Jump to content
Кева

Сценаристите

Recommended Posts

Започвам темата с беглата надежда, че поне тук ще се прекрати тенденцията да се пренебрегват сценаристите . Според мен основата на добрия филм , една от най-важните му съставки е добре написаната история . Не толкова режисьорският поглед  колкото умението да се напишат достоверни , близки или провокативни герои е в основата на добрата лента. Не ме бива в систематизирането и за това няма да групирам откроилите се имена . След кратко и неумело проучване се сдобих със списък от интересни и провокативни сценаристи  :) .
Kenji Bdndo - Започвам с него  заради любимият ми Kids. Далеч не съм гледала всички негови филми и все пак придобих бегла представа за възможностите му  от Heavenly Forest , Paradise kiss , I Give My First Love to You,Silver Season . Исках да открия повече за него, но в случая ударих на камък . Знам, че  Песен за слънцето е негов, но така и не го догледах . Започва мудно, а аз съм гледала сериала и се отказах от филма .
Tamio Hayashi - Не съм убедена дали Usagi drop е първият негов филм, който съм гледала но със сигурност е този харесал ми най-много. Fish story е другият му филм, който ми е харесал и то не малко. Забавен, странен, на моменти муден, че дори абсурден , но пъстър, топъл и приятен . Еien nо zero  в крайна сметка ми хареса, оказва се , че Томио е автора на единственият филм на Миике, който не ми е харесал Shield of Straw. Сценарист е и на два от филмите, които се надявам да се сдобият с превод на български : Naoko и  The Snow White Murder Case .
Kankuro Kudo - Go , Ping pong , The Mole Song: Undercover Agent Reiji, The Shonen Merikensack и единственият негов филм, който не успях да изгледам  Kimui.
Masa Nakamura - има пръст в сценария на двата филма на Миике, които са ми най-на сърце, а именно  Big Bang Love, Juvenile A и Sukiyaki Western Django.
Tetsuya Oishi - Няма как да подмина сценариста на ВЕСК, който се оказва и много ползотворен човек http://asianwiki.com/Tetsuya_Oishi title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif

Masaya Ozaki- Той се изявява предимно в телевизията, но аз го свързвам най-вече с два от филмите му Cheers From Heaven ( и на него не успях да спечеля нито един зрител) и G@me http://asianwiki.com/Masaya_Ozaki title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif

Неприятното със сценаристите  е , че не може просто да им се напише името, а непременно трябва да се изредят и филмите им за да може имената им да започнат да говорят  нещо. Моят списък обаче е твърде дълъг, за това ще го разпръсна в няколко поста .

Чудя се дали ще успея да провокирам друг  да потърси сценаристите на любимите си филми и сериали  ;)

Искрено се надявам част от моя списък да съвпадне с този, на някоя технически грамотна личност  :D - едно, че ще ми спести писане, едно , че се надявам да се добере до повече информация от мен  ;)

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Доста пъти големите режисьори са също и сценаристи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Често големите сценаристи се пробват като режисьори. Това обаче не е причина да подражаваме на зловещата  холивудска практика да не се споменава автора на историята. Танче, ти поне трябва да помниш добрите стари години, когато след думите „един филм на....“ се слагаше името на сценариста и режисьора:)    Започнах с това, че не ме бива в схемите, но от имената до който се добрах мога да извадя три групи :

1. Твърдо сценаристи , като те се разделят на филмови, смесени и сериални ( последните са особено продуктивни)

2. Не е ясно какви са. Почти на равно са им режисьорските и сценаристки   прояви, като не става дума за такива дето са автори на сценария, който режисират .

3. Режисьори, който от време на време списват сценарии. Но това не означава, че това са най-силните им филми.

За да не съм голословна  ще дам и примери , а покрай тях ще си продължа и списъка. Дори и анти такъв съм си заформила :)

I Have To Buy New Shoes е правен от почти дебютант режисьор , но жената далеч не е дебютант в киното. Скромният ми опит с Eriko Kitagawa сочи , че е най -добре да я избягвам като дявол тамян http://asianwiki.com/Eriko_Kitagawa title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif

Хироюки Танака по-известен като SABU не знам към къде да го сложа. В 12 филма е актьор и не е режисирал филм в чиито сценарии да не се е набъркал. Всъщност рядко работи със съавтори :) http://asianwiki.com/SABU_(director) title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif 

Някак няма да съм аз ако не спомена от пишещите режисьори Исао Юкисада . В 10 от филмите му фигурира името му при сценаристите , обаче само в два от тях сценария е негов, както и частта му в Jam Films. Прави впечатлени, че той работи с няколко сценариста в редица  филми. Chihiro Ito е един вид негово откритие. Почти съм сигурна, че е нейна заслугата за онзи особена атмосфера заради , която толкова са ми харесали филмите на Исао  :) .

