Jump to content

Recommended Posts

Шоши сан, Ри сан, вашият диалог ме накара да направя съботно-неделен маратон.
Свърших и № 11.
При толкова гледане на филми и сериали / и вече много недогледани и зарязани неща/, това си е успех.
Малко ме подразни младия Такеро с това крещене и пулене, в началото.
Но се оказа, че е уникално да изгледаш сериала накуп. Прекрасно разгърнато действие в годините.

Просто актьорът си изигра брилянтно възрастите, израстването, помъдряването.
Девети и десети епизод ме разплакаха, а това не е лесно. Явно натрупването, с гледането...е, де.
Струваше си всяка минута. Да, Кеншин е нещото, което обичам.
Но това тук, е прекрасна, завладяваща история, с великолепни актьори.

Сега, обаче, ритам с крака във въздуха от нетърпение за последния, №12. Как се насадих, само!!
Хем непрекъснато се кълна, че няма да гледам недопреведени сериали.

Благодаря за коментарите ви, хора. Ако бяхме от един град,
щях да ви събера на бира.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледан и  последния епизод. По него:

 

Отново цяла палитра емоции. Това ми хареса много.

Харесаха ми метафорите : конеца с вид на бесило, трите патици- Токузо, Шинтаро и третия приятел, звънчетата от амулета на Тошико, Усами-сан и мисото.

Шинтаро до края остана постоянен източник на :lol2: , тук особено като отговорник по доставки от руини.

Хареса ми че последната дума на Токузо бе "Тошико".

Нейсе видяхме и императора. Чудех се какво е казал на Токузо в началото на епизода и точно бях решила че така и няма да разбера :blush:  и взеха че ми задоволиха любопитството :P.

Хареса ми че видяхме отново, някъде и само с препратки,  всички главни хора в живота на нашия герой- семейството, приятелите, менторите.

Хареса ми отношението на героя по отношение на амер. присъствие. Но отново срив в снимането, този път на американската част след този на френската.

 

За продукцията: Японската част е близо до шедьовър. Казвам близо, защото имам забележки. Адреса им не ми е ясен, защото не съм присъствала на снимките но те са към образа на главния ни герой. В началото ок но от момента в който тръгна за Франция и до към последните 2 серии някак си Такеру Сато- героя- снимането ми "куцаше" периодично и то ту с едно нещо ту с друго.

"Чуждата" част тотална кръпка на иначе чудесния японски фон. Причините ги знае продукцията но определено голям минус , който ако го нямаше........ щеше да са близо до шедьовъра.

Една камара интересни, чудесно изиграни и вмъквани в живота на главния герой герои. За тях никакви забележки.

Като цяло съм доволна от Tenno no Ryoriban (2015) :) . Дълго ще се сещам за редица очарователни герои- Тошико, Шинтаро, родителите и брата на Токузо, ресторантьора и съпругата му, Усами- сан в определени моменти......

 

naia, завиждам :blush: . Аз съм спец по гледане ан блок на японска human drama но благодарение на Rie, която ми е любим и незаменим подстрекател :lol: , гледам и текущо- по епизод на дестина дена в добрия случай. Това ме подсети да благодаря и на преводача/ите за редовния, добър и до края превод. Това съвсем сериозно- аригато.

Значи и на теб Сато малко ти е "куцал" на моменти в образа първоначално. На мен пък по средата. Но пак да кажа , че не знам къде е/са  причината/те.

Приятно гледане на 12-и и защо не с чаша студено пиво в тази жега. Пък и мярнах някъде че празник на пивовара днес :) .

 

 

:lol: забравих за кулинарната част в епизод 12.

Тез херинги направо ме  :D с каква досада вече ги гледаше Токузо а и как да готви с тез военни рациони. То реално не е смешно хич но определено се смях,  направо на хамсийки ми заприличаха , "не цаца а кит"  :lol: .

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Финалният епизод е черешката на тортата, на всичко, което видяхме в тези епизоди. Накараха ме да потреперя в няколко сцени - тази на Токузо в кухнята и думите му пред помощник-готвача, както и думите на Усами-сан за Императора и какво означава той за японската нация.
На японците в това им е силата - емоционалното въздействие върху зрителя, както и реалистичното представяне на историята, без излишни драми. То и затова ги обичам толкова много.

