Неазиатски сериали

[Razzormaw]

Няма как да не е епично щото това малкото щом отсега ги реже така не ми се мисли като порасне...Тая сцена дето хокаше дядовците още ми е пред очите, направо ги направи на нищо! xD

 

Между другото досега имахме възможност да видим в този сериал няколко случая на пуберчета и тийнове - лидери. Kоето си е интересно тъй като и реалната ни история познава доста такива примери за деца станали монарси по наследствена линия и липса на други алтернативи. За разлика от останалите и особено Джофри, Лиана е като някакъв вундеркинд и светлина в тунела понеже всички други са провали. Тоя Томен особено ми беше хипер безличен..някак си дори с облекчение го излгедах как отваря джама в този епизод и това дето последва. Интересното е че и майка му не се трогна особено, а преди това се тръшка за брат му и сестра му...

[CToTaKa]

Няма как да не е епично щото това малкото щом отсега ги реже така не ми се мисли като порасне...Тая сцена дето хокаше дядовците още ми е пред очите, направо ги направи на нищо! xD

Не знам дали Мартин ще я включи в книгите, там даже не знам колко е голяма, въпреки че се споменава на едно място. Нейната реч май е опит да се замести речта на лорд Мандерли от книгите, когато говорят с Давос (по епичност). Между другото, слагай спойлери, че в предишния пост на места яко спойлваш последния епизод .

[Razzormaw]

Да е и аз ми беше малко терсене ма ме домързя да слагам спойлери щото тука в тая тема не пишат кой знае колко и дори този сериал не се коментира особено ама айде позакърпих положението...

[a_smile]

Уф! Айде и аз съм във фен-клуба на на страдащите по GoT! Т'ва сериалче си ми влезе под кожата и това е. Почнах и поредицата на Мартин заради него, ама нещо тегаво ми върви - още повече, че някак си по-леко ми е да страдам като си имам дата - април 2017, отколкото да стадам с идеята, че НЯКОГА ще излезе и последната книга. Ако и там си имам срок / на издаване / ще ме убие любопитството и ще си я изкарам до края.

Иначе - абе играят, мамка му! Как пък един няма дето не е в роля!

Любим персонаж - Аря Старк - и хич не мога да си представя даже като какво й се случва в бъдеще - нито ми се ще да мре, нито я виждам на трона. Ей там ще лея сълзи!

Друга любимка - Церсей - УНИКАЛНА актриса! Изключително добре пресъздаден образ / според скромното ми мнение, разбира се! / Дори ми е по - пълнокръвна от първообраза.

Много предположения "уж" изтекли за следващия сезон... Ама докато дойде .. почнах си го от първи сезон и наред отново!

Поздрави!

[Alfons]

  Изгледах първите 4 епизода и с всеки следващ, все повече взе да ми доскучава. Голяма истерия около този сезон, ала за сега е под средното ниво. Отпуснаха му края сценаристите. Мащабни сцени, пищни декори, красиви локации, ала самите сцени, като зашити с бели конци. Преходът от герои на герои, за около две-три минути, също е изключително дразнещ. А това постоянно засичане на герои с герои е като във второразряден филм. Явно е достатъчно да влезеш в гората и да засечеш Санса Старк или пък да се разходиш сред 100 хиляди дотраки и да се натресеш на Денерис. 

   Аря за 4 епизода се появи за не повече от 3-4 екранни минути и с това свърши обучението й (?!). Е, как да й повярва човек, че вече е "никоя" ...и то като единственото, което се случваше бе да я налагат с тоягата. Изключително жалко, защото едни от най-силните глави от книгата бяха именно тези през които протичаше обучението й.