Справедливостта изисква да спомена Ивай April Story, Bandage и Love Letter са единствените филми в който той е замесен и са ми харесали. Напълно е възможно той да ми допадне далеч повече като сценарист.

Shinji Aoyama не винаги режисира филмите, чиито сценарии  пише .

Списъка ми от сценаристи  и предимно сценаристи  е доста дълъг, за това на час по лъжичка  :896767: . А сега предизвиквам хората във форума да се разровят и да проверят дали е въпрос само на добрият режисьор, или без да си дават сметка харесват конкретен сценарист :)  

   

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря за изчерпателната информация. Накара ме да се замисля доста. Филмът "Вампир" , на Шунджи Иваи също е с негов сценарий.

Това "името му е набъркано сред сценаристите" е доста странно. Правя си извода, че е възможно на режисьорите да им хрумва идеята, след което я избистрят с екип сценаристи. Не знам как се работи в киноиндустрията, но не отричай и тази възможност, величаейки сценаристите за сметка на режисьорите. Общо взето е правилно това, което казваш.

Аз лично мисля, че най-добрите филми са направени по сценарий и режисура на един и същи човек. Всъщност идеята е най-важното е един филм, а тя се съдържа в сценария. Няма значение визуално колко добре е измайсторено едно нещо. Няма ли идея - край./ Спомена SABU, в добра светлина, за моя радост. Чест му прави, че е творил самостоятелно нещата. "Каникосен" е едно от най-любимите ми японски заглавия, но дори не предплагах, че същия човек е направил и филма за зайчето, който не ме впечатли. Трябва да го видя пак. Това е енигма. 

Ще се радвам да отличиш добри сценаристи тук, макар, че режисурата за мен, в края на краищата е по-важна и често се прави по вече написани произведения, като сценария е просто адаптация.

Интересен ми е и анти списъкът с провалили се на ниво писане режисьори.

п.с

Вампира някой ден ще го преведа специално за теб ;)

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

А какво да правим с категорията "по манга" и литературните адаптации? Сценаристите тогава къде са? 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ивай доста сценарии е написал човека, композирал е и много музика, продуцент е бил  - та той може да се открие на всякъде  :) . Таничке аз докато разглеждах харесалите ми филми, установих, че в повечето случай когато режисьора се е правил и на сценарист  не му се е получило толкова добре . Обичам Миике, но филмите, който най-много са ми допаднали сценариста е друг .

Ех, Майра честно казано тук не знам как да ти отговоря. Ukio когато прави темите на филмите винаги посочва и автора на новелата , ако е правен по такава. Дори за известно време фаталистично си твърдях, че май няма добър филм, който да не е литературна адаптация . Това е и една от причините, да си записвах и авторите на новелите ( няколко от тях са и сценаристи  - в повечето случай на други филми ) , сценаристите обаче са автори и да други филми, който са ми харесали и понеже не познавам оригиналната история, няма как да знам дали са я съсипали или до изградили . Дали в Япония е като в Холивуд ? От филмираните книги, рядко се намира филм да ми хареса, еле па филма да е по-добър от оригинала. Обикновено взимат адаптациите добри, утвърдени режисьори, но някак точно тези се оказват твърде не сполучливите им филми . Не смятам , че сценария  отстъпва на режисурата и той е просто адаптация . Според мен са взаимно свързани в здрава, заплетена връзка  :) . Като става дума за сценарии и адаптация   The Notebook е перфектният пример за това . Романа на Никълъс Спаркс, въпреки че се чете леко и лесно е блудкав и на моменти скучноват , а филма е различен. Историята вътре е доразвита, обогатена и реално сценаристите са свършили чудесна работа . Мисля, че няма как да отговоря докато не прочета първообраза .

Майра , интересна би ми била твоята подредба, теб те бива да ситематизираш и си откривател на закономерности .

Ето една ( малко идиотска ) , която открих  : в списъка ми се мъдрят  цели четирима с фамилията Watanabe :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

  Честно казано при избор на азиатски филм, сценаристът ми е последна грижа. Едни 60% човекът е и режисьор, 15-20% сценарият е адаптация по еди-коя си книга/манга и то не останаха много проценти за оригинални идеи. 

  Забелязал съм, че в азиатското кино наистина не се обръща много внимание на сценаристите. Kankuro Kudo е типичен пример за това ,че както може да се създаде прекрасен сценарии, като този в Go,  така и пълна идиотщина, като тази в Рейджи, например.  Може би единствено в Корея е малко по различно. Там определено има някои филми, които веднага ги свързваш с други и след леко проучване, разбираш, че наистина са от един и същи сценарист.

