Jump to content
lazeto

Watashi wo Hanasanaide (2016)

Recommended Posts

CV3p1ZhVEAATiJr.jpg

 

 

 

 

maxresdefault.jpg

 

 

Watashi wo Hanasanaide (わたしを離さないで)

Страна: Япония

Също така известен като: Never Let Me Go

По новелата на: Kazuo Ishiguro - "Never Let Me Go"

Период на излъчване: 2016 - Януари – 15 старт

Време на излъчване: Петък 22:00

Формат: Renzoku

Жанр: Драма, Sci-Fi

Канал: TBS

Епизоди: 10

Режисьор: Ken Yoshida, Takeyoshi Yamamoto, Yuichiro Hirakawa

Субтитри: Английски

 

 Участват:

 

Watashi+wo+Hanasanaide.PNG

 

Резюме: Hoshina Kyoko, Doi Tomohiko и Sakai Miwa израстват заедно в интернат за деца донори. Прогресивността се състои в това, че училището е един социален експеримент на базата на евентуалната възможност тези бебета в епруветка да се окажат истински човешки същества. Ако сте на път да получите нечие сърце, по-скоро не бихте били склонни да приемете източника му като личност, нали?

За тримата това е един объркан свят, в който се живее с мисълта, че не си считан за човешко същество, а просто за източник на ресурси.

Watashi wo Hanasanaide е история за Kyoto, Tomohiko и Miwa години по-късно, когато тримата вече са големи, тяхната борба със силата на любовта и сложните си взаимни чувства. Същевременно животът им се усложнява, след като правят страховити открития за тяхната същност и заобикалящата ги реалност, срещу която трябва да се изправят, за да запазят живота си. 

 

Свали  :click:   :click:   :click:   :click:   

 

Свали  с Руски субтитри   :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

 

Онлайн с руски субтитри :click:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тъкмо гледах английската адаптация по романа на Ишигуро. Не ми допадна. Заснемането беше добро, но развитието на историята и героите изобщо не ме впечатли и грабна. Дори голяма част от репликите ми стояха безинтересни и скучни. Очаквах изненадващи идеи и решения, а получих меланхолия и пълна, безнадеждна обреченост. Дано японските серии да покажат по-различен поглед върху това произведение! Ако и то в основата си се крепи на тези внушения, които видях във филма, няма да имам желание дори да го прочета.

 

Руснаците също го събват.

 

Изгледах серията. По-добре е. По-светла и повече разяснения.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не знам колко светла може да е на този двустранно ужасяващ фон...

Съвсем ми бръкнаха под лъжичката, от епруветка ли са, клонинги ли са, но е смръзяващо да ти заяват, че си роден със специална мисия,

и каква се оказва...  донорство. Дори и безчуствени да са тези донори... у мен това предизвиква съжаление, не толкова за тях, колкото за човеците,

за тяхната хищническа природа,  и че аз също съм една от тях...

Защото не знам дали ако за някой мой близък се наложи да се прибегне до орган, на такъв един отглеждан

специално за тази цел донор, бих отказала. И това ме ужасява...

Отглеждаш прасе, за да го изядеш, отглеждаш себеподобен, за да го изкормиш и оживееш. Къде е хуманността, към кого и към какво? Или са само думи, думи, думи...

Такива сериали ме карат да се замисля и за други неща за духовното и физическо единство. За здравия дух, в здраво тяло, по-скоро,зъл дух за здраво тяло.

Изправен си пред избор, или духовно извисен и физически мъртъв, или духовно мъртъв и физически жив.... Пак се отплеснах.

Заинтригуваха ме първите епизоди. Добра игра на децата, особено на 'пръдливия" малчуган... :28558:

Share this post


Link to post
Share on other sites

С думата светъл, имах предвид отношенията между персонажите. Тук внесоха повече светлина около тях. Във филма не успяха да ме убедят в приятелските им отношения и дълбоката духовна връзка, която би трябвало да съществува между тях. И у мен остана двоумението, дали са клонинги, или нещо друго, понеже те търсеха свои двойници, а това навежда на тази мисъл. Във филма не го изясниха. Много мрачно и безнадеждно чувство ми остави цялата история. Надявам се тук да е по-различно!

