Jump to content

Recommended Posts

The_Wailing_BG_poster_version01.png

 

 

 

goksung_ver2.jpg

058520.jpgW5SNm.jpg

 

 

The Wailing (곡성)

 

Страна: Южна Корея

Също така известен като: Gokseong

Премиера: 12 май 2016

Времетраене: 156 мин.

Жанр: Хорър, Трилър, Мистерия

Режисьор: Na Hong Jin 

Субтитри: Английски, Руски

:imdb:

 

Участват:

Kwak Do Won като Jong Goo

Hwang Jung Min като Il Gwang

Jun Kunimura като непознатия

Chun Woo Hee като Moo Myeong

Kim Hwan Hee като Hyo Jin

 

Резюме: Странник пристига в малкото градче Гоксонг и поредица беди започват да сполитат местните жители. Хора полудяват без причина, а непозната болест покосява наред. В центъра на всички трагични събития се намира полицаят Чонг Гу, който бавно и мъчително се опитва да разплете мистерията. Когато заплахата достига до неговата врата, той трябва да впрегне всичките си усилия, за да разбере кой причинява това зло. 

 

 

С английски субтитри :click:   :click:     :click:   

С руски субтитри :click:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Филмът много ме впечатли. Препоръчвам го на всички hardcore horror фенове. Подробно ревю можете да прочетете тук.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Със смесени чувства съм след като го изгледах. Харесвам подобен тип филми и с големи очаквания го започнах. Имаше си хубавите моменти,историята също беше интересна,но имаше доста дупчици,които ме дразнеха ,както и на доста моменти неадекватно поведение на някой от героите,което донякъде развали удоволствието ми . Но може би най-разочарован останах от финала.Може да е в резултат на това,че очаквах друга развръзка ,но някак си останах неудовлетворен накрая :(  

Все пак ,не съжалявам ,че го гледах,имаше и доста добри попадения и за феновете на този тип филми,смятам ,че по скоро ще им хареса :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не знам дали ми хареса или не филмът, но, според мен, е леко надценен. Гледаше ми се наистина добър корейски хорър, ама тука хорър почти нямаше. Много мистерия, премесена с кръв. Какво ми хареса във филма - разбира се, крийпи атмосферата на нещо, случващо се в малко градче. И, да речем първият час, час и половина - точно това ме държеше. Отвсякъде си личеше, че ще е крейзи филм и нямах търпение да видя какво са замислили сценаристи и режисьори за два часа и половина. Уви, от един момент нататък се хванах, че поглеждам колко време му остава да свършва - сякаш времето беше спряло и не ми вървеше, макар че се случваха доста неща. Странна работа. Краят, обаче - еми, кънвиниънт за режисьора, когато и ти самият не знаеш какво точно искаш да покажеш, хахах. Да, объркана работа, трябваше да чеквам мнения и обяснения, ама дори и след това не мисля, че мога да му дам повече от 7ица, защото ако е на принципа, който както иска да си го разбира, аз избирам причините за болестта да са наистина

халюцишрумите...

, а не супернатуралните сили.  Дори и това пак не ми дава задоволително обяснение. Супернатуралният елемент - с това кой какъв се оказва и заа кого работи, също има рехави възли за връзване. Ако приема да е микс от двете - хептен манджа със сандалово дърво.В крайна сметка, общата оценка ми е кайнда висока, поради няколко причини. Много ми хареса играта на някои актьори - най-вече малката. Леле, какви погледи хвърляше и как крещеше на баща си, чак тръпки ме побиха. Много ми хареса и това, че имаше много добри ефекти. И не, не говоря за сиджи-то, ами за пластмасата или там, от каквото бяха правили ефектите на болните, които се превръщаха в

зомбита

. Премесено със самата актьорска игра ме впечали повече от самия финал, лол. И посленото нещо, което ми хареса е - борбата, ако мога така да го нарека, м/у старата и новата религия, в лицето на будизма, християнството и дори шаманизмът беше забъркан в кюпа.

 

ПП: Бях забравила колко юзлес е полицията в Корея. На моменти ме изнервяха много, ама им го простих, щото пък ме накараха да се захиля тук и там, което рядко е цел на, уж, тру хорър филмите.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Един наистина завладяващ филм. Но не търсете в него само хоръра, трилъра или мистерията...тези трите са начина, по който е разгънато творческото внушение(ако търсите само хоръра или мистерията във филма, ще останете леко разочаровани в това отношение). 

