East ot West?

[t_lozeva]

Какви са разликите в културите на изтока и запада и коя от двете бихте предпочели?

Има ли разлика в източните и западните традиции и съвременна култура или всичко вече е глобално? 

Кое ви харесва или не ви харесва, съпоставяйки двете? Какви са заблудите и митовете и заслужава ли си да вярваме в тях?

[Razzormaw]

Ми щом сме тука кое остава да сме предпочели? Истината е че и двете култури имат хубави продукции, въпроса опира до индивидуални предпочитания. Мен лично ми харесва това, че азиатците особено японците в часност задълбават повече в човешката душевност и битие и поставят на масата актуални въпроси, отговорите на които ме вълнуват особено с оглед на положението в нашето общество. В повечето техни драми техните герои са обикновенни хора, такива каквито можеш да срещнеш на улицата и да разбереш какво и защо го правят. Когато преекспонират персонажи - перфектни съпрузи, домакини, продавачи, адвокати, домашни помощници и прочие пак нещата са по интригуващи просто защото се задават определени въпроси и се получават отлични отговори от които можеш да извлечеш полза не само като представител на дадено общество ами и изобщо като човек. На мнение съм че морала от азиатците може да те направи по-добър човек стига да го разбереш. Ето примерно аз след като изгледах Кралицата на класната стая или Jyoou no Kyoshitsu, наистина се почувствах по добре и особено горд, че съм фен и зрител на японските драми тъй като основния мотив там, който е преразказан по прекрасен начин е любовта към знанието. А един добър филм или сериал с хубаво послание би трябвало да прави точно това - да те научи на нещо значимо. А какво можеш да научиш от един американски филм или сериал в повечето случаи - как да сновеш като совалка м/у фустите/гащите на всичко заобикалящо те от мъжки/женски пол като един конкретен персонаж от Дързост и Красота дето за толкова години обиколи всички актриси с нероднински роли или че стига да си напомпаш бицепсите като бат Арни може громиш всичко и всички както ти падне, без особени последствия?! Едните залагат повече на действието и ефектността докато другите по съвсем прост или комплексен начин акцентират върху смисъла на човешкият живот и постъпки. Ми че ти от анимета дето са за сополанковци - Ю Ги О или Покемон можеш да научиш повече позитивни неща за хората и връзките между тях отколкото в огромен процент от американските сериали с таргет възрастна аудитория въпреки, че заради фентъзито и анимирането нещата са малко ала-бала, а това е наистина смешно, да не кажа жалко. Изобщо неща като приятелство, любов, омраза, завист и прочие при азиатците са много по детайлно и добре дефинирани въпреки цялата им консервативност.

. За да гледам един американски сериал или филм не ми трябва да си напрягам особено сивото вещество - просто се случва нещо дето в най добрият случай ми е просто интересно, но ме бърка особено защо се случва тъй като е комплексно колкото една бобена или гъбена чорба. Не е така при всички, но мнозинството е сериозен процент поне над 70%. Ми аз май последния път дето се изкефих на американски сериал направен с мисъл беше когато излъчваха Prison Break и dr House дето наистина бяха комплексно и добре направени...от там насетне хвани единия, удари другия. Сеа гледам "Светкавицата" и да интересен ми е понеже е динамичен и поднася обрати, но героите са ми някакви сухи и по шаблон и ако не бяха свръхчовешките им умения щяха са някви обикновенни сульовци. Другото което е че азиатците знаят кога да спрат...кратко и съдържателно си представят и реализират идеята във изцяло или що-годе завършен вид, докато американците, когато напипат нещо по така смучат до последна капка кръв, дори има и случаи когато отдавна е спряло да пуща, но те си цоцат. Най точният пример е One Tree Hill - чудесен сериал въпреки клишетата, но до 5 сезон, всичко след това е гавра с труп..

