Jump to content

Кога и Как започна всичко?


NETI88
 Share

Recommended Posts

Юкио-чан, не сте стеснявай, кажи си и твоята история. Не ти се позволява да минеш само с 2 реда. :D

 

Джо-джо :beer: Яки времена бяха. Днес всичко се приема за даденост - бързият интернет, торентите, субтитрите. Трудно е да ги оцениш, ако не си спомниш какво е било само 20 години преди това - нямаше персонални компютри, мобилни телефони, кабелна телевизия, торенти. Имаше чужда, скъпа и труднодостъпна сателитна телевизия, 2 бг канала, филмите не се сваляха, а се взимаха под наем на пиратски видеокасети, субтитри никой не знаеше как се правят. Спомням си, че един ден взех някакво аниме от Александра видео клуб - сигурно съм бил в първи клас, демек 1995 г. Харесах касетата по обложката - имаше някакви дракони, мечове и пр. Сигурен съм, че е имала маркер "забранено за деца под 13 г.", обаче на никого не му пукаше и ми я дадоха. Оказа се някакъв доста кървав хорър или поне такава ми се видя на тази възраст, сънувах кошмари със седмици след това. :28558: Ако се сетя кой е бил филмът, сигурно сега ще му се смея, защото кървищата са си нещо нормално за японците. Току-виж се оказала някоя приключенска комедия. :rofl:

Добре, че спомена Кралят на шаманите. Тогава вече бяхме по-отраснали и много неща се бяха променили. Може би затова по-ранните неща извикват по-силни спомени. Просто тогава имаше толкова малко и се намираше толкова трудно, че всеки такъв ден беше като Коледа. :icon_sunny:

Link to comment
Share on other sites

Като каза Краля на шаманите се сещам как бързо си пусках телевизора, когато го даваха едно време по БТВ. И Ю Ги О също.  :D

Link to comment
Share on other sites

Рагнос опресни спомените ми, така че  ще споделя как и аз се разболях от епидемията FK4G с кодово име endone.

Края на 2007 г, средата на декември се чудех какво да подхвана да гледам и докато ровех няколко дни из Бананите все попадах на някакво дълго заглавие First Kings Four Gods... Епизод 3, след ден-два, епизод 4 и реших да видя за какво става дума. Тогава корейски ми звучеше все едно и също като с китайски и японски. Поне имах някаква представа от старите ленти на Хонг Гил Донг, Непобедимите от Удан и др. подобни. Обаче като се зачетох в коментарите, супер възторжените мнения за ефектите и фентъзи елемента ме накараха да се реша да изтегля 1 епизод. И хоп - вирусът ме повали в момента, в който зърнах красивото лице на Пе Йонг Джун като Краля. :wub: Въпреки че за мен в началото едвам различавах кой кой е и какво точно става заради леко объркания превод, зорко следях всеки епизод и всички коментари, а след месец си открих д-адиктс и... потънах. :swoon: После дойде Хонг Гил Донг и линка на Рагнос за форума и вече бях щастлива, че съм в лудница със заразени като мен. :panda-145:

 

Така че за мен Корея ще си остане първата любов, а Япония втората. 

Гледам всички жанрове, като чисто историческите и криминалните са ми най-малко интересни обикновено. 

Link to comment
Share on other sites

При мен корейската зараза започна с "Императора на моретата", намерих го из сайтовете за субтитри /вече не помня кой точно/ по време на кризата в Холивуд, когато нямаше нищо читаво за гледане. Почнах го със смесени чувства, харесах го...зарибих се...и гадовете се скараха и спряха превода по-средата на сериала. Чувството, че съм прецакана не ми даваше мира...та почнах целенасочено да търся подобни сериали...и попаднах на Легендата на четирите бога, после Bicheonmu, Хон гил донг...

Запознах се и с ВАС!!! :rofl:

...та за какво говорехме...