Например Park Sang-Yeon, автор на JSA, сценарист на May 18 и The Front Line. Както и Park Hoon-Jung (The Unjust, I Saw the Devil, New World). Но това са малцина.

Както казах, почти винаги режисьорът е и сценарист. Соно, Корееда, Китано, Ким Ки Док и още десетки примери. Може би и затова са на толкова високо ниво. :)

 

edit: Сещам се в момента за една изключително кадърна сценариста работеща предимно с Йоджи Ямада - Ерико Хираматсу. Работела е по Love And Honor, Кабей, Tokyo Family и Малката къща. Също така и по "Sayonara, Kuro", един филм със Сатоши, на който му се каня от седмици.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тва че сценаристите не могат да проявяват креативност и едва ли не са им вързани ръцете като правят нещо по чужда творба далеч не е вярно. Щеше да е хубаво да е така ама не е. :) Сеа гледай поредното доказателство като излезе SnK филма.

Аз нямам конкретни любимци при драскачите. Има неща дето ми харесват при реализацията на някои идеи, но никога не съм тръгвал да търся нещо според сценариста тъй като критериите са ми достатъчно обособени, че да разбера дали ще ми допадне нещо или не само като видя замисъла в описанието и селекцията на актьорите, а и повечето са прекалено непостоянни и не поддържат един и същ висок стандарт. Единственото изключение е Казухико Юкава при японските тв продукции тъй като неговите драми просто се набиват на очи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като го посмислих на свежо, 

основното, при което би следвало да се кефя на сценариста и майсторството му е диалога, освен ако разбира се и идеята на цялото нещо не е негова, но това наистина няма как да се провери. (Искам да кажа, дори да не е пряка адаптация, може да е вдъхновено от много съществуващи истории..  Т.е за да се знае, че историята е на сценариста трябва да намерим бележка че Някой адаптира собствения си роман, или че Друг пише оргинален собствен сценарий) Всъщност с добър диалог може да се оцени и адаптацията по манга, понеже в мангата диалога също не е много цвете. Там са въпроси и тук-таме хитър и цветен отговор... на отделна страница

 

Тук вече идва голямата ми драма. Аз харесвам Азиатските истории - когато са се получили де - именно защото са много нестандартни. Необичайни, с отместени граници и акценти, със собствени и много интересни герои. Нови гледни точки... Т.е аз наистина харесвам Азиатските истории.

 

Но в момента не ми светва нито един свеж, хитър, завладяващ или потрисащ диалог с азиатски автор. Диалозите най-често им се основават на елементарно недоразбиране или на много вътрешна японска игра на думи, когато са смешни ... и страдат от излишни патоси и цитати, когато са тъжни. Не ми се е искало да преразкажа някой, поне не и наскоро. По-скоро запомням единични ключови фрази... Не знам :)

Ще си помисля още :)

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато разгледах всички харесали ми филми установих, че най-често повторението на имена е именно при сценаристите . Дори когато става дума за любим режисьор, пак най-харесалите ми негови филми, не са минали без участието на съответният сценарист. Но преди да продължа ще се отклоня за малко :)

Гледам предимно японско кино и мога да говоря единствено за него. Това, което на мен ми харесва е , че разказват душевност. Все едно чета книга, актьорите така изиграват дадена ситуация, че аз си запълвам картинките със текст от сорта „ винаги е презирал подобен тип нахалство “ или „ не разбираше хората и тази дребнава суета, глупави , празноглави, егоистични и шумни околните бяха за него досадни като мухи и също , толкова значими “....... или от няколко кадъра да се разкаже, предисторията на героите и това , което ги свързва- обичам подобни сцени, обичам и подобна игра. Никога през живота си не съм виждала сценарии , но когато съм гледала филми за въображаем актьор, действителен такъв и изобщо за „кухнята“ ми е правило впечатление, че в сценария подробно е написано как героя влиза през вратата, какво има в стаята, как сяда, премята я крак , я коса - все подробности за който съм си мислела, че е работа на режисьора и сценографа. Малко като пиесите, там преди всяко действие се описва декора и освен диалога се дава описание и на действията. Не разчитат в Япония на силните думи, а много повече на вътрешният свят , което обаче на моменти лишава от хумор и разнообразие. Няма заден , пъстър план, който да те кара да се усмихваш.То и в малкото японско, което съм чела е така, така че може грешката да е в моя :)


