bg Goblin (2016)

[Matrim]

Чукча не читатель, чукча писатель. Предлагам го за мото на форума Ние пишем, пишем... не се четем, защото знаем всичко по-добре, защото не се разбираме или защото не се харесваме?... Писах два-три пъти, че азиатците имат различна от нашата представа за Бог, съдба, предопределение, карма, прераждане... ние приемаме, че е едно и също, за тях - не е така.

Бог обичаше Ю Шин, беше пристрАстен към Уанг Ю, но те имаха тежка съдба. Съдбата е извън бога и той не може да й влияе; но търси и открива "врата" - изход за Гоблина. Богинята обичаше "своите" деца, особено обичаше Ънтак. Всички герои имаха право на свободна воля, собствен избор и те го правеха, причинявайки си нещастия. Гоблинът отказа покоя и забравата и избра да се скита 9 години сам в нищото, където и бог го изостави (но не го забрави), Ън-Так избра да спре камиона и спаси децата с цената на собствения живот. Съни отказа да прости на Уанг Ю заради миналото и избра самотата. Лични избори, не на боговете. И точно затова ние ги харесваме, съчувстваме им, съпреживяваме с тях.  

 

Много смислен, увличащ и логичен сценарий, в който единственият пробив е връщането на Ким Шин в реалния свят отново като Гоблин (както е написала Ксексе). Мечът вече го няма, а промяна никаква, но иначе нямаше да може да изчака новото прераждане на любимата. Все пак това е приказка за изумителната вечна любов, за която "и смъртта не е преграда".

[Paribas]

Определено силен край е докарала сценаристката. И аз не съм от върлите почитатели на сериала, нито на главната двойка, но сюжетно сценаристът навърза нещата логически, и имаше от всичко в изобилие

и изкупление, и смърт, и прошка, и саможертва, и щастлив край за всички. За мен героите на този филм са истински късметлии с тези 4 живота. Имаха време да се пречистят от греховете и болката на миналото, и да започнат на чисто. Само за главния герой остана сянката на това безсмъртие - един вид неговите изпитания още не са свършили, той ще остане и след като всички пак са си отишли, колко тъжно, макар че самото му безсмъртие ми се струва пак да е награда и задължение да прави добрини на хората и занапред.

Е, дано напише и още сценарии тая жена, само да не ги мъчи толкова клетите си герои

[Kiddo]

Добре де,

 

защо се води, че Уанг Ю и Съни получиха хепи енд? Случващото се в следващия ти живот не означава, че сегашният ти живот е щастлив. Те не знаеха кои са след прераждането си. Когато нямат спомените си, как може да са получили хепи енд? Това наистина не го схващам... Защото те не бяха заедно, тя умря и всичко за тези двамата приключи. Не мисля, че щастието им в следващия им живот значи, че връзката им е имала хубаво развитие.

И изобщо не смятам, че краят е щастлив. Напротив, доста е тъжен...

 

 

[Lawandula]

Кидич, получиха

щастлив край- да.
В живота в който бяха, тя избра да го остави, но даде обещание за следващия.Едва ли щяха да са щастливи с всичките си спомени.Той ревеше непрестанно и не живееше нормален живот, а на жътвар.. В крайна сметка изтърпя наказанието си и получи шанс да си иде и да се прероди. Не видяхме пиха ли чай  за забрава или не, но и двамата си отидоха с очакване за среща в следващ живот. Освен това сценаристката   ни намигна с гривната с висулката на ангела на смъртта, жътваря или каквото е там, че не помни не помни, но колко да не помни евентуално краличката .

 

[Kiddo]

Винаги съм била атеист, дори и когато съм имала причини да вярвам. Не разбирам идеята за изкуплението, както и това да си нещастен цял живот с идеята в следващия да си щастлив. Никой не знае дали се прераждаме. Това, че вярата го предполага, не значи, че е така. Затова и за мен това не беше точно щастлив край.

И отделно, което за мен е доста интересна тема. Кой си ти без спомените си? Ти ли си наистина, ако не помниш кой си? Какъв е смисълът да изкупваш грехове за нещо, което не помниш да си направил?

Колкото до гоблина...

 

Там пък съвсем нещастен край. 200 години мъка и нещастие, 50 години щастие, после пак така. И то до време, нали само 3 живота й остават. Пеперудчо май няма намерение да си го прибере окончателно, така че и това не е щастлив край.

 

[meri2003]

Колкото до гоблина...

 

Там пък съвсем нещастен край. 200 години мъка и нещастие, 50 години щастие, после пак така. И то до време, нали само 3 живота й остават. Пеперудчо май няма намерение да си го прибере окончателно, така че и това не е щастлив край.

