Jump to content

Recommended Posts

Мда, размърдаха се. 36 серия се получи добре. Ми то май не остана много до 50-я епизод :) Поне драмата беше реалистична и на мен ми беше достоверно, за разлика от куп предни серии, където всичките без главния младок кършеха пръсти и хич, ма хич не им се искаше никаква власт...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Действието се развива главоломно. Минаха 40 серии, Самбон няма никакви намерения да умира трагично и прилага мръсни номера..., а принцът остава с все по-малко предани хора. За да развият историята до познатия от историята финал, имам чувството, че ще трябват поне още 25 серии. Вярвам, че сценаристите ще се справят, защото са майстори. Но това чакане ме съсипва! 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много силни епизоди напоследък. Героят на Ю А Ин, както е представен в тях, вече му дава възможност да разгърне потенциала си и да ни покаже способностите си. Много ми хареса един момент, когато И Банг Уон каза на баща си: "Всички имате мечти, но защо само моите определяте като алчност." Добре показват как една и съща идея може да бъде видяна по различни начини, в зависимост от това кой как тълкува нещата. И как властта променя хората и методите им за постигането на целта.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сериалът е безспорен връх в историческата драматургия. Поне от последните години. Много сериозен, задълбочен, логичен и с прекрасен актьорски състав - основно мъжкия.

Драмата е изчистена от всякаква евтина сладникава "романтика" и сигурно затова не е особено популярна. Ю А Ин решително се изкачва в личната ми актьорска класация. Такова плавно и неуловимо развитие на образ не можех да си представя, че е възможно!

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

........Такова плавно и неуловимо развитие на образ не можех да си представя, че е възможно!

Точно  :up: . Имаш чувството, че героят буквално израства пред очите ти. Момченцето благоговеещо пред баща си стана младеж с буйна кръв, който често беше неуправляем и импулсивен, а след това се превърна в истински мъж готов да носи отговорностите си.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Искрено се опитах да го харесам тоя сериал, до последната излязла 40 и кусур серия. Като не става, не става. И не толкова заради липсата на съществена любовна история, колкото че всичките герои са някак плоски и схематични. Като фигурки на дъска - преминават през белите и черните полета, понякога изненадват, но си остават дърво. Липсва им човешкостта. И това за основните герои. Второстепенните замръзнаха във времето и така си стоят - никакво движение, никаква емоция, никаква мисъл. За политическите интриги - там поне сценаристите са се постарали. Като посока върви доста стройно, опитали са се да наблъскат доста прогресивни за времето идеи, но пък са вкарали толкова приказен елемент в начина им на представяне, че честно казано, или ме досмешава, или ми е все тая с кого какво ще стане.  Ще се догледа де, остават някакви си 4 серии  :28558:  Единствена ми любимка е фехтовачката, която беше любовница на краля на Корьо - е, момичето от нищо направи страхотна роля! :kissy:И да не забравяме петия син - другия образ, който държи целия сериал. :up:Единственият по-реалистичен, а и добре изигран.

Разбира се, на фона на последните образци от жанра, сериалчето си е направо добро.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Наистина сме различни - с различни предпочитания и вкусове, с различна чувствителност. Това, казват, е добре. Много ми хареса сравнението на Paribas за дъската с белите и черни полета. Действието на филма и на мен ми напомня някаква грандиозна шахматна игра или нещо подобно, в което противниците  се борят ум срещу ум, сблъскват идеите си и ги отстояват с цената на живота си, планират действията си няколко хода напред в битката за власт. За мен образите обаче не са схематични и плоски. Героите са разположени в едно огромно епично платно и на зрителя са представени само в онази битност, която се отнася към преломния исторически момент. Трудно ми е да открия 6 броя дракони - за мен са два: Санбон и принц Бан Вон. Не  знам кой от двамата е по-великолепен?! И Сон Ге (кралят) е добър типаж, но го възприемам като напълно зависима от Санбон марионетка. Това е образът, който извиква у мен единствено досада. Много логична трактовка, защото от гледна точка на Санбон, това е идеалният крал - честен, но напълно чужд на политиката, изпълняващ зададената му реформаторска програма. По тази причина за престолонаследник е избрано едно невръстно дете, затова и всички роднини на краля са лишени от право на правителствени длъжности и привилегии. Двамата майстори на меча са ми много симпатични, но ако единият е с прекършени мечти и житейски провали   (изгубил майка си и любимата си), които не могат да се компенсират от признанието "Първи майстор на меча", другият израства от наивно и глуповато усмихнато момче, в мъж, направил своя осъзнат избор - да служи с цялата си преданост на водача, на когото вярва. Предполагаемият шести дракон, Бун И, съвсем не се вмества в представата ми за Героиня, но поне е умна. Останаха още 4 серии, а развръзката вече започна...

