Jump to content

Recommended Posts

The_Assassin_BG_poster_version01.png

 

 

 

 

 

 

the-assassin.38087.jpg9f0724e6gw1ewrqm20bpjj214f1kwqh9.jpg9f0724e6gw1ewrqm7ee70j20iw0rzgtc.jpg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

The Assassin (刺客聶隱娘)

 

 

Страна: Китай

 

 

Също така известен като: Nie yin niang

 

 

Премиера: 27 август 2015

 

 

Времетраене: 107 мин.

 

 

Жанр: Историческа драма

 

 

Режисьор: Hsiao-Hsien Hou

 

 

Субтитри: Английски, Български

 

 

:imdb:

 

 

        

 

 

Участват:

 

 

Shu Qi като Nie Yinniang

 

 

Chang Chen като Tian Ji'an

 

 

Zhou Yun като Lady Tian

 

 

Satoshi Tsumabuki като the mirror polisher

 

 

Ethan Juan като Xia Jing( Tian Ji'an's bodyguard)

 

 

Hsieh Hsin-Ying като Huji (Tian Ji'an's concubine and a dancer)

 

 

Ni Dahong като Nie Feng

 

 

Fang-Yi Sheu като Princess Jiacheng

 

 

 

 

 

Резюме: Филмът се развива през IX век по време на династия Тан и разказва историята на Nie Yinniang (Shu Qi), десет годишната дъщеря на генерал, отвлечена и отгледана от монахинята Jiaxin, която я обучава на бойни изкуства и я превръща в изключителен убиец, с цел премахването на жестоки и корумпирани държавни служители. Но след като се проваля в една от задачите си, бива изпратена обратно в земите, където е родена, със заповед да убие човека, на когото Nie Yinniang е била обещана - братовчед, управител на най-голямата военна провинция в Северен Китай. След тринадесет години изгнание тя ще трябва да се изправи срещу родителите си, спомените си и дълго потисканите си чувства...

 

 

 

 

 

Награди: 68th Cannes Film Festival Best Director  Hou Hsiao-hsien

 

 

Palme d'Or - Hou Hsiao-hsien

 

 

List of submissions to the 88th Academy Awards for Best Foreign Language Film

 

 

List of Taiwanese submissions for the Academy Award for Best Foreign Language Film

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С български субтитри   :click:

 

 

Свали  :click:   :click:   :click:   :click:   :click:

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Май избързах с гледането. Трябваше да изчакам по-качествени субтитри и такива, които не се разминават. Сега видях, че са качили нови. Репликите не са много, но ако са преведени подобаващо, могат да помогнат много на зрителя.

Този филм може да се опише с една дума - красота. Кинематографията е божествена. Толкова стил, финес и прекрасни гледки има в лентата, че дъхът ми спря на моменти. Картините са живи и истински! Кадрите са като изрисувани.

Началото е в черно и бяло. Кадрите връщат назад във времето. Дали в моментите с процеждащото се между дърветата слънце Хоу не прави реверанс към Куросава и Рашомон? Иначе тук може да се видят много от характерните за режисьора технически похвати. Типичните продължителни кадри, камерата, следяща нечие действие дискретно, от разстояние, но показваща го от начало докрай.
Артистите бяха изключителни. Хоу казва, че нарочно ги е карал да не показват чувства на екрана, особено Шу Ци. Тя не изразява почти никакви емоции, с изключение на финалната усмивка, която дава на пътешественика.
Ще отлича Сатоши, понеже него не го познах поне 2-3 минути, след като беше влязъл в действието. Чак когато камерата го фокусира, осъзнах, че е той. Героят му беше изключително динамична фигура. Показа неподозирана подвижност и пластичност на екрана. 
b1e8c298b307a510.jpg
Типично по източно, сюжет в лентата почти липсва, но това им е силата на тамошните режисьори - от нищо да правят нещо.
Филмът може да не се хареса на много хора. Той е по-скоро бавно арт творение и почитателите на бойните изкуства е възможно да не останат доволни. Тук има бойни сцени (кратки, безмълвни, перфектни!), но те, както и останалите кадри, са подчинени на специфичния стил на режисьора, който рисува една опростена история поетично. Целта е с помощта на метафори да изпъкне прочутата китайска естетика и да накара зрителя да използва въображението и ума си.