[Кева]

Сигурна бях, че боравим с различни понятия за филми  . А бе, човече ти какви глупости гледаш  . Когато, кажа холивуд обикновено имам в предвид съвсем различни филми, актьори идеи и послания. Вярно е, че според мен западните филми стават все по-безидейни, героите все по-рани , отношенията все по-лесно смилаеми , а второстепенните персонажи са ни по-малко ни повече огледала. Но не това е най-зловещото, всичко по-ново , което съм гледала ми навява спомени за стари и не особено добри филми, филми, които по-една или друга причина не съм харесала, но когато ги сравня с тези, който излизат сега, се чудя какъв ми е бил толкова проблема, филмите направо са си били чудесни. Истината е , че не са , просто следващото е боклук. Не казвам, че всичко от периода 86-99 става за гледане, дори не смея да твърдя, че не са излизали читави филми след 99 г. , просто на мен все по-рядко ми се случва да попадна на такъв . Минаха три години без да припарвам до американско и европейско кино , причините най-вероятно са комплексни , но съзнавам, че това е един вид много особено състояние . От няколко месеца, осезаемо започнаха да ми липсват конкретни типажи, дилеми, теми, който в Япония не се експлоатират, мъчно ми е ( липсват ми )  шепа актьори .Обаче те липсват дори когато са на екран, играят зверски добре, други отегчено, но самата история не е достатъчна за таланта и възможностите им- те могат повече от това, което им предоставя сценария . Това е криза -кризите отминават обаче и силно се надявам скоро, филм да ми въздейства толкова вдъхновяващо  , замислящо и провокативно, колкото реално са ми действали .

Дали съм продукт на прехода, факта, че родителите ми са по-възрастни или липсата на баба и дядо, по-голям брат или сестра , който да ме надзирават и да подбират какво да правя, дали заради друго, но аз филми гледам от 3 годишна . Имам брат, който е с 12 години по-голям, което означава, че и двамата сме израствали сами. Бях на пет и малко като го взеха в казармата, в края на първи клас се върна, но започна работа- винаги на работа по-много часове, почти без почивка, години наред. От една страна е добре, защото , човекът в нас, който надзираваше какво правя  - беше бате. Той се тревожеше, че пропускам етапи , че не чета приказки, не гледам детски и не обичам анимации- едно лято ме побърка като ме прибираше за детските - до ден днешен     не мога да му простя железният човек - мразех го . Та от 3-6 гледах всякакви карате филми ( такива касети имахме ), на 5 открих, че имало и друг тип филми с Топ Гън, после дойде кабелната - София кабел , а в първите си години тя въртеше от сутрин до вечер игрални филми почти без реклами, като добавим видеотеките, който ми даваха филми без пари ( брат ми ги плащаше когато е почивка) , почти две години минаха преди учтива съседка от блока да предупреди майка ми, че явно крада пари, защото всеки ден ме виждала да излизам от видеотеката с филм - така добрата система на „аз гледам -бате плаща“ секна от раз . За моя радост се преместихме в квартала ми, но в тая дива Индия нямаше кабелна, видеотеките в Емил Марков не ни даваха филми, че в полетата нямало как да ни намерят и се оказа, че БНТ, ефира, нова телевизия и седем дни са единственият източник на филм - голяма агония беше и продължи години ( 5 ако трябва да сме точни). Другата такава агония , суша и мъка изживях преди да се прехвърля в Япония . Казвам всичко това за да изясня две неща :

1. Киноман съм , обичам киното и гледам по-много . Преди да забегна от холивуд , съм видяла много и от долнопробният и от качественият именно , затова го уважавам много . Никога няма да забравя, добрите филми, който съм гледала, еле пък да се срамувам, че съм го правила.
2. Обичам японското кино - вманиачих се , а освен всичко прогледах и сериали и имам 3 анимета зад гърба ( последните две са жива аномалия)
Има и 3-то няма да се заемам да защитавам едното нито едното, нито другото. Има много неща, който ми харесват и който ме дразнят, няма да възвеличавам, няма да идеализирам ( особено спорните послания, а срещу педофилията, която се пласира като нормално и обичайно явление - винаги , ама винаги ще избухвам злъчно и злобно . Няма да противопоставям културите, но японците и само японците ме направиха европоцентрист (отвориха ми очите хората ).