 

И на мен лично това ми остави тъжния привкус, въпреки че се съгласих с края на сериала. За мен чакането е мъчение. Просто не мога да чакам - 5 мин., 5 часа или 5 дни. Това да чакам примерно

на всеки 50 години, любимият да се преражда след още 50 години, си е чист ад за мен, а не щастие, но както каза Матрим, хората в Азия явно имат съвсем различно разбиране за щастие.

 

[automatisch.Engel]

Гоблинчо си имаше шанса "да почива в мир" и ако погледнете началото на сериала той това искаше най - много да се махне меча и да си замине. Но  с развитието на действието си промени мнението и като му изкараха меча сам избра да скита в Небитието. Като се върна каза, че се е върнал със споразумение. Според мен е нормално всичко с него да не е наред, защото по принцип и в реалния живот не можеш да получиш всичко за да имаш едно трябва да се откажеш от друго. 

За Жътваря и Съни не са пили от чая. 

[meri2003]

Да, този начин на живот беше избор на Гоблинчо. Аз не бих могла да го направя, ама той нали много влюбен човека и беше подписал договор с невестата си . Човекът е стоик, защото е бивш воин и нали разбирате армейска дисциплина - щом трябва, може да чака и столетия. Хич и не му бърка работата   И на мене ми направи впечатление, че

Жетварят и Сънито не пиха от чая, но при последното им прераждане не се държаха като да се познават. Затова пък се накефих максимално, как хич и не чакаха да се опознаят, а направо в мотела за няколко часа  Хората нямат време за подробности, щото тва е последното им прераждане.

 

[k-drama-f]

Страхотен завършек все пак имаше хепиенд. Наистина най-добрият сериал за 2016-2017 г. Комсанмида( не знам дали така се пише на кирилица ама ме разбрахте)  

[yonkaval]

Уви, тъжен край! Поне според мен!

 

 

Съни и Жътварят са заедно - така е, но в последния си живот не знаят кои са били и защо толкова бързо се влюбват. Съни не си спомня брат си, приятелката си...

Гоблинът наказан. Отвсякъде. Дали наистина сам си избра да се върне като гоблин, що за божество, щом в последният миг от 939 години не изпълни казаното и не го преверна в пепел... Но затова пък невестата му, като най-невинна от всички, беше наказана (наистина наказана) единствена от четиримата да не си спомня нищо и да се мъчи да излезе от тази неразбрана от нея тъга! И защо отново започна да вижда призраците? За да храни леля си? Това изобщо не го разбрах... А после, когато се прероди, си спомняше, че е булката на гоблина. И сега какво - три пъти той ще живее с нея, ще я гледа как остарява и как умира! Хубав край? Сценаристката да ги беше оставила да изживеят заедно живота си! В сегашно време! Четиримата заедно, и с хлапето, и всички около тях.

 

Последните три серии бяха едно безкрайно повтаряне на 13 епизод, после части от 14. Ужас! Разочаровах се!

Може би защото очаквах захаросан, хубав край! С много усмивки, сълзи вече от щастие, дребни цвърчащи Сънита и гоблинчета...

 

 

Чудесен сериал! Със завършек, който на мен не ми хареса!

[Lawandula]

Зависи от гледната точка в крайна сметка и от това колко човек е оптимист.

 

 

За мен краят е логичен и щастлив, след изборите, които героите сами направиха. А те имаха избор, не е каквото да нямаха.

И Гоблинът можеше да се превърне в прах и да почива и чака прераждане.И невестата можеше да не умира. Гоблинът, пък заради това да има възможност да обича точно тази жена, не коя да е, избра да остане безсмъртен, но да е с нея, ако ще да е час, ден, година, колкото е. Тя избра тъжна любов и да живее всеки ден, като последен. Символиката на клена, кленовият лист, медальона, срещите в Квебек и в двата живота направо е страхотно хрумване на сценаристката.

И  Жътварят и Съни можеше да си живуркат с болката от миналото, но тя избра евентуално бъдещ истински живот, в който двамата ще са без съжаления и предразсъдъци, а той го прие. И вече писах, висулката на гривната е загатване за това, че ще си спомнят.

 

Следвайки това, един розов, обозен, клиширан край, щеше да е като кръпка, да не кажа като с..не на метеното.

 

Малко ли е, че завърши с победа на любовта, въпреки  всички животи и измерения. Любов сега, в тоя момент, която да се изживява без значение колко и до кога, любов, за която няма граници, измерения и прегради, ако сами не ги слагаме.

 

 

 

[Kiddo]

 

Гривната може и да е загадка, но няма никакъв смисъл. Спомнят ли си, ще се разделят, защото при тях до последно нямаше прошка. Единственият шанс да бъдат заедно е, ако не си спомнят.