Казухико Юкава ми е познат само от икономката Мита , та приемам думите ти на сляпо доверие . Честно казано , аз най-вече на актьорите разчитам . Наивно вярвам, че добрият актьор не отива при посредствен режисьор , че слабите режисьори не избират способни актьори, че добрия артист търси предизвикателство в сценария и най-вече има възможности да направи смилаемо някое тотално недоразумение .
А тази проверка на сценаристите се оказа изключително трудоемка. Има филми на който не успях да открия кой е сценариста , има имена за който не открих и троха има и такива, за който не знам какво да мисля.
Taeko Asano участва в написването на сценария на Nana. Филма много ми хареса, но продължението направо ме разочарова . За да проверя какво се случва, гледах анимето. Оказа се, че до там където то ми е интересно и филма ми харесва. Обаче не е само това, втората част някак си е изтървала атмосферата. Закономерно погледнах екипа сценаристи и Таеко Асано липсва. Но когато погледнах филмите й , установих, че единствено Last Friends ми е харесал и то с пазарлъци, о тук на сетне присъстват заглавия от черният ми списък . Ако за Нана мога да кажа, че е ясна - просто параметрите на героите и историята са предварително зададени, то за Last Friends явно друг е отговорен да се получи читав сериал .Все си мисля, че би трябвало да я избягвам , ако мога :)
Shimako Sato - проверих я заради една адаптация. Според мен не се беше справила със задаването на основните характеристики на героите. Реално ми се стори, че Мацуда Шота прави пословично слаба роля, че само отегчено дефилира на екрана- което е недопустимо за положението и възможностите му. Тепърва трябва да се доказва и налага в кино средите. Когато обаче се запознах с оригиналният текст си дадох сметка, че Шота все едно е излязъл от книгата и просто човечето, което играе ми е ужасно безинтересно и противно . От друга страна филмовият герой внушава различни очаквания и в очите ми има ужасно несъответствие с това което трябва да е героят , и това , което прави Шота от него. Когато проверих сценаристката всичко си дойде на мястото, каквото и да съм гледала нейно все не ми е харесвало. Харесвала съм актьорите, но идеята, посланието и развитието никога.
Оказа се, че няколко филма, който много са ми допаднали и съм ги превърнала в нарицателно са правени все от голям екип и то от хора с почти никакъв опит зад гърба си. Сценаристите в киното грам не са продуктивни, тези от сериалите обаче пишат на килограм . Филмите често са плод на няколко сценариста и един режисьор, сериалите обратно. Предимно един сценарист и няколко режисьора .
Вместо обаче да се занимавам с анти списъка е по-добре да продължа с позитивният :)
Yumiko Inoue - сценаристката на Ронините , която обаче е изцяло в телевизията . Създателка е на любимият ми герой - капитана проклетник Кода. Двигател е може би едно от най-топлите и приятни сериалчета , който съм гледала, а част от историите имаха и осезаемо чувство за хумор. Hirugao , започна много добре, но го съсипаха. Накрая попиляха сценария . Режисьора ми е слабо познат и все пак познат. Нямам крайно лошо мнение за него, за сега не съм се определила и за провала да добрата идея съм склонна да обвинявам екипа .
Rie Yokota ми помогна да си дам отговор, защо харесвам Days With You- романтичен, муден с предсказуема развръзка, обаче на мен ми беше харесал много. При положение, че е и един от първите филми, който гледах. Не беше възпитано доверието, не ми беше толкова силна дресировката , а пък това филмче си го глътнах без да се оплаквам :). Тази жена има пръст в любимото ми детско и в няколко приятни изненади, чак ми е любопитно дали й другите й сериали ще ми допаднат .
Yuko Matsuda е другият забъркан в Гокусен . Гледала съм едва 2 негови сериала и са ми харесали. Реално и при двата края ме разочарова, та ми е любопитно как изглеждат останалите :)
Yusuke Watanabe- го споменавам заради завидната му филмография и любимият си сериал http://asianwiki.com/Yusuke_Watanabe]http://asianwiki.com/Yusuke_Watanabe%5B/url%5D, title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif, но според мен отсъствието на
Mitsuharu Makita в авторският състав на втори сезон се усеща http://asianwiki.com/Mitsuharu_Makita]http://asianwiki.com/Mitsuharu_Makita%5B/url%5D title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif
Shinji Nojima е автора на Pride, който може да се похвали с четирима режисьора , но с един сценарист. За телевизионно подвизаваща се личност е направо слабо продуктивен :), а и аз не мога да се похваля, че съм гледала кой знае колко негови продукции , но това, което съм гледала съм запомнила и ми е харесало :)http://asianwiki.com/Shinji_Nojima]http://asianwiki.com/Shinji_Nojima%5B/url%5D title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз наистина не знам точно какъв е процеса при създаване на един филм. Предполагам че винаги е различно как точно се пръква историята. Може би не е много често срещано явление, някой си там безработен сценарист да напише оригинален сценарии и да почне да обикаля по филмовите компании. Някъде го харесват и решават да правят филм по тази идея. Колко според вас са тези случаи? :) Тази длъжност не е толкова уважавана не защото не е важна, а по-скоро защото има много филми които са продукти. (особено при сериалите) Например шефа на еди коя си компания (или маркетинговият отдел) решава че края на това лятото по кината трябва да пуснат някакъв хорър филм (или романтична комедия ако щете).  Такъв е сезона и хората обичат да ходят по това време на кино. Казват на някой си там да напише сценарий, взимат някой си там режисьор дето е свободен и има опит с такива филми ... и почват. :) Сигурно компаниите си имат някакви фрилансър сценаристи и шефа се обажда на един от тях. Да го наречем Накама. :) Накама казва че в момента е зает с други работи, но има приятел от колежа който е поне толкова добър колкото него и стои без работа. Така си намират сценарист за филма.  При сериалите същата работа. В момента са модерни сериали с психични разтройства и раздвоение на самоличността, задават на някой да напише сценарии по това. Както преди това са били модерни примерно сериали за пътуване във времето и утре ще е нещо друго. 