 

Танче питам се дали трябва да съпоставяме културите, ако започна с всичко онова , което не ми харесва ( а и няма как да ми хареса при азиатците )  ще е твърде дълга тема, ще се намесят архетипи , политически понятия и термини - обаче нужно ли е . От друга страна ако започна да се жалвам истински за холивуд, новата „литература“, разликата между европейската култура, превъзходството й в много отношения, разликата между отделните държави , зловредното подражание  , застоя и регреса , е ми то няма да му се види края . Пък всичко онова, което трябва и е редно да бъде отбелязано, няма да се забележи .Да , знам не спирам да сравнявам  и степенувам - голям процент от хората така правим , обаче да конфронтирането на едната култура , като я принизяваш  , а другата да изкараш перфектна и по-възвишена отколкото е, е упражнение с което не смятам да се занимавам . За тези няколко години уважението, което проявяват японците към европейската и американска културна традиция  не спира да ме слисва . Много от филмите им или са добра реплика на някой американски или вътре се споменава такъв, когато става дума за Европа се засрамвам  , та тия хора ме карат всеки път да видя собствената ни култура в нова, много по-ярка светлина . Питам се, защо когато японците гледат с уважение, към запада, ние от запада да се срамуваме и да искаме да бъдем като тях . Уважението не е амнезия, защо трябва  да се опитваме да бъдем, такива каквито никога няма да сме, вместо да сме това, което можем да бъдем най-добре. Защо  вместо да затваряме сетивността си  не я отворим ? Защо да не прихванем себе-познавателните подходи на изтока . Да излезем извън рамките на филма и сериала - да търсим същият мотив , не само в други филми от региона, ами изобщо, да надскочим рамката на киното, да потърсим в книгите, хората и живота  - та нали това е смисъла на посланията, който са заложени вътре .

Аз нямам проблем с „разхождането “ на дадена идея в континентите, напротив даже ми е интересно как се пречупват, нямам проблем и с репликите ( даже когато са разсипали даден филм, като Unfair примерно, който много по-зле от оригинала   ), странно ми е обаче, защо пък точно към тази книга или филм са се насочили . Дълго си блъсках главата и май ми просветна. Когато целта е да запознаеш подрастващите с дадена култура, която е чужда на твоята се започва от

по-елементарното и лесно смилаемото . Затова, примерно в Нана се сочи филм като Сид и Нанси ( по-мое мнение ужасен ) , а начина по-който Нана и Рен ( повтарят до някъде историята им ) е далеч по-приемлив, пълен с любов и по-красив .Може би заради това са препратките към По пътя, а не към Стайнбек , може би заради това Мураками споменава Фиджералд , а не далеч по-добрите писатели Моъм и Чандлър .......Обаче за това само си гадая , а може би просто съм си неуважителен идиот и не умея да ценя , та заради това толкова да се изненадвам от добрата оценка , която японците дават на творби със съмнителна според мен стойност .

Признавам си, че в повечето пъти ме изненадват със страни препратки на още по-страни места - като в Ямада и вещиците   ( нарочно не конкретизирам, че да видя, дали някой друг от гледалите ще се сети ). Слава Богу потока от идеи е двупосочен, а ние имаме достъп навсякъде  .

Обаче, Танчето спомена митове - и тука вече ми е много любопитно дали и какво ще се спомене ? Интересуваме змееборският мит ( не толкова в индоевропейските му проявления или поне не по Маразов , а главно в източната митология) - това е и едно много интересно противопоставяне в начина на мислене, философия и възприятия на двете големи култури .

