Jump to content

Our Little Sister / Umimachi Diary (2015)


Recommended Posts

MV5BNDMxNmIyOGQtMzFlOC00ZTY3LTg3OWYtODYxMDE1M2JjZTZlXkEyXkFqcGdeQXVyNjk3NDAxMQ@@._V1_SY1000_CR0,0,1333,1000_AL_.jpg

 

Umimachi Diary
 海街diary
Our Little Sister 
Страна: Япония
Език: японски

Премиера: 14 май 2015 г. (Кан)

Жанр: семеен

Времетраене: 126 мин. 

Кинематография: Микия Такимото

Режисьор и сценарист: Хироказу Коре-еда

По мангата на Акими Йошида 

Локация на снимките: Камакура

Субтитри: Aнглийски

Wiki

IMDB

 

Участват: Харука Аясе, Кахо, Масами Нагасава, Сузу Хиросе, Кирин Кики, Шинобу Отаке, Рьохей Сузуки, Кентаро Сакагучи, Шиничи Цуцуми, Рьо Касе, Лили Франки, Джун Фубуки

 

Резюме:

Историята на четири сестри, които се откриват взаимно след смъртта на баща си.

 Тема, скъпа за Коре-еда, разглеждаща семейните отношения, е представена на голям екран чрез четири прекрасни млади актриси.

Есенцията на Umimachi diary е преоткриването в живота. Това е история за характерите и времето. Показана е красотата на сезоните, природата. Кинематографията изглежда удивителна. Director of photography е същият човек (Микия Такимото), който е правил  Какъвто бащата, такъв и сина.

 Филм за жените, красотата, изключителността. 4 сезона, 4 момичета, сила, живот, емоции, изразени чрез сезоните. Фокусът пада върху децата. Бащата има само духовно присъствие. Това може би е и филм за семейството на Коре-еда, понеже той самият има дъщеря.

Коре-еда е създал класически саундтрак с помощта на Йоко Канно. Не е имал комерсиални амбиции. Желанието му е било да направи лентата приятна, докосваща, чувствителна, фина, а сцените да еволюират с течение на времето.

Сузу Хиросе споделя, че не е имала сценарий, който да заучава. Всичко е откривала на място, действала спонтанно при всяка сцена. Голямо съвпадение е било това, че са снимали през четирите сезона и имали възможност да наблюдават израстването на самата Сузу.

Обобщението е, че това е класическа японска драма за семейството. В нея почти липсва драматизъм, но има много дзен и според мен е по-близо като усещане до Кисеки. 

 

:essub:

 

:subs: Свали с български субтитри :click: :click:

:subs: Гледай онлайн с български субтитри  :click:

Свали с английски субтитри  :click:

Онлайн с руски субтитри :click:

  • Like 1
  • Upvote 2
Link to post
Share on other sites

Още няма субтитри. Знаейки, че този филм се гледа с душата, аз вече мога да се изкажа за него.

Към българските телевизии:
Нямаме нужда от блокбастери, а от един озувски филм на Коре-еда!
Животът може да е тежък, но ако се фокусираме върху красотата, той ще стане прекрасен. Два часа филмово време никога не са достатъчни за подобна история.
Четирите дами безспорно се представиха отлично, но скритите козове на режисьора бяха Кентаро Сакагучи и Оширо Маеда. Последното момче направи дебют в една от предходните ленти на Коре-еда - "Чудо".

1017393_1123925870952135_403831190115692

Link to post
Share on other sites

Този филм ми попадна в полезрението по време на Виенале, но така и не успях да ида да го гледам. Дано скоро някой се навие да го преведе на български. Ако не- ще се гледа на английски накрая :)

Link to post
Share on other sites

Изгледан. Както и ukio e казала този тип озувски филм на Коре-еда се гледат с душата. За това и някак си не ми се коментира. Филма се Гледа. Напълно доволна съм. Дано този път няма прескок от година Коре-еда  за следващата лента, а защо не отново и на малкия екран. И там създава мини-бижута.

Аз пък отдавам козовете на Рьо Касе и Лили Франки :P

За субтитрите- гледах го с английски. Не качествени. Но това не ми попречи. Допълвах си с оригиналния език.

Link to post
Share on other sites

Никакъв прескок! На 21 май е премиерата на новата му лента - After the Storm. Преди броени дни излезе трейлър, който е повече от обещаващ. Лили Франки също участва, както и Кирин Кики.

Link to post
Share on other sites

На доста хора може да им се стори прекрасен. Поредното творение на Корееда, който не се уморява да изобразява елементарни семейни събития по свой изключителен начин... Каква топлота имаше в запазеното по чудо и въпреки неразбориите на родителите семейство на тези момичета! Останаха в традиционна връзка с духовете на бабите и дядовците си и по между си, приемайки живота такъв какъвто е и наслаждавайки му се. Погрижиха се за малката си родственица, въпреки, че не бяха съвсем длъжни. Това е пример как би следвало да се грижим и да сме отговорни за роднините си, а не да ги изоставяме и да живеем своя си живот, както е тенденцията вече доста често.. Това много ми допада в Азия.

Лятото, фестивалите с кимона, морето и нежната музика бяха точно като в анимация. Светът не можеше да ги достигне с нещастията си, докато бяха заедно. Къщата им беше център на света. И колко красива - традиционна японска къща, обвита в зеленина и птичи песни...

Не ме учуди с нещо ново, съвсем същия като предишните на Корееда, но е наистина приятен филм да прекарване на един щастлив и спокоен летен следобед. Всичките четири героини бяха много готини.