Филмът е една повест, вечната повест за доброто и злото, затова е пълен с алюзии, алегории и символи. Режисьорът вкарва и гони един дълбок смисъл, а жанровата палитра е неговият подход към темата. Хубаво е да се прочете, след като изгледате филма, интервюто на На Хонг Джин и откъде е тръгнал замисълът.

Филмът е силно религиозен, като под религиозен на първо място трябва да се разбира вярата...или липсата на такава( а вярата е най- важното мерило, когато опре до разграничаване между доброто и злото). Но определено второто е гледната точка на режисьора. Това е филм направен от човек, който е изгубил вяра, а както знаем в такива моменти поставяме всичко под въпрос, в такива моменти си задаваме едни от най- тежките въпроси. А въпросите в този филм са преобладаващи, почти няма отговори(няма живо същество, което да е дало отговори на тези въпроси). За доброто и злото много се е изписало, много се е разсъждавало, няма да отварям тази тема тук. 

На Хонг Джин е наситил целият филм с библейски препратки и аз бих казала, че са доста експлицитни: цитатът от Евангелие от Лука, с който започва обяснява целия филм, но това се разбира чак след сцената в пещерата-цитатът и сцената носят посланието; трите пропявания на петела, жената в бяло, която хвърля камъни. И редом с библейските препратки има много символи, къде западни, къде източни: козата и гарванът, типичните символи носещи лоши поличби, бялото срещу черното, улавянето на душите на хората чрез снимка и т. н.

Интересно е противопоставянето на Християнството с шаманизма, както знаем, при корейците второто е с много дълбоки корени, но тук видях един много силен символ, който заклеймява шаманизма като зло, нещо което идва от Християнството. На Хонг Джин омесва тези трите, Християнство, митологична символика и фолкорен шаманизъм, и ги използва, за да ни покаже своите мисли и да попита и зрителя: какво е вярата?, оправдана ли е тя?, винаги ли води към доброто?, само в едно нещо ли трябва да се вярва?.....и, откъде идва вярата?...

Много още може да се пише и размишлява по този филм, много философски е. Аз обаче ще спра дотук, за да не се получи прекалено дълъг пост. Само ще спомена, че от кинематографична гледна точка филмът е истинско пиршество! Потапянето в атмосферата на малкото селце, заобиколено, но и преградено с планински хълмове, дъждът, калта, тъмните тонове, бедните постройки и неразборията, дори целия провинциален полъх, всичко увлича в историята. Режисурата и актьорската игра са невероятни. Дори хиперболизирането на действията на някои от персонажите беше с цел.

Имаше и тук-там някои недостатъци, някак не на място ми дойде сцената с въпросното "зомби" в горската хижа. 

Впрочем JoJo е права, тук хорър почти нямаше, хорърът беше изкривен до насмешливи и иронично-гротескни сцени, с цел разбира се. Дори и мистерията, ако човек следи и разчита правилно препратките и символите, се разплита още по средата. Цялата обърканост кой е лошият, кой е добрият, която чак до края на филма я има, отразява много точно объркаността на човек, които не знае вече в какво да вярва, не знае дали вярата води само до доброто....На Хонг Джин(а и неговите персонажи) поставя под въпрос това дали сляпо да повярва("..блажени, които не са видели, и са повярвали", Йн.20:29)... и как не трябва да очакваме всичко, в което вярваме да се появи пред очите ни, за да повярваме..

Филмът си заслужава да се дискутира, повдига вечни въпроси.

П.С. върти ми се в главата и това, че от друга страна, някои от нещата във филма може да се разглеждат и като една метафора за корейско-японските взаимоотношения. 

Като за край, това, което ще посоча като най- силно във филма, което мен ме впечатли най- много, е атмосферата, която създава режисьора с начина на заснемане.

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едно от най-ценните неща на корейското кино е именно, че създателите му винаги блендват няколко жанра, няколко истории, няколко гледни точки. Почти никога не се движат по равен път, а винаги има изкачвания и падения. Така беше и тук. Това, което започна като полицейска комедия, премина в зомби-хорър, за да се откъсне от всякакъв жанр и да заживее собствен живот. Доброто срещу злото и хората по средата оставени на слепия шанс. Краят с японеца-посетител наистина може да бъде поставен много високо в класацията на най-култово моменти във филм на ужасите. И все пак филмът беше по-скоро тъжен, отколкото страшен. Шаманът беше като рок звезда. Разбирам, че ще го ремейкват в Холивуд - просто си представям колко мъка ни чака. 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×