Шоши-сан, този последен епизод е и най-въздействащ, защото той беше направен с определена цел, поне така го видях аз. Само след две седмици в Япония ще отбележат 70 години от атаките на 6 и 9 август 1945 г. в Хирошима и Нагасаки. Не беше никак случайно това, че обърнаха такова голямо внимание на американската окупация и по специално на фигурата на японският император (тенно).
Япония и до ден днешен се управлява от конституцията създадена от генерал Дъглас Макартър през 1946 г. Тази конституция демилитаризира, но и демократизира Япония, а в този финален епизод видяхме и колко важна е била фигурата на император Хирохито (Оками - Бог) за японският народ.
Мъдро решение на Дъглас Макартър да го остави начело на страната (по този начин предпазва Япония и от навлизането на комунизма), а и съм чела колко е бил впечатлен самият той от личността на императора. Рядко се срещат такива хора, особено пък на такива постове (владетели, управници). Сцената с канапчето, за което споменаваш, беше показателна и каква фигура е бил Оками (както и желанието му да се храни изключително скромно).

Много съм доволна от всичко, което видях в този сериал. Оставам и с прекрасно чувство на финал. Е, имаше и някои неща, които малко ме подразниха и мен, в снимането и представянето на някои определени сцени, но не беше пагубно за продукцията.
Обикнах всички герои, до един те ми станаха симпатични. Едва ли скоро ще забравя думите, които Усами-сан каза на Токузо в едни от най-трудните му моменти (той бе до него и го окуражаваше), любовта и предаността на Тошико, строгият поглед на татко Акияма, забавният и предан Шинтаро и най-вече фигурата на Нии-ян - неговият брат, който го вдъхнови за всичко, което той постигна в живота си.

Шоши-сан, а и колко смешни ситуации имаше на финала, мм, хаха?

Снимката на татко, който го гледа строго от портрета и получаването на писмото от "отвъдното" ме довършиха, хаха.
Тета Сугимото е уникален, хаха.

Споменах ти, че имам и нещо конкретно за теб, затова сега и ще си получиш обяснението.

Не зная дали обърна внимание, но когато приготвяха менюто за вечеря на Императора, когато все още имаха провизии, Токузо каза, че ще сготвят супа "Птиче гнездо". Веднага ми прищрака ума, че аз съм виждала такава китайска супа, т.е гледала съм предаване за нея и от какво точно се приготвя (само, че в моя случай беше от гнездо на лястовички).
Та, да ти обясня накратко какво е това "чудо".
Страшно скъпо е, май с това трябва да започна. Една порция от този автентична китайска супа, струва (мисля) около 100 долара, ако не и повече, а да си набавиш нужното птиче гнездо, ще се охарчиш доста.

, за да видиш и сама как се приготвя тази китайска супа, а ето и една подробна статия.

Както виждаш като желе е, ама не съвсем, хаха. Иначе е страшно полезно. Е, така поне казват.



naia, моля, няма защо да ни благодариш. Удоволствие беше за мен да си дрънкам/ пиша/ чуруликам с Шоши-сан, а се радвам, че така сме заразили и теб. Затова направих и темата.
Алкохол не пия, но няма да ти откажа посещение в сладкарница. Сигурно и Шоши-сан ще е съгласна, хаха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

70 години ли станаха?! Колко жалко че относително по-малкия процент хора на тази планета са си направили правилните изводи след това. Това което Усами-сан каза с мисото, че човек израснал с нещо ......... силен момент, сетих се за личен преживян момент по тази тема.

Сетих се и за още :D  моменти от финала

Как китайците разказаха играта на приготвеното блюдо в чинията за китайския височайш гост и колко възмутен бе наш Токузо от гледката. Добре че бяха звънчетата.

Мда, "съобщението от отвъдното" от татко бе :lol: .

Тази супа току я споменават по китайските филми. Даже съвсем  скоро гледах A Simple Life (2011) и я споменаха като голяма ценност и полза .  Сетих се защото филма е от Hong Kong а в статията за там пише какъв пик на цената е. Всякакви странни работи се ядат. То за китайския гост имаше и едно блюдо с някакви тънки "филии" филета в/у жълтениками зърна като хайвер. Нещо такова видях.

