Jump to content

Сценаристите


Recommended Posts

Защо да плаче за орязване? Ти самата го каза дава дъблочина и зрителя по този начин обхваща цялостната картина по добре. Само по себе си повторението е похват, може двама герои да кажат едни и същи реплики в конкретна сцена и пак да им се получи. Нещо от рода на: А: Обичам те. Б: Знам!
Отделно има герои с така наречената "catch phrase" тоест имат някаква реплика, която е есенциална за тях и ги характеризира. Най подходящият пример е Денировото "you talking to me" от Такси, където буквално сценария прелива от него. Ти сигурно би го орязала ама доста други хора едвали биха.. :D Говорим за филм спечелел сумати награди, а сценариста му също е признат.
Един наистина качествен диалог би трябвало да има от всичко, включително повторения. А иначе формулата е следната за да е наистина богата и съдържателна една сцена: реплика-катализатор, повторение, обяснение, ирония и заключение.

 

Сценарият пък на Liar Game (понеже явно него визираш)точно е повече от чудесен! Толкова неща са заложени там особено в морален аспект, пращи от уникални персонажи (изключвам Нао-чан въпреки, че сама за себе си също е нещо специално заради посланието, което носи) и е наситен с действие и мисъл особено за механизма на игрите.

 

Хехе верно сме се разпрострели... :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Catch фраза е едно, диалог е друго. Монолог пък трето. Опитах се да използвам Liar game понеже знам, че го харесваш, ако бях избрала друго заглавие щеше да обясняваш, че то е логично - в тъпи заглавия, тъпи текстове. Наистина ли смяташ, че произволно повторение допринася? Не съм съгласна изобщо. Особено пък и за пестеливата японска школа. 

 

И зрителите не бива да се чувстват като идиоти, на които всяко нещо им се повтаря. Лично мен от тези повторения ме боли почти физически - наричам ги харчене на екранно време, а те се появяват дори в доста любими заглавия...

 

Постоянното автоматизиране на едно движение и жест, дава разпознаваемост, но може да бъде добре или зле според една конкретика. Повторението в примера с "обичам те - знам" е именно хватка на добър диалог - там то изменя смисъла, дава нов нюанс и ново чувство.... но именно такива заигравки на мен ми липсват в Азия. Патетиката на един монолог е съвсем друго нещо. То е само за един, и го докарват на стенд-ъп притча, със силна крайна фраза...

 

Ето тук - в спойлера -  ти давам пример за един добър диалог, който гледах последно в Magic in the Moonlight на Уди Алън. В него има повторения, но всяко отмества смисъла на фразата и дава нови възможности за героя. В текста на Liar Game повторенията рядко са смислени, за да нагнетят обстановката или нещо подобно. Те са досадни - обяснителни и затвърждаващи за зрителя, който може да пие кафе или да е неконцентриран в историята, което е съвсем друга бира...

 

И последно, да не забравяме, че филмът е манджа с много съставки и диалогът е само една от тях. А аз принципно харесвам Азиатските неща, ако и да виждам кусури или да искам още...

 

 

 

Стенли: Изобщо няма класата на Оливия. Сравнението ме разсмива. Оливия е очарователна и с умения. Софи е улична измамница, която живее с малки игри ден за ден.
Леля: Не виждам как може да ги сравниш.
Стенли: Не ми вкарвай идеи в главата!
Леля: Не ми е и работа.
Стенли: Разбира се, идва от ужасни условия.... Лесно е да съдим хората, родени в условия, различни от нашите. Животът е суров. Трябва да оцелее някак.
Леля: Добре казано.
Стенли: И понякога хората правят грешни избори, за които съжаляват, дори и да не са навредили сериозно. Кой не е сгрешил в живота? А и Софи има страхотно излъчване. Въпреки отвратителното й поведение.
Леля: Да, нейната усмивка е пленяваща.
Стенли: Зависи колко обръщаш внимание на чисто физическото. Не, аз... Аз дълбоко ценя добродетелите. Красотата на душата...
Пък и нейните очи са много приятни за гледане.
Леля: И може да бъде забавна в точно определени моменти.
Стенли: О, но Оливия е образована, култивирана жена.
Леля: Подобаваща за мъж с артистичен гений.
Стенли: Да, трябва да отбележим моята гениалност.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хора , спи ми се прекалено много, а имам 1200 примера да дам :) Обаче, не мога да не поспамя малко  :28558: . Първо, да си кажа, че не обичам да ми повтарят като на малоумните  по 30  пъти - веднъж е напълно достатъчно.  Та твърдо заставам за думите на Майра (утре ще бъде, ако не по-смислено, то поне по-аргументирано , това ми действие ) :rolleyes: За:

