ukio Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Ал, забравила се най-важната част - Тенимю и райдърите. Хах! Спомени... Освен Ошин, аз гледах Отмъщението на самурая и Шинген Такеда. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ragnos Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Юкио-чан, не сте стеснявай, кажи си и твоята история. Не ти се позволява да минеш само с 2 реда. Джо-джо Яки времена бяха. Днес всичко се приема за даденост - бързият интернет, торентите, субтитрите. Трудно е да ги оцениш, ако не си спомниш какво е било само 20 години преди това - нямаше персонални компютри, мобилни телефони, кабелна телевизия, торенти. Имаше чужда, скъпа и труднодостъпна сателитна телевизия, 2 бг канала, филмите не се сваляха, а се взимаха под наем на пиратски видеокасети, субтитри никой не знаеше как се правят. Спомням си, че един ден взех някакво аниме от Александра видео клуб - сигурно съм бил в първи клас, демек 1995 г. Харесах касетата по обложката - имаше някакви дракони, мечове и пр. Сигурен съм, че е имала маркер "забранено за деца под 13 г.", обаче на никого не му пукаше и ми я дадоха. Оказа се някакъв доста кървав хорър или поне такава ми се видя на тази възраст, сънувах кошмари със седмици след това. Ако се сетя кой е бил филмът, сигурно сега ще му се смея, защото кървищата са си нещо нормално за японците. Току-виж се оказала някоя приключенска комедия. Добре, че спомена Кралят на шаманите. Тогава вече бяхме по-отраснали и много неща се бяха променили. Може би затова по-ранните неща извикват по-силни спомени. Просто тогава имаше толкова малко и се намираше толкова трудно, че всеки такъв ден беше като Коледа. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ками Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Като каза Краля на шаманите се сещам как бързо си пусках телевизора, когато го даваха едно време по БТВ. И Ю Ги О също. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
parab Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Рагнос опресни спомените ми, така че ще споделя как и аз се разболях от епидемията FK4G с кодово име endone. Края на 2007 г, средата на декември се чудех какво да подхвана да гледам и докато ровех няколко дни из Бананите все попадах на някакво дълго заглавие First Kings Four Gods... Епизод 3, след ден-два, епизод 4 и реших да видя за какво става дума. Тогава корейски ми звучеше все едно и също като с китайски и японски. Поне имах някаква представа от старите ленти на Хонг Гил Донг, Непобедимите от Удан и др. подобни. Обаче като се зачетох в коментарите, супер възторжените мнения за ефектите и фентъзи елемента ме накараха да се реша да изтегля 1 епизод. И хоп - вирусът ме повали в момента, в който зърнах красивото лице на Пе Йонг Джун като Краля. Въпреки че за мен в началото едвам различавах кой кой е и какво точно става заради леко объркания превод, зорко следях всеки епизод и всички коментари, а след месец си открих д-адиктс и... потънах. После дойде Хонг Гил Донг и линка на Рагнос за форума и вече бях щастлива, че съм в лудница със заразени като мен. Така че за мен Корея ще си остане първата любов, а Япония втората. Гледам всички жанрове, като чисто историческите и криминалните са ми най-малко интересни обикновено. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
pirani Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 При мен корейската зараза започна с "Императора на моретата", намерих го из сайтовете за субтитри /вече не помня кой точно/ по време на кризата в Холивуд, когато нямаше нищо читаво за гледане. Почнах го със смесени чувства, харесах го...зарибих се...и гадовете се скараха и спряха превода по-средата на сериала. Чувството, че съм прецакана не ми даваше мира...та почнах целенасочено да търся подобни сериали...и попаднах на Легендата на четирите бога, после Bicheonmu, Хон гил донг... Запознах се и с ВАС!!! ...та за какво говорехме... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Miss Interpol Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 И аз от анимета започнах, доколкото помня редовно се намествах пред телевизора, когато даваха Краля на шаманите и Ю Ги О. Ама истинската зараза започна с Наруто, след това минах на Bleach, започнах да обикалям форумите и отиде коня в реката... В един аниме форум започнаха да ми препоръчват сериали, първо с японски - изгледах I Give My First Love to You, а след това прочетох мангата (второто зарибяване - това по мангата - започна с нея). Японските не ми допаднаха особено, тогава започнаха да ме заливат с корейски - You're Beautiful, Iljimae, BoF, открих топлата вода, така де, Eastern Spirit, и заразих майка ми по сериалите и леко по аниметата. Засега съм повече на анимета и манга, предимно шонен, тя на корейски сериали, а бабчето пък жули здраво исторически корейски. Ето ни сега поне нас двете регистрирани тук, и те така... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NETI88 Отговорено 7 Октомври, 2016 Автор Share Отговорено 7 Октомври, 2016 и заразих майка ми по сериалите и леко по аниметата. Засега съм повече на анимета и манга, предимно шонен, тя на корейски сериали, а бабчето пък жули здраво исторически корейски. Ето ни сега поне нас двете регистрирани тук, и те така... Съвсем благородно ти завиждам, че в обкръжението ти има хора, споделящи страстта ти. При мен само във форума намирам внимание и подкрепа. Не знам, но понякога имам чувството, че ме имат за някое ку-ку. Особено мъжа ми, който като ме види, казва: "Пак корейско, a?" Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ragnos Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Ха, това нищо не е. На мен 2 седмици, след като се върнах от Корея колегите ме поздравяваха "Е го корееца, гледай как са му се дръпнали очите". Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kcekce Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 NETI88, не се отчайвай, моята половинка с времето "прогледна" и дори иззяпа с мен Sword Art Online;) Пусни му на мъжа си някой як корейски екшън, Rough Cut или Secret Reunion примерно. Току виж му дошъл акълът в главата Рагнос, странни колеги имаш - или може би доста скучаещи, та 2 седмици да се занимават с дръпнатите ти очи Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
NETI88 Отговорено 7 Октомври, 2016 Автор Share Отговорено 7 Октомври, 2016 NETI88, не се отчайвай, моята половинка с времето "прогледна" и дори иззяпа с мен Sword Art Online;) Пусни му на мъжа си някой як корейски екшън, Rough Cut или Secret Reunion примерно. Току виж му дошъл акълът в главата Дано, надявам се и той да прогледне. Ще му препоръчам тези, които ми даде. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
diant Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 И аз се върнах назад в опитда си спомня началото. Винаги съм харесвала азиатско кино. Преди компютрите това бяха филми с Кунг Фу на касетки от видеотеката. Тях ги помня по- малко, но после 2000 година Тигър и дракон взе Оскар и Летящи кинжали (2004) ми отнесе главата. Всичко "ще летя от теб до другия бамбук и после ще те ритам до каталясване" съм гледала по много пъти. В един момент тракерите започнаха малко по малко да си оправят каталозите и търсенето ставаше все по-лесно и по-лесно. Тук дойдох като последвах линк от коментар от не помня кой тракер и се влюбих :-)Минах през китайско и хвърлих котва в корейското кино. Японското не е моето, но съм попадала и на разкошни монголски филми. Жанровете - всичко без тийн училищни драми (3 мисля са ми достатъчни) Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Защо ми се струва, че сме писали в подобна тема преди? Моят поглед в далекоизточното минало сигурно ще излезе най-дълъг. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
asha Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Единствено за филмовото зарибяване с азиатско ли иде реч? Щото, като става въпрос за Азия, много комплицирани и взаимосвързани са ми нещата . Тръпката , интересът ми към тези далечни източни ,непознати и екзотични земи и култури ме връща доооста назад в ранното детство. Тогава Китай го свързвах с едни изящни, шарени, почти кукленски формат, порцеланови чашки от началото на миналия век. Това бяха остатъчни бройки от два сервиза ,подарени от благодарност на прадядо ми от китайски търговец, а историята им се числи към семейните "легенди" . Въпросните чашчици и до сега си ги кътам , между впрочем , като зеницата на окото. Първата източна "любов" обаче , ми е Япония . И това датира горе –долу от същото време. Влюбих се в една японска приказка . Беше в стара таткова книжка от онзи , със стария български правопис от преди 9-ти септември 44 г. Казваше се "Бялата мома", и до сега мога да я разкажа в общи линии ,въпреки , че подробностите ми се губят. Яд ме е , че някъде е забутана и вече десетилетия не мога да я намеря и да си припомня историята на дърваря Минокичи и снежната фея Юки. Япония продължи да присъства в съзнателното ми битие с доста книжки за нея, издадени през края на 70-те и началото на 80-те години. Покрай тях опитах да сгъвам оригами, направих първи опити да ям с клечки / и до сега успявам някак си да се справя , но дали е правилно ...не знам/, научих папагалски някой друг израз още преди да излъчат "Шогун" по телевизията и бях изненадана от разни любопитни факти, като например ,че японския и немския са с краен словоред, че има мъжки и женски начин на говорене и т.