 

 

Ако naia e Пловдив, аз -София значи сме на различна гео-точки но не ни пречи да се почерпим/споделим  виртуално. Пиво, сладко без претенции. Голям чревоугодник съм но по "стандарта" карам - птичи гнезда, прах от рог от носорог, жлъчка от хималайска мечка и пр. не ща. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А аз съм от морето. Няма, такива неща няма да ядем, нито и буболечки на скара или пък месо от бразилска сребърна лисица. А за виетнамско вино със змия в бутилката и дума да не става.
И на един варен картоф ще сме доволни, какъвто приготви и Токузо в Париж.

Дам, моментът с гостите от Манджурия беше също много забавен, както и реакцията на Токузо.
Шинтаро до край не изневери на себе си, хаха. Уникален образ.
Сега като говорим отново и се сещам за тези три месеца, в които следихме дорамата, епизод по епизод. Така е по-забавно. Винаги съм много по-доволна, когато следя един сериал всяка седмица, защото емоциите са неповторими, а и очакваш с нетърпение какво ще се случи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мда и едно картофче само.....

 

Шинтаро дали бе с мустаци в първите серии? На него му отиваха според мен, придадоха му още "по-арт" вид :896767:

С мустаците на Токузо имах лек проблем. На моменти нещо не му отиваха B)

Май наистина така текущо коментирането е по-интересно. Когато е след няколко серии ан блок , поне при мен, коментара ми е по-общ.

А особено при японската human drama има какво да се разнищи във всеки епизод. Мда.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм назад, или по-точно напред с материала ;) , защото съм на 6 серия и ми предстоят още много моменти с героите, само искам да кажа, че направо играят върху всяка струна на душата ми, първите серии ги опознавах, а сега вече живея с тях, много съм впечатлена -

предусещах, че Тошико ще направи саможертва, просто нейната силна любов нямаше по какъв друг начин да се прояви /пък и май това е най-голямата възможна саможертва, за друга не се сещам, а тя я направи без да се замисли/, твърде много я притискаше нейното семейство, но все пак ми стана гадно, че точно тази деликатна жена трябва да страда толкова много. Братът на Токузо, няма какво да кажа за него, просто човек изтъкан от достойнство. Още много неща ме впечатлиха, отношенията в кухнята, предателството и един малък Пети ко, който се е устремил с всички сили към голямата си мечта, всичко е против него, но той лети напред, надява се, бърка, уморява се, но пак става и продължава. Страхотна игра.  :bow: 

 

p.s. Ная как устиска до 9 епизод, аз се разплаках още в края на 6-ти..Банзай!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След впечатленията на всички, които сме писали тук и сме гледали (и гледаме) дорамата, мисля, че трябва да го кажем отново - Банзай, банзай!
Сцените в Банзай-кен ще ми топлят дълго още душата... Храната, обстановката, както и всичко, което се случи там, включително и повторната среща.
А и такъв смях имаше точно в Банзай-кен, че направо ми се прииска да изгледам отново епизодите. Уме Морита беше уникална, хаха, то кой ли там не беше. Наистина, както е написала и Yamashita, всички живяхме с тях.
Трябва да сготвя тези дни отново едно кацу, че ми се дояде, сега като се сетих как го поднасяха в заведението.

Шоши-сан, Дарки, naia, Yamashita, банзай!

И ви благодаря, че се включихте в темата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Приключих и аз с това заглавие.

Въпреки че не ми допадна как са представили престоя на Токузо във Франция, като цяло съм доволна от дорамата.

Просто имах очаквания за тези сцени и ги чаках с любопитство, но за жалост не се бяха получили особено сполучливо. 

За това пък актьорският състав си свърши чудесно работата. Токузо заедно с всички важни хора в живота му бяха като едно голямо семейство. Усещам, че щом се появят българските букви, ще прегледам някои сцени отново.

 

Благодарности за темата и всичко, което споделихте!

Спорен превод и редакция на хората заели се с превода на продукцията!

