Jump to content

Recommended Posts

До тук това е сериалът на годината за мен! Донякъде и Сигнал ,бих казал че се отличават двата сериала от всички други излезли тази година.Даже мога да кажа че Another Oh Hae Young ми влиза в личния топ 10 който още не е запълнен.Последните няколко години нищо не успя да ми влезе в топа.Явно съм много претенциозен :28558: .Пък и малко по странни сериали ми харесват.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен последен епизод. Смях се от сърце.

Прекрасен сериал. Благодаря за превода :kissy:

По принцип в последно време повечето корейски сериали започват добре, но към края губят интереса.

Този сериал със всяка серия ставаше все по интересен и много забавен.

Нарежда ми се в графа "любими".

Най - много се смях с каката - уникален персонаж.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поредната прехвалена драма. Минава, но с тези суперлативи очаквах много повече. Мога да го изгледам, но ми е все едно дали ще го направя. Може би ще чака по-добри времена. В изгледаните 3 серии имаше попадения, но имаше и големи идиотщини.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Една от малкото драми, които изгледах с огромна мъка, такава скука ми бяха повече от половината серии. След всяка една си казвах, че е последна. Но пък мразя да оставям нещо недовършено и успях все пак да изгледам и финалната серия. Голяма глезотия, големи пренавити драми, за мен лично и слаба актьорска игра.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

До средата съм и мнооого съм доволна ! Сериала се оказа попадение без да съм очаквала. Не съм почитателка на Ерик, но тук ме спечели :) Дано си запазя положителната нагласа до края ! Гледайте, заслужава си !

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пак за любовта! Хлапашката - бърза и необременена, лесна и щастлива. Странната, която върви отзад напред и нагоре с краката. И голямата - трудна и отчаяна, вечна и жертвена. И приятелската. И майчината.

Много любов.

Прекрасно изиграна, страхотно представена.

Великолепни актьори!

Добър сценарий.

Приятна музика. 

Хубаво.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Екстаз .. в пълен екстаз съм само до 12 серия ( не ми се иска да свършва) .Каст,ост, целувки ... всичко .. ту се смея като луда от щуротйите им, ту сърцето ми се пръсне от любов, ,,, приливи и отливи .. ред сълзи и сополи, ред смях до пръсване (сцепих мрака, щях да се напишкам по едно време) .. за това една дума ЕКСТАЗ ... ако някой ми беше казал за това яко сериалче по рано .... не искам да свършва ...Ба*и якият каст ... Ерик за пореден път ме срази .Това красивата , грозната хахаха те и двете сладурки ... брата и другите ба*и пълна лудница с тях взривих мрака от смях ... и после пак една въртележка .... ме с палче  ами с две ръце ... ЗАААААА ... шъ изтървете ако не го гледате ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тези грам не ги слуша главата :28558: Ох, първия ден осъмнах след 6 изгледани епизода и не, че нямаше да продължа да си гледам, но трябваше да ставам да готвя т.т На втори еп ревах, сякаш петима са умрели. Заливането от смях се редуваше със ступор и после вадех кърпичките, за да подсмърчам на воля. Толкова ще ми липсва този сериал. Ако мога да го сравня с нещо друго, то той е микс между Qie Sera Sera относно свободните изблици на романтика и It's Ok That's Love, относно атмосферата и дълбочината на историята. Всичко с Ерик ли е без ценз в целуването? Ще взема да подкарам филмографията му. Владее ги нещата :blush:. Главната пък ми е в топ-а от The Beauty Inside. Нямаше ни един персонаж, който да не ми беше безобразно любим, защото нямаше ни един нормален :icon_sunny:

 


Ще цитирам няколко реплики показващи, защо сериалът ми е харесал:

 

***

Off Topic

- Просто живейте, независимо от всичко. Дори да ви боли до смърт, живейте. И ако оцелеете, значи сте победили.

***

- Другата О Хе Йонг беше перфектна. Мислех, че светът се върти около мен, но щом се окажех до нея, се превръщах в нейна сянка.