Share this post


Link to post
Share on other sites

От този тип The island не ми е оставил лоши спомени... А историята ми изглежда подобна...

Share this post


Link to post
Share on other sites

 В романа не ставаше ли дума за пансион за богати / привилегировани деца?

Поне такъв спомен ми е останал.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не съм чела романа и не мога да кажа, каква идея е заложена, но от това, което видях в двете серии тук и във филма, има неща, които се препокриват сериозно и изглежда серийната версия ще вземе същия завой като другата екранизация - т. е. има голяма вероятност нещата да се развият по същия начин за героите. Това, което в този случай ми харесва, е доста по-реалистичната и естествена реакция на децата при научаването на истината (или една част от нея). В тази адаптация оставиха далеч по-голямо поле за действие на малчуганите, което е много важно за разбирането на героите и представянето им в дълбочина.

 

 

Във втора серия те разбраха, че са привилегировани (но не богати) - втълпи им се, че са едва ли не богоизбрани и са родени с мисия, след като пораснат да станат донори на нуждаещи се хора и в един  момент да се превърнат в ангели - да умрат. Тази идея няма как да не се отрази на психиката на замесените и те да не пожелаят да открият отговор на въпросите, които истината поражда в главите им. Новата учителка също им помогна да разсъдят по-добре нещата, макар нейната помощ да се оказа с обратни последици. Страхотна Аюми Ито, която за жалост нямаме възможност да гледаме в киното напоследък. И тя се е принудила да приема тв роли.

 

 

За мен дорамата върви много силно и аз още не съм се отказала от идеята за различен финал. Надявам се и да ни разкрият повече за произхода на самите деца!

Share this post


Link to post
Share on other sites

За пореден път те признах - думите ти за английската версия направо звучат благосклонно. Аз бих изписала сума ти редове с огън и жупел. Не съм съгласна с някои от нещата дето си написала, но това е от онези филми, който не заслужават полемика. Слаб, скучен, ужасно скучен, непредизвикващ никаква емоция..........

Силно се надявам японската версия да предложи повече. Историята според мен трябва да е мрачна, болезнено мрачна , да предизвика зрителя към дълбок размисъл и да постави множество въпроси. Без захарен памук и розов край .

Надявам се да не го превърнат в скучно, сиво и безлично нищо като британците :(. Общо взето филмовата версия може да убие желанието да се прочете книгата или да се погледне друга версия на историята и то не защото е меланхолична , а защото е безлична . А казах ли, че е убийствено, тотално и неподправено скучна  :896767:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да. И аз на това се учудих. Филмът реално не предизвика никаква емоция у мен. Но сериите го направиха, особено във втората част. Там стана нещо важно, което не беше отразено във филмовата версия, но пък имаше много силен ефект върху зрителя. Кева, ти намери по-точни думи, признавам. Колко меланхолични филми съм гледала, но действително това тук във филмов вариант беше безлично и тотално ме отказа да чета книги, а бях взела 2 други от същия автор.

Share this post


Link to post
Share on other sites

С творчеството на Ишигуро по принцип си е така, действието си върви някак леко и спокойно, сякаш всички емоции са изчезнали от света, но след последната страница ти остава един горчив вкус и усещането, че тепърва те връхлита ураганът от емоции, който е трябвало да те залее по време на четенето.

Не съм гледала британската екранизация и мисля да си я спестя, но ще следя сериите тук, все пак Миура е това.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не е нужно да има емоции... 

Те просто са смразени, смазани от обречеността. 

Знаеш. че си болен от рак и отърване няма и се примиряваш...

А тук...въпреки, че си съвсем здрав...отърване няма... Е те това, как да го понесеш... Не мога да си представя ужаса...

Още в първа ...

За четвърти път му вземаха органи, спокойният тон с който го казаха лекарите, че това е краят му,

безизразният поглед на донора- няма сълзи, няма емоция, пълна безпомощност, безсилие, след безмилостното ограбване...

само капки пот по челото... издаващи болката и агонията...