„- Обичам те

- Знам “ - Винаги и завинаги ще го свързвам с Хан Соло 

 . То си е негово , най-му приляга и любим момент , от ужасно любим филм. От снощи ми е в главата за Приятели : Рос, Фиби и спора им за еволюцията   :panda-145:​ - много силен момент, много ирония, култов диалог помежду другото в серията с продължение и на всичкото отгоре много добре охарактеризира и двамата - просто това изникна веднага, когато прочетох примера ти  :blush:  

 
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Диалогът в спойлера е добър да, но това не значи, че би трябвало да бъде някакъв шаблон и всички да са стилизирани като него. Не забравяй, че репликите на героите тоест начинът им на изразяване до голяма степен зависи от личностните им характеристики зададени от автора. Не всички имат дар слово и се изразяват както трябва. Един персонаж не е задължително да декламира със 100% правилен словоред и семантика за да е интересен и истински. На теб преповтарянето ти пречи, но и в конкретният пример, който даде одеве с цитатите от Liar Game пак бих избрал така както си е диалога пред орязаната му версия, която даде в последствие. Ситуацията в която беше даскала дори изисква точно така да е тъй като конкретният герой беше афектиран и пелтечеше разпалено докато обясняваше действията си. Щеше да е странно и дори нередно да е друго яче. Че то само като сравниш репликите на Акияма и Катсураги с тея на останалите герои и веднага лъсва разликата в стила на изразяване, но при тях няма как да е друго яче тъй като на интелектуално ниво би трябвало да са над останалите и това е пресъздадено повече от успешно в конкретната драма.
catch-phrase е вид повторение както и да го въртиш - дадена фраза повторена с някаква цел х брой пъти от даден герой.

Както и да е достатъчно се обсъжда тоя въпрос и сме на път да влезем в порочен кръг и аз поне се оттеглям от тоя спор. Поне за мен азиатският начин на изразяване било то в диалози или монолози си е на ниво и ми харесват така както са. Не казвам, че са перфектни, но определено ги поставям над тези от продукциите, които съм гледал от други държави, най малкото като по съдържателни/смислени.

 

PP Кева, Хан Соло ясен ама Йода кво да го правим с неговите диалози дето бувално са издевателство над речта? Да му режем главата ли? xD Колкото до откъса от Приятели действително е добра сцената и нещата, които са засегнати, но пак като цяло нито ме кефят кой знае колко героите нито бих ги ползвал като извор на мъдрост от който да черпя с кофите.. Дори тук едно и също нещо е засегнато на няколко пъти - неспособността на Фиби да асимилира процес като еволюцията й опитите на Рос да я вкара по правия път. При първия скеч ти е смешно, но при втория и третия вече ти идва да ги хванеш за гушите и да им блъскаш главите... :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След като съфорумец, който много уважавам държи да прекрати спора, не ми остава друго освен...

man_walking_through_open_doo_450.jpg

Да се съглася... че мненията ни ще останат напълно различни, докато говорим за едно и също... Няма да защитавам никакъв ситком, нито заслужено да размажа кльопавата скука вместо реч, в Играта на лъжците. И това с Йода ще се направя, че не съм го прочела, понеже очевидно има разлика между начина на изразяване и смисъла на изразяването. И даже ще подмина въдицата кои продукции са по-смислени: западните или източните... Ако ви се обсъжда и искате да чуете моето мнение, направете си тема :)

 

Идеята е да се върнем на сценаристите.. Току що включих, че автор на Dear sister и Last Cinderella е все Mayumi Nakatani, което беше логично,макар че в сестрата се поизложи... ма тея пусти финали, много са трудни ей... И че Shogo Muto е автор на Гарваните, Казоку  гейм и Мъжете в моето семейство, което направо го изстреля в орбита... Уау. Разностранен тип, че и интересен...