***

- Кой му е разрешил да се държи така мило с мен? Как ще се справи с последствията?

***

- Да му се не види и законът!

***

- Щом разбереш, че всичко е преходно, вече не си губиш времето с безполезни неща.

***

- До Кьон, ти можеш ли да целунеш сестра си?

***

- Искам бързо да остарееш и да станеш дядо. Така аз ще бъда единствената жена, която смята, че си красив. Никой няма дори да те поглежда.
- А аз искам да надебелееш.

***

- Тогава определено щеше да бъдеш бит с чадър тази вечер.

***

- Зетко! Не бива да живееш така. Помисли за детето. Какво лошо ти е направила сестра ми?

***

- Нека опитаме още веднъж да се целунем /на френски/
- Тази дума я знам. Да слезем от асансьора.

***

- Ударила е джакпота.

***

 

Специално внимание отделям на нуната. Актрисата ще да е тренирала балет и таекуондо. Нямам обяснение иначе за физическите й възможности о.о

 

Поуката: Carpe diem :P

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Адашле, ти си виновна :P - сега ще взема и аз да го погледна този сериал, че все не остава време да стигна и до него. Пак ми отиде предварителната  програма...:slap:

Главната я сефтосах наскоро в Романтичния доктор и ми хареса като актриса. Ерик го знам от по- отдавна.  Да видим,  в какво са се забъркали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ама, освободи ли си нощта за тази цел :D Почнеш ли, увлича здраво. Мен още ме държи. Давай смело, адашче! Ще се радвам на твои отзиви. Желая ти приятни мигове :yes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 минути, voileta написа:

Ама, освободи ли си нощта за тази цел :D Почнеш ли, увлича здраво. Мен още ме държи. Давай смело, адашче! Ще се радвам на твои отзиви. Желая ти приятни мигове :yes:

Две последователни  нощни смени дали ще ми стигнат?  Дано ми е спокойно. Мятам го веднагически и после - отчет! ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе,  тея нормални ли са или в Корея уискито е безалкохолно, та се наливат с него сякаш е лимонада? Боже , излокаха един склад алкохол в този сериал. :slap: То разбирам драми, депресии, проблеми и мъка, мъка, мъка.... Ама  при реални обстоятелства,  церозата просто не им мърда:bee:.  И като как така ще ми се напиват до забрава до среднощ и после сутринта , росни-пресни , ще ми тръгнат на работа без следа от махмурлук. И това дни , месеци , пък някои явно и години наред...Пък после , в един момент, айде - хоп, и спират с пиенето. И пак без никакви последствия. Една кротичка абстененция , поне.  Е , няма такова нещо.

Чисто анатомично, да си спиртосваш толкова време черния дроб, неминуемо ще доведе до необратими промени . Знаете ли, как изглежда черен дроб на алкохолик? Структурата цялостно му е променена - все едно гледаш пресован тарама-хайвер.  Виждали  сте как изглежда нормален суров черен дроб, нали? Представете се разликата.  Това нещо връщане назад няма.  

Не ми се вързвайте , но просто не издръжах . Алкохолните пари ми дойдоха в повече. 

Имам още малко да довърша. Като цяло оценката е +.  

Следва продължение...:D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

До кой епизод докара толкова бързо о.о

 

Всичко си им е така и в реалността. Повечето не могат да разграждат алкохола, затова се напиват лесно и от малко. Соджуто затова е с по-малък алкохолен процент, но уискито ще ги тресне стабилно. Специализирали са се и в борбата с махмурлука. Имат си лекарства за тази цел и специални супи. Иначе как мислиш оцеляват всяка вечер на разпивка с шефа. Другото, което е, не са застраховани от цироза. Разпространена си е, както и болестите като цяло. В реалността почти няма 50 годишен кореец с  двама живи родители. Нещо им куца там системата в това отношение. Това му харесвам на сериала, че въпреки че изглежда абсурден, всъщност до голяма степен си е реалистичен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Адашленце , аз даже снощи го свърших. 99,9 % без превъртане. Чинча!