Много се надявам темата да се превърне в дискусионна , не в безсмислени и ненужни спорове или разпри, защото е интересна . Най-вече процеса на търсене. Търсиш едно, откриваш друго и преоткриваш себе си      

[Razzormaw]

Колко да са различни? Сигурно колкото личните ни предпочитания... Имам поглед и върху продукциите от 80-те и 90-те най вече тъй като с тях съм израстнал. Къде са онея филми по книгите на С.Кинг или тея с Ал Пачино, Де Ниро, Том Ханкс и да не изброявам другите..?! В новият век, филмите и сериалите дето са ми харесали наистина са стряскащо ниска бройка и причината е най вече в тая безидейност на запад. Какви послания, ква пет'левка? Че то в рекламите им за Макдоналдс има повече смисъл и поне си знаеш - тъпчеш се с хамбургер и картофки и наливаш бутовете и шкембето ама ако чакаш за посланията им на американците ще си седиш гладен. Е ко те устройва филийка хляб с маргарин, някои имат нужда от повече протеини примерно от пържоли у-а!  Тук-таме се появяваха светлинки като трилогията за пръстена на Толкин и филми като Let me in или Черният лебед и тва е...скръб! Някой може да ги устройва да зяпат поредния филм за need for speed и се кефят на смехорани като Вин Дизел ама другите кво да правят?

[Кева]

Добре де, сега къде видя да споменавам филмите над 99 година  . Има няколко заглавия, но си е скръб и е гадно да се види как добри актьори се гърчат в слаби филми. Освен черният лебед мога да изброя още няколко филма, но едва ли ще се поберат на пръстите на ръцете ми. Колко злоба изпускам по-този въпрос, но при положение, че там актьорите са си на място, парите, режисьорите, зрителският интерес  - не е редно да си позволяват да са толкова зле . Не съм засичала точно, но някъде от 2000 до 2006 по-малките компании и независимото кино изкарваше  по някой добър филм , но и там ги завладя криза на сценаристите. Те нивото на посредствените филми на 20 век не могат да си застигнат и на това трябва да се сложи край.  Последният американски сериал, който гледах, не само ме обнадежди, но ми върна надеждата е  истински детективи - 8 серии, чиста работа и много добро криминале. Изврънкаха ме да го гледам, но го започнах заради Уди Харелсън -един от любимите ми поддържащи актьори. Но , аз обичам трилъри, обичам криминалните филми и в този не ми попречи, че много прилича на 8 милиметра, нито, че режисьора е ползвал типична за японските криминални сериали врътка ( малко ми се уби изненадата, но не във развръзката ), не ми попречи , че самата история е тежка и нелицеприятна  - напротив много ми хареса и сега дълго време ще чакам нещо да го надмине. Почва нов сезон, нова история, нови актьори същият сценарист, но друг режисьор - чакам го, но не очаквам нищо добро . Детективите май ще си останат любимият ми американски криминален сериал, както bloody monday любимия японски. Кого залъгвам, при тия два филма нямам разделител американски-японски . Те са в графа любими 

[Razzormaw]

В крайна сметка тоя спор е излишен. Който иска да си гледа западни продукции, който иска си зяпа тея от изтока. Аз моята гледна точка си я казах и даже попрекалих май малко...Ама в края на краищата тоя топик беше повдигнат от една нелепа дискусия. Нито съм някой изтъкнат критик чието мнение е от значение, нито азиатските продукции ще станат по гледани след като плюя да речем американците и техните творения. Проблема беше, че едва ли не нямам право да омаловажавам едните за сметка на другите и ми се държа сметка...що да нямам след като става въпрос за моите интереси и виждания?! Ми Liar Game примерно ме кефи много повече от всичко дето съм гледал като тв продукции от запада и то години наред броейки от сегашната назад. А тази дорама е просто капка в морето - Кралицата я споменах по горе, Kazoku Game, Marumaru Tsuma, Икономката Мита, Шоколатиера и прочие и прочие и то само от Япония. Корейците виж в последно време нещо не ме кефят, но и там пак се промъкваха хубави заглавия. А ако говорим пък за анимации там пък нещата хептен отиват на касапница тъй като дори комедиите там са по стойностни и сериозни от това, което се произвежда масово за някакви от предучилищната...Рагнос мисля, че беше споменал нещо много вярно за филмите на Дисни в една друга тема, но дори и преди в златните им години пак някак си не стоят както трябва с всичките им там песни и хоп-троп изпълнения. Тея продукции въпреки, че съм го казвал пак ще го кажа - тва е своеобразна картина на моралните и културни ценности на дадено общество. Ей го в нашите родни продукции кво да видиш - наркоманчета, мутрафони, корумпирани политици, уруспии, кифли-мифли и бай ганьовщини. Как един не направи нещо дето да накара децата примерно да видят колко е хубаво да получаваш нови знания и че учителите не са просто обект на досада, присмех и гаври или колко е хубаво човек да помага на другите вместо да го тъпче и да се прави на тарикат?! Американците са ясни ама къде са нашите Мая-сенсей и Нао-чан, а уж и ние сме на изток от тях?