 

Та цялата ми идея е че си зависи от филмите. Понякога те са изцяло визуално изкуство. Няма почти никакви разговори.  Друг път има някаква интересна идеята. Този The Snow White Murder Case, дето го спомена Кева, ми се стори доста интересен като идея и реализация. Освен тези неща, спомнете си че сме чели по интервюта и т.н. как някой актьор понякога добавя някакви реплики от себе си и подобрява тези дадени му по сценарий. Друг път, един режисьор с интересните си виждания и снимачни похвати, може да направи един скучен сценарии, доста приятно за гледане изживяване.  Та аз мисля че първоначалният сценарий е нещо като концепт арт... основа за нещо което ще се построи в бъдеще.  Може би затова си е малко като черноработа и не е толкова престижно. Така или иначе ще се промени толкова много до финалният си вид. Сигурно има случаи в които сценаристите изобщо не са си представяли така нещата, когато са видяли финалният резултат.

 

Но както и да е, интересна тема. Ще проверя как стоят нещата със сценариите на любимите ми филми.   :) 

Share this post


Link to post
Share on other sites

  Потвърждавам думите на демона. Такъв е механизмът в азиатското кино. В Америка сценаристът може и да дърпа конците, но в Азия компанията определя всичко. Затова и много азиатски режисьори предпочитат да работят сами, като играят и ролята на сценаристи.

  Тук-там съм срещал и съавторство на даден режисьор с два-три, та и до 5 сценаристи (особено навремето в кунг-фу филмите), които едва ли са свършили особено голяма работа, но са споменати, защото  са помогнали за една или друга сцена, или са дали някои насоки на режисьора. Един вид консултация.

 

Прегледах някои любими филми, ала съвсем очаквано се оказа, че на 90% името на режисьора и сценариста е еднакво.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Има го това театралното пълнене при действията... И наистина част от действията са описани в сценария... Но актьорите са тези, които ги правят или не правят убедителни. Думите рядко са убедителни само за себе си... По спомен един от добрите сценаристи според мен трябва да е на сериите на Йокай Нинген Бем. Там постоянно ми правеше впечатление, че героите имат не просто запазена реплика или жест... което е явно традиция в японското кино....  а цял собствен начин на изразяване: всеки говореше със собствен език и лични и собствени думи. Най-смешен и убедителен ми беше Нацуме (Казуки Китамура), който обикновено казваше неща като О!, ЪЪ!, Такова..., с много ръкомахане и пр, които обаче много се вписваха и създаваха история... Оказва се Masafumi Nishida / Seiji Nishida, който адаптира и Маоу / Дяволът и Нобунага Концерто ... 

Мдаа.

 

Следват няколко цитата от диалозите в един адски оплюван сериал... и авторката им Eriko Shinozaki... Тя е работила и над Куросаги се оказва...

 

Цитат:
По пътя към превръщането в дама:
- И какво казва една дама, когато се оттегля за малко?
- Къде е, значи, кенефа?!
 
Цитат:
Истинската жена не плаче просто така, а дамата дори не позволява да видят сълзите й: те са по-прекрасни от всички брилянти.
 
Цитат:
Хората са по-страшни… от кой да е филм на ужасите. Те лъжат, извършват престъпления, способни са на какво ли не, за да оцелеят. Кой няма да се изплаши? Но ако не можеш да се пребориш с този страх... никога няма да намериш истинска любов.
 