 

[kcekce]

Да, този начин на живот беше избор на Гоблинчо. Аз не бих могла да го направя, ама той нали много влюбен човека и беше подписал договор с невестата си . Човекът е стоик, защото е бивш воин и нали разбирате армейска дисциплина - щом трябва, може да чака и столетия. Хич и не му бърка работата   И на мене ми направи впечатление, че

Жетварят и Сънито не пиха от чая, но при последното им прераждане не се държаха като да се познават. Затова пък се накефих максимално, как хич и не чакаха да се опознаят, а направо в мотела за няколко часа  Хората нямат време за подробности, щото тва е последното им прераждане.

 

 

Мери, сигурно са такива модерните нрави през 2057 година

 

Кидо, не е съвсем така

 

 

Тя не че не можеше да му прости никога - просто искаше да го накаже. Прецени, че най-голямото наказание за него в този живот ще е да не я види повече. Даже го и уточни - "няма да ме видиш повече в този живот". Явно беше сметнала наказанието му да жътварства без спомени за недостатъчно и го остави да доизживее един човешки живот, разяждан от угризения и мъка по любимата. Но накрая си го хвана за ръчичка и отпраши към новия им съвместен живот с усмивка

 

 

* тия смотани копи-пастнати цитати се плейсват, как си искат...

 

Гривната може и да е загадка, но няма никакъв смисъл. Спомнят ли си, ще се разделят, защото при тях до последно нямаше прошка. Единственият шанс да бъдат заедно е, ако не си спомнят.

 

 

 

[Kiddo]

kce,

те умряха през 57-ма, а са се преродили доста след това.

 

[kcekce]

Да бе, мани, оляха се с това пътуване напред във времето... Пак добре, че не отидоха 5 века на майната си 

[Yoyo_ko]

Ама напред - назад във времето..... Samsung galaxy note 7/8  си остава актуален. Сигурно е Нокия 3310 на 2057-ма година.

 

Ама представете си какъв шок щеше да е, ако не бяха дали как се събират. Сещам се за темата за "Ветровете на зимата" каквото и да решиш все се намират хиляди доводи за или против.Тука щяхме да мъдрим събрали ли са се в следващия живот или не са се събрали.

 

[Matrim]

 

ТОКЕБИ или омагьосан от съдбата…
“Казват, че настъпва момент, в който бог се намесва в твоя живот…"
Няма на планетата човек, който не би искал да започне своя живот на чисто. Да се върне, съхранил своите спомени за миналия живот, да помни собствените си възходи и падения, успехи и грешки, да напише историята на своя живот, придавайки й повече яркост, да я направи по-интересна, без допуснатите грешки и да я изживее така, че да няма съмнения в нейната значимост. На много би им се искало, да притежават безсмъртие, и да могат да надникнат в бъдещето си – след дни, години, векове. Но наистина ли е толкова съблазнително да знаеш това?
Награда или наказание от Всевишния е забравата?
В какво се състои смисълът на живота? Вярвате ли в прераждането и ако вярвате, бихте ли желали да помните предишния си живот, смъртта си, любовта си?
Отговори на тези въпроси се опитва да даде тази красива история за Токеби и неговата печална любов – една мистична приказка за любовта, живота, верността, взетите решения и извършените постъпки, за смърт и прераждане. Чувствена история за любовта, любовта между безстрашния войн, получил за награда безсмъртие и станал токеби (гоблин?) и изгубената душа, получила като награда любов и станала вечната жена на токеби. Тайнствена история за живота и смъртта, любовта и ненавистта, вечността и мигновенията, преживени от глупавия крал,получил за награда шанс за покаяние и превърнал се в Жътвар (ангел на смъртта) и отхвърлената кралица, получила като награда възможността да прости.
Кои са героите в тази вълшебна история?
“Защо е станал Токеби? Защото този свят има нужда от вълшебство, странно и красиво…”
“Когато у човек, докоснал се до смъртта, е заключено непреодолимо желание да живее, той става Токеби…”
Какво означава дареното безсмъртие? Наказание или награда?
Той е самотна душа, уловена в капана на времето. Неговото сърце се мята между небето и земята. Безсмъртието му се превръща в наказание, което се изразява в самотно преживените мигове, продължаващи до безкрайност. Но неговото безсмъртие се превръща в награда, в момента, когато той успява да срещне истинската любов, първата, удивителната.
Ние, смъртните, сме само насочвани играчи в игрите на боговете. (Има такава идея, която се появява в разказа.) Но Всевишният, когато замисля една или друга игрова комбинация, винаги оставя възможен изход на играча. Точно този, необходимия, който ще му позволи да разбере великия божествен замисъл.
“Ти молеше за смърт и аз ти дадох шанс, тогава защо си още жив?”
И ето го парадоксът: само любимата, може да му донесе покой, но именно тя е и причината за непреодолимото му желание да живее. Тя, първата любов, подобна на прасковен цвят в сърцето на зимата, на буря посред ясен ден, червен кленов лист, падащ в дланта… Всеки миг, прекаран с нея, е безценна капка от безкрайно щастие. Тя е годеницата на Токеби, която може да го призове с едно духване на пламъка на свещта.
Как изглежда той в нейните очи?
Той се усмихва… Той може да бъде капризен… Може да бъде страхлив… Той е Токеби, нейният предопределен, смисълът на живота й, той е нейната любов…
Но нищо не трае вечно. Той трябва да изчезне, или ще изчезне тя…-
“В съществуването на всеки има смисъл. Ако нямаше смисъл, то няма живот. Предназначението на годеницата е да измъкне меча и да дари покой.” (Самшин)
“Жътвар става този, който е извършил огромен грях. Той се ражда отново, за да прибира душите на умрелите и да съществува между живота и смъртта”
В продължение на 300 години, всичко, което той е знаел, е работата му. Той няма дори име.
“Ти предпочете да забравиш всичко и сега твърдиш, че такъв е бил планът или грешката на Всевишния? Всевишният само пита. Въпросът, който той задава, това е съдба…”
За да станеш Жътвар, е нужно да си извършил голям грях, но срещата със съдбата е неизбежна, даже след 1000 години. Съдбата, подобно на старинния пръстен, е като магически кръг, по който извървяват своето пътешествие душите, предназначени една за друга от небесата. Целувката на Жътваря връща спомените от миналия живот. Той е тъгувал по Кралицата в миналия живот и се влюби в нея в настоящия, но се превърща в най-лошия спомен за самия себе си.
“Тогава защо ме убихте?/ Защото бях глупак./ Простете, Ваше Величество, това е всичко, с което мога да ви накажа в този живот…”
Има ли шанс да не извършиш грешките от миналото в сегашния живот? Има ли шанс да измениш грешните решения, взети в миналото? Можеш ли да получиш като награда любовта, от която си се лишил от глупост в предишния живот?
Шанс има винаги, просто трябва да вярваш в него.
“Аз се надявам, че чакането ще бъде кратко, а срещата дълга. Надявам се, че в следващия живот няма да ни се налага да молим за прошка един друг, надявам се, че нашата любов ще преодолее всички прегради…”
Нужно ли е да забравяш своята любов? И ако любовта си е отишла, принасяйки се в жертва, струва ли си да очакваш такава любов? Има ли смисъл да обичаш, за да изпиташ болката от раздялата?