[maira]

Разбира се, че нямаш право да омаловажваш нещо за сметка на друго. Ако нещо много ти харесва - похвали го. Ако те дразни - наплюй го. Толкова. Не си измисляй филми и несправедливости...

 

Според мен човек трябва да е честен и смел. Един от огромните проблеми в България е желанието за постоянно обиждане, принизяване и омаловажване. (Не визирам теб, това е общо наблюдение) Страшно много хора, които нямат с какво да се похвалят, се опитват да присъстват само и единствено като нападат другите и другостта изобщо. Според мен азиатските филми нямат нужда от евтина защита - те, милите, били толкова зле, че трябва да забраним кралицата на Холивудския бал, за да лъснат с бедните си роклички... те, видите ли, били толкова морални, че трябва да обявим света за неморален, за да се усетят по-тъшите зрителите къде е морала... Да угасиме конкуренцията, за да спечелят нашите... Да, фенско е, но е тъпо. Или: нека се направим, че в историята за ученичка-проститутка и болен учител има само красота. Понеже ние не искаме болезнен анализ на обществото или война с неправдите... ние искаме само да видим красивото...Как не. 

 

Лично аз не смятам да деля света на Изток и Запад, Север или Юг. Това е може би нещо, което разбрах във форума и благодарение на японската ми мания. Много се радвам, че съществува азиатския ъгъл на света, че те изграждат и създават нещо по свой начин и че това е достъпно тук и в момента. Но това не значи, че ще ги приема безкритично или че трябва да ги противопоставям на другите ъгли на света, или на моите собствени минали или алтернативни преживявания.

 

Още повече огромните области, в които японците имат бели полета - за корейците да не говорим...

[ukio]

Азиатските филми нямат нужда от защита, но западният човек изглежда в момента има нужда от нова философия, която да му помогне да живее по-добре. Не смятам, че в този форум има хора, които  подценяват западните продукции или мислят, че източното кино се нуждае от подобни защити, но когато едно нещо не е популярно някъде, а някой е открил смисъл в него, той има желание да го сподели с останалите. Това е толкова естествен човешки порив. Нека се учим от Изтока в това отношение и да взимаме от всички места само най-доброто, което да бъде полезно за нас самите!

Ако в този форум се появи сериозно българският проблем, за който споменава Майра, ще се откажа да пиша в него. Смятам, че тук сме се събрали достатъчно качествени хора, за да се разбираме човешки и да не си губим времето с глупости.

[Razzormaw]

Как ще няма -> аз си ги подценявам! И сам за себе си смятам, че съм прав да го правя тъй като тенденциите в последните години в западните продукции точно ме принуждават да правя точно това. Всъщност самият факт, че се обърнах към Азия като източник на материал за гледане на първо място е точно тази неудовлетвореност от запада. Не говоря за толкова за неприязън, колкото за разочарование. Всичко както казваш е въпрос на лична философия, а моята намира най много допирни точки с това, което вижда като заложени точки в източните продукции. Говорим не само за философия ами и за ценностна система.

Както казах по горе обаче това си е лично мое виждане, нито съм тръгнал да обременявам някого с него, нито имам намерение да го правя. А да се говори за защита е смешно тъй като реално точно от тук нещата в частност хорските предпочитания няма как да се променят току-така по горе и в другите теми споменах защо. Причината за тоя спор пренесен чак в отделна тема, Майра си я знае въпреки, че твърди друго ама няма проблеми..кво да я правя душицата?! =)

Щеше да е хубаво ако имаше някаква рубрика в определена телевизия, която да пренася източната култура под формата на музика и кино тенденции и дори излъчването им както да речем нещо подобно в онова радио предаване дето излиза всеки петък. Само че няма тъй като никой си няма хабер, а и мотиви да го прави, а не е напълно безпочвено според мен. Източната култура е по благоприятна за нас от западната въпреки, че и двете си имат плюсове и мунуси, така смятам! Държави като Южна Корея и Япония са истински пример за подражание в доста аспекти, повече от Щатите или повечето европейски нации.