Link to comment
Share on other sites

И аз от анимета започнах, доколкото помня редовно се намествах пред телевизора, когато даваха Краля на шаманите и Ю Ги О. Ама истинската зараза започна с Наруто, след това минах на Bleach, започнах да обикалям форумите и отиде коня в реката...  :28558:

В един аниме форум започнаха да ми препоръчват сериали, първо с японски - изгледах I Give My First Love to You, а след това прочетох мангата (второто зарибяване - това по мангата - започна с нея). Японските не ми допаднаха особено, тогава започнаха да ме заливат с корейски - You're Beautiful, Iljimae, BoF, открих топлата вода, така де, Eastern Spirit, и заразих майка ми по сериалите и леко по аниметата. Засега съм повече на анимета и манга, предимно шонен, тя на корейски сериали, а бабчето пък жули здраво исторически корейски. Ето ни сега поне нас двете регистрирани тук, и те така...  :panda-145:

Link to comment
Share on other sites

 

 и заразих майка ми по сериалите и леко по аниметата. Засега съм повече на анимета и манга, предимно шонен, тя на корейски сериали, а бабчето пък жули здраво исторически корейски. Ето ни сега поне нас двете регистрирани тук, и те така...  :panda-145:

Съвсем благородно ти завиждам, че в обкръжението ти има хора, споделящи страстта ти. :up:  При мен само във форума намирам внимание и подкрепа.

Не знам, но понякога имам чувството, че ме имат за някое ку-ку. :28558: Особено мъжа ми, който като ме види, казва: "Пак корейско, a?" :rofl:

Link to comment
Share on other sites

NETI88, не се отчайвай, моята половинка с времето "прогледна" и дори иззяпа с мен Sword Art Online;) Пусни му на мъжа си някой як корейски екшън, Rough Cut или Secret Reunion примерно. Току виж му дошъл акълът в главата :)

 

Рагнос, странни колеги имаш - или може би доста скучаещи, та 2 седмици да се занимават с дръпнатите ти очи  :28558:

Link to comment
Share on other sites

NETI88, не се отчайвай, моята половинка с времето "прогледна" и дори иззяпа с мен Sword Art Online;) Пусни му на мъжа си някой як корейски екшън, Rough Cut или Secret Reunion примерно. Току виж му дошъл акълът в главата :)

Дано, надявам се и той да прогледне. :28558: Ще му препоръчам тези, които ми даде.

Link to comment
Share on other sites

И аз се върнах назад в опитда си спомня началото.

 

Винаги съм харесвала азиатско кино. Преди компютрите това бяха филми с Кунг Фу на касетки от видеотеката.

Тях ги помня по- малко, но после 2000 година Тигър и дракон взе Оскар и Летящи кинжали (2004) ми отнесе главата.

Всичко "ще летя от теб до другия бамбук и после ще те ритам до каталясване" съм гледала по много пъти.

 

В един момент тракерите започнаха малко по малко да си оправят каталозите и търсенето ставаше все по-лесно и по-лесно.

Тук дойдох като последвах линк от коментар от не помня кой тракер и се влюбих :-)


Минах през китайско и хвърлих котва в корейското кино. Японското не е моето, но съм попадала и на разкошни монголски филми.


Жанровете - всичко без тийн училищни драми (3 мисля са ми достатъчни)



 

Link to comment
Share on other sites

Единствено  за филмовото зарибяване с азиатско ли иде реч?  Щото, като става въпрос за Азия, много комплицирани и взаимосвързани са ми нещата .

Тръпката , интересът ми към тези далечни източни ,непознати и  екзотични земи и култури ме връща доооста назад в ранното детство.

Тогава Китай  го свързвах с едни изящни, шарени, почти кукленски формат, порцеланови  чашки от началото на миналия век. Това бяха остатъчни бройки от два сервиза ,подарени от благодарност на прадядо ми от китайски търговец, а историята им се числи към семейните "легенди" :896767:   . Въпросните чашчици и до сега си ги кътам , между впрочем , като зеницата на окото.

Първата източна "любов"  обаче , ми е Япония . И това датира горе –долу от същото време. Влюбих се в една японска приказка . Беше в стара таткова книжка от онзи , със стария български правопис от преди 9-ти септември 44 г.  Казваше се "Бялата мома", и до сега мога да я разкажа в общи линии ,въпреки , че подробностите ми се губят. Яд ме е , че някъде е забутана и вече десетилетия не мога да я намеря и да си припомня историята на дърваря Минокичи и снежната фея Юки. 

Япония продължи да присъства в съзнателното ми битие с доста книжки за нея, издадени през края на 70-те и началото на 80-те години. Покрай тях опитах да сгъвам  оригами, направих първи опити да ям с клечки / и до сега успявам някак си да се справя  :blush:  , но дали е правилно ...не знам/, научих папагалски някой друг израз още преди да излъчат "Шогун" по телевизията  и  бях изненадана от разни любопитни факти, като например ,че японския и немския са с краен словоред, че има мъжки и женски начин на говорене и т.н . 