н . Първата ми среща с азиатското кино също е свързано с японска анимация. По наше време ни водиха от училище "под строй" на кино-лектории. Тогава така се случи,че бях закъсняла и се намуших бързешком явно в "грешния " салон и онемях... На екрана пред мен се беше ширнало езеро сред гора , което уж изглеждаше като истинско, уж вълничките блестяха на слънцето ...ама нещо не беше наред. Трябваше ми малко време да асимилирам, че всичко е рисувано. Гледах "Лебедово езеро" - беше пир за всичките ми сетива. А стила на рисуване ми се отпечата в съзнанието за винаги. За мой късмет, след време анимацията беше включена и в редовната програма на кината и беше посетена н-пъти от моя милост. Нямах насищане. После пуснаха още няколко такива пълнометражни анимации - вече ги познавах като стил на рисуване и бях първа на касите за билети. Рискувам да звуча като "старата баба динозавърка " , но тогава нямаше никаква информация. Филмите минаваха, заминаваха и толкова - няма снимки , статии, плакати и прочие екстри . За да имам спомен за филма и героите, си носех листче и молив в киното и на тъмното се опитвах да скицирам някои от героите, а в къщи после си ги рисувах на скицник. Луда работа. Първият ми игрален азиатски филм също е японски. Дали някой си спомня "Свръхчудовище"? А костенурката Гамера? Не знам колко пъти съм го гледала - бях стигнала до положението да "рецитирам " репликите, преди да излязат на екрана. А прословутия "Марш на Гамера " и до сега си го тананикам като мелодия , защото ме е срам да си кажа ,че се мъчех да пиша думичките по слух на тъмно в салона... Сигурно би звучала като прословутия псевдо- английски текст на "Кен лий" . /Бях изключително щастлива , че наскоро ми "светна " да го потърся в интернет и го открих. Че го и гледах ...Идея си нямате какъв е кеф да се върнеш десетилетия назад и да изпиташ почти подобна еуфория. Нищо, че спец.ефектите от онова време вече изглеждат нелепо смешни. / След това, през 80-те бяха пуснали още няколко японски филма . Видех ли такъв в програмата -бях на първа линия в киното. По спомен ми идват две заглавия – „Невидимата връзка” / за едно отвлечено момченце ,което чуваше в ултразвуковия сектор и неговото куче/ и „Кобра „ -за комисар Комура, по прякор Кобрата. Да не забравя и "Хон Гил Дон" . И някъде, по това време излъчиха прословутия „Шогун” . Имам смътни спомени, че и „Седемте самурая „ ги гледах по телевизията . Всъщност , няма значение . Брус Лий и кунг-фу -то са друга тревиална тема и няма да я задълбочавам. Та, стигайки до началото на 90-години, вече достатъчно ми беше „хлопнала дъската” по думите на нашите , че си наумих да уча японски …Да , бе, да … Останах си с един руско –японски разговорник и самоучител, които случайно намерих по сергиите на пл.Славейков в София . По-нататък , се наложи да си седна на д-то и да уча , но не японски. За сметка но това ,пък, като студентка потренирах малко айкидо / пак косвена японска връзка /, четох писанията на Сенсей Морихей Уешиба за Пътя, за енергиите и прочие. Както и още доста подобни в този стил. Другите косвени връзки бяха „наводнилите ни” тогава /в началото на 90-те/ екшънчета със Стивън Сегал, Чък Норис, Жан-Клод ван Дам. Абе, намирах ли някое „азиатско парченце” в поредната холивудска лента ми ставаше едно мило, топло и уютно …И имах по-друго отношение вече. Като „ Изгряващото слънце „ например. С Шон Конъри , Уесли Снайпс и …Кери-Хироюки Тагава – особено любим сред холивудската навалица. И по-новите филми с изцяло източна насоченост – "Тигър и Дракон", "Летящи кинжали" ,"Мемоарите на една гейша". После Азия , като цяло остана на заден план по ред обективни и субективни житейски причини ,докато „пътуването ми на Изток” не се възобнови , но този път тръгнах от Босфора... Прескачам набързо тази част от историята , както и индийската спирка , но те са важни подробности ,защото без тях нямаше да стигна до тук. Защо ли ? Защото те ми дадоха една много приятна компания и добри приятели , с които редовно се събираме. И докато другите останаха да си „плацикат краката и умовете” на Босфора, едно от момичетата беше „причината ” ,да го прецапам и да стигна Индия . Бързо разбрах , че не ми е в „кръвната група” , въпреки, че още от невероятните илюстрации на Майя в книгата „Индийски приказки” изпитвам особенна романтична тръпка като мисля за там. И един ден …същото това момиче ми похвали екзалтирано един невероятен корейски сериал… После ми прати линк и пред мен се откри един нов свят , цяла неподозирана вселена дори. Изгледах на един дъх , не ! изгълтах с всички сетива „Faith” . После дойде Сити Хънтъра на ред , след това и другите сериали с Мин-хо. И така се започна . С първия сериал „поазиатчих” и колежките от раз. А една от тях , вече от месеци „поазиатчена „ с „Четирите бога на краля”, ни връчи цял списък изгледани от нея корейски сериали, за да наваксаме. Колко от тях ги "всмуках" на раз, гледайки денонощно ...