Някой ще си каже, че наличието на японски актрьор в този филм е странно. Тъкмо напротив. Съвсем на място е. По време на династия Тан в Китай са идвали много японски учени, търговци, пътешественици, монаси. Имало е и правителствени посещения. Всички те са описани подробно в хрониките.

Тайванското предложение за чуждоезичен Оскар. Ако съдим по наградите, за момента само тази продукция от далекоизточните има шанс да попадне поне в януарския списък, колкото и да не се харесва на обикновения зрител..
 

Любопитно:
* Героите говорят на класически китайски, който се е използвал най-вече в старите текстове . Това прави китайските субтитри задължителни за китайските зрители;
* Това е първият филм на Хоу, след 8 годишно прекъсване и седмият му, който се бори за Златна палма в Кан (Шу Ци и Чан играят заедно за втори път в негова творба; актрисата има 3 филма, снимани с Хоу (+ сегмент от омнибус) - той гледа на нея като на дъщеря, от каквато се нуждае);
* За продукцията са отишли 500 000 метра филмова лента;
* Тук може да се види оригинална архитектура от ерата Тан, както и костюми, танци, характерни за онова време, плюс дворцовата музика гагаку, която е пренесена в Япония от Китай;
* Локация на снимките: Китай, Тайван, Нара, Киото;
* Бюджет: $15,000,000! - минимално количество специални ефекти, които само допълват реалистичната визия;
* Майсторът-оператор в този слуай е Марк Ли (Norwegian Wood, Snowy Love Fall in Spring, In The Mood for Love - помага на Дойл, Air Doll, Secret, Three Times, The Sun Also Rises, After This Our Exile, Letter from an Unknown Woman, Café Lumière, The Puppetmaster);
- Екипът е чел много новели за периода на дин. Тан (Хоу е учил танска литература в университета), както и документи от епохата, плюс поезия, книги за японските самураи и бойни изкуства. Така режисьорът успява да пресъздаде истинска атмосфера на уся история. Хоу обича повече самурайските филми, понеже там битките са реалистични. Голямата му мечта е била да направи филм за бойни изкуства, предаден през специфичния му поглед;
- Това е филм за жените, в който са важни и елементите - огън, вода, вятър, въздух;
- За Хоу филмът е предизвикателство и начин да отговори на съвременните изисквания на американското кино, което е високо техническо ниво. Черно-бялото начало е снимано по този начин инстинктивно и така го е свързал с образа на убиеца.
"Разточително красива приказка" - Variety (разточителна не е точната дума)
* Хоу е презаснел няколко сцени с участието на Чан Чън, точно преди обработката. Снимките са траели цели 2г. Шу Ци признава, че изпитва страх от височини и е преминала за няколко месеца обучение по бойни изкуства, преди началото.
- Филмът е вдъхновен от Ние Инян - чуанги легенда за странното, чието действие се развива в края на дин. Тан. Главната героиня е отвлечена от даоиска монахиня, която я превръща в безмилостен убиец и я изпраща обратно при семейството й. Целта е да елиминира върховния господар, неин братовчед.

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Палма" за режисура и номинация за чуждестранен филм при "Оскарите"? Звучи като нещо, което трябва да се види.

Оператора също прави впечатление. Очаквам една истинска източна приказка...

 

/ Между другото скоро има "Киномания" на която ще покажат много от излъчените в Кан заглавия. Дано да си намеря компания и да видя някои от тях, дори да не са непременно китайски.../ 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ужасно заснето, скучно и сухо. Мътилка, полудокументално седи. 