 Сцените с Денерис и дотраките - пълна простотия. Особено края на 4 епизод. Да гледаш 10 дотраки, (че и халове) да бягат, като мишки от някакви си пламъци, вместо да се нахвърлят върху нея бе абсолютен цирк. Емилия Кларк е под всякакава критика, освен да гледа, акто пън и да се ежи...никаква актьорска игра не показва. Просто си личи, че не си дава зор. Същото се отнася за съжаление и за Тирион. Насявам се да живне в следващите няколко епизоди, защото до момента не върши нищо, освен да плямпа няколко глупави лафчета ала д-р Хаус. Сцената му с драконите бе пълен булшит. Сякаш гледах филмче на Дисни.

 

 По най-елементарния начин, пък се и отърваха от цял куп герои. Сцената със смъртта на Бейлон на мостта...ужас. Смъртта на Рууз Болтън...двоен ужас. Принцът на Дорн? Без коментар. Стъписващо зле режисирани сцени, като се има предвид реномето на сериала. 

Явно, така се получава, като работиш с толкова герои и трябва да ги пъхнеш в 50 минутен епизод.

Това, че съвсем избягаха от книгите за сега го търпя. Малко по-трудно ми е, че премахват цели герои, но и това ще се преживее.

[Razzormaw]

Толкова и си гледал значи, 15-20 минути на епизод, превъртайки. Обучението на Аря мина синтезирано, но с необходимите акценти стига да имаш очи да ги видиш. Боя който яде съчетан със слепотата й беше едно от ключовите неща по пътя й към това да е "никоя". Всъщност казвайки "по пътя" трябва да уточня, че това да си убиец от точно този клан на безликите тоест "никой" не е крайно състояние към което да се стремиш и не трябва да се приема в пълният буквален смисъл, а просто стъпало или ако щеш стена, която трябва да прехвърлиш. Няма как да забравиш напълно кой си и това се видя в теста, който тя премина, когато изпи водата от кладенеца и си върна зрението и своеобразно получи благословия от Безликият бог. Ако се сещаш въпреки, че тъй като явно гледаш през пръсти и най вероятно ти е убягнало, но въпросният безлик, който "зариби" Аря да става убийца използваше име - Жакен. Въпросът тук е как някой, който би трябвало да е "никой" използва име било то и алиас? Отговорът е в точно това, което споменах по горе както и в факта, че речта му използваше неслучайно трето лице. Аря завърши окончателно обучението си след като използва наученото от "боя с тояга" докато беше сляпа за да одере лицето на съперничката си, но окончателното "дипломиране" беше при отговора на специфично зададен въпрос от Жакен. В крайна сметка имаме завършена убийца наясно със себе си и целите си, способна да "взима" чужди лица и да направлява силите на божеството тъй като нека си го кажем в прав текст - колкото и финно да дерем кожи само с магия те биха изглеждали съвършенно като маска, а тя си спечели правото да използва тази магия и за това беше цялото това обучение и тестове.

 

Колкото до Емилия Кларк (знам, че е трудно), но опитай да се концентрираш върху жестовете, лицевите й изражения и тонът на гласът й вместо идеалният чифт цици и готиния задник и може и да я оцениш като актриса. Точно в този епизод показа достатъчно безмилостност и решителност като тези два аспекта направо преливаха от нея. Аз лично си превъртях тая сцена към 3-4 пъти толкова ми хареса как им подпали кочината и арогантните диалози с които ги "загря" в прелюдията на тая сцена сякаш излязла от един конкретен култов филм на Стивън Кинг. Интересно ми е как би реагирал ако нищо неподозираш те придърпат в някакъв хамбар и го подпалят внезапно и подпалвача се намира зад огромни пламъци..едва ли би си мислил за нещо по различно от това да излезеш навън и да отървеш кожата?
Сцената с драконите на Тирион има по дълбок смисъл отколкото предполагаш както и почти всичко друго в действията на героите тук не просто харчлък за ефекти, но честно казано ме мързи да обяснявам за това както и за символиката в споменатите убийства, а и не виждам особен смисъл. Слагай си грях на душата щом така ти харесва и го дропвай, ние по простите чакаме сезон 7.

