Jump to content

Фестивал на съвременното китайско кино


Recommended Posts

Мислиш ли? Аз не. Изключвам господата и госпожите китаисти. Както казах, имаше една сюрия народ, които не знаеха какво правят там. Еле пък знаят кой е Кайшъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля. Китайски филм- китайски реалии. Да е честно.  :28558: Никъде не съм виждала встъпителни думи кой е Рузвелт, Никсън или Франко. Така де, щом гледаш филм за китайски шпиони, поне толкоз. Или просто се ориентираш ''кои са лошите''. 

 

Апропо, именно генералисимо-то го има и в учебниците по история в гимназиалния курс, поне ми е още пресен. Та може и а се знае поне по име. Виж, с кое име - стандартното или диалектното четене, с което май е по-популярен на запад, товавече е манджа с грозде.  

 

Странично наблюдение, много ми е симпатична цялостната селекция. Тук не сме изложени особено много на азиатски филми, а които все пак виждат публика на голям екран (или са достъпни на ДВД, макар че май и последната софийска видеотека предаде богу дух) най-често са за бойни изкуства, тупаници, екшън, военни кампании...или са Хонгконгски кримки, но май до деведесетте и дотам. Джан Имоу и Ан Ли (изобщо блестящи по холивудски творци) изобщо няма да ги броя за пробив. Технически от подбраните, "Убийцата...'' се води уся, но е много нетипичен пример за жанра. Селекцията показва друго лице на китайското кино. И ми е много готино, когато всякакви хора, които иначе нямат някакви особени интереси към Азия ми казват, че са ходили, или даже че им е харесало. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля. Китайски филм- китайски реалии. Да е честно.  :28558: Никъде не съм виждала встъпителни думи кой е Рузвелт, Никсън или Франко. Така де, щом гледаш филм за китайски шпиони, поне толкоз. Или просто се ориентираш ''кои са лошите''. 

 

Сравнението е смешно. Все пак говорим за България. Образователната "реформа" през последните 20-25 г. съвсем сполучливо заглажда гънките на поколението след 90-та година до такава степен, че дори ученици в 12-и клас знаят за датата 3 март, но не и годината на Освобождението. Повечето ми колеги в университета не знаеха кога е започнала и свършила ВСВ. А пък само преди няколко месеца с колегата си купувахме кафе в денонощния магазин под офиса ни на Патриарха и имахме следната случка: Колегата подхвърли шеговито на продавача (момче 90-и набор с доста високо самочувствие) "я, гледам, че продаваш от уискито на Чърчил", а младежът невинно изтърси "Тоа па кой е?". Та да ме прощаваш, ама не вярвам дори 20% от залата да са били наясно кой е Кайшъ и какви ги е вършил. Виж, Мао е доста по-известен, но не беше намесен във филма. Здраве да е, беше просто като идея. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е това го разбрах, просто не разбрах защо в китайски филм трябва да мислят как ще се възприеме у родна майка България, че да е проблем на режисурата. 
Иначе никога не пречи да се правят презентацийки, ентусиасти има със сигурност. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може би защото е предназначен най-вече за износ в посока запад? Където в масовия случай хората не знаят дори историята на съседите си, камо ли китайската?

Ако таргет аудиторията бяха китайците, мислиш ли, че щеше изобщо да има някакви надписи в началото, където обясняваха за антияпонските движения, за марионетното правителство и прочие? Сигурно китайците няма откъде да ги знаят? ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако беше дошъл да гледаш "Убийцата", щеше да разбереш, че дори за китайците има непонятни страници от собствената им история. 

За "Звукът на вятъра" трябваше да оставиш Марчо да се изкаже. Всички бяха впечатлени от японския на Хуан Сяомин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен от фестивала най-много ми хареса "Добри хора от Трите клисури" - съзерцателно настроение, ненатрапчиво разказване, необикновени картини и образи. Поредното чудесно обрисуване от страна на Дзя Джанкъ на взаимоотношенията между две състояния: от една страна, естественото безразличие, животът по течението на обикновените хора от най-долните прослойки, а от друга, икономическата и политическа власт, която, за добро или за лошо, непрекъснато променя обстановката на тези хора. Преводът на Радина Димитрова беше страхотен. Отначало имах резерви към българското заглавие, защото звучи малко тромаво, но след като изгледах филма, ми се струва чудесно, защото се споменаваше една песен, в която се пееше за "добри хора", и се получава хубава смислова връзка.

 

Направи ми впечатление, че тази година подбраните филми са по-касови и комерсиални, особено в сравнение с миналогодишните. Много е хубаво, че се представят различни страни на китайското кино, ама аз явно все си падам по малките, социални филми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен също повече ми хареса миналогодишния. Най-вече защото имаше повече филми на будистка тематика.

Хубав филм беше за трите клисури. Чудех се какво е общото между руското "Натюрморт" и "Добри хора от трите клисури". Да не би да има друго значение в йероглифите на заглавието? 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Жалко. И аз съм на поправка с три заглавия. Важното е, че поне на финала имаше пълна зала. Доколкото разбрах, в петък и събота посещаемостта е била слаба.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Панорама на китайското кино в София

17799085_1500484536629598_35835358609433

20 - 24 април 2017г.