 

Революционните идеи на Санбон постепенно се изродиха в задушаваща догма, а самият той постепенно се превърна във фанатик с неограничена власт - на крачка от Хитлер и Сталин. Демокрацията е позната още от Древна Гърция, но е неосъществима в Далечния Изток на тираните. Спокойно очаквам убийството на Главния дракон.

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Свърши. След петдесетата серия ми се искаше да има поне още десет. Последните няколко серии бяха 

направо зловещи, с десетки трупове, фонтани бликаща кръв и някакъв мрачен, обречен героизъм. Гледаш ужасЕн и хипнотизиран, много ти се иска да настъпи щастлив обрат, с пълното съзнание, че би бил неуместен. Нещата си дойдоха на местата и историята "преля" в "Дърво с дълбоки корени": Мухюл завоюва званието Първи майстор на меча в Чосон и защитник на престолонаследника И До (бъдещия крал Седжонг), четиримата живи дракона продължиха в самота по избрания собствен път. Финалът е тъжен, но светъл, нежен и мъдър.

 

  • Like 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Силни и логични последни две серии, добър завършек.

Като цяло тоя сериал би се побрал и в 25 серии вероятно, много разтеглен беше на моменти и имаше бая превъртане. Сам Бонг някак ми остана докрай безинтересен и мотивацията му си ми остана мъглива, колкото и да се стараха сценаристите, И Сонг Ге и той - него пък какво го мотивираше на моменти - загадка. Имаше силни моменти чак след 48 епизод. 

Идеите бяха добри, даже страхотни - т.е. идеите на и на сценаристите, и на Сам Бонг. Но откъм психологическо обрисуване героите ми бяха много нелогични. Просто самите образи куцат.

За главната героиня да не говорим - никаква игра. Чак в 50 епизод се справи добре.

Мисля, че ако беше съкратен наполовина, щеше да ми е доста по-гледаем.

Но пък на феновете на Дърво с дълбоки корени ще допадне - много сходен сюжет и преливане.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За корейците мотивацията на Самбонг трябва да е напълно ясна, на чужденците, може би, им трябва малко допълнителна литература. Неговото дело наистина е революционно и епохално. Той обръща цялата държавна система с хастара наопаки: 

иска да създаде парламентарна монархия, като кралската власт има по-скоро представителни функции и е зависима от Министерския съвет; ликвидира наследствената аристокрация, като я заменя с конфуцианската класа на учените, които трябва да защитават принадлежността си към това общество с полагане на държавен изпит; забранява притежанието на частни войски; опитва се да проведе поземлена реформа; прокарва закон, според който членовете на кралското семейство, след навършване на пълнолетие, трябва да напуснат двореца и да нямат никакъв достъп до държавни служби и пр. След убийството му, Самбонг е реабилитиран чак през 19 век. И Сонг Ге, който е блестящ военен, но никакъв политик, приема идеите на Самгбон и действа точно като марионетка - официален изразител на тези идеи. Проблемът на Самбонг е, че на пътя му се изпречва един умен, силен и безкомпромисен (безскрупулен?) принц, който от верен последовател се превръща в негов смъртен враг. Банг Уон иска властта и я получава след кървава разправа с противниците си. Интересно, все пак, е че той, постигайки абсолютната власт, запазва повечето от нововъведенията на Самбонг.