Off Topic

Ама ми трябва малко време да си озаптя духовете и да си върна обратно "скелетите в килера", че без да ще , историята отупа праха на едни разни стари, стари събития, но айде да не правим филиал на "Искрено и лично".

 За туй, че имат проблем с разграждане на алкохола - знам. За прословутите супи - от гледаните сериали. Явно нашите "народни средства с/у махмурлук" , като айряни, шекембе- чорби или зелеви чорби  пари не правят пред тяхните спец. рецепти...

Но че и фармацевтичната им индустрия е взела толкова присърце въпроса , наистина не знаех. 

Опитвала съм им " крушевата вода", демек  -соджуто. Чист "джин- фис" , ама фиса му е към 90% . Явно за това количество на празните бутилки е все с каси. 

Но този момент , да си наливат уискито в гърлото , сякаш е вода,  ме втрещи.

То верно , след едно определено количество вкаран алкохол всичко тъй ти изтръпва навсякъде, устата и езика - също, че каквото и да си наливаш не чувстваш нищо , чак после ще го усетиш. 

Все пак , още не мога да си представя,  какво количество  трябва да поемеш, за да не помниш какво си правил, къде си бил и какво се е случило.  Наистина си е чист  сървайвър.  Знам, че всичко е индивидуално, до организъм , метаболизъм , моментно състояние и т.н. И все пак...

За някои неща сериалът е много реалистичен, че чак е плашещо. И нямам пред вид единствено  алкохолните им подвизи.  Не ще да е само до творческата фантазия на сценариста,  явно и житейски опит от първа или най-близка ръка.  

 

На мен това парче от ОСТ-то ми бръкна под лъжичката. Поздравче!

 

 

 

ПС: Какво искаше да кажеш с " о.о"?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Все пак там запивките са национален спорт. Няма как да не вземат мерки  :28558: Дали помниш зависи и от пиянските ти навици и какво, колко и как си омешал B) ''о.о'' или ''О.о'' изразява шок, учудване, удивление и подобните на тях разновидни усещания. Изненадах се, че успя в рамките на само два дена да го завършиш. И съм много щастлива, че мнението ми е подтикнало още някой да го изгледа и да му допадне :beer: Загледах една корейска мистерия и след 5 епизода, ръцете ме сърбят да сипя с черпака, колко точно скука брах за тези 5 часа :samurai:Сега си диря друг интересен сериал за разтуха. До нови срещи, адашче, из другите теми на форума ;)

 

Едит: Ще ти отговоря на долния коментар на лично, да не разводнявам темата ;)

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това ми е оптималния начин на гледане - стил маратон. Като вляза в атмосферата и емоцията на сериала, да не излизам докато го свърша. Благодарско за рекламата на този, тепърва имам още да понапиша тук. 

До нови срещи , адашле!:beer: 

Всъщност, я кажи какво си търсиш, ако мога да се реванширам:).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Писах вече, че го изгледах на раз, както обикновенно се получава , когато нещо ме „ погълне“ в сюжета си.  Какво мога да кажа най- общо – този сериал е различен, поне за мен. В какъв смисъл ли?  В  основната история има нещо много човешко, реално и искрено.

И във внезапно прекършените планове за любов и щастие; и в желанието за вендета , като персонално емоционално удоволетворение ; и в дистанцираното отношение към околните,  като един вид защитна реакция; и най- обикновенната човешка загиженост, която неусетно  и постепенно мимикрира в съвсем други неща и т.н.и т.н.  

Много дребнички детайли в действието ме трогнаха и умилиха. Много реплики , произнесени в точния момент ми въздействаха силно.  Имаше ситуации, които предизвикаха както спонтаннен изблик на смях, така и стисване на гърлото  с ред сълзи.  Но определено бяха само ситуации.