Институт Конфуций ви кани да посетите Седмицата на китайското кино. Тя ще се проведе между 20 и 24 април в Дом на киното (ул. "Екзарх Йосиф" 37). Желаещите да видят прожекциите могат да вземат безплатен билет от касата на киното още на 17 април.

Общо шест заглавия са включени в селекцията от качествени творби, които тази година ще бъдат представени на публиката. Сред тях е миналогодишният анимационен хит "Голямата риба и Дивата ябълка" (Big Fish & Begonia), както и една документална лента. Филмите са с български субтитри.

Специално внимание заслужава Джеки Чан, който тази година получи почетен Оскар. На 20 април от 18ч. издателство "Изток-Запад" ще представи в Дом на киното автобиографичната книга на именития актьор „Остарях, преди да порасна“. На щанда посетителите ще могат да закупят още любими далекоизточни произведения.

 

Програмата по дни и часове:

 20 април - четвъртък 18:30 ч. 

Революцията 1911 (辛亥革命)
2011, Хонконг-Китай, исторически епос, 125 мин, реж. Джеки Чан

"В период на политическа нестабилност и постепенен разпад на Цинската империя на историческата сцена се появява фигурата на Сун Ятсен (в ролята Уинстън Чао). Неговата мисия е комплексна – както да повлияе на международните политически кръгове и те да променят отношението си спрямо Китай, така и да обедини революционните фракции от различните провинции. Целта е една - след мащабно въстание да се установи ново, републиканско управление в страната, основано на други  социални ценности. С прякото ръководство на въстанието е натоварен близкият сподвижник на Сун Ятсен - Хуан Син (в ролята Джеки Чан) – патриот, който провежда серия от бунтове срещу императорската власт.

Юбилейният филм отбелязва 100 години от провеждането на Синхайската революция. Той е 100-ият филм във филмографията на Джеки Чан, който е и режисьор на  епичната кинотворба. Голямата звезда на хонконгското кино влиза в съвсем различно актьорско амплоа, за да покаже широката палитра на таланта си. „Революцията 1911” впечатлява с размаха на визуалните си ефекти, със сложното драматургично повествование и умението да потопи зрителя в заплетените лабиринти на китайската история."

 

21 април 2017, петък, 18.30 ч. 
Баня (洗澡)
1999, Китай, комедия, 92 мин, реж. Джан Ян

"Без съмнение „Баня” е една от най-естествените, елегантни и същевременно трогателно топли комедии на китайското кино. Неслучайно филмът на Джан Ян е носител на няколко престижни международни награди: на критиката - ФИПРЕССИ в Торонто, „Сребърна раковина” за режисура от Сан Себастиан, Наградата на зрителите от Ротердам, „Златен Александър” за най добър филм от Солун. Да направиш социално-психологическа комедия за сблъсъка между традициите и съвременността, между поколенията и различните визии за живот - определено е сложна задача. Режисьорът Джан Ян обаче се е справил майсторски с извеждането на сериозните пластове през ключа на хумористичното, без да залита в слапстика или бурлеската. Акцентът е поставен върху общочовешките ценности, всекидневния живот и желанието да слушаш и приемаш другия."

 

22 април 2017, събота, 16.30 ч. 
Голямата риба и Дивата ябълка (大鱼·海棠 ) 
2016, Китай, анимация, 100 мин, реж. Лян Сюен

"В паралелен на човешката реалност свят живеят митологични същества, които добре познават страстите и копнежите на хората. Но хората не знаят и дори не подозират за тяхното съществуване. Обитателите на приказните вселени контролират циклите на живота и природата – приливите и отливите, смяната на сезоните, деня и нощта. Една от тях е 16 годишната Чун, която решава да се потопи в света на хората като се превръща в червен делфин. Когато за първи път излиза в открито море, девойката-делфин попада в окото на бурята и едва не загубва живота си. Едно момче от света на хората я спасява с цената на собствения си живот. Дали Чун ще успее да върне диханието на момчето? През какви препятствия и изпитания ще премине, за да съхрани крехката му човешка душа?

Пълнометражната анимация е подходяща както за деца, така и за възрастни и е в линията на все по-широко дискутираното Еко кино, в чието реализиране Китай заема лидерски позиции. Сюжетът на „Голямата риба и Бегония” е вдъхновен от древните даоистки притчи и философски текстове, изложени в „Джуандзъ”, както и от китайското класическо литературно наследство. Цялостната идея на филма е подчинена на темите за силата на любовта, вярата и най-вече – хармоничното единство на човека с природата. Филмът на Лян Сюен се отличава с изключителна естетика и прецизност на рисунъка, висок емоционален заряд и не на последно място – завладяващ саундтрак." 