 

Всичко това беше показано във филма. А как се променят и опорочават едни прогресивни идеи, може да се види в "Дърво с дълбоки корени" - там новата благородническа класа алчно и с цената на всичко, се опитва да задържи позициите си и да не допусне простолюдието да бъде просветено И как лесната и достъпна азбука на крал Седжонг може да се окаже препъни камък за установената догматична система. 

  • Like 1
  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Идеите на Самбонг стават ясни на зрителите гледали драмата, дори и да не са корейци. Въпросът е, че докато се мъчи да ги постигне се превръща в това, срещу което се бори.

 

Към края действаше еднолично. Привидно се съветваше с останалите, но не приемаше тяхната позиция. Действаше на принципа "или си с мен, или си против мен". Почти винаги правеше, това което той смята за правилно основавайки се на идеалите си и в крайна сметка узурпира властта, използвайки И Сонг Ге.

 

Последствията от показаното в този сериал могат да се видят и в Jang Yeong Sil. Макар, че сериалът набляга на съвсем друга тематика, крал Теджонг (И Банг Уон) и най-вече неговият наследник крал Седжонг са част от действащите лица.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Започнах го преди няколко дена и направо не мога да спра :D  Засега ми харесва много, с всеки следващ епизод виждам как се развиват характерите на всички, някои към по-добро, израствайки като личности, а други не към толкова добро. Това, което не ми хареса до момента  беше

 

 

че изкараха генерал Че Йонг като глупак, на който не му пука за хората. Може би, защото той е една от историческите корейски личности, които много харесвам, но дори да им е трябвало за сюжетната линия, пак ме подразни много

 

 

И реформаторските идеи си бяха баш комунистически :lol: Видях лицето на И Банг Уон в момента, в който самбон почна да ги разкрива. Вътрешно ми се струва, че той още тогава разбра, че това не може да стане /може пък да се лъжа, още съм на средата на сериала :lol: , не знам какво ще стане /

 

edit: и вече изгледано: за пръв път ми се случва като свърша исторически сериал да ми се иска да има поне още толкова серии, обикновено до 50та са ми омръзнали вече, тук дори и не усетих кога стигнах до края. Косата ми започна да настръхва от момента, в който Банг Уон започна да се държи странно и знаех, че нещо ще се случи. Ю А Ин наистина прави завладяваща роля, последните епизоди гледах без дъх и без да мога да спра.

 

 

За мен началото на края дойде от грешката на самбонг и краля спрямо Банг Уон - той помогна великото им дело да се осъществи да степен, че без него те не само нямаше нищо да направят, но щяха и да са мъртви. Когато кралят му каза, че само благодарение на него е станал принц, веднага си помислих: по скоро ти стана крал и си жив благодарение на Банг Уон.
Свърши им мръсната работа, когато и двамата се правеха на света вода ненапита, а после го захвърлиха като мокро псе и се опитаха да го смачкат и пречупят по всякакъв начин.
Предвид характера на Банг Уон, който ни показаха още от началото /той надхитри и разруши всички, които застанаха срещу него и го принудиха да се чувства безпомощен/, реакцията му беше очаквана

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

тъкмо се зарадвах че му пуснаха всичките серий накуп и те взеха че спряха превода

май ще трябва някак си да накарам жената пак да почне да превежда :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тъкмо и аз мислех да го доглеждам, че бях стигнал до

когато генералът стана член на парламента

и го спрях, за да изчакам всички серии да излязат. Аз си мисля, че Самбонг ще стане точно това, което е мразил най-много в политиците и то несъзнателно. Чудно ми е кога Банг Уон ще се осъзнае да не се прекланя толкова пред него.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Великолепен!

