Razzormaw Отговорено 26 Септември, 2016 Share Отговорено 26 Септември, 2016 Платонично семейство си бяха. Честно да ти кажа брат му на главният и оная захлюпената ми бяха по симпатични. И аз реших да ги пожаля и точно за това продължих да гледам иначе направо си го бях дропил, но не съжалявам, посланията в тази дорама си заслужаваха отделеното време. За момченцето си помислих отначало, че ще е някакъв крещящо оригинален персонаж като Мита, Мая или Хикари, но такива персонажи са 1 на 1000 няма как да ги вадиш на конвейр дори и да си свръхкреативен като нашия човек. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Tara Отговорено 27 Септември, 2016 Share Отговорено 27 Септември, 2016 С раздвоени чувства останах след края. Беше ми интересно да видя техните начини за справяне с такива казуси, но в крайна сметка се оказа, че както навсякъде по света, законите и институциите доста често са безпомощни и не могат да реагират адекватно. А уж всичко е "в името на доброто на детето". Къде е била бабата през всичките тези години? От къде тази внезапна загриженост у нея? Защо тя да е по-добрия избор, след като не е успяла да защити дори собственото си дете? Само кръвната връзка ли е важна? При положение, че с години това дете не е съществувало за теб? Защо никой не се съобрази с мнението на малкия, че иска да остане при новите си родители? Защо не помислиха, че това лашкане напред-назад между нови и стари родители и институции е травмиращо за и без това наранената му психика? Ей такива въпроси ми се завъртяха в главата. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Шоши-сан Отговорено 27 Септември, 2016 Share Отговорено 27 Септември, 2016 Във връзка и като продължение на споделеното от Tara ще попиша още малко относно какво би ми било интересно от средата нататък в това заглавие , ако приемем за даденост първата част до момента когато разгеле Хаджиме "ги прие" за родители и свършиха дефинитивните съвети на Домото. От там нататък имах едни очаквания и желания да гледам а получих друго нещо. Ще пиша скрито. Като видях че ще се включи и частта "биологичен родител" а оставаха доволно достатъчно серии до края реших , че биологичната част за един епизод на едро ще ни стане ясна а можеше и в детайли. А получихме една баба дето фучеше и "си развяваше парцалите безнаказано и шумно" и така почти до края зрителя оставен в , на мен това ми бе крайно неубедително и пародийно и като краен резултат голяма кръпка в сценария . Аз имах теория до преди последната серия- от кратките и малко моменти от майката и бабата, че става въпрос за изключително пресирано и психически тормозено дете- биологичното майка на Хаджиме имам предвид и то до такива висини че тази личност да стигне до ниво да оковава човек- да изключим дори факта че човека е родното ѝ дете. Е разбира се като причинител на това въпросната персона-бабата. Та това ми бе впечатлението и доста вече мърморещо гледах 7-8 епизоди за това, че да му се не види една елементарна диагноза не чухме за въпросната майка. Голям контраст на първите серии където дори по назовани фази надълго и нашироко гледахме конкретен психологически синдром. Е как при цялото туй нещо да не клоня към оценка 2?! Та да се върна как бих завършила заглавието ако аз бях автора. В епизод 7 щях да покажа бабата и майката с всичките им симптоми, история и диагнози. Малко щях да оставя и за епизод 8 . Щях да довърша всички второстепенни герои като линии с някакво ментално израстване за всеки- туй поне получихме де. И щях до края да покажа връщането на Хаджиме при приемния дует с всички негови възприятия на цялото му последно преживяване и съответно целия натрупан опит, пробудено мислене и анализ за връзката им на Тя и Той. Можеше от мен да мине и една съпружеска прегрътка да им отпусна , ама не знам каква глоба щях да получа от патологичната цензура по онези ширини . И най -вече за да е полезно и за да е истинска human drama не бих пропуснала и какво следва законово за приемните родители и осиновения човек- в законов план. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Razzormaw Отговорено 27 Септември, 2016 Share Отговорено 27 Септември, 2016 Еми всяка държава си има закони и правила и съответно институциите вървят по тях. Няма как да се установи точно на момента кое е най доброто за едно изоставено дете и се следват някакви установени правила нищо че за еди кой си случай да не са подходящи и най доброто решение. Но тук не е такъв случая тъй като институцията в лицето на Домото мисля реагираше повече от адекватно. Появата на реалните родителски тела просто разбърка вече приетите мерки като биологични родители > приемни такива, няма как се мине без сътресения м/у двете страни ако има конфликт. За мен появата на тези индивиди беше очаквана и дори бих казал наложителна тъй като това дете не е паднало от небето и си има някаква предистория, която трябваше да се засегне рано или късно. Истинската майка го е гледала на това място и по този начин без знанието на бабето, а момченцето беше с неясен произход по начало. Не е като да си беше извадило личната карта в храстите дето го намериха или да е декламирало "Аз съм Хикари еди-кой-си" Това семейство е било с ужасяващи проблеми...майка с капаци на очите и инсест м/у баща и дъщеря и малтретирано внуче. Това, че бабето беше арогантна харпия далеч не е кой знае колко учудващо още повече, че произлиза от семейство с някакъв висок стандарт. Това, което не беше на място поне за мен пак казвам е взаимоотношенията на Мина и Шинджи. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.