 

Банзай!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За почитателите на дорамата, една хубава новина се появи тези дни. Лентата е спечелила 6 от дорама наградите за пролетния сезон, сред които: Най-добра дорама, най-добър главен актьор (Рьо-чан), най-добър поддържащ актьор (Рьохей Сузуки), режисьор, поддържаща актриса (Хару Куроки) и сценарий. Честито!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е доволна съм че са наградили сценариста Yoshiko Morishita  и актьорите  Haru Kuroki  и Ryohei Suzuki .

След Tonbi тази ѝ работа е на същото високо ниво. Чудесно адаптира.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чесито на дорамата! 4 отличия от Tokyo Drama Awards 2015! Най-добър сериал, актьор, актриса и поддържащ актьор.

Нападайте! Има вече и бг превод!

Постерите:

406d59b643c0b716.JPG

7b5729bbb205daec.JPG

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много интересна история. За сега съм в началото и честно казано чак 3-ти епизод ме прикова пред екрана.... 

Някой да знае тази история дали е по действителен случай?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вече съм на средата. Да си споделя впечатленията, докато не съм забравила, че много неща се случват и все интересни. Хаха!

Потопих се в атмосфера и игра до такава степен, че не знам, как ще се отлепя от тази дорама. Всеки герой ми е интересен, забавен и скъп. Най-ме кефи това, че всички толкова много обичат Токузо. Дори баща му, колкото и да се държи на висота, няма как да не признае неговата харизма над хората. Уникални са и изисканите готвачи, при които Рьо-чан работеше. Всички се привързаха към него, както направи шеф Хидеаки Ито в началото. Така стана и с героя на Масая Като, деденцето и Усами-сан.

Никога не съм мислила, че Рьохей Сузуки може да ме разплаче, но той го направи по прекрасен начин. Тази година доказа, че е фантастичен актьор, който може да влиза във всякакви роли. Пробва драматични и комични образи, наред с мускулестите персонажи, в които сме свикнали да го гледаме. Ако някой го зърне в Tokyo tribe и след това - тук, изобщо може и да не го разпознае. Невероятен е! И това се дължи не само на драстичното отслабване за целите на дорамата. Вижда се, че работи усърдно и експериментира, за да се учи.

Много харесвам братски истории, особено когато са така добре поднесени. 

П.П. Ама и Рьо-чан намери как да отиде в Париж! Сцената, в която пристигна, с нож на рамо, ме разби! Очевидно сериозно се е наканил да покаже японското "магокоро" на чужденците.

И нещо, с което много се забавлявам. Подобни кратки моменти страшно освежават историята и я правят още по-приятна. Хихи!

 

 

CFNgJ2aUUAANbVe.jpg

tumblr_noywdaok5H1u39f6bo1_r3_400.gif

 

 

П.П. Отбелязвам кратката райдърска подкрепа, която Рьо-чан получи от Йоги-сан но мусуко - Коухей Такеда. Аригато!

Инфо за реалния Акияма и събитията, организирани в негова чест по повод излизането на дорамата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някаква необяснима тъга ми остана от другата половина на лентата. Още повече, от факта, че Тошико не успя да изпълни обещанието си...

Историческите събития буквално връхлетяха върху героите, но пък те направиха всичко възможно, за да оцелеят и да запазят духа си жив. Като се замисля, онзи американски войник беше за най-голямо съжаление. Може да е индиректно, но кадрите с него напомнят, че подобни психически нестабилни същества продължават да се "отглеждат" отвъд Океана и днес.

Храната изглеждаше много привлекателна. Друго, което оценявам високо, е умението за състаряване на героите и по-точно състаряването им, уловено и предадено по най-добрия начин от камерата.

Държа да отбележа името на актьора, който изигра порасналия Коширо (малкият брат на Токузо). 20 годишният Тошики Сето е новото попълнение на Ken On (агенцията на Сота Фукуши) и вече се появява не само на малкия екран.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасен сериал! За мен беше много различен от обичайните, които гледам / романтични/. Как всичко се постига с хъс, желание, решимост и малко късмет. В еп.11 се появи и най-силното усещането за любов - истинска, топла, без  лиготни и излишни обяснения.  То любовта я имаше, но някак си ненатрапчиво.  Много ми хареса играта на главния - всички емоции, които показа и промените във възрастите. Историческата част, като фон на сериала, показа интересни моменти от японското ежедневие, мислене и разбиране за нещата от живота.  Препоръчвам!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...