Jump to content
Кева

Сценаристите

Recommended Posts

Вие сте луди, това е сигурно. :) В такива мащабни продукции с голям екип, всеки е важен. Дори човека който носи пицата. Защото ако не донесе храната навреме, всички ще са в лошо настроение и това ще рефлектира на филма.  Кева недей да съдиш за корейските сериали и филми, а вземе изгледай някой наистина добър. Някоя класика, а не тези които ги дават в последно време. 

 

Преди малко ей така информативно погледнах кои са сценаристите на два "класически" корейски филма, които харесвам.  Il mare (2000) и Addicted (2002). Сценариите им ги намирах за интересни и тогава и сега. Обаче в графата за сценарист и на 2-та филма има по 3 човека.  Цъкнах на няколко и бяха с по 4-5 проекта от които не бях чувал нито един. Истината е, че там тази длъжност не изглежда толкова важна, щом я правят по 3ма човека. Дори да е един, това се оказва някаква негова временна работа, защото имат по 5-6 проекта за цялата кариера. Наистина е доста странно като се замисля. :)  Режисьор е много по-важната длъжност по която да си търсиш филмите. Мое мнение. Защото сред сценаристите на Addicted беше вписан известният режисьор Kwak Jae-yong (My Sassy Girl, Daisy, The Classic - все филми които трябва да гледаш :na2: ). В крайна сметка се оказа, че от малкият ми експеримент, единственият сценарист на който съм гледал нещо друго е любим режисьор. Така че така стоят нещата в Корея, за тези които им е интересно. Имената които се запомнят (като спомената по горе личност) си режисират филмите и си пишат сценариите сами. 

 

Джи Сонг никой не е казал че е посредствен актьор, просто има и много по-добри от него. :)

 

Изобщо това със списъка с имена за избягване хич не е добра идея. Това не е книга която я пише сам човек.  Киното е резултат на усилията на много хора. Знаеш ли колко пъти съм се опарвал, като съм се надъхвал за филми с любими актьори и понякога и режисьори.  Никога не съм си спестявал негативни коментари за някой глупав филм, само защото там да участва моя любима актриса. Дори тази от аватара ми участва в най-тъпият корейски сериал завинаги.  :28558:  Така че когато участват любими имена в кредитите на някой филм, очакванията към тях са дори двойни. Понякога е по-добре да не знаеш кой го прави. :)

 

Това че разнищвате сценаристите е интересно. Винаги може да се появи някакво любопитно име, с предимно хубави филми, затова ще следя по внимателно тези имена занапред. Аз обикновенно филми си намирам на базата на потребителите от форума. Като забележа че с някой имаме подобни вкусове (по-принцип или за определени жанрове, актьорска игра и т.н.), обикновенно това е достатъчно доказателство, че филма най-малкото си струва да се провери. Наистина работи, поне в 70-80% от случаите. :) А и с течение на времето така се настройваш спрямо мненията на потребителите (дори и тези с които не сте на едно мнение), че започваш да разбираш какво точно да очакваш от филма, без да си го гледал. В крайна сметка обаче, понякога трябва да се доверяваш и на инстинктите си.  Така като нацелиш нещо добро, удоволствието от неочакваната изненада е още по-голямо. 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Демонче , в Япония има закономерност при сценаристите, там сценария е бая важен  и може би това е причината да обичам японско . За Корея сам го каза, та тия хора сами не ми остават избор  :na2: . Само да попитам, в японските сериали режисьора в повечето случай е повече от един човек, това означава ли, че режисьора не е важна длъжност ? По-добре да не питам кой според теб е по-добър от Джи Сонг или за онова, което го прави слаб актьор .

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сценаристите са "обичайните заподозрени" винаги, когато филмът ни е разочаровал. Следващите, по подразбиране, са режисьорите. "Любимите ми актьори са супер, сценаристът и режисьорът са виновни!"  Ми няма как да е точно така. Киното, та било то и телевизионно, е колективно изкуство, затова авторските права се носят не само от сценаристите, но и от режисьора, оператора, както и от композитора на авторската филмова музика. Задължителното условие за качествен резултат, е добрата драматургична основа. Повсеместната съвременна практика, един сценарий да се пише от няколко човека, дълбоко ме смущава. Чак пък такова единомислие! В историята на литературата има някои прочути творчески тандеми като Илф и Петров, Братя Стругацки, или Мормареви, но това са изключения, потвърждаващи правилото. Знам, че в Холивуд има сценаристи по диалога, например...

Обикновено сценарият е плод на съвместния труд на сценариста и режисьора. Странно ми е, когато сценариите се пишат в ход, по време на снимките. Как може да се изгради логична драматургична линия или поведение на герой, като не знаеш какво предстои да се случи? Много режисьори предпочитат сами да са автори на сценария, по който ще работят. Който го може, добре!

Останах с впечатлението от някои мнения тук, че сценарият се отъждествява с диалога. Не само.  Киното е визуално изкуство и сценарият е важен от първия до последния кадър. Колкото до оригиналните теми и сюжети или "безсрамната" адаптация на чужди такива - нищо ново под слънцето. Най-прочутите си пиеси Шекспир е написал (в това число и "Хамлет"), като е използвал произведенията на други автори. Ама Шекспир си е Шекспир.