Цитат:
- Пържени скариди…
- Обичаш ли ги? А бира и запечени картофи?
- Много ми харесват.
- А моркови?
- Не ги понасям
- А сашими?
- Не е зле...
- А Сунако?
- Обичам я…
-------------------------
 
И сега отделно ще добавя за сестрите Хон - авторки на някои особено успешни корейски сериали. Понеже те имат странния талант да създават жива реч и някои много, много трогателни сцени... Макар че, истината е, че се оливат с цялостната идея и финалите - дори и подходящи за историята или съобразени с публиката, те са много слаби завършеци... Приемам, че с тях става именно това, за което говори Демона: избира се комерсиално направление на историята и сценаристът създава своя свят от образи и думи, за да го напълни... След което режисьорът полива светлината, а актьорите - живота си. Но това не винаги е и Изкуство, понякога е просто занаят.

 

Та това е едно супер романтично цитатче от "Моята приятелка - Лисицата" или "Моето гадже - Лисицата демон" :):

Това решение ще бъде само наше. Катерим се на скалата и имаме само едно въже, за да се крепим. Дори и да се скъса. Нека не знаем, ще оживеем или ще умрем. Обичам те. Затова няма да умирам заради теб. И ти не умирай! Решението идва от любовта ни. Не знам какво ще стане, но нека го срещнем заедно. Нека да живеем и двамата. Или да умрем заедно. 

 

------------- 

И малко цитати от
"Майстора на шоколади, разбиващ сърцето си" и сценаристката Наоко Адачи

**

Ерена: Няма значение дали мъжете ме харесват. Работата ми е да карам жените да се възхищават от мен.

**

Сота: Казвам само, че човек като теб със сигурност ще срещне някоя наистина невероятна жена скоро.

Оливие: Сота, няма значение, колко богат или красив е някой, дали е Холивудска звезда  или принц. Можеш да се влюбиш само в някой, който си срещнал. А броят на хората, които срещаш за един живот, е изненадващо ограничен.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз пък не съм съгласен, че актьорите правят репликите, тъкмо обратното е - диалозите и съответните сцени, които са им предоставени им дават шанс да блеснат. Колкото и да е добър един актьор усилията му могат да бъдат закопани от слаб сценарий. Най пресният пример при корейците да речем е Хьон Бин, който си вкара автогол приемайки да е част от една недомислена и смехотворна историйка.

При азиатците точно диалогичността е нещото, което най ми прави впечатление наред с импресиите заложени в кадрите както да речем е в един от любимите ми такива филми - "Кукли" на Китано. По тея показатели японците са много над останалите и затова тях ги уважавам най много. Често една добре направена сцена може да ти въздейства повече отколкото и най философското изречение, думите са просто украса на действието.

Юкава го дадох просто като пример тъй като и в последната му драма и в другите две, които в последствие гледах видях неща и идеи, които за мен лично бяха нива над тея в останалите драми. И в трите силата на диалозите беше с такава висока амплитуда и благодарение на репликите на героите и заради обстоятелствата в които бяха поставени, че да ги кажат най вече визирам "Кралицата на класната стая". Това е да си добър сценарист - не само да ти хрумват добри идеи, а да ги поднасяш по възможно най добрият начин към публиката и да ги развиеш напълно.

Сестрите Хонг са въздух под налягане. Имат добри идеи, но реализацията им дори в малкото заглавия дето им се получават не е нещо кой знае какво. Те не могат да те предизвикат особено като зрител с диалози и дори със сцени. Същото важи и за Ким Ън-Сок (сценаристката на Градината), тая след тази си драма държи твърдо курс посока надолу...Как да продължа да уважавам човек сътворил нещо като "Наследниците"?! Даже започвам да си мисля, че за Градината е плагиатствала отнякъде или е ползвала психотропни вещества като го е писала и някак си и се е получило.

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

оК, Фифти-фифти е.

И най-яката реплика с кофти актьор е мрак и бледост.

И най-якият актьор не може да спаси тъп сценарий.

 

Само къде я видя диалогичността в диалог, ей това не разбрах. Да де, имат култови сцени, импресии и пр, но за мен диалозите са бедни. Понеже играят с тяло и прочие, и понеже историите са нестандартни, а и прословутата екзотика на културата... та това може и да не се набива на очи.

 

Затова нямат и ситкоми.

Впрочем може би затова и режисьорите често са сценаристи...