То и нашия "Хан Аспарух" е търсил подобна автентичност, само дето е много по-добър, и като визия и заснемане, нищо, че е от 1981г... ще рече човек, че Имоу не е снимал никога и никой никога не го е виждал и този Хсяо не имало как да гледа нещо добро и да се понаучи..

Share this post


Link to post
Share on other sites

Предупредих горе, че ще има много разочаровани. Стилът на Хоу е такъв. Полудокументалният поглед е характерен за почти всички негови филми. Въпреки това, фината естетика няма как да остане скрита.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз само се чудех защо ratio-то е такова? Умишлено ли е снимано така?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Рейтингът ли? Нормално е. Филмът е много специфичен.

За снимането - Хоу казва, че инстинктивно се е получило това с черно-белите кадри. Марк Ли е велик оператор. Наскоро гледах един документален филм за него, в който показваха доста интересни неща, свързани с неговото виждане за снимането. Най-важното нещо за кинематографията е светлината и нейното реално използаване/предаване. Той се опитва да интегрира истинската светлина, заедно с цветовете и хората, като използва естествените условия на средата. Движенията на актьорите променят светлината и цветовете, а това дава живот на светлината.

Марк много често работи с Хоу. За Хоу реализмът винаги е идвал от тъмнината и сянката. Марк добавя светлина към всичко това.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Еххх, това че някой се опитва да интегрира нещо, не значи, че му се получава добре.

Според мен, ако ще предупреждаваш хората, не изтървай полудокументалното определение. Някак си за мен опростената поезия, божествената кинематография, финесът, стилът и прекрасните гледки в никакъв случай не значат полудокументално кино, по-скоро съвсем обратното, като ги видя в нечие филмово описание...

Лично мнение за визуалната част: това със стилът, финесът и прекрасните гледки е от търсените, но не и от сполучените неща...
Докато всички нередености по сюжета (странното арт творение) са си съвсем верни.

 


-------
Не отговарям повече, понеже няма как да говоря директно с Радослав Шарапов за филма,

а иначе не считам, че тази тема има нужда от повече вдигане...

Share this post


Link to post
Share on other sites

   Не съм го гледал, все още, но The Emperor and the Assassin на Kaige Chen не беше ли заснет по същия начин, що се отнася до ratio-то (поне аз така съм го зяпал)?

 

   Като фен на арт киното, b/w филмите и като цяло на експерименталното, за мен е голям плюс, че Хоу е опитал нещо различно, дори и да не се е получило/ както разбирам/. Нека да има експериемнти, защото киното отдавна е зациклило и всичко различно е добре дошло. 

 

   Не съм попадал на много творби на Хоу (май единствено на A City of Sadness и Three Times), та не съм много на ти със стила му, но съдейки по гледаното го слагам някъде около Tsai Ming-liang, Edward Yang, та дори и до Wong Kar-wai. Като цяло тайванската вълна режисьори си имат техен си доловим почерк, който на мен ми допада.

 

  А съдейки единствено от трейлърите, не виждам нищо, кой знае какво, като специфика. Сигурно, дори няма да обърна и внимание на начинът на заснемане. Като цяло единствено ме притеснява това, че като сюжет няма да видя нищо хващащо вниманието. Така че като намеря време ще го позяпам, та аджеба да видя, за какво толкова иде реч.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За някои се е получило, за други - не е... Ти ще кажеш, как ти се е сторило. 

Плюс едно за експериментите, особено в историческото кино и това с бойни изкуства. Определено им трябва нов, различен поглед по темата, за да вървят напред. Старите класики, дори тези на Имоу, трябва да се надграждат. Алфонс, като гледаш този, препоръчвам след това да видиш The Last Supper на Лу Чуан. Той също се опитва да експериментира там и да избяга от клишетата.

И аз съм гледала тези филми на Хоу, плюс Кафе Люмиер. Мисля, че са достатъчни, за да добиеш представа за стила му. Той напомня донякъде и на този на Коре-еда. И двамата ги считат за последователи на Озу.

Сюжет почти няма. Там нещата са ясни. Друга е била целта на Хоу.