Избягвам да се натоварвам със сериозни филми.

Застинала съм на първа, но мисля да продължа и да го изгледам докрай...

Share this post


Link to post
Share on other sites

От този тип The island не ми е оставил лоши спомени... А историята ми изглежда подобна...

 

Ако става дума за деца-клонинги, които живеят изолирано и служат за донори на органи на богаташи, да, права си. Историята е същата.

А книгата съм я чела преди много години и беше страхотна. От няколко години опитвам да я намеря, но дори не се сещам как се казваше.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Книгата се казва "Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не, не е неговата :)

Тази съм я чела преди поне 15 години, ако не и повече. Помня я много добре, но не и името.

Там избяга главният, свърза се с човека, на когото е клонинг. Онзи не знаеше, разрови се и го убиха. А този с едно момиче тръгнаха да разучават кое-какво. Помня, че имаше намесени деца с прогерия. А злият гений се оказа майката на убития, която опитваше да износи себе си. По-скоро тя се клонира и се изроди. Някакво такова странно. Съмнява ме да е на японеца.

Share this post


Link to post
Share on other sites

ukio, книгата си беше страхотна. Проблемът е, че не мога да я намеря в интернет. Нямам никаква представа от кого е или как се казва. Всъщност, там за първи път прочетох на човешки език как ракът убива човек. Имаше много интересни неща, които навсякъде са обяснени като за професори по медицина, но не и на човешки език. И знам, че книгата е поне от 90-те години, ако не и по-рано. "Авторът" на "The Island" 100% е крал оттам /освен ако книгата не е негова, но не намирам информация да е издавал книга/.

Има още една книга, която търся. Тя е на друга тематика - за липсващото звено в еволюцията. Художествена литература е и книгата беше нещо такова "Липсващото звено/или нещо си". За някакви археолози, които по време на разкопки попадат на нещо като древна извънземна лаборатория. Но... Уви, и за нея нямам информация, а беше страхотна. Много книги ми изчезнаха през годините и адски ме е яд.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи не е тази книга, която ти пратих по-горе. Ако знаехме нещо повече, можеше да потърсим в нашия каталог,

Изгледах еп.3 на дорамата, който вече е събнат. Героите пораснаха и в серията се случиха доста любопитни неща. Видях далеч повече и по-приемливи подробности около отношенията между персонажите. Това, от което за пореден път съм най-доволна, е споменаването на няколко думички (надежда, мечта, промяна), които навеждат на мисълта, че героите ще търсят алтернативно "бягство" от съдбата си по някакъв начин. Благодарение на изключително полезните образи на Аюми Ито и по-голямата съученичка, в съзнанието им вече се е загнездила мисълта за промяна (те започнаха да си задават още повече въпроси - млаките деца биха могли да се залъжат, но с порасналите не е така) на предварително начертания им път.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дам... малките все още продължават да се усмихват, но не е така с големите...

Тази спонсорка от втора- Мадам, много прилича на Киото, да не би да имат нещо общо..?

То е ясно, че ще е или богаташка поръчка, и, или някакъв научен експеримент-Ферма за репродуктивни органи..

Как така ще си съществува това място... далеч от очите и знанието на всички- Островът на клонинги.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Еп. 4 е преведен. Много бързо се справиха този път.

За Мадам се надявам да научим повече в 5-а серия. Тази обаче показа някои различия с филмовата версия, което отново беше измислено за добро. Знаех си, че не всички ще стоят кротко и ще чакат участта си. Появиха се някои особено интересни образи.

 

Между другото, японците са правили сценична адаптация по същия роман през 2014г., с Миура Рьоске, Микако Табе и Йошино Кимура. Дори имам постер.

default_836b55c5d9ce9a527fc90b99d32831b4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имам още 2 серии, но до момента дорамата върви много силно. В един момент мислех, че ще стане прекалено безчувствена, също като филмовата версия, но успяха да овладеят нещата. Именно дълбоката сантименталност, която предизвикват героите у гледащия, е главният коз на историята, както и подробностите, обяснени далеч по-детайлно и ясно.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...