[Sierra]

Някой явно се е намирал в онези дни на месеца, като е гледал новия сезон...

[Yoyo_ko]

Alfons, аз дропих още на пети сезон. Няма смисъл да си губи човек времето.

Razzormaw като истински адвокат се изказа. На мен ми се загуби символиката в сериала, сигурно заради това, че помня тази от книгата.

[kcekce]

Аз дропих на първи сезон  Опитах се да чета книгите и ми се видяха още по-скучни (само две преборих). Единственият герой, чиято съдба ми беше интересна, беше джуджакът. Всичко друго ми влизаше като преимуществено безсмислен и твърде обемен пълнеж. Въпрос на вкус 

 

Впрочем, някой гледа ли Brain Dead? Чудя се дали да го почвам. Някакви мнения, отзиви?

[Sierra]

Аз за съжаление толкова отдавна я четох тая книга, че нищо не помня вече и си припомням със сериала к'во е станало. Като гледам и ще научавам оттук-нататък какво ще стане при "завидния" темп, който Мартин демонстрира. На мен лично сериалът ми доставя удоволствие, харесва ми кастингът, харесва ми и кинематографията - в последния епизод взривът беше доста добре заснет. Ефектите са добри като за сериал - рядко има такива продукции, в които да не ми изглеждат драматично бутафорни (разбира се, изключае баталните сцени и масовките, които сами по себе си са доста трудни за създаване).

 

Колкото до Емилия Кларк - на мен ми харесва как играе - изключително отбрано, с микрожестове, които демонстрират, че тя в същността си е владетелката на света. Няма може би необходимата осанка, но това е избор на продуцентите и тя се справя добре.

[CToTaKa]

Толкова и си гледал значи, 15-20 минути на епизод, превъртайки. Обучението на Аря мина синтезирано, но с необходимите акценти стига да имаш очи да ги видиш. Боя който яде съчетан със слепотата й беше едно от ключовите неща по пътя й към това да е "никоя". Всъщност казвайки "по пътя" трябва да уточня, че това да си убиец от точно този клан на безликите тоест "никой" не е крайно състояние към което да се стремиш и не трябва да се приема в пълният буквален смисъл, а просто стъпало или ако щеш стена, която трябва да прехвърлиш. Няма как да забравиш напълно кой си и това се видя в теста, който тя премина, когато изпи водата от кладенеца и си върна зрението и своеобразно получи благословия от Безликият бог. Ако се сещаш въпреки, че тъй като явно гледаш през пръсти и най вероятно ти е убягнало, но въпросният безлик, който "зариби" Аря да става убийца използваше име - Жакен. Въпросът тук е как някой, който би трябвало да е "никой" използва име било то и алиас? Отговорът е в точно това, което споменах по горе както и в факта, че речта му използваше неслучайно трето лице. Аря завърши окончателно обучението си след като използва наученото от "боя с тояга" докато беше сляпа за да одере лицето на съперничката си, но окончателното "дипломиране" беше при отговора на специфично зададен въпрос от Жакен. В крайна сметка имаме завършена убийца наясно със себе си и целите си, способна да "взима" чужди лица и да направлява силите на божеството тъй като нека си го кажем в прав текст - колкото и финно да дерем кожи само с магия те биха изглеждали съвършенно като маска, а тя си спечели правото да използва тази магия и за това беше цялото това обучение и тестове.

Смяната на лицата от безликите не е магия. Именно това не можа да се предаде от сериала добре вероятно поради малкото епизоди. Както ти каза за warcraft как не са предали добре връзката ученик-учител.