Share this post


Link to post
Share on other sites

 Сещам се за The Last Supper, гледал съм го, като голям почитател на Лу Чуан и Даниел Ву, но не останах особено впечатлен. Да не кажа, че предвид другите негови филми, той е и най-слабия му. 

 

  Друг подобен експеримент в китайските филми е The Sword Identity на Haofeng Xu. Мисля, че това е и за момента единственият му филм, иначе е сценарист на The Grandmaster. Филмът, като цяло е изключително бавен и като сюжет не блести с абсолютно нищо, но има един изключително въздействащ реализъм в исторически план. Декор, реквизит, бойни техники, хореография и т.н, което не съм виждал в други подобни китайски творби. Китайците не го оцениха по никакъв начин, критиците също, но определено 4-5 години след появата му, все още си го спомням, което говори, че е постигнато нещо. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Точно реализмът е свързващото звено. Освен това, тези филми носят ново усещане, различно, но за мен беше интересно и запомнящо се. Ако не бях гледала Тайната вечеря (в началото ми  беше непонятен, но после сякаш ми просветна), нямаше да направя гениалното си откритие. 

Охо! Това предложение непременно трябва да го гледам! Виждам, че има дори 2 награди, както и няколко номинации. Щом предизвиква противоречиви реакции, означава че има нещо в него.

Share this post


Link to post
Share on other sites

  Да. Важно е да се погледне специалната награда от Фестивала в Осака, която е за Highly accomplished directorial debut with its originality distinguishing it from typical martial arts films. Това казва всичко. 

  Но като цяло не очаквай много от филма, защото критиците в случая са прави, филмът е слаб. Както споменах по-горе силата му е другаде. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето какво казва един млад български режисьор за The Assassin (от него преди време взехме интервю - Радослав Шарапанов):

"Засрамих се, че снимам на видео. Неописуема красота. Сега гледам снимки, нищо общо с визията вътре във филма, в движение. Нещо което само на кино е възможно. Трябва да се гледа и на голям екран от лента."

И за Марк Ли: "Никога не прави случайни красиви картинки, а винаги следва философия и вътрешна логика в композициите и цветовете...Любимият ми кадър е в гората, когато двете се отдалечаваха една от друга в дълбочина, но ходеха в една и съща посока наляво, заедно с камерата. Въпрос на перспектива и чисто визуална поезия... от години се чудех как го прави – красота която не е пощенска картичка, а нещо повече – и филмът го обяснява ясно "

Share this post


Link to post
Share on other sites

Рейтингът ли?

 

Не рейтингът, а aspect ratio-то. Сиреч ширината спрямо височината на картината на екрана.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Филмът обра наградите Златен Кон в Тайван!!! 11 номинации и 5 отличия грабна новата историческа продукция на гениалния тайванец.
Марк Ли - безапелационен в категорията за операторско майсторство!

Ето всички наградени

12239957_1202555716428081_60636518892656

Share this post


Link to post
Share on other sites

Филмът е страхотен. Изгледах го зареден с търпение, което е от огромна важност за правилното му възприемане! Кинематографията няма какво да я коментирам - фамозна. Впечатли ме много и звукът. На финалната музика затворих очи... Не съм съгласен, че сюжетът е на заден план и имам някои интересни интерпретации, но за тях друг път, че го връщах няколко пъти и стана доста късно ;) Мисля да напиша подобаващо ревю. Ще го сложа тук скоро. И колкото да мразя клишето "този филм не е за всеки", това при "The Assassin" важи в пълна сила. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Радвам се, че някой се е насладил максимално на лентата. И на мен ми се иска да я гледам отново, само че на голям екран.

Много точно определение. Чакам да прочета ревюто. Необходимо е да има повече такива, за да се появят и зрители.

Съгласна съм, че един филм, колкото и да е безсюжетен, все крие някаква история. Просто в масовото кино е прието тя да е добре очертана и да се развива по определен начин, а режисьори като Хоу съвсем не се влияят подобни филмови конструкции. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...