Jump to content

Recommended Posts

tag.39131.jpg


 


Tag (リアル鬼ごっこ)


Страна: Япония


Също така известен като: Riaru onigokko


По новелата на: Yusuke Yamada - "Real Onigokko"


Премиера: 11 юли 2015


Времетраене: 85 мин.


Жанр: Съспенс, Хорър


Режисьор: Sion Sono


Субтитри: Английски


:imdb:


                  


Участват:


Reina Triendl като Mitsuko


Mariko Shinoda като Keiko


Erina Mano като Izumi


Yuki Sakurai


Maryjun Takahashi


Sayaka Isoyama


 


Резюме: Обикновените ученички Mitsuko (Reina Triendl), Keiko (Mariko Shinoda) и Izumi (Erina Mano) стават жертви в поредица от кървави зловещи събития, поставяйки под съмнение кои са те и в какъв свят живеят...


 


 Филмови фестивали: 2015 (19th) Fantasia Film Festival - July 14-Aug. 5, 2015 *North American Premiere


2015 (19th) Bucheon International Fantastic Film Festival - July 16-26, 2015 - The Masters *International Premiere


 


https://www.youtube.com/watch?v=-08_h8LNYEI


 


 


Свали  :click:   :click:   :click:   :click:   :click:   :click:    :click:


 


Онлайн с английски субтитри  :click:


 


Свали с Руски субтитри  :click:


Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато филмът взе две от важните награди на фестивала Фантазия, останах много изненадана. Точно тази лента на Соно с айдълски каст, не предполагаше каквито и да било отличия. На практика обаче се оказа, че има какво още да научим от режисьора. Зад сюрреалния му абсурд и нелепата обстановка се крие цяла Вселена от теми и изкристализират гениални идеи. Лентата смело дълбае на психологическо и философско ниво, без да губи от щурите подправки на създателя си. Засяга напълно откровено темите за властта, страха, идентичността и реалността. В допълнение, заглавието е изключително динамично. Правено е отново с ограничени средства, но никак не е зле визуално. Държи напрежението и мистерията до финала, за който не се чака много, тъй като продукцията е само 85 мин.

Не бих гледала повторно този филм, особено сцените със Сайто Такуми или тези в църквата, които буквално ме напушиха на смях, но се радвам, че му отделих време, понеже има какво да научим от него.

Филмът е направен по популярна shi-fi новела с елементи на трилър, написан от тийнейджър, който вече се е превърнал в идол - Юске Ямада. При създаването на сценария, Соно се е отклонил от сюжета и е представил основната идея по-различно.
Най-големият плюс на лентата, е музикалното оформление, удивителният пост-рок ост, дело на група MONO. Да, това са същите Моно, които миналата година изнесоха концерт в София и който аз самата глупаво пропуснах. Отзивите за тяхната музика и атмосферата, която предизвикват с мелодиите си, бяха повече от положителни. Приносът им тук е осезаем.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Може би най-бруталния кървав филм откакто съществува Сион Соно като режисьор, но по това може да се спори...

Въпреки това е малко по-добре от предишните му два, които не ми харесаха. Започва да се завръща към себе си и да прави некомедийни и дори тъжни филми като този... Видео игри, търговия с плът... навлиза и в сюреалистична фантастика и както винаги с типичния му подпис - многото кръв... Трябва да си наистина добре с нервите, за да успееш да го изгледаш...

Музиката е подходяща и красива...

Но както казваше една позната, и с която вече се съгласявам : " Тоя Соно нещо не е наред!"  :28558:

Мерси за темата и за мнението!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Така си е. Затова когато влиза в ред ни се струва още по-гениален.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами Соно,трябва ли да се допълни нещо? :28558:  Гениален си е,каквото и да говорим,винаги успява да ми прикове вниманието. Ако гледаш повърхностно на нещата му ,ще видиш само,кръв,готини мацки и налудничави сцени,но разбира се както и Укио е казала,под повърхността винаги се крият много повече неща. Не искам да навлизам в подробности,за мен беше едно готино визуално преживяване,с хубава музика и налудничави сцени. Насладих му се,това ми е достатъчно :)

PS: абе верно ли в Япония всички възглавници са само с перушини,няма ли с мемори пяна?!? :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тука Соно много сериозно избухва. :xaxa:

Размазващо! :) Е, не толкова колкото в онзи филм за девствените супер герои, но доста близко.  Според мен такива филми изобщо не трябва да се гледат сериозно.  Не че нямаше послания, имаше си... но те някак не са толкова важни, на фона на визуалното пиржество на което човек става свидетел. Не знам как е бил бюджета, ukio нещо спомена че не бил много висок. Но това вобще не си личи, защото скоро няма да забравя тези отвеяни погледи на главната героиня, това ярко слънце, отблясъците, перушината и музиката.... Спокойствието, красотата и блаженството обгръщащо зрителя не може да се опише, трябва да се изпита. Бих го гледал пак определено. :icon_sunny:  


​А тази Рейна ще я потърся да я гледам пак в друга роля скоро. Много ме радваше с тази усмивка. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Съмняваш ли се, че култовите режисьори работят с подръчни средства? Те затова са култови, понеже именно ниският бюджет ги кара да бъдат креативни.

С Рейна има доста неща - най-вече серийни. Не мога да кажа, че е голям талант, но пък мога да похваля творци като Соно. Те намират сценарии и за по-посредствени артисти, в които буквално ги карат да блеснат.

Share this post


Link to post
Share on other sites

  Опитал се е Соно, хем да направи един феминистки филм, хем да е доволна и мъжката част от обществото. :)                                                                                                                                                                                                                      Сигурно трябваше да видя някои от предните филми от поредицата или поне да се запозная с мангата, та края да не ми се видя толкова нелеп. За тези 85 минути се отдели прекалено много време за сеч, потни гимназистки и лесбо намеци за наслада на отаку феновете (затвърди ми се впечатлението, че  и Соно е такъв). Заложени са наистина много идеи зад тези гор сцени и абсурдизми (нямаше да е филм на Соно, ако не бе така), но сякаш седят недоразвити в ъгъла за сметка на бруталията...и мигат като диоди, а аджеба, някой да ги открие. Същото се получи и с Why Don't You Play in Hell? 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×