 

----------------

Keva, добре че стана дума! Ами да, не догледах откъса от Приятели :)))))))))) А финала обръща всичко,последната минута :)))))... Гениален диалог!... Не мога да разбера как хората спорят и обобщават категорично без да гледат :)... За мен е известно, че гледам поне 7 минути преди да се изкажа :)...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някой си , ви проспа послеписите . Попарих те ми и възможността , да си дам примерите - май е и по-добре, че ще изместим фокуса на темата  :) . Ами виждаш ли Майра, че не бива да си изневеряваш  на стереотипа и да не падаш  под 7 минути. Да беше останала поне на моите 3:25  :i love this:  . Колкото и да го усуквам, няма как да не си призная вината - трябвало е да ви предупредя, че визирам четвъртият диалог, който започва от третата минута и 23 секунда. Серията вече е завършила, надписите са се появили и това е онзи финален скеч след рекламите . Не исках да търся само него, защото ми се струва, че обрата няма да е пълен без онова желание да им се блъскат главите  :)​ . А за Йода - не ми се струва да си сериозен, взех си го за провокация. Така де , един от малкото герой, който използва думите на място , па макар и в сбъркан словоред  :) 

 

Fear is the path to the dark side. Fear leads to anger. Anger leads to hate. Hate leads to suffering (Страхът е пътят към Тъмната страна. Страхът води до гняв. Гневът води до омраза. Омразата води до страдание)
“Или правиш нещо, или не го правиш. Няма такова нещо като да се опитваш да направиш.”
 

Размерът значение няма. Погледни ме. По размера ми за мен ли съдиш? Мм? Хмм. И наистина не бива. Защото Силата съюзник мой е. И могъщ съюзник тя е. - Спирам се до тук, че иначе рискувам пак да го гледам :)

   

А сега по-темата, пък и включването на Шоши - сан не трябва да остава незабелязано  :) . Лично аз съм склонна да обвинявам продуцентите  за всички злощастия на света, тях държа отговорни за слаб филм на силен режисьор, за наличието на някой не особено добър актьор в дадена лента, за всички красиви бездарници .....Обаче, когато продуцента си е на място си личи. Добрият продуцент никога не жертва сюжета в името на маркетинга. Филмите все пак са комплексно творение, със сигурност е необходимо всяка част от екипа да си свърши добре  работата, че да се получи.  Когато бях дете ( филми не гледам от вчера ,все пак   :) ), след един спор с едни приятели се заловихме, да вадим разни диалози от филмите. Оказа се, че колкото и да държа на сценария, голяма част от диалозите ги изграждат актьорите. Над половината силени реплики бяха  от филми с посредствени актьори и докато сме гледали филма, не сме обърнали внимание на текста като текст. А онези, който по-време на филма толкова много са ни харесали , губят когато останат само думи. От тогава се роди дилемата, която и до ден днешен ме преследва : кое е по -зле / добър, силен сценарии със слаби актьори или слаб сценарии със силни актьори  ? След толкова години и какви ли не системи на подбор, се убедих  в едно сценариста, режисьора и продуцента   в един момент се изчерпват и започват да се повтарят, особено онези свръх продуктивните, докато актьорите все пак имат някакъв спектър от възможности , което ги прави по-разнообразни . Тъжната истина е обаче, че предварителна гаранция за добър филм не мога да имам :(

 Shogo Muto фигурира и в моя списък, по-скоро би ми било любопитно от тук насетне да видя как ще се развие , отколкото да проследя филмографията му до даденият момент . 

Kei Watanabe - е в категорията ми „не знам какво да мисля “, определено има силни заглавия зад гърба си, но в тях не е сам сценарист. Работи предимно в екип и съм  подозрително настроена  :896767: http://asianwiki.com/Kei_Watanabe title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif

 Въпреки тоталното ми пренасочване към Япония, аз си дойдох със старите кино критерии и болки. Някога се обръщаше внимание на сценариста, на текста и сюжета се отдаваше огромно значение - жалко, че не помня хубаво скандала наложил тенденцията на сценариста да се гледа като на нещо маловажно и незначително - понеже не съм съгласна се опитах с тоя списък да припомня на хората, че сценаристите съществуват. Силно се съмнявам, че успях или, че някой  ще положи толкова труд и усилия, да прегледа и засече някое име ( да не говорим, че понякога си е невъзможно да се открие. Аз ударих на камък с Chosyu Five, а много ми се иска да разбера автора на сценария ), та ми се струва, че това е последният ден в която темата е жива :)  . Обаче, бих приела като малка победа, ако поне един човек, започне да зачита наличието , а най-вече и значимостта на сценаристите в киното  :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Юджи Сакамото http://asianwiki.com/Yuji_Sakamoto title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif от самото начало фигурира в списъка ми, но го бях оставила за проверка. Сега, след като гледах Synesthesia / Gimme Heaven се убедих, че е сценарист , който не заслужава да бъде пренебрегван. Вярно , че е свързан с един от най-омразните ми сериали, но там не е работил сам. Ми реших, че човека все пак трябва да бъде отбелязан, а за мен лично името му ще е достатъчен повод да гледам филм  :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Chihiro Ito също е една интересна сценаристка. И тя като Сакамото е работила по Crying Out Love, in the Center of the World, като това й е първата от многото съвместни работи с Юкисада. Тя е сценаристка и на Haru no yuki, The World According to Chocolat, Into the Faraway Sky, Closed note, както и на анимето The Sky Crawlers( където работи с Мамору Ошии). Новият филм на Юкисада The Round Table, който чакам от доста време, също е по нейн сценарий. Така че на кратко, тя е жената до него, що се отнася до по-"романтичните" му творения. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Chihiro Ito - не случайно е сред първите дето споменах ( приемам си я като лична находка, а не откритие на Юкисада  :D ) искам обаче да я видя напълно сама. Дали без Исао ще продължи да прави толкова нежни и плътни истории . Него твърдо го харесвам като режисьор, май една част от сценаристите с , който е работел също ми допадат , но където е работел с Чихиро Ито има една  характерна атмосфера, не знам как да го кажа най-точно. Светоусещането- много специфично и много наситено.

За нея се радвам, че не само аз я споменавам, интересна е. А пък и в първият си пост сам я споменала, набързо с една камара имена, а тя определено заслужава повече внимание. Най-малкото получила е доверието на Юкисада Исао ( по моето скромно мнение, един от водещите японски режисьори )  http://asianwiki.com/Chihiro_Ito title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кева, малко се чудя тук ли да го пльосна...

Не се сърди...

Ето това е един сценарий в движение. Български.

Анимационен. За златни ябълки.

Само да се види как започва работата по един сюжет за онези, на които им е интересно.

 

Златната ябълка

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не е особено креативно, от арта има какво да се желае, но е хубаво, че има такива инициативи. Далеч по добре е от оная простотия "Българ". Лично аз бих с купил примерно от тея рекламните чаши с чиста съвест.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Май, има малко надежда в светлината на тунела  :) . Така де, когато го видях си помислих, че е най-добре проекта на филмчето да бъде адресиран към чужда аудитория . Да види свят, да спечели някоя друга награда, да стане модно - та от кумова срама , да му се хвърли едно око . А иначе, малкото прочетено ме спечели - при положение , че е всеизвестна любовта ми към анимации, анимета и приказки . Арта ми прилича на старите български анимации като Чоко и Боко  ( така е редно да се казва, нали ?). Истината е, че се израдвах на заложената ирония, при положение , че от имената са почнали се надявам и вътре да е пълно с нея. Чудно ми е колко ли хора ще се ухилят, като стигнат до Бран  :D .

Rozzermaw, това с чашите не е никак лоша идея 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Съвсем сериозно започнах да се чудя , тоя път и до теория не стигнах. Как го правим, всеки път превръщаме общите теми в  „японски клуб“  :huh2:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еми извинявай ама при мен конкретно най-удачните примери си ги черпя от Япония. Конкретно за тази особено не, че няма за какво да хваля корейците за сценарий ама на фона на японската мисъл всичко останало бледнее! :) Тайландци, китайци и особено тайванци не гледам.