 

---------------

Кева, няма да ти покривам поста с отговор, но с два Палеца съм за :)

Липсва им изобщо идеята за сарказъм... 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това, което описва Демона напълно отговаря на масата безидейни , слаби и блудкави филмчета, който даже не могат да се нарекат и посредствени . За добрият филм е необходим добър сценарии. Затова се подписвам под думите на Razzormaw :icon_sunny: . Обаче, сега вече всеки от нас си има и критерии какво е добър сценарии . Лично аз се дразня, на филми в който липсва диалог, еле па свестен такъв . Всичките онези похвати , сцени и проми на който японците са царе е необходимо да се разбият в действието. Езика на тялото най-добре се оценява в несъответствието с думите.Може да е културен шок но човеците рядко изразяват адекватно емоциите и мислите. Опитвам се да кажа, че и аз като Майра страдам от тази липса на плътни диалози, онова тънко и интелигентно чувство за хумор, хапещата ирония и характерното изразяване на всеки отделен индивид  :mellow: . Най-голямата драма и дилема при мен винаги е била : добър сценарии с кофти актьори или слаб сценарии със силни актьори. До някъде второто мога да го преглътна. Добрия актьор може да вдъхне достоверност, на иначе слаби диалози и монолози, нелепите моменти и баналностите могат да бъдат простени. Но добрата идея няма как да блесне при бездарници. В Time Spiral харесах идеята, но онова чудо Гакт  ме отказа от сериала - не мога да си го причиня  :mad: . И обратното един от най-любимите ми филми ( всъщност , колкото и злепоставящ да е, ми е най-любим ) е ужасно слаб от към идея и сценарии . Той направо си е на дъното, но четиримата основни актьори вътре са на ниво, играят като дяволи  :) . Да не говорим с какъв кеф съм го гледала, колко съм се смяла на дадени моменти, физиономии и действия . Чудно са се сработили хората, па нека да е в треторазряден от към сценарии филм . Светеца ще си остане един от многото подобни, но с тази разлика, че вътре има много способни актьори :) (Чак сега му разгледах сценаристите , доста по-прилични филми са направили  <_< ). Както и да е, продължавам с една не много продуктивна сценаристка, но пък два от трите й филма, който съм гледала са ми харесали ( и то много)

Aya Watanabe - жената определено я бива да изгражда атмосфера, струва ми се , че тепърва ще се налага ( написала е под 10 сценария все пак)  :) Mezon do Himiko е един от филмите изненадал ме изключително приятно, пък и тя успя да ми пробута неща, който трудно преглъщам .

Hiroyuki Yatsu- споменавам го заради Икигами и Sugarless. Да не повярва човек, че това рекламно сериалче става за гледане , но то направо си е приятно ( че чак после преписваха от него ) :)  http://asianwiki.com/Hiroyuki_Yatsu title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif. Последните му две драми са с добри отзиви във форума, не съм ги гледала и няма как да дам мнение, по-скоро ми се струва , че това момче е един стабилен сценарист :) 

Сега вече съм спокойна, дори да не довърша списъка си, поне споменах , няколко човека, който си заслужават да бъдат отбелязани.

Между другото проверих филмите на Имоу - на много малко места фигурира името му при сценаристите , даже почти си липсва. За сметка на това, почти на всякъде е продуцент   :) .Естествено това ме вдъхнови и проверих Джон Ву - при него точно обратното. Той е автор на сценария и то на не малко от добрите му филми  :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересна тема и интерена дискусия за зрител като мене, дето като хареса сценарий отдавна се старае да запомни, да проследи и следи в ход работата на съответен сценарист. Прочетох на един път темата до тук и някак си се разсеях от толкоз позиви за писане, които получих докато четох :blush: . За начало на включването си в темата да споделя за сценарист-режисьор който "следя"- Naoko Ogigami, чието име не мярнах до тук а според мен заслужава.

Като цяло от това което съм изгледала до сега на корейския и японския фронт най- вече , съм с впечатление че при корейците твърде рядко се получава прогресия или константа в работите на сценарист в поредица заглавия. Само за всеизвестния Ким Ки Дук май се сещам. Докато при японците се сещам веднага за не малко имена.

За мен като зрител въпреки че ми е ясно  1001 % че за да стане едно заглавие добро в 95% всяка брънка трабва да е на ниво, все пак най-голяма тежест отдавам на сценариста и режисьора, като си я поделят 50 на 50. Обаче най-голямата ми дилема е " а къде е продуцента?!" :happy:

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз пък точно за диалозите в азиатските продукции мога да кажа всичко друго ама не и че са бедни. Поне аз не виждам какво им е бедното и се чудя сега какво според теб прави един диалог оскъден щото или имаш предвид, че приказват малко и наситеността на репликите за половин час екранно време да речем процентно е по ниска от при другите или че не казват нещо кой знае какво, а не е така или..!?  Да се говори за бедни речници, примерно за липса на достатъчно епитети и сромен изказ пък направо е смешно.Диалогът като форма на общуване трябва да кажеш нещо, което има смисъл и да бъдеш разбран. Еми в повечето случаи при азиатците винаги намирам повече смисъл отколкото при останалите, затова и съм тук в тоя форум. Ако имат липси то това е че не обсъждат и не наблягат толкова на секса, колкото на запад, а дори и това не е баш така тъй като има примери за обраното най вече при филмите.
Понеже спомена ситкомите най-известния такъв тоест американският "Приятели" в никакъв случай не мога да кажа, че ми е дал нещо кой знае какво като съм го гледал или пък да ме е карал да се замисля кой знае колко върху репликата на даден персонаж в дадена ситуация. Герои като Рос, Чандлър, Джоуи и прочие са забавни, но нищо повече, строго погледнато дори са блудкави и неконсистентни. Същото важи за взаимоотношенията им, които са плод на сценария и на актьорската игра. Корейците и японците от друга страна дори в комедиите си засягат сериозни неща и героите им са къде по стойностни точно заради убежденията им и нещата, които изказват. Там да видиш човешки взаимоотношения особено при японците! Азиатските продукции са отражение на обществото им с всичкият им консервативност, морал и принципи и на мен лично това ми харесва и го приемам не като недостатък, а като плюс.