Първата ми среща  с азиатското кино също е свързано с японска анимация. По наше време ни водиха от училище "под строй" на кино-лектории. Тогава така се случи,че бях закъсняла и  се намуших бързешком  явно в "грешния " салон и онемях... На екрана пред  мен се беше ширнало езеро сред гора , което уж изглеждаше като истинско, уж вълничките блестяха на слънцето ...ама нещо не беше наред. Трябваше ми малко време да асимилирам, че всичко е рисувано. Гледах "Лебедово езеро"  - беше пир за всичките ми сетива. А стила на рисуване  ми се отпечата в съзнанието за винаги. За мой късмет, след време анимацията беше включена и в редовната програма на кината и беше посетена н-пъти от моя милост. Нямах насищане. После пуснаха още няколко такива пълнометражни анимации - вече ги познавах като стил на рисуване и бях първа на касите за билети.  

Рискувам да звуча като "старата баба динозавърка " , но тогава нямаше никаква информация. Филмите минаваха, заминаваха и толкова - няма снимки , статии, плакати и прочие екстри . За да имам спомен за филма и героите, си носех листче и молив в киното и на тъмното се опитвах да скицирам някои от героите, а в къщи после си ги рисувах на скицник.  Луда работа.

Първият ми игрален азиатски филм също е японски.

 Дали някой си спомня "Свръхчудовище"? А костенурката Гамера? Не знам колко пъти съм го гледала - бях стигнала до положението да "рецитирам " репликите, преди да излязат на екрана.  А прословутия "Марш на Гамера " и до сега си го тананикам като мелодия , защото ме е срам да си кажа  :blush:   ,че се мъчех да пиша думичките  по слух на тъмно в салона... Сигурно би звучала като прословутия  псевдо- английски текст на "Кен лий" .  :swoon:

/Бях изключително щастлива , че наскоро ми "светна " да го потърся  в интернет и го открих. Че го и гледах ...Идея си нямате какъв е кеф да се върнеш десетилетия назад и да изпиташ почти подобна еуфория. Нищо, че спец.ефектите от онова време вече изглеждат  нелепо смешни. /   

След това, през 80-те бяха пуснали още няколко японски филма . Видех ли такъв в програмата -бях на първа линия в киното. По спомен ми идват две заглавия – „Невидимата връзка” / за едно отвлечено момченце ,което чуваше в ултразвуковия сектор  и неговото куче/ и „Кобра „ -за комисар Комура,  по прякор Кобрата.

Да не забравя и "Хон Гил Дон" . 

 

И някъде, по това време излъчиха прословутия „Шогун” . Имам смътни спомени, че и „Седемте самурая „ ги гледах по телевизията . Всъщност , няма значение .

 Брус Лий и кунг-фу -то са друга тревиална тема и няма да я задълбочавам.

Та, стигайки до началото на 90-години, вече достатъчно ми беше „хлопнала дъската” по думите на нашите , че  си наумих да уча японски …Да , бе, да … Останах си с един руско –японски разговорник и самоучител, които случайно намерих по сергиите на пл.Славейков в София . По-нататък , се наложи да си седна на д-то и да уча , но не японски.  За сметка но това ,пък, като студентка потренирах малко айкидо / пак косвена японска връзка /, четох писанията на Сенсей Морихей Уешиба  за Пътя, за енергиите и прочие. Както и още доста подобни в този стил. Другите косвени връзки бяха „наводнилите ни” тогава /в началото на 90-те/ екшънчета със Стивън Сегал, Чък Норис, Жан-Клод ван Дам.

 

 Абе, намирах ли някое „азиатско парченце” в поредната холивудска лента ми ставаше едно мило, топло и уютно …И имах по-друго отношение вече.

Като „ Изгряващото слънце „ например. С Шон Конъри , Уесли Снайпс и …Кери-Хироюки Тагава – особено любим сред холивудската навалица.

И по-новите филми с изцяло източна насоченост – "Тигър и Дракон", "Летящи кинжали" ,"Мемоарите на една гейша".

После Азия , като цяло  остана на заден план по ред обективни и субективни житейски причини ,докато  „пътуването  ми на Изток”  не се възобнови , но този път тръгнах  от Босфора... Прескачам набързо тази част от историята , както и индийската спирка , но те са важни подробности ,защото без тях нямаше да стигна до тук. Защо ли ? Защото те ми дадоха една много приятна компания и добри приятели , с които редовно се събираме. И докато другите останаха да си „плацикат  краката и умовете” на Босфора, едно от момичетата беше „причината ” ,да го прецапам и да стигна Индия . Бързо разбрах , че не ми е в „кръвната група” , въпреки, че още от невероятните илюстрации на Майя в книгата „Индийски приказки”  изпитвам особенна  романтична тръпка като мисля за там.