Това разбира се си е мое мнение и общо взето каквито хора пишат в темите, такъв е и облика на дискусиите. Като няма кой да хвали тея дето ги изброих + корейците, ми кво се прави... :dunno:

Даже сега като се замисля, тъй като чета заглавието "сценаристите" все едно ми казват "пиши за японски продукции". Ей го от корейските драми примерно, кого да похваля? Има хора с много добри идеи ама не поддържат ниво или не блестят с кой знае каква оригиналност. BOF дето е може едно от най известните им заглавия и като цяло най подходящата корейска продукция, която да гледа някой начинаещ е крадено от Япония както и доста други дето не са така клиширани, щото идеята в BOF както и в Целувката са си нещо свежо дори и до този момент...Тая с Тайната градина хубаво ама после изцвъка това The heirs, а човек дето е измислил и написал нещо такова няма как да го хваля. Еталона ми в тв драмите от тази държава пък "49 дена" е правен от някаква дето има 5 заглавия на кръст и не е правила нищо от 2013-та...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имах предвид, че започнем ли ние, не се включва никой от корейската секция . То е ясно, че от мен и да искаш няма как да извадиш корейски пример . По ред причини не ги харесвам, затова и не ги гледам, но пък няма какво да се лъжем , най-много потребители във форума гледат предимно корейско. На тоя фон си е странно , че каквато и дискусия да започнем, колкото и да се развихрят : диалози, спорове и всякакви странни прояви, все си е от японските фенове  :) . Та нямах предвид, че трябва досега разписалите се да дават за пример : корейско, тайванско или тайландско  :896767:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е добре при следващата тема ще си мълча докато не се включи някой поддръжник на въпросните държави... :D Което хич няма е лесно щото съм нахална натура и обичам се слагам там, където ми е интересно! xD

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре де, не го приемай лично  :D . В темата на „позора “, моето розово хапче си бях изградила една теория, че обадя ли се темата умира  ;) .  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хех споко аз като цяло съм над нещата, а и не се чувствам засегнат по никакъв начин, просто хумора ми е малко...по така! :D Иначе тази тема действително ми беше интересна тъй като способността да измислиш нещо хубаво и да му дадеш завършен вид в писмен вариант за да го адаптират после във вече готов вариант си е нещо залужаващо внимание. А сценаристите конкретно леко падат в сянка покрай актьорите и режисьорите. Операторите също са доста интересни тъй като лично аз като зрител обръщам внимание и на заснемането ама чак за тях тема вече ще дойде малко прекалено. :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еми Кева, аз пак ще пиша от името на корейците, за смях на кокошките :). Засега засичам едно филмче... по манга... ама корейска...Orange marmalade... дето сякаш има потенциал :) То преди края не се говори де :)..

--------------------

Но не много потенциал... основна история я разбосясват и скъсват-прескачат ... но е интересно като решение на общество и (анти)дискриминация... Хм. Ето сега ще видя корейците способни ли са на нормален ... пълен сценарий.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хумора си ти е екстра  :) . Винаги съм твърдяла, а сега повече от всякога , че сценариста е една от  основните фигури в добрият филм. За себе си открих множество закономерности, даже анти списъкът се оказва много точен. Напълних се с имена, който да избягвам - това при режисьорите не е така. Рядко се намират такива, дето харесвам повече от един техен филм или обратното , да не ми допадат всичките им филми. Гледах няколко добри филма, на които никога не бих дала шанс и съм доволна, че се разрових. Иначе, може би никога нямаше да попадна на  Synesthesia Gimme Heaven , дълго щях да се чудя, защо когато гледам любим актьор, той ми е скучен, отегчителен и противен- какво е станало с него ?

 Ей, забравих за операторите - преди време си подбирах филмите първо по сценограф, след това по оператор. Оказа се, че аз съм в състояние да глътна зле заснет филм, плачевни декори и мъгляви кадри, но не мога да преглътна перфектни декори, чудеса с камерата ( Бога ми има страхотно заснети филми ) и с това да се изчерпва филма. Малко преди да започне фестивала в Кан, гледах едно интервю с човека, който прави подбора за фестивала. Първоначално ме подразни с това, че за него е много важно филм да му пълни окото и ефектите да са на ниво, обаче го разбрах, когато каза , че в рамките на няколко месеца е изгледал 1500 филма- при това положение, ако не му пълни окото, няма как и да го запомни.Обичам добре заснетите филми, наситените с цветове ленти , свестните ефекти, но искам повече от един филм. Когато това„ повече“ е налично, чисто визуалното става без значение . Затова мога да изгледам филм със съмнително качество на картината, стари филми с накъсани кадри и скапани филтри , нискобюджетни продукции и в повечето случай си е заслужавало  :)

А, резила за да е пълен, аз пък си лобирам за корейски актьор, обаче не ми го побира акъла, как Джи Сонг минава за посредствен актьор ?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...