В книгите се казва, че много хора могат да променят лицето си чрез магия, илюзия, маска или трик, но има хора, които могат да видят истинското лице дори през тези похвати. Докато безликите действително си сменят лицата. И именно болката, която изпитваше Аря, когато и поставяха първото лице, не успя да бъде предадено. Усещането на емоциите на момичето, чието лице и беше поставено. Тези неща не успяха да бъдат предадени, а са една от основните техники на безликите. Други епични моменти също не бяха показани, като това как бръкна в окото на стареца (който вероятно не е Жакен в книгите) и извади червея, хитростта да използва монетата да убие лихваря (аз даже се чудех защо отиде да краде монети и си беше голяма изненада). За сметка на това показаха тренировки в бой, които в книгите са ограничени, момента с това как слепотата и помогна да изостри останалите си сетива си беше добре направено. Това с театъра беше интересно първите 1-2 сценки, но ми се струва, че прекалиха.

Въпросът е до колко очакваш 10 епизода да успеят да обхванат и да предадат 1000 страници написан текст.

[Alfons]

Толкова и си гледал значи, 15-20 минути на епизод, превъртайки. Обучението на Аря мина синтезирано, но с необходимите акценти стига да имаш очи да ги видиш. Боя който яде съчетан със слепотата й беше едно от ключовите неща по пътя й към това да е "никоя". Всъщност казвайки "по пътя" трябва да уточня, че това да си убиец от точно този клан на безликите тоест "никой" не е крайно състояние към което да се стремиш и не трябва да се приема в пълният буквален смисъл, а просто стъпало или ако щеш стена, която трябва да прехвърлиш. Няма как да забравиш напълно кой си и това се видя в теста, който тя премина, когато изпи водата от кладенеца и си върна зрението и своеобразно получи благословия от Безликият бог. Ако се сещаш въпреки, че тъй като явно гледаш през пръсти и най вероятно ти е убягнало, но въпросният безлик, който "зариби" Аря да става убийца използваше име - Жакен. Въпросът тук е как някой, който би трябвало да е "никой" използва име било то и алиас? Отговорът е в точно това, което споменах по горе както и в факта, че речта му използваше неслучайно трето лице. Аря завърши окончателно обучението си след като използва наученото от "боя с тояга" докато беше сляпа за да одере лицето на съперничката си, но окончателното "дипломиране" беше при отговора на специфично зададен въпрос от Жакен. В крайна сметка имаме завършена убийца наясно със себе си и целите си, способна да "взима" чужди лица и да направлява силите на божеството тъй като нека си го кажем в прав текст - колкото и финно да дерем кожи само с магия те биха изглеждали съвършенно като маска, а тя си спечели правото да използва тази магия и за това беше цялото това обучение и тестове.

 

Колкото до Емилия Кларк (знам, че е трудно), но опитай да се концентрираш върху жестовете, лицевите й изражения и тонът на гласът й вместо идеалният чифт цици и готиния задник и може и да я оцениш като актриса. Точно в този епизод показа достатъчно безмилостност и решителност като тези два аспекта направо преливаха от нея. Аз лично си превъртях тая сцена към 3-4 пъти толкова ми хареса как им подпали кочината и арогантните диалози с които ги "загря" в прелюдията на тая сцена сякаш излязла от един конкретен култов филм на Стивън Кинг. Интересно ми е как би реагирал ако нищо неподозираш те придърпат в някакъв хамбар и го подпалят внезапно и подпалвача се намира зад огромни пламъци..едва ли би си мислил за нещо по различно от това да излезеш навън и да отървеш кожата?

Сцената с драконите на Тирион има по дълбок смисъл отколкото предполагаш както и почти всичко друго в действията на героите тук не просто харчлък за ефекти, но честно казано ме мързи да обяснявам за това както и за символиката в споменатите убийства, а и не виждам особен смисъл. Слагай си грях на душата щом така ти харесва и го дропвай, ние по простите чакаме сезон 7.

Аз сериали НЕ превъртам. Още по малко да гледам през пръсти, след като чета последната книга успоредно със сезона и внимавам с всеки детаил. Жегна ме, но ще го преживея. Или дропвам директно или продължавам с хорото докрай.