[maira]

@ Razzormaw, тука вече ме загуби като опонент. Който иска да се спори с теб, но за мен ценности и мнения, които имат нужда от подценяване на околния свят, за да изпъкнат, не си струват диалога... Казала съм достатъчно за хората, които могат да четат.

 

@ ukio искреното споделяне на хубавите неща е едно най-любимите ми неща във форума. Много съм щастлива, че го има Просто безпричинното и необосновано мрънкотене срещу останалия свят; непознаването, но пък за сметка на това, оценяването на западната култура... и чистата комплексарщна кой колко е зле, ми действа на нервите. Достатъчно ми се стоварва всеки ден и, честно ако и тук вземе превес, и заприличаме на турските бабички, аз също като теб, ще се махна. 

[Razzormaw]

Хм не знам, проблемът си е твой на първо място, че ме виждаш изобщо като опонент след като повторих и даже потретих, че не искам да вменявам на никого моите си разбирания. Да казах, че на мен азиатските продукции ми харесват повече и ги намирам за по стойностни, но нямам нищо против хората, които твърдят обратното, всеки си избира това, което харесва. Освен това спор с човек, който ми говори за равенство няма как да го приема сериозно тъй като такова нещо няма независимо дали говорим за гледаемост на кино продукции или изобщо за такова м/у хората. Раждаме се равни, но по нататък се появяват неща като социални статуси и прочие мерила за еди какво си, които ни съпоставят и разделят и е нормално да подценяваш или надценяваш нещо тъй като реалната стойност е нещо прекалено субективно. Някоя картина може да е шедьовър за едни, но просто някаква мацаница за други. Приемайки това няма как да те мъчи нещо като комплексарщина. От друга страна да се дразниш, че някой превъзнася нещо дето на теб не ти харесва толкова или изобщо вече е съвсем друго. Щото аз не съм тръгнал да трия сол на главата на феновете на която и да е било американска продукция, която не ми харесва щото е смешно...примерно. Като им харесва толкова да си го гледат и да си го превъзнасят колкото искат..мен ме вълнуват други неща!

[Кева]

Обаче въпроса беше, че не е редно да се принизява и когато се сравнява да се прави с адекватни еквивалентни  примери. Сега , ако примерно намерението ми е да принизя изтока - лесно е, сравнявам недоразумение като Тажимаро ( май така чу е името ) с Awakenings, не се спирам до там и твърдя, че всички японски филми са такива. Разбира се трябва малко и по актьорите да поплюя, избирам си виден бездарник, който по някаква причина в момента е известен и го соча като върха, а той разбира се е на светлини години да кажем от Кевин Спейси . Обаче, ако и когато се правят сравнения, съпоставки и тем подобни  се подбират филми от един жанр, време ( не винаги, но е хубаво да има и подобна рамка), качество както на актьори, така и на всички останали хора от екипа, а понякога на една идея къде и как е експлоатирана. Тажимаро се сравнява с подобните му слаби и идиотски продукции, Awakenings с някоя жизнеутвърждаваща история - такива сравнения не биха разбулили ничии духове.  Примерно има един, ужасно плосък филм с Киану Рийвс -„ Денят В който Земята спря да се върти“. Ефектите са му наред, вложени са не малко пари и излиза 2008. През 2002 в Япония снимат Returner с Такеши Канеширо, имам чувството, че в Япония не обичат да дават пари за глупости като декори и ефекти - плачевни са в конкретния филм, от няколкото реплики на английски - боли. Идеята и посланието на двата филма, не само е твърде сходна, а направо си е еднаква, обаче Returner е в пъти по-добър. Първо историята не е ревна, има и заден план, героите са някак по, ами по-хора и по-близки и остава много приятно усещане. Естествено имам не един пример и за обратното, което е нормално.  