Човек се замисля дали истинското щастие не се крие точно в семейната трапеза и в това да има с кого споделиш една купа храна... Малки, но важни неща от живота... Както казах - нищо ново от Корееда, но си заслужава.

313bdde2cf26e045.jpg

  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Много точно си определила и почувствала лентата. Сигурна бях, че ще ти допадне. Наистина, Коре-еда напоследък не блести с нови идеи, но прави това, което най-добре умее - показва познати неща по прекрасен начин.

Интересно е да се спомене, че този филм е направен с подкрепата на Спилбърг. Когато, през 2013г., той беше член на журито в Кан и връчи награда на "Какъвто бащата, такъв и сина", американският режисьор изявил желание да създаде римейк по него. В добавка е подпомогнал Коре-еда по-бързо да заснеме следващия си проект. Наскоро четох, че японският Маестро ипотекирвал жилището си, преди началото на снимките по всеки свой филм.

  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

И на мен ми хареса много, умилителен филм, спокоен, тих, докосващ, точно като четирите красиви главни героини и техните прекрасни взаимоотношения.

Без драми и терзания, два часа, прекарани в чудесна компания, наслада за душата.

Link to post
Share on other sites

Ах, обичам човешките филми на Корееда! Този филм е такава красота, истинска наслада за сетивата. Прекрасната режисура пренася зрителя в един от главните градове на стара Япония. Корееда бавно и детайлно е уловил и представил очарованието и духа на истинската Япония. Какъв визуален пир са сцените със сакура, влаковите релси(едни от любимите ми неща в Япония са влаковите перони и влаковите релси, има някаква картинна магия в тези места) или дъждовните моменти...Ами старата къща, в която живееха момичетата...дом, в който традициите и живота на няколко поколения са се запечатали сякаш в цялата структура на зданието... от колко години назад жените в семейството събират сливи и правят плодово вино(на мен си ми мязаше на сливова ракия де) и го складират под дъските. Толкова ме радваха топлите и закачливи моменти между четирите сестри.

Това е филм за семейството, но и за жените. Не виждам какво повече би искал човек от това да се намира на толкова красиво място и да бъде с близките си хора. Казвам, че е филм за жените, защото в него мъжете са някак маргинални, а и представени в не дотам добра светлина- дали бащата, дали гаджетата на сестрите. Корееда много добре изгражда персонажите и на четирите сестри, всяка от тях различна по своему, но успяват да живеят задружно под един покрив. В крайна сметка, въпреки различията, семейството са хората, с които човек остава най- близък в земния си път...Понякога пък трагедиите събират хората. Филмът започва със смърт и завършва със смърт, но именно на фона на загубата изпъква полученото в замяна. 

И четирите актриси бяха просто прекрасни. Едва познах Харука! Кахо ми е голяма любимка, но тук малката Сузу Хиросе е невероятна. 

Има нещо ефирно във филмите на Корееда. Хем са изцяло реалистични, хем усещането при гледането е за някаква неуловима магия, която запленява зрителя. Красотата е това, което Корееда търси и следва, но красотата в малкото, в обикновеното, в човешкото, а не някаква идеалистична и сублимна красота...впрочем, ако човек вижда нещата с душа, тогава ще открие сублимната красота на най- неочаквани места, ей току до него. 

Та да, прекрасен филм, който се чувства и изживява. Не е достатъчно само да се гледа с очите.

И последно, забелязала съм, че с последните си филми Корееда сякаш се опитва да достигне до все по- голяма публика, някак по- достъпни стават филмите му.. не че има спад в качеството, даже ми харесва тази насока. 

  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Да. За никакъв спад в качеството не можем да говорим. С тези прекрасни ленти!

Радвам се, че има все повече хора, които оценяват Коре-еда! Надявам се той да продължи да твори в сферата на човешкото кино!

Не знам, дали някой от вас е ходил в Камакура, но аз лично съм изпитвала това чувство с влака, перона и релсите там. Абсолютна магия е да слезеш на перона, обагрен от цветчетата сакура на близките дръвчета и с първата крачка да започнеш изкачване по стълбите на древен храм.

  • Upvote 2
Link to post
Share on other sites

Късметлийка си Ukio :inlove: щом си била на това вълшебно място. И ние "бяхме" там, но чрез филма, всичко се вижда и чувства.

Приятно гледане на тези, които тепърва ще се докоснат до магията на Коре-еда   :)

Link to post
Share on other sites

А сега повече хора ще могат да се насладят на тази лента. Благодарности за българския превод на Снежана!

  • Like 1
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Ах, забелязвам, че филмите на Корееда "ме намират" в определени моменти, когато имам нужда от тях. 

Какъв прекрасен филм. Една съвременна история за семейството, отношенията между членовете в семейството и себеприемането. Хареса ми детайлното описание на ежедневието на момичетата. Точно в малките неща и действията, които извършваха ставаха ясни чувствата и привързаността, които изпитваха една към друга. Старата къща беше мястото, което ги обединяваше и събираше заедно. Въпреки различията помежду им съумяваха да се разбират и подкрепят в трудните моменти. Любимата ми сцена беше, когато четирите сестри запалиха заедно фойерверки - бяха толкова искрени, задружни, приемащи себе си и една друга. 

Много хубав филм. Каквото и да напиша няма да е достатъчно. Заслужава да се види, да се изживее и преосмисли. 

  • Like 2
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...