вече не знам. Честно казано , не помня кога открих за себе си Спирита . Май , пак някой от по-сведущите ни насочи , но пък , дълго време само четях. Принципно, нямах и намерение да се регистрирам /стигаше ми едно дългогодишно форумно подвизаване/ , но се наложи да търся връзка с един потребител. След това не изпитвах необходимост да ползвам регистрацията си, но продължавах много активно да се ровичкам навсякъде. Докато в един момент, чашата на емоциите преля ; мерака да ги излея някъде надделя и пак прописах чаршафи. Останалото е история , както казвате всички. ПС1 - Чувала съм и за Акира ,Наруто и Сейлър Муун, че и тук –таме съм ги мяркала по телевизора , но някак си ги имах за детски анимации, пък и бях надраснала вече този етап. ПС2 - За „Паста” също знаех , и дори съм засичала части от серии , но тогава вече тотално бях отказала телевизията . Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
o6ina Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Укио, има една стара тема "Как разбрахте за Ийстърн спирит?" или нещо от тоя сорт. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ragnos Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 asha, ти ме размаза, човек. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
funktastic17 Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Анимацийки по телевизията, основно по немските канали. И покрай мама, огромен почитател на всякакви филми за бойни изкуства и на ''красиво рисувани филмчета''. Ричърд Чембърлейн помогна с ''Шогун'', много си го харесвах едно време. Също и ''Седемте самурая'', макар че не можех да чета субтитри, мистерия е как съм гледала и с немско, и китайско, и японско аудио и не ми е пречило – даже сигурно напротив. Та...естествено някак се получи, вкъщи се гледаха и индийски, и китайски филми (собено онези от типа ''един чичо озвучава всички герои, независимо от пола им''). След няколко години отново загледах аниме, само че този път сама си търсих и вече с ясното съзнание какво е. Оттам японските групи бяха втората ми голяма любов в региона, заедно с мангата, покрай аниме сериали започнах да търся саундтраци, както и писмените източници, на които се опира историята. С корейското ми потръгна доста по-късно, покрай БОФ. Преди това само исторически и бойни филми ми бяха попадали, може би даже повече копродукции с други азиатски страни, затова и не съм обръщала внимание. След БОФ в тийн възрастта се започна масово гледане на сериали и на другите далекоизточни страни, преди това не ми беше хрумвало да търся японски или тайвански сериали. Тукашната платформа доста помогна в ''зарибяването'', оттук и започнах да слушам поп музика (от източна разновидност ) . И така до днес, когато и професионално залитнах в източна посока, поживях и попътувах в региона. Така се случи, че Азия заема немалка част от живота ми, макар и по най-неочакваното за мен стечение на обстоятелствата. Май толкова от мен. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
naia Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Има и друга гореща тема и тя касае лайкове. Asha, тук веднага те лайквам, ако имаше как. Казах как стигнах до ИС го написах по-горе, но пътя до него, много прилича на твоя. Чак ме заболя. Преди малко се разделихме с пловдивската група, събрани покрай ИС, на ежемесечните ни сбирки. Хора, които са станали приятели тук, и ще останат такива, дори след това. Просто си липсваме. Аз, четейки, всички вас също подсмърчам. Имате от мен " Харесвам" И още как! Споделяйте... много е хубаво. Рагносе, благодаря за уютното място, което ни направи. За променения ни живот, за променените приоритети. И разбирам умората и невъзможността да го правиш. Сайтът е прекрасен. Искам да го има и вярвам че ще е така. Аз, като един стар самурай, искам си господаря, искам да принадлежа на нещо. Аригато годзаймас, човек, от сърце. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Бре тая Усаги и котката й Луна трябва да им разлепят постерите де що има японско консулство, бая народ са зарибили. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Гат'Мръсна Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Аз не съм зарибен Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
naia Отговорено 7 Октомври, 2016 Share Отговорено 7 Октомври, 2016 Тиквеници. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.