37.5°C no Namida (2015)

[Шоши-сан]

6-и изгледан. Сценариста май усещам накъде върви с историята на отбор "садисти".

Майката и големия брат един дол дренки. Сестрата и бащата неми  свидетели на престъплението. "Кое е по-страшно?" е  също част от тематиката/сценария. Жертвата -Момо е тежък случай. 

За туршията нямаше място в тази серия  но поне е логично хора с интуиция, които работят в тази фирма, да се ориентират бързо в обстановката. Много ще ми е интересно как е написан шефа от тук натам в ситуацията на Момо. Предвид цялата му интуиция, интелект и дипломация.

Превъртях нагоре да видя/си припомня  колко епизода ми остават. Значи 4. Тъкмо да се разгърне и привърши основната драма-тази на нашата Момо.

 

[maira]

Много светличко и приятно филмче е за мен, едно такова човешко и истинско, с болните хлапета, гузните родители, старателните гледачи... И наистина ако не беше драматичната история на Момо-чан, щеше да е безобидно, работно и полезно.

 

Все още не мога да си обясня 

 

семейството й, с техните странни отношения. Колкото и драма да има около раждането на Момоко, с предполагаеми предателства и тежести за майката... постъпките им са много грозни, а жестокостта им е просто непоносима.

 

[Шоши-сан]

maira ,

 

ммм според мен "майката" по - скоро на фона на свое лично минало, отклонение в пкихика, физиология е развила по време на бремеността този силен негатив до садизъм към това си дете. История тя явно има с психиката си като се видят другите 2 по-големи деца и съпруга. Едно на ръка , че са като дресирани нейни домашни "любимци", сина ѝ е лика-прилика, първата щерка недоразвита емоционално а третата - "да не говорим".

Нейното "хоби" с пъчуърка и то показателно като туй на Момо- туршията. Има паралели. За мен и двете са израз на едно и също нещо , разликата е в нюанса/количеството на нанесеното отклонение.

Туй са ми усещанията по таз тема от това което ми е показано до тук за тези герои.

Ако ме изненадат   че въобще правилно не съм усетила нещата до тук.........ще ми бъде още по-интересно .

 

[maira]

хммм хммм

А може би аз не съм доразбрала.

 

За мен сцената на бременната майка до прозореца, беше класика, тип майката на Снежанка....

...

Цар с царица се сбогувал,

в път далечен отпътувал.

И царицата сама

чакала го у дома.

От зори до нощ дълбока

гледала в степта широка,

заболели я очи

все да гледа и мълчи:

...

 

Може би просто мисленето ми е прекалено западно, твърде обвързано с наш'та си митология, но някак си веднага навързах - чакаща жена § предателство... Не ми хрумна, че може майката да има своя собствена история. Поредица от проблеми... А сега, като обясняваш за брата и сестрата, осъзнавам, че си права. Нима майката не осъзнава, че причинява проблем за всичките си деца? Не бива да се гледа на Момоко отделно...

 

[Шоши-сан]

Ще видим.... какво е написала сценаристката.

Фен съм на японските human drama защото обикновено не забравят да покажат а и да акцентират не рядко, че повечето неща в живота на човека са причинно-следствени. Човек с раждането си започва да трупа опит, рефлекси, впечатления, кръгозор...... та нищо в поведението му , реакциите му, решенията му не е "от вчера". От тук и важността на процеса на самоопознаване и по -възможност искрено.

[Шоши-сан]

7-и готов и изгледан. Кента сладура с достатъчно екранно време . Приятен епизод. Майката-психопат ме   със сценката в офиса на Момо.

От спомените на Момо, които дадоха в тази серия, ми стана ясно че оправдание за другите трима членове на семейството пред мене няма. Мога да ги разбера защо са били това което са били но не и оправдание-таткото, баткото и каката на Момо- живяли не на друга планета а в един дом с Момо и най-вече с човека-садист и явно с психиатрично отклонение, минало границите на психологическо такова. Само осъзнато и истинско извинение може да ги реабилитира и то до ниво не по -високо от "неутрално познаване" пред мен.

 

Кохару също ми стана симпатичен и интересен образ, развива се / расте. След като вербализира сръднята си преди 2-3 епизода. Мнооооого ми хареса посланието от починалата ѝ майка. Мнооого мъдри слово към детето ѝ и съпруга ѝ.

Да видим сценариста колко време ще отдели от тук натам на роднините на Момо. Да си призная , вече ми станаха ясни и предвид какви са, се превърнаха в  твърде безинтересни ми герои. Предлагам да се наблегне на Шефа, Момо и триъгълници/четириъгълници повече занапред. И разбира се Кента и Кохару да се появяват на екрана.

А най-вече и към казусите предмет на въпросната фирма/услуга. Както се видя и в този епизод , никак не  е лесна тази  пряка работа с хора и то в тези социално-бизнес параметри, еле пък с родители.

[maira]

Гледах днес и осма и продължавам да се кефя на топличката история и заразителната Момоко. А и нали ще избираме ухажорите ☺, и Наримия с трапчинките няма равен, колкото ще да е висок конкурента...
Това с брата не беше съвсем убедително в развръзка, прекалено идеално...но ми допадна ... Нека му и гад...

----------------------

Еми и това спряха да го превеждат редовно... еееееее-ееее

 

--------------Изведнъж десета и девета!!! Ще се гледа

--------- Догледах го, но някак си загубих интерес в 6-7-8 и Момоко не ме пленяваше повече. Съответно развръзкатами се стори задоволително розова и приятна, но като цяло - неубедителна...