bg Casshern (2004)

[Крал]

 

Casshern / Касерн (2004)

Режисьор: Kazuaki Kiriya

Жанр: Фентъзи, екшън, драма

В ролите: Yusuke Iseya, Kumiko Aso, Akira Terao, Hidetoshi Nishijima, Kaname Jun, Tamayama Tetsuji

Произход: Япония

Година: 2004

Времетраене: 141 мин.

Резюме: (от Атанас Славов и Калин Ненов - алманах ФантАstika)

Японският фантастичен филм „Кашерн” представлява екранизация на „манга”, т.е. комикс. Ще сгрешим, ако го сложим в кюпа на безкрайните сериали и самурайски кланета, които често дават облика на анимето (японската анимация) в очите на западняка. Когато в една култура се наливат много пари, на фона на платото от конвейерни изделия тя неминуемо започва да поражда и шедьоври. Такива бяха случаите с „Принцеса Мононоке”, „Отвлечена от духове” (Spirited Away), „Стиймбой” и др. Такъв е случаят и с „Кашерн“, първото „игрално аниме“: населено изцяло с живи актьори, но насред изумителна дигитална реалност, която само на моменти преминава в откровена анимация. Пиршество на визуалното въображение, близко по стил до направлението „паропънк”, тоест свят на мистифицирани парни технологии и ултрамодерни технологични цитати. Но каква игра, драматизъм, философско и социално звучене! Филмът е силно антимилитаристичен и антитоталитарен. Съчетавайки кадри от извечната война, в която покорители и покорявани са еднакво грозни сред сеитбата на смърт, с (измамно) нежната музика на Бетовен, той крещи против насилието, отвращава ни от него до повръщане, поне толкова безвъзвратно, колкото жанрови икони като „Апокалипсис сега“ и „Спасяването на редник Райън“ - ала много по-изящно. Тук японската несдържана емоция е съвсем на място. Няма как да наречем „истерия“ болката, която преживяваш, губейки семейството си. Или шока от гранатата, повита в пелените на новородено. Или ужаса да осъзнаеш, че присадките, с които е спасен животът ти, не са плод на напредналата медицина, а плът, откъсната от живите тела на победените...

Единствените образци, с които филмът би могъл да се сравни, са някои пълнометражни анимации на Ишии, като „Дух в черупка” 2 (Ghost in the Shell: Innocence), но „Кашерн“ печели силно с достоверността и реализма, постигнати чрез живото присъствие на героите.

Филма с български субтитри го има ТУК

[darkwolf]

Хубав, тежък, тягостен филм.

Спомням си, че зароди много противоречиви емоции в мен:

"Един гениален филм, чиято безсмисленост ще ви накара да се отвратите от него до такава степен, че ще го обикнете до дъното на душата си. Филм който е грозен и отблъскващ в своята красота и магнетизъм. Филм който бърка до дъното на душата без да промени каквото и да е.

Безсмислица написах, да. Но по-точно не мога да предам какво е този филм за мен. Безсмислен изтъркан сюжет. Но гениален в своята семплост и ограниченост..."

Цитат от темата ми в клуб кино на дир.бг.

[pe6ito]

Цитатът от предния коментар е много точен, достатъчен за да въплати всички емоции, които може филмът да предостави.

Гледах го отдавна, но все още си спомням всяка мрачна картина. Започва - непонасимо, хаотично и задушаващо. Черно белите сцени, с цялата си неатрактивност, те притискат, но в следващия момент се сменят с кадри от феерична градина (носещи повече тъга, отколкото спокойствие). И ако си мислите, че не можете да стигнете до края на филма, значи наиситна не е стигнал до вас. Защото краят е като житейския ни завършек еднакво празен и пълен - за нас, за близките ни. Това произведение на съвременното изкуство наистина доказва, че "за да живеем, трябва да страдаме." Затова и гледането му е агония...

[Silver_girl]

Изгледах около един час от филма и спрях за почивка преди да реша дали искам да продължа. Нямам навика да оставям нещата наполовина и сигурно ще го довърша утре, но това което остана като впечатление до момента за мен не е достатъчно силно или поне имах по - големи очаквания от хубавите коментари. И все пак един филм е толкова хубав, колкото е финалът му, така че ще са въздържа от силна критика, но все пак... През цялото време просто ми приличаше на някаква поизменена версия на Франкенщайн, една друга американска анимация, power rangers, и други разни механизирани филмчета. Това, което се опитвам да кажа е, че е странно по японски, но сякаш не е достатъчно поучително-разплакващо по японски. Според мен страната на технологиите е по - добра в чисто хуманистичните филми, където човекът е просто човек.

[Кал]

Нови субтитри за Casshern

[ukio]

Много хубава новина! Нека има качествени субтитри! Филмът ги заслужава. И аз много го ценя. Смятам, че има достойнства и режисьорът е направил чудеса с оскъдните средства за тази лента. Обожавам играта с цветовете тук , а актьорският състав е незаменим!

С Крал си говорехме преди време, че трябва да му се направи кинолектория.

Честит рожден ден на Джун Канаме!

[Ragnos]

Мислех, че съм писал в тази тема. Може би е било в първия форум през 2008-а.

 

Кашерн си остава един от най-емблематичните съвременни японски филми. Визията му е малко по-екстравагантна и не е за всеки вкус, но посланието му е красноречиво и елегантно поднесено. Не може да се опише с думи. Трябва просто да се гледа. Със сигурност не съм срещал такъв драматизъм във фантастичния жанр на други продукции, какъвто вкарват японците.

 

Лична оценка 9/10.

[cucyta]

УАУ...невероятен е! Философията на войната е това. Няма герои в нея, няма справедливост. Само интереси и оправдания. Изграденото върху смърт пак е смърт! Не можеш да започнеш "На чисто" и отначало. Можеш само да се опиташ да почувстваш болката на другия. Но за съжаление това трябва да се случи с всеки един от хората. А може би трябва "само" да успеем да се научим да живеем заедно. За съжаление живота, който живеем е белязан с  разделението, защото не сме се научили да бъдем мъдри, а имаме в ръцете си смъртоносни играчки. Като деца с оръжия сме. Можем да ги използваме, но не осъзнаваме реалните последствия. И това ми напомня за първородния грях на Адам и Ева. Не сме пораснали и израснали за да ядем от дървото на познанието!

[Vanchela]

Жанра „фентъзи“ не е сред любимите ми, но реших да експериментирам със себе си и да изгледам филма, въпреки че бях чела доста противоречиви коментари. Да - филмът натоварва емоционално, интелектуално и визуално. Докато го гледах имах чувството, че наблюдавам творба, създадена по времето на Дадаизма: анти-изкуство, отрицание на традиционализма, отрицание на логиката, възприемане на хаоса и ирационалността. За разлика обаче от дадаистите, които не влагат конкретни послания в творбите си, тук посланието е ясно за зрителя...

Гениален филм! За баналността на войната, за съществуването, за изборът, за личностния вътрешен бунт.

[ukio]

Режисьорът Казуаки Кирия се завръща след 10 годишна пауза с ново предизвикателство, подхождащо напълно на неговия стил и екранна естетика. "От края на света"  - така е озаглавена лентата.

Много интересна комбинация от артисти. Шунджи Иваи също е в списъка.