под ноктите й... Тифани не ми е от любимите актриси - красива е, но красотата й е доста евтина, без грам изисканост, но най-дразнещ ми е гласът й. Като изключим интонациите й, играе прилично. Към останалите артисти нямам претенции, а някои са  страхотни. 

И отново ме затормози мисълта, доколко е морално по отношение на историята, да се правят волни съчинение по живота на реално съществуващи личности. Ясно е, че историческите хроники са лаконични и не съдържат детайли от живота на реалните хора. Съвременният интерпретатор на исторически сюжети, би трябвало да се опре на известните факти и да запълни празнините с интересни истории, разкриващи епохата, нравите, представата му за героите... Защо в костюмираните драми умират да използват имената на реално съществували хора? Да им измислят нови биографии? Да се манипулира историческото познание? Ако ти е хрумнал сюжет за сценарий, напиши го, но не намесвай имената на истински хора, пък живели и преди 1500 години.  

Off Topic

Знам, че 90 процента от зрителите изобщо не се интересуват от историческата истина. Те страдат, че главният герой умира скоропостижно и оставя любимата си императрица безутешна чак до следващия живот, когато ще се срещнат отново :) За мен истинската история на Уейян като императрица е много по-интересна от тази на филмовата героиня, но това е друга тема. Императрица Фън (така се е казвала, втората императрица на император Тоба Дзюн), е била умна, смела, предприемчива, войнолюбива и жестока, дълго държала в ръцете си властта като регент - първо на малолетния син на предишната императрица Ли, а след като го убива - на неговия син. Истинска древна кучка, но само такава жена е можела да оцелее във властта в онези мъжки времена. 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1 hour ago, Matrim said:

но най-дразнещ ми е гласът й. Като изключим интонациите й, играе прилично.

  Reveal hidden contents

Знам, че 90 процента от зрителите изобщо не се интересуват от историческата истина. Те страдат, че главният герой умира скоропостижно и оставя любимата си императрица безутешна чак до следващия живот, когато ще се срещнат отново :) За мен истинската история на Уейян като императрица е много по-интересна от тази на филмовата героиня, но това е друга тема. Императрица Фън (така се е казвала, втората императрица на император Тоба Дзюн), е била умна, смела, предприемчива, войнолюбива и жестока, дълго държала в ръцете си властта като регент - първо на малолетния син на предишната императрица Ли, а след като го убива - на неговия син. Истинска древна кучка, но само такава жена е можела да оцелее във властта в онези мъжки времена. 

 

Не ги ли дублират по подразбиране или тя сама си озвучава ролите? 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз знам, че ги преозвучават, но тя навсякъде ми звучи по един и същ начин. Може би я дублира една и съща артистка?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...