Темата за сексуално малтретиране на деца, високо морални филми с декор на публичен дом в който жриците са с ученически униформи и винаги когато става дума за жени от „бизнеса“- те все имат в арсенала си ( предимно така се развяват ) униформа от гимназия - в добрият случай . Често си става дума за момиче в такава възраст . Гнилият запад, горкият какво ли не прави за да спре притока на порно с деца ........за едни женски образи - положение и поведение в този толкова морален свят, май не бива да говорим - затова дайте да забравим „високите“ и „низки “ страсти . На тази планета живеят хора и независимо къде са родени има едно голямо количество изверги, отрепки и каква ли не сган , но аз предпочитам да не се фокусирам на нея, но когато се заговори за много моралната Азия ми призлява ( поради изброените причини в предните редове ).

Ей като прочетох какво е написала Укио си казах алелуя , но уви, не е и в този живот . А можеше от това да се получи интересна тема, поредното розово хапче във форума , което да служи за внасяне на добро и ведро настроение. Да се получат сума разнопосочни дискусии, какви ли не шантави асоциации. Вместо това си се превърна в една безпочвена разпра и то защото, някакви хора се възпротивиха в идеята едно детско да бъде пласирано като филм за възрастни по телевизията . Пък на всичкото от горе не са и кой знае колко възторжени от него - срамота .    

[Razzormaw]

Явно ми е писано да се поватарям тъй като някои хора дори на този етап, когато всичко от този спор мина всякакви граници още не са рабрали. Става въпрос за идейност, морални и културни ценности, които са различни при едните и другите. Азиатците залагат на едно, американците на друго -> не знам как да го кажа по ясно! И няма как за един и същ човек да са равни, хубаво би било да е така ама е невъзможно - или едните ще ти харесват малко повече или другите! За мене си знам отлично - процента ми на гледаемост и потребителски интереси клони към Азия, няма как да е фифти/фифти нито в моя случай нито при някой друг! Ето затова слагам едните, над другите и не ми трепва окото даже тъй като така съм решил за себе си. Ако мнозинството мислеха като мен, нямаше се налага си мечтая да пускат азиатски сериали и филми в наш ефир, тва щеше да е факт, но не е тъй като масите биват заливани с други неща и това е съвсем нормално тъй като нещата заложени в тях са им по близки и по лесно асимилируеми. Никъде в американска продукция няма да видиш засилено внушаване на така положителни неща като уважнието към учителите и любовта към знанията както се прави поголовно в ученическите японски драми примерно. Това в конректният пример е така понеже образованието при тях е на изключително ниво. Там учениците отиват в училищата да учат и да получават знания от учителите, като вършат неща, които другаде ги няма или са на някакво бутафорно ниво - говоря за училищните клубове и съвети. Отношенията в азиатските семейства и като цяло между хората с разните му там официални обръщения и изобщо етикети показващи уважението м/у познати и непознати и прочие и прочие...Там е важно дали се обръщаш към някого по име или добавяш съответната приставка за да обособиш разликите във възраста и статуса. По друг начин са показвани любовта и секса... Ето защо тези две култури и продукциите им няма как да са равни, тъй като различните общества имат различни идеали и поведение.
Другото което е креативността....да ме извиняваш ама ми призвънкай ако видиш такава идейност в американска драма както в "детският сериал". Щото аз лично от prison break до сега такава мисъл в западна продукция не съм виждал. Нека да са детски ама да те карат да си напъваш сивото вещество за да осмисляш някакви логически предизвикателства докато през същото време ти внушават морал от рода на това, че хората трябва да си имат доверие вместо да се мамят както в конкретният случай. А това е просто една от много оригинални идеи идващи от Азия. Човешките взаимоотношения са разглеждани много по дълбоко и комплесно ако твърдиш обраното не че няма изключения при американците да речем, значи си гледала с кепенци на очите тъй като те почти не наблягат на философски тематики, дълбоки лични драми и особено необичайни поведенчески модели както беше наскоро в корейският Kill Me Heal Me. И тук разбира се има изключения, но са малко и я няма тази специфична детайлност. Едните не им пречи да си мъчат героите като грешни гяули и дори да ги убиват, докато при другите хепи енда си е почти неизменен щото така е по лесно за възприемане отколкото смъртта, която ако е добре направена ще трябва да те хвърли в размисъл за това как е живял героят и що са го опукали в крайна сметка. "49 дена" е точният пример от тв драмите и пак разглеждайки него говорим за нещо уникално идейно погледнато, сравнимо само с замисълът зад безспорна класика и шедьовър като "Призрак" с Патрик и Деми дето вече е на сериозна възраст тъй като е от 90-те.