Че то само от две анимета съм асимилирал и запомнил много повече неща от репликите на героите и действията им отколкото от десетки други американски сериали дето съм гледал, а те са бая.

Колкото до това за актьорите и сценария. Един лош актьор може да бъде носен така да се каже на гръб от сценария, може и да не се вписва ама пак продължаваш да гледаш щото това което казва и прави и той и останалите в каста ти е интересно. Ама сценария като е кофти тогава какво правим? Един нормален зрител би дропил нещо, което не му е интересно, всичко останало е инат, мазохизъм и изобщо абнормално. Аз  в момента в който разбера, че нещо не ми харесва му тегля една и го дропя дори и да участва най-любимият ми актьор или актриса. Има и случаи в които не гледам неща въпреки, че са интересни тъй като участва някой дебил, който не мога да понасям, но това не се случва чак толкова често.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Миии... аз самата не съм фен на "Приятели", нито на "Двама мъже и половина"... Но има други, които много харесвам. 

Ако принципно не харесваш ситкоми, ама изобщо, наистина няма как да разбереш примера с диалога... Ще помисля как да го обясня... Гледай сега, замислял ли си се защо толкова налитаме да гледаме сриалите без субтитри? Едно, че ни се иска, друго... щото е възможно. Текста допълва, дава дълбочина, обаче рядко е същностен за сцената. 

 

Стандартният Азия диалог е: 

Смешен (?): 

Тя: - Леле, направих се на глупачка

Той (Корея) - Но аз винаги ще те обичам

Той (Япония) - Това е съвсем приемливо за жена.

 

---

Тъжен - обичайно е монолог, дълъг и патетичен. И в него важи правилото за тройното повторение - всяка ключова мисъл се повтаря три пъти за да е сигурно, че зрителят ще схване отношението. Ще пробвам с произволен страшен, плачещ за орязване:

 

Зъл: Е, знаеш ли...На хората не може да се вярва. Бях уволнен от училището, само защото поисках малка комисионна от касиера. И след като изгубих работата си, семейството ми започна да гледа на мен като на бреме. Жена ми поиска развод! Такива са хората! (повторение) Глупаво е да вярваш в тях! (Още едно) И когато не знаех дали имам достатъчно, за да изкарам деня, се появи тази игра. Бях спасен! Има Бог! Ето защо смятам да спечеля на всяка цена! (Още три)
 
Добра: Г-н Фуджисава, моля ви! Баща ми... Баща ми е болен от рак, а с дълг от 100 млн. йени, той...
 
Зъл: Мислиш, че ме интересува?! 100-те милиона са мои! (Първо) Върви си вкъщи! (Второ) Тези физиономии няма да променят нищо. (Трето)
 

 

С плътен диалог това би звучало така (или по хиляди други начини, от съответно талантлив сценарист... просто се опитвам да обясня с пример):

Смешен: 

Тя: - Леле, направих се на глупачка

Той (Корея) - Но аз винаги ще те обичам, все пак тази S-линия не се намира често.

Той (Япония) - Това е съвсем приемливо за жена, която готви добре.

 

Страшен къс:

Зъл: Е, знаеш ли...На хората не може да се вярва. Бях уволнен от училището, само защото поисках малка комисионна от касиера. А жена ми поиска развод... И когато не знаех дали ще изкарам докрай, се появи тази игра... Трябва да спечеля на всяка цена!

 
Добра: Г-н Фуджисава, моля ви! Баща ми... Баща ми е болен от рак, а с дълг от 100 млн. йени, той...
 
Зъл: Това няма никакво значение. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Леле! Какво сте направили? Кога ще изчета всичко?

Вмъквам съвсем интуитивно името на Шиния Цукамото - режисьор, който вдъхва респект с това, че сам си прави почти всико по филмите си, вкл. пише сценариите им. Човекът е гений.

 

П.П. Пак ще коментирам, като се запозная с постовете.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×