Защото съм по-склонна да повярвам  в реалността на виденията на главния герой, отколкото в режисьорското / сценаристкото  хрумване  да вменят на каката –франкофонка това инфантилно - идиотско поведение. Честно казано дори и тук –там да ме разсмиваха спонтанно  щуротиите й, като цяло изпитвах съвсем искрено съжаление към образа й и то не заради играта / актрисата се справи страхотно / , а за това, че я правиха за посмешище.  Беше ми изключително нелепо да пелтечи на френски кьор - кютук пияна / тя и на своя си език би трябвало да плете езика, пък камо ли да мисли ясно и трезво на чужд/   и да се държи като изтървана от лудницата.  А прическата – тип разплетена дамаджана изобщо не я коментирам .  Още съм в размисъл , защо решиха образа така и само комедийния елемент ли търсиха  в двойнствеността й – поне на мен ми стоеше гротескно.  Искаха само да покажат страданията  на нейната дълбоко романтична душа на принципа : / Париж = френски език  = романтика = любов / или последствията от  Парижката й авантюра / о, ужас – с женен мъж!, но без тя да знае към онзи момент/ , трябваше да служат едва ли не като самобичуване за пред обществото заради нейния „ непростим“ грях.  И стигаме до патова ситуация : без вина – виновен.

И ми беше чудно, защо заради пиянските си изпълнения страдащата О Хье Йонг  беше станала едва ли не посмешището на квартала си, та се стигна чак до изгонването й от родния дом, а за нашата страдаща франкофонка с къде- къде по-цветисти щуротии, никой нищо не каза, и приемаха толкова нормално изцепките й.

Но така са решили майсторите на сериала – да не ги ровим повече нещата.

Лекинко ме изнервяха и двойката страстно и безумно  влюбени с техните показни изблици на чувства. Нелепо ми стоеше  33 годишен да се държи като 13 годишен пубертет.  Идваше ми малко в повече. Но, пък ми хареса, как розовокосата фурия подкрепяше  и окуражаваше гаджето си в опитите му да пробие като сценарист.  Как се стараеше да му помогне и как го направи. Нали казват, че зад всеки успял мъж стои по една жена.  Направо онагледиха нашенската поговорка:“Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупака“.

Какво ми хареса ? Че нямаше само „бели“ или „ черни“ герои, нямаше само добри и само лоши.  Всеки къташе някаква болка, подтискаше голяма /според своите си виждания/ горчивина, но никой не загуби човешкото  в душата си.

Като  се започне още от фаталната грешка на главния герой,  последващото й осъзнаване и активизирането на  гузната му съвест,  която го „зарита по кокълчетата“  и заедно с виденията даде начален тласък на всички последващи събития.  Ама за да го бъде това, трябва да има човек поне малко морал и благородство .  Нали така след време го описа и красивата О Хье Йонг – колко благороден човек е бил той.   Защото какво му пречеше да махне с ръка и да не се впечатли особено от това , че някоя си друга  О Хье Йонг е „ изпила горчивия хап“.  Възможна реалност е  максимата - всички О Хье Йонг " под ножа".   Дори и да я беше загърбил и продължил напред , бих го разбрала.  / Аз бях много по- жестока от него. В един момент исках да залича от лицето на земята всички, отговарящи на някои определени имена и понеже г-ца Съдбата винаги си направи майтап /както и в този сериал/ , същите са имената на някои от най- добрите ми приятели сега. /

Красивата / за мен и двете си бяха хубавици по своему/ О Хье Йонг също  криеше  добре  своите душевни рани.  Признавам, че в началото очаквах да я изкарат някоя ... айде да го кажа направо – кучка , но героинята й ме изненада както с предисторията си , така й с развитието на образа си.  Беше реална , истинска.  

Та дори и прословутата мамка – продуцентка , със всичките си изцепки , достойни за наръч неокастрени гьостерици, накрая почти  ми се реваншира ,  връхлетайки като разярена тигрица в дома на г-н Играча –Инвеститор в защита на сина си.  Пък след това даже малко я и поочовечиха.  Да не повярваш чак.

Невинният потърпевш пишман -младоженец също си носеше своите грехове. И него го "търкулнаха" по урвата на отмъщението, но както при останалите му бяха запазили зрънцето човещина и способността за все пак реална и трезва преценка. Спря се навреме, след като научи истината. 