Дали защото ми въздейства изведнъж появилия ми се интерес от владетелите и историята на Корея или защото е заснета и изиграна страхотно...

 

С удоволствие чета постовете на Matrim, хем споделям нейното мнение, хем ми разяснява неща, които са неясни за мен. Благодаря!

Прочетох малко от историята и събитията на този период - но все още много неща са ми неясни

Например

 

 

чудя се къде са третия и четвъртия син на И Сънг Гье - в сериала не ги дават, погледнах и кога са починали, но е доста след възкачването на баща им.

Управлението на владетеля на Корьо (май трябва да прочета нещо и за Корьо, за да поразбера тази политическа система) да не е символично? Че как така при жив владетел се случват такива ... неща!?

 

 

Все още съм на 17 серия, и ми се въртят разни питанки и мисли из главата, но още не мога да ги формулирам. С течение на сериите и времето, отделено за запознаване с историята и на Корьо, ще мога да ги конкретизирам.

Засега само едно нещо да питам - Matrim, защо

далечния древен Изток  ​е на тираните?

 

П.П

Сериите свършиха, а аз останах повече от опустошена..     Много добра работа на всички, работили по драмата.

Искрени благодарности на преводачите​​ за това удоволствие!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сериалът е огън от началото до края! Майсторски направен, изпипан, с невероятна актьорска игра на почти всички участващи! Не можах да се откъсна от началото до края, въпреки че беше много серии. Поне така си мислех в началото, 'много'. А накрая ми се щеше да имаше още най-малко 20! С удоволствие бих ги изгледала. Прекрасна музика, която, както любовта, хармонично допълваше всичко, без да е на преден план и без да се натрапва. 

За първи път видях политиката по този начин, накара ме много да се замисля...

Според мен, както главният 'мотор', движещ събитията с брилянтния си ум, така и главната причина за разрухата беше Самбонг. Първа ключова грешка - безпределното доверие в Поин, фанатичната вяра, че ще го убеди и спечели; и втора - невъзможността му да види и да осъзнае, че Бан Уон беше перфектният бъдещ крал, способен да проведе всички реформи.

Както вече казах, невероятен сериал, истински шедьовър. Не се колебайте, гледайте! 

Огромно благодаря на matrim за интересните коментари, запали ме още повече по историята и самата епоха. :):yes:

  • Like 2
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Страхотен сериал.  Гледа се на един дъх. След много изгледани историчеки сериали не мога да не призная корейците за майстори. Актьора който игра И Банг Уон вече е мой любимец. А Самбон само за мен ли е толкова отблъскващ? 

  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това е сериал, който съм пропуснала. Чета тук, че бил без щастлив край. Все пак - заслужава ли си да го почвам? Очертава ми се малко свободно време и се двоумя.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Какво значи щастлив или трагичен финал в исторически сериал, базиран на действителни факти?

Off Topic

Действието се развива на границата на две епохи в историята на Корея. Отива си династия Корьо, деградирала, стигнала дъното в морално отношение и като форма на държавно управление и я заменя най-дълго управлявалата династия Чосон. Трагичен край за Корьо, относително щастлив за Чосон. Освен това, главният герой е една от най-противоречивите личности, управлявали някога страната. Плюсове в полза на гледането е великолепният състав - актьори, сценарист, режисьор, майсторско снимане и монтаж, страхотна музика. На моменти политиката идва в повече, но на мен тези моменти не са ми доскучавали, карали са ме да се замислям, т.е. - да преосмислям някои свои мнения за манталитета и нравите на съвременните корейци. Ариа, поне можеш да го започнеш и да прецениш дали това е твоят сериал или не :)

 

 

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много мога да пиша за плюсовете на сериала, но истината е че трябва да се види !

Мене ме впечатли определено ! По всички параграфи !

Относно края- не мисля,че е нещастен. Просто  всеки получи това което търсеше, с плюсовете и минусите, които няма как да се избегнат!

Това по скоро е реалност, а не липса на щастие.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...