Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

 

   Cemetery of splendor

      Гробище на великолепието 

 

             Оценка на критиката в "Rotten Tomatos": 97%

             IMDB / 7.2

 

             4 награди и 5 номинации от различни фестивали.

 

Алтернативни заглавия: Love in Kohn Khen / Cemetery of kings/ 

Любов в Кон Кен / Гробището на кралете 

Тайлнадскo заглавие: Rak Ti Khon Kaen

 

Режисьор и сценарист: Апичатпонг Верасетакул

Оператор: Диего Гарсия

Монтаж: Ли Чатаметикол

Художествено оформление: Пичан Артуанг и др.

Звук: Бертранд Бодо, Ричард Хокс и др.

Продуценти: Шарл де Мю, Апичатпонг Уирасетакул, Диего Гарсия и др.

В ролите: Дженира Пондрас, Банлоп Ломной, Джаринпатра Рюнграм, и др.

 

Година: 2015. Премиера в Кан, Франция.
Държава: Тайланд, Великобритания, Германия,Франция, Малайзия. Южна Корея и др.
Времетраене: 104 минути 

 

Резюме от нета в спойлера:

 

 

 

Войници, обхванати от странно сънно заболяване са преместени във временна  болница в сграда на бившо училище до река Меконг.

Мястото, изпълнено със спомени, става свят на откровението за домакинята на средна възраст Дженира, която като доброволец започва да се грижи за младия пациент Ит.

Тя се сприятелява с младата медиумка Кенг, която й помага да общува с него.

Лекарите откриват метод с цветни лампи, с който опитват да успокоят кошмарите на спящите.

Джен открива таен дневник на Ит, в който има странни записки и планове на сгради. Възможно е да има връзка между загадъчното състояние на мъжете и митичното древно място, над което се намира клиниката.

Магичността, лечебността, романтиката и мечтите са нежният начин на Джен да достигне своето дълбоко просветление.

 

 

 

Лично:

Режисьорът на "Чичо Бонме" е впечатляващ, загадъчен, уникален и незабравим.  Произведението много напомня другото, заради начина по който божествата и духовете на мъртвите населяват екрана и живота на хората, и може би отразява типичния тайландски светоглед и вярвания. Природата дефилира тържествено като главно действащо лице, всичко е малко илюзорно а хората са дребни и обикновени, но хармонират с по-великите от тях сили, които ги заобикалят. Всичко всеки е свързан с останалите и природата. 

Заснет е уникално и красиво. Широкоъгълен начин на заснемане и почти неподвижна камера...

Филмът или може да ти хареса и да те "пробуди", или да ти се строи много скучен и да те приспи. Зависи от светоусещането.

"Чичо Бонме" нямаше никакъв диалог,  докато тук говорят много, но същественото не е в репликите или сюжета, а във всичко, което се случва между редовете. Цитирам - "Сюжетът е само канавата, върху която са извезани същността, идеите и красотата на филма."

Всеки ще го разбере по различен начин, а може би и няма да го разбере изобщо, но все пак ще му хареса. 

 

На мен лично страшно ми напомня за картините на любимият ми пост-импресионист наивист Анри Русо и за философията на будизма. Забърканата магия ми подейства. 

Самият автор споделя, че прави филми "заради самия себе си". И в този специално е искал да покаже, че това, в което вярваме става истина, дори за останалите да не е точно така. "Ако вярваш в Бог - Бог съществува".

На второ гледане схванах, че медиумката Кенг може би просто лъжеше, за да достави удоволствие на Джен, а тя може би го знаеше, но продължаваше да вярва...

 

:essub:

 

Свали с  :subs: :click:  :click:

Онлайн с :subs: :click:  :click:

Български субтитри :click:

 Свали филма (с английски субтитри): тук

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Големи благодарности за бързия превод, Танче! Още не съм гледала заглавието, но веднага го забелязах, като излезе. Помня го много добре от миналата година, когато жънеже награди по кинофестивали.

Постерът е готов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това беше странен филм. :)

 

Толкова различно беше от нещата които съм гледал, че нямаше как да не ме грабне. Повече го чувствах отколкото да го разбирам. Това което осъзнах е, че Тайланд е страна която почти не познавам. Около нея определено витаят доста тайни и мистика. Филма е за ценители, има какво да се види. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове


Да, Апичатпонг продължава с необичайните си хрумвания. Има нещо изключително привлекателно в неговите творби, макар и не напълно разбираемо. Харесвам го като режисьор, въпреки че Наоми Кавасе, с която имат много допирни точки, ми е по-понятна. След чичо Бунме бях настроена за още по-голяма доза фантастичен реализъм. Тук средата, в която се развива действието, е по-скоро градска, а идеята предполага доста по-дълбока връзка с природата. Е, имаше я, особено с онези любопитни предания, но ми се щеше във визията да видя още природа, особено при този страхотен постер, с който е материализирана историята.



Най-голямо впечатление ми направи плавното трансформиране, паралелното преливане на кадрите, което почти не се усеща на екрана.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имаше я. Дори и само при звуковия фон. Но ако се сравнява с Наоми Кавасе е по-документална и реалистична и не толкова величествена.

Точно в това му е уникалното на този режисьор. Натурален примитивизъм и все пак великолепие... Не може да се обясни, трябва да се гледа...АПсолютно ми  хареса.

Благодаря на Синеаст за редакцията.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...