Отговорите са в тази невероятна история за любовта, която завладява, очарова, дава надежда и те заставя да се смееш и плачеш, увлича те в света на мистики и фантазии, пронизва душата ти с невероятна нежност, кара те да вярваш във вечното, прекрасното, нетленното, истинското…
“Помни! Ти трябва да запомниш! Името на този човек е Ким Шин! Той е висок, има тъжна усмивка, той идва с дъжда, идва като първия сняг, той обеща… Помни! Ти си длъжна да запомниш! Ти си неговата годеница.”

 

[meri2003]

УАУ ...... 

“Помни! Ти трябва да запомниш! Името на този човек е Ким Шин! Той е висок, има тъжна усмивка, той идва с дъжда, идва като първия сняг, той обеща… Помни! Ти си длъжна да запомниш! Ти си неговата годеница.”

 

Беше потресаващо силен момент. Направо ме разтърси докато го гледах/слушах.

[aria]

Чукча не читатель, чукча писатель. Предлагам го за мото на форума Ние пишем, пишем... не се четем, защото знаем всичко по-добре, защото не се разбираме или защото не се харесваме?...

Матрим, сериозно ли мислиш, че в този форум сме се събрали всички ние, за да се харесваме и за да не се харесваме? Не знам ти кои и кого не харесваш, но аз си харесвам всички и всичко в този форум /и затова съм тук/. Харесвам и темите и участниците в тях и начина, по който се изразяват. Всички са интелигентни и грамотни, имат аргументирани мнения, умеят да водят дискусия и никой не използва обидни епитети, хората са различни и изказват различни мнения, но всеки от нас обича азиатската култура - кой повече,кой по-малко. Форумът е на доста високо ниво, в сравнение с други виртуални места. Това с харесването на съфорумците, изби рибата! Сериозно - как изобщо реши да го напишеш, звучи като обида за участниците в темите. Много странно е някой да "застане" в темата и да напише, че не харесва останалите от участниците. Сериозно ме учудваш!

[unknown]

 

Аз не съм сигурен дали тя се върна като човек или като нещо друго,като гоблин или нещо подобно.Не съм гледал още последните серии с хубав превод,демек българскита може и да не съм разбрал нещо