И един ден …същото това момиче ми похвали екзалтирано един невероятен корейски сериал… После ми прати линк  и пред мен се откри един нов свят , цяла неподозирана вселена дори.

Изгледах на един дъх , не ! изгълтах  с всички сетива „Faith” . После дойде Сити Хънтъра на ред , след това и другите сериали с Мин-хо.  И така се започна .

С първия сериал „поазиатчих” и колежките от раз. А една от тях , вече от месеци  „поазиатчена „ с „Четирите бога на краля”, ни връчи цял списък изгледани от нея  корейски сериали, за да наваксаме. Колко от тях ги "всмуках" на раз, гледайки денонощно ...вече не знам. 

Честно казано , не помня кога открих за себе си Спирита . Май , пак някой от по-сведущите ни насочи , но пък , дълго време само четях.

Принципно, нямах и намерение да се регистрирам /стигаше ми едно дългогодишно форумно подвизаване/ , но се наложи да търся връзка с един потребител. След това не изпитвах необходимост да ползвам регистрацията си, но продължавах много активно да се ровичкам навсякъде.

Докато в един момент, чашата на емоциите преля ; мерака да ги излея някъде надделя и пак прописах чаршафи. Останалото е история , както казвате всички.

 

ПС1 - Чувала съм и за Акира ,Наруто и Сейлър Муун, че и тук –таме съм ги мяркала по телевизора , но някак си ги имах за детски анимации, пък и бях надраснала вече този етап.

ПС2 -  За „Паста” също знаех , и дори съм засичала части от серии , но тогава вече тотално бях отказала телевизията .

Link to comment
Share on other sites

Анимацийки по телевизията, основно по немските канали. И покрай мама, огромен почитател на всякакви филми за бойни изкуства и на ''красиво рисувани филмчета''.

 Ричърд Чембърлейн помогна с ''Шогун'', много си го харесвах едно време. Също и ''Седемте самурая'', макар че не можех да чета субтитри, мистерия е как съм гледала и с немско, и китайско, и японско аудио и не ми е пречило – даже сигурно напротив. 
Та...естествено някак се получи, вкъщи се гледаха и индийски, и китайски филми (собено онези от типа ''един чичо озвучава всички герои, независимо от пола им'').

След няколко години отново загледах аниме, само че този път сама си търсих и вече с ясното съзнание какво е. Оттам японските групи бяха втората ми голяма любов в региона, заедно с мангата, покрай аниме сериали започнах да търся саундтраци, както и писмените източници, на които се опира историята.

 

С корейското ми потръгна доста по-късно, покрай БОФ. Преди това само исторически и бойни филми ми бяха попадали, може би даже повече копродукции с други азиатски страни, затова и не съм обръщала внимание. След БОФ в тийн възрастта се започна масово гледане на сериали и на другите далекоизточни страни, преди това не ми беше хрумвало да търся японски или тайвански сериали. Тукашната платформа доста помогна в ''зарибяването'', оттук и започнах да слушам поп музика (от източна разновидност :D ) . 

И така до днес, когато и професионално залитнах в източна посока, поживях и попътувах в региона. Така се случи, че Азия заема немалка част от живота ми, макар и по най-неочакваното за мен стечение на обстоятелствата. 

 

Май толкова от мен. 

Link to comment
Share on other sites

Има и друга гореща тема и тя касае лайкове. Asha, тук веднага те лайквам, ако имаше как.

 Казах как стигнах до ИС го написах по-горе, но пътя до него, много прилича на твоя. Чак ме заболя.

Преди малко се разделихме с пловдивската група, събрани покрай ИС, на ежемесечните ни сбирки.

Хора, които са станали приятели тук, и ще останат такива, дори след това. Просто си липсваме.

 

Аз, четейки, всички вас също подсмърчам. Имате от мен " Харесвам"

И още как!

 Споделяйте... много е хубаво.

 

 

Рагносе, благодаря  за уютното място, което ни направи. За променения ни живот, за променените приоритети.

 И разбирам умората и невъзможността да го правиш. Сайтът е прекрасен. Искам да го има и вярвам че ще е така.

Аз, като един стар самурай, искам си господаря, искам да принадлежа на нещо. Аригато годзаймас, човек, от сърце.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...