Сега едните ще правят римейк на Death note - ти имаш ли си изобщо напредстава какво е това заглавие и че идея с такъв магнитут и комплесност в Холивуд не са виждали сигурно от Матрицата насам? Те ако измислят нещо като Liar Game трябва си бият г...вете в тавана от кеф камо ли Тетрадаката или Дневника на бъдещето, а те са просто две заглавия от многото други! Не че американците нямат хубава мисъл просто такива идеи при тях идват през големи интервали от време и са преразказани по начин съответстващ на тяхната култура и идеали.

И пак всичко опира до лични предпочитания и затова този спор за пореден път казвам е безсмислен. Като те кефят едните, гледай си ги никой не те е спрял ама да ми твърдиш разни врели-некипели и да си градиш тезата около очевидни неща като това как имало хубави и лоши идеи и при едните и при другите си е загуба на време и разхищение на букви от иначе хубавата ни азбука, която тоя месец точно има празник на 24-ти..

[Кева]

Най.обичам да ми слагат думи в устата, които не са казани, но който може да се вслуша -  разбира 

[diant]

За културите и митовете съдя от личен опит или филми.

 

За себе си мога за да кажа само едно- ЗАВИСИ

 

Обичам фантастиката да ми е американска, комедията или шпионажа- английски, но предимно си пълня душата с корейско, защото му харесвам всичко (с малки изключения).

 

Та на темата - всяка култура различна от нашата може само да ме обогати и  не си спестявам нищо ново. Гледам филми от Монголия и други далечни държави само за да се докосна до мислене различно от познатото и в момента на гледане винаги съм намирала, по-нещо което да ме докосне. Равносметка не мога да направя на 100 %, но като цяло ме влече на изток. Обаче нямам опит извън сериали затова всичко подлежи на промяна.

[Razzormaw]

Поне да го беше изтрила това изречение, можеше и да си помисля, че наистина съм се объркал и въображението ми играе номера..

Обаче въпроса беше, че не е редно да се принизява и когато се сравнява да се прави с адекватни еквивалентни  примери.

 

Както и да е мисля, че досадих достатъчно с лекциите и проповедите си, това, което исках да кажа го казах отдавна и то повече от обширно за това и излизам перманентно от тоя спор тъй като взе се получава от онея порочни кръгове.

[t_lozeva]

Рейзъре, излизаш с чест! И всички други си обосноваха добре тезите и ми беше интересно да ги прочета. Въпросът ми не беше ограничен само до филмите и сериалите, но нещата отидоха нататък и няма връщане назад.

Много исках да разбера кое точно от източните традиции Майра не приема, но тя се отказа да обяснява.

Аз не мога да приема самоубийството примерно. 

А за митовете - има два големи мита - единият е, че всички японци са самураи, а другият е, че всички японки са гейши.

[ForEverRain]

Само да кажа и аз, в тази добре заформена дискусия, че дихотомията Запад-Изток не съществува. Поне не извън абстрактните понятия на ранното гео-политическо разделение, което е в основата си политическо. Ако някой може да ми посочи къде започва "Изтока" и "Запада" и бих се включила, но това би било напразен опит да се вмести в разбинията на опредени политически интереси и изкуствено създадени митологии.

 

Предлагам да дискутираме общочовешкото, а не абстрактните разделения.

 

 

 

 

Лека Нощ