Другата О Хье Йонг... Това момиче толкова много изстрада, толкова пъти разкъсваха едва зарастналата й душица , че съвсем искрено се притеснявах да не вземе да не полудее или да не опита да се самоубие. Алкохолът го ползваше направо с „медицинска цел“.   На няколко пъти си мислех, че връщане назад няма и всичко е свършено, но явно в сценария бяха премерили точните моменти -  тъкмо преди да стигне границата на  издържливост  и миг преди “ да се пречупи“ фатално,  подаваха правилните  думи или действия , които да я спрат и върнат обратно „в играта“.  

Майка й  – тази актриса ми е абсолютен фаворит , невероятни превъплъщения прави.  А отношенията майка –дъщеря , които пресъздадаха  ми бяха ми култови.  С всичките  всестранни проявления на  майчината любов и загриженост  - и с караниците и с подкрепата , с тайните посещения  и скритите сълзи  и с явната благословия на взаимоотношенията им в края, та дори и без официален брак. / и то – в консервативна Корея!/  
Дори таткото ме умили в момента, когато , загрижен за здравето на бъдещия си зет , събираше и записваше всякакви рецепти . Беше затрогващ  детайл.

Още много такива дребни , но ужасно реалистични детайли , изведнъж изпъкваха в сюжетното развитие. Като  донесения чифт мъжки обувки „ за прикритие“.  Като че от  този момент и започна реалната загриженост  на звукорежисьора за другата Хье Йонг.  И после многократното прослушване на записаните й откровения , стоенето в стаята й, слушането на механичния кикот на оная червена рошава играчка, която преди не понасяше ... И постоянните съобщения ,  ще се прибере ли в къщи , чийто смислов еквивалент си го   „превеждах“ , като“ върни се при мен“. И  так до момента , в който  успя „да се надскочи „ и  започна да бъде честен към себе си , изричайки истината и променяйки случващото се във виденията.  А така промени съдбата си и дори избегна смъртта. Заслужи си  любовта  и щастието.

Май това беше и главната идея на сюжета.  Не откриха топлата вода, но я представиха по емоционален и завладяващ начин.

Все пак , оплетени в условностите на обществените порядки и  собствените ни страхове и комплекси ,  доста често подтискаме по една или друга причина гласа на сърцата си.  И така се самообричаме на горчиви съжаления и на пропуснати възможности.  Понякога да си честен към себе си е твърде рисковано , болезнено,  та дори и дискредитиращо.  И слагайки на кантара всичките „За“ и „Против“ , рядко имаме смелостта да играем „Ва банк“. Или изпускаме точния момент.

Сериалът се опитва да ни внуши , че това е единствената печеливша възможност за да сме щастливи, спокойни и удоволетворени от себе си в края на жизнения ни път. 

Тук е реда да изразя възхищението си от  двамата артисти , изпълняващи главните роли. Бяха ми много истински – повярвах им . Убедиха ме в искреността на образите си, преживяванията им, развитието им.  Покълването и избуяването на чувствата им един към друг. Осъзнаването  и приемането им. Признанието , прошката и  любовта. Съпричастността , разбирането  и подкрепата. В дребните детайли и важните решения.  Беше и странно , и драматично , и романтично.  И най- вече запомнящо се.

Благодаря и за прекрасния превод, беше вълнуващо преживяване!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледах го и аз като ми припомнихте за него. Не мога да кажа чак кой знае какви хвалебствия, но биваше. Повечето бяха сладури и въпреки дразнещите изцепки, се гледа. Само едно ми вадеше очите през цялото време - Ерик. Бие огромна част от айдълките в безизразност на лицето, а на глас докарваше тембъра и изказа на "Добрия доктор" - ама оня беше аутист и там отиваше, тук звучеше дразнещо. Не бих гледала втори път, но за веднъж е ок.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледах този сериал преди време заради Ерик. Не си спомням много, ГГ ужасно ме дразнеше с пискливия си глас и ми стана много антипатична.

Рошлата и адвокатчето ми бяха любимци.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...