 

22 април 2017, събота, 18.30 ч. 
Кралят на маските (变脸)
1996, Китай, драма, 101 мин, реж. У Тиенмин 

"Китай, някъде през 30-те години на ХХ в. Уан е самотен възрастен пътуващ актьор. В продължение на десетилетия той обикаля страната, за да представя пред минувачите изкуството на „Биен Лиен” (букв. „сменящо се лице”) – древно китайско театрално зрелище, част от съчуанската музикална драма. Дните минават, градовете се менят, спектаклите свършват, годините летят… Възрастният Уан решава да предаде тайните на изкуството си на достоен чирак, който ще го наследи. Тъй като е загубил единственият си син, а жена му отдавна е избягала от него, актьорът решава да отиде на нелегалния черен пазар, откъдето да… купи малко момченце-сирак и да го обучи в занаята като собствен внук. Но ситуацията драстично се променя.

„Кралят на маските” е един от най-награждаваните китайски филми, при това съвсем заслужено, както на национални, така и на международни форуми. Творбата на У Тиенмин залага на обикновена история като балансира и вплита по перфектен начин няколко тематични кръга. От едната страна стои апелът за опазването на културното наследство на Китай и съхраняването на театралните традиции. От друга - силното социално послание с фокус върху проблемите на децата и възрастните, състраданието, привързаността, достойнството, грижата, обществената стигма, предразсъдъците… „Кралят на маските” е красиво заснет, емоционално топъл и поразяващ с човечността си филм, един от най-забележителните арт филмови образци на Петото кинопоколение на Китай."

 

23 април 2017, неделя, 18.30 ч. 
Жълта земя (黄土地)
1984, Китай, драма, 89 мин, реж. Чън Кайгъ 

"През 1939 г., за да дадат отпор на все по-активно настъпващите в Китай японски агресори, Гуоминдана и Комунистическата партия се обединяват. Провинция Шанси бива разделена на зони на влияние, контролирани от всяка една от групировките. Войникът Гу Цин трябва да премине в Северната част, която е под контрола на Гуоминдана, за да събира различни народни песни, патриотично и морално повдигащи духа на комунистическата армия. В едно от селата младежът е настанен в бедно семейство. Докато издирва и записва местен фолклор, Гу Цин разбира две много важни неща: първо – че е влюбен в красивата дъщеря на хазяина си, и второ - че в песните, които събира няма нищо патриотично и морално повдигащо духа. Точно обратното. Те са пропити от печал, страх, несигурност и тревога за бъдещето…

„Жълта земя” е многообещаващият, предизвикал сензация дебют на Чън Кайгъ, заснет от неговия приятел и тогава оператор – Джан Имоу. Днес двамата режисьори са емблематични за Новото китайско кино, водещи творци на Петото кинопоколение. „Жълта земя” е изключително важен артефакт – това е творба, която не просто променя киноезика в азиатската кинематография след Културната революция, но и категорично насочва вниманието на международната критика, филмова общност и изследователи на седмото изкуство към китайския екран и случващото се на него. На тържествена церемония в Хонконг филмът е поставен на 4-то място в класацията 100-те най-добри китайски филми на ХХ в. Отличия: Най-добър филм на Наградите на Британския филмов институт; „Сребърен леопард” от МФФ в Локарно и приз на екуменическото  жури за Чън Кайгъ." 

 

24 април 2017, понеделник, 18.30 ч. 
Влак към дома (归途列车)
2009, Канада-Китай-Великобритания, документален, 85 мин, реж. Фан Лисин

"Всяка година над 130 милиона вътрешни мигранти в Китай се връщат по родните си места, за да празнуват със своите роднини и приятели китайската Нова година. Няма да е пресилено да кажем, че в съвременния свят това е най-мащабното преселение на народите. Как китайците преживяват хаоса, вълненията и дори истерията в този „епичен спектакъл” на дългоочаквано пътуване към дома? Каква цена плащат, изоставяйки семействата си в дълбоката провинция, за да осигурят по-добро бъдеще на децата си, живеейки в индустриалните райони на Китай?

В продължение на няколко години Фан Лисин подготвя документалния си филм като дори на няколко пъти пътува заедно със семейна двойка – персонажи от филма. „Влак към дома” е емоционално и ангажирано изследване върху съвременното китайско семейство. От една страна това е интимен, камерен филм, от друга – филм, алармиращ обществото за деформациите, които настъпват в процесите на бърз икономически растеж. През 2010 година творбата бе обявена за най-добрата документална лента от Асоциацията на лосанджелистките критици. Заснет в естетиката на cinéma-verité, „Влак към дома” е отличен пример за силната вълна на независимо документално кино на Китай, което печели овации по международните форуми."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сред хилядите поклонници на Джеки, снощи филмът му не беше и наполовина посетен. А освен него, представяха и автобиографичната му книга, която е уникална! Пожелавам на всеки да я има в колекцията си! От понеделник я пускат в книжарниците.

Това е посланието, което е публикувано на първата страница, специално за България:

18049606_1513076275370424_1988711000_o.j

Ходете на филмите! Билети не ви трябват.Места винаги има.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...