advensve Публикувано 24 Юни, 2016 Share Публикувано 24 Юни, 2016 Нощ е. Вятърът бута жестоко страните на кашона и се опитва да те отпрати. Дъждът вали отгоре ти и се чудиш, това ли е светът или още спиш. Погледът ти е размазан, нищо не виждаш. Някакви светлини от улични лампи висят високо над главата ти и те зяпат с безразличие. Чакат те да умреш.Нима не очакват всички хора това? Чакат малкото новородено пале да пукне от студ и самота в тази тясна уличка.Носи се тропот от обувки наоколо. Всички бързат да избягат от пороя и блъскат чадърите си един в друг, но ти вече не ги чуваш. Главата ти е замаяна и се поклащаш като дрогиран на мястото си. Вече нямаш сили дори да изскимтиш. Топлината бавно изчезва от малкото ти телце. Дори не усещаш, че имаш опашка. Муцуната ти е станала безчувствена и клепачите ти бавно се завтарят. Приспивен мрак се спуска над теб и чуваш само бясното туптене на малкото си сърце. Опитва се да те спаси, да ти даде надежда. Мени непрестанно своя ритъм и опитва да си спомни как ли звучеше сърцето на мама. Иска ти се да имаш нейната смелост, искаш да я подушиш пак и да се сгушиш в топлата ѝ козина. При мама е най-добре. Но къде е мама?Инстинктивно отваряш очи и се оглеждаш. Сам си в кашона. Той е вече толкова мокър, че дъждът го е накъсал. Вестниците, в които седиш, са полепнали по теб. Козината ти е настръхнала, но не ти стигат сили да тръснеш тялото си и кихаш. Да, кихаш и окото ти се насълзява мъчително. Този тих звук, подобен на пращене, се понася между капките, блъска се между червените стени и опитва да си проправи път. Прокрадва се през краката на хората, залита по улицата, но се удря в една кола и пада мъртъв на асфалта.Ти стенеш вътрешно и примлясваш кашлицата си. Главата ти продължава да се клати и ти повторно започваш да губиш съзнание. Този път - за последно.Светлините над теб се уголемяват. Приближават се да видят как духът ще напусне телцето ти. Заслепяват те и ти се отпускаш в мокрите вестници до пъпната си връв. Вече е топло и приятно, мама е с теб и ти писукаш щастливо. Вятърът спира и дъждът изчезва. Козината ти пак е суха и опашката ти радостно потрепва. Вълнуваш се, но не и сърцето ти.Мама те близна с езика си, но той не е топъл и влажен, а някак... различен. Усещаш топлина, усещаш как се замайваш и поглеждаш за последно нагоре, когато виждаш неговото лице. Уличните лампи светят завистливо отзад и очертават краищата на качулката му. Той ти говори нежно и ти го слушаш неразбиращо. Опитваш да отговориш, но се задавяш. Той те е взел на ръце, държи те и те крие от дъжда и вятъра. Те се карат отгоре и пищят недоволно, шибат го по главата и раменете, опитват да го избутат от теб, но той стои непоклатим като скала и не те пуска.Сърцето ти започва да бие повторно. Вълнуваш се от тази среща. Искаш да се помръднеш, но си изморен. Той вижда това и те доближава до себе си. Първият аромат, който усещаш - на мухъл и манджда. Влюбваш се в миризмата му и сгушваш глава в козината му. Суичърът те обгръща и попива влагата. Каква хубава и мека козина... Той е толкова голям и добър. Обичаш го. И сърцето ти го обича. Ще го обичаш винаги.Тръгвате заедно надолу по улицата, но вече няма страх. Ти заспиваш упоен от радост в ръцете му и сънуваш. Още малко и си у дома. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.