А на азиатските сценаристи свалям шапка: въпреки диктатурата на продуценти, цензура и зрителския рейтинг, успяват да запазят самобитния привкус на националните си култури и да разказват вълнуващи и увлекателни истории. Как си мечтая това да го имаше и в българското кино!  :mellow:

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами и ние мислим, че сценаристите са особено важни, нали затова е темата. Търсим имена, нови гледни точки особено добри или лоши примери... Може би и затова се набива на очи, че коментираме диалога... Понеже той е изцяло дело на сценаристите, дори и когато идеята не е тяхна. Т.е скапан диалог на добра идея означава лош сценарист, а добър диалог в лош филм показва че грешката е на продуцентско или режисьорско ниво. Някак си и не всички представления по пиеси на Шекспир са еднакво добри, макар че имат един и същ добър "сценарист". А се случва и още адаптациите им да са зле, ако се нанамеси слаб втори сценарист или режисьорът е твърде вдъхновен...

Но разбира се Демона е прав, че киното/твто си е ансамблово изкуство, т.е. всички са важни.

 

Тук идва и една друга драма-дефиницията на "добър". Дълго време в изкуството се е приемало, че добро е всяко иновативно нещо. Ако изпънеш нещо докрай, изследваш гранични неща: например никой във филма не говори, или звукът на напрегнатите сцени е само капки дъжд от капчука, като в тях се вкарват философски наблюдения и ретроспекции в синьо...а актьорите са облечени в червено...значи е добро. Или ако вземеш награда за него, значи е добро. Аз не съм изкуствовед а зрител, и личният ми критерий за добро е да ме вживява и вълнува... И ако може да е малко красиво :-). И от тази гледна точка обсъждам сценариите.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Maira, не мога да не се съглася с теб. И едва ли има автор, над който толкова да е издевателствано с експерименти, колкото Шекспир.

И за вживяването съм съгласна, само че колкото категории зрители  има, от толкова различни неща биха се вълнували.

Имаше един наш театрален режисьор, вече покойник, абсолютен майстор в занаята и  виден халтураджия. Та той докато още репетираше с артистите, казваше: "Тук задръж малко, направи пауза, защото ще има аплаузи." И винаги уцелваше.  Може точно тези неща, които нас ни дразнят, да са любими и вълнуващи за корейските  зрители?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Вероятно са, поне на някои от тях. В случая не ги гледам толкова като нация, а като таргет групи. Всъщност вероятно е комбинация от двете. В едно японско серийче един актьор, играещ актьор, се фукаше, че таргета на сериала му са групите жени ф1 и ф2 -забравих точните възрасти, на които отговаряше това. Като насложим и традиционния смущающ се характер на дорамните зрители, както и зверски наситеното им с работа ежедневие, си представям, че да, именно редуването на ретроспекции, и ежедневните дейности им помагат да се идентифицират с героите и ги карат да се чувстват уютно. И същевременно не е невъзможно и извън Азия част от дорамите да залепят към срамежливи и претоварени европейци...

Всеки наистина харесва различни неща, но истински оригиналните истории обикновено се надушват по-масово. Понеже в тях освен любими кадри и техники на зарибявство има и история... И много раздаващи се докрай участници :-)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз какво да кажа, като повечето корейски сценаристи, пишещи сценарии за сериали, напоследък не ме кефят. Някаква смесица между Шекспир и Толкин, която прелива от баналност. Превъзнесена любовна история, където "добрите са облечени в бели брони, красиви и никога погрешни, а лошите винаги в черни брони, грозни и тъпи" (метафора). Като добавим, че повечето са безнадеждни романтички. Не говоря за това дали могат да пишат, да приемем, че могат да пишат щом са сценаристи. Та всичко в крайна сметка опира до режисъора и актъорите, които в повечето случаи не знам на какъв принцип ги подбират за ролите. Намират се оригинални и реални сценарии тук там, но напоследък са голяма рядкост. Даже не знам кои вече ме дразнят повече - тези или американските националистични бози тип "умирай трудно", където няколко пехотинеца свалят два хеликоптера, които не могат да ги уцелят 5 минути, сигурно щото са руски :dunno:.

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стотак, така и не разбрах как  от кръстоска между Шекспир и Толкин може да се получи корейски сериал  :dunno: . Чаках доволно много време някой да го разясни, но уви не би.

Както и да е включвам се с тотален спам  :blush: .

Преди 16 или повече години с няколко приятели гледахме в един ден Феномен и Инстинкт. Двата филма успяха да ни впечатлят и въпреки различните си истории ги намерихме за сходни. Днес след като повторих Феномен го проверих и се оказа, че зад двата филма стои един сценарист.

Знам, че е загубена кауза и едва ли ще се преборя със схващането, че за добрия филм сценариста не е от значение. Битува мнението, че режисьора е този, който изгражда филма, аз обаче тъпо и упорито си твърдя, че именно сценариста е човека, който изгражда образите, действието, атмосферата и всички онези докосващи моменти. Мисълта ми е, че колкото и да е добър един режисьор, колкото и да са добри актьорите вътре, перфектният оператор да вземете, музика и изобщо всичко да е от добро по-добро , сценария бие ли на кухо - филма няма да се получи.

 

Феномен , не е лош филм - истината обаче, че като дете ме впечатли далеч повече. Ясно помня, че го харесах повече от Инстинкт, но не съм сигурна при втори прочит и на двата дали ще си остане така.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи - в неделя е премиерата на Легенда за първия кукер от вселената на Златната ябълка, вход свободен в Перото... Интересно, за разлика от Пепеляшка и Аленото цвете и Земя юнак азиатска версия на златната ябълка не намерих.

-----

  • Upvote 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×