Точно преди два дена съм ги изчел главите с обучението на Аря и да ми говориш, че най-важното в тях е бил боя с тояга...?! Да, за сценаристите може и да е бил, защото ще им отнеме най-малко време да го реализират, но да е бил по-важен от убийството на лихваря, " трите въпроса на Жакен", отровата, която изпива всеки ден и още десетки неща, които ми идват на ум през тези месеци обучение, е смешно. Процесът да се превърне в "никоя", нито започна със слепотата й, нито завърши с нея, още по малко с някакъв си бой с пръчка, който я научи единствено да си служи по-добре с останалите сетива. Ала това, можеше да я научи и Сирио Форел. Нищо по-различно.

 

Мен не ме интересува, каква актриса е била Кларк, достатъчно съм я гледал 5 сезона за да си направя изводите. Говоря конкретно за тези 4 епизода от сезон 6, които съм изгледал. Ясно ми е че сигурно сте изгледали вече всички и сте ги и повторили. Мен не ме интересува. Коментирам единствено този период от време между началото на епизод 1 и края на епизод 4. А там Кларк бе тотално засенчена, дори и от една Мисандей, която се появява тук-таме с по някоя реплика.

Все му е тая на някой, как ще реагирам затворен в хамбар, но в случая говорим за дотраки. Хора с друга култура и ценности. Гордеещи се със сила и мъжество и да оставят една жена да ги прави за смях и да кърни достойнството им с няколко пиперливи коментара? Ще я оставят и ще тръгнат да се спасяват през вратите? Хора, които не се боят от смъртта? Хора, за които е гордо да умрат в битка? Наистина ли? И то в техния дом? Това, което трябваше да се случи е да скочат и да отсекат главата на Денерис, та стой та гледай, преди да се сетят за вратата. Ала знаем, че няма как да стане. Все пак всичко трябва да се прешие така сюжетно, че да спечели 100 хиляди дотрака за своята кауза...което е ОК, но проблемът е в това, че начинът, по който се случват тези неща е повече от незадоволителен. Направо е наивен. Отбиване на номера. Точно в тези последни сцени си пролича, че екипа на сериала по го интересува визуалната част на нещата за сметка на драматургията. Казват си: "хей, чакай за какво да губим екранно време да обесняваме, кое, как, защо и кога, след като тези зажаднели зрители, вече са изчели, каквото има да се чете в романите на Мартин. За какво да губим излишно време, все пак разполагаме с 50 минути, ще пуснем един лаф повече от Тирион Ланистър, малко повечко гръд от Денерис, все пак за това ги обича публиката...за сметка на еди-какво си."

 

Не виждам, къде съм заявил, че ще спра сериала, защото до момента сезона не е покрил очакванията ми, та да си слагам грях на душата?! Единственото, което твърдя със сигурност, е че трябва малко да се кротнете с хвалебствията, защото не се препокриват с видяното. Разбира се, ако искате много да видите нещо, все ще го видите., както явно се и случва. Може би проблемът ми не е с многото гледане през пръсти, а в многото гледане на малки детайли, които някои пропускат насочили внимание в горящите дотраки и визуалните достойнства на няколко дракона.

 

А това, кой е прост и кой не ...на базата на гледането на GoT... е нещо, което не си заслужава и коментирането.

 

Ще драсна нещо и за останалите няколко епизода, като намеря време да ги изгледам, едва ли ви грее, след като вече сте "излапали" сезона, но спокойно може, пък да ме скастрите. Явно съм отявлен хейтър за някои, щом съм дръзнал да принизявам този драматичен шедьовър. :/

 

Епизод 5. Прекрасен епизод, това искам да виждам от сериала.

Сцените с Бран от най-безцелни във първите епизоди, сега мощно експлодираха, като финалната сцена с Ходор е може би една от най-силните в целия сериал. Великолепно режисирана и емоционнално наситена. 

ХОДОР! Ето с такава драматургия исках да видя смъртта на принцът на Дорн, Бейлон и Болтън. А не тази гавра с героите, която се получи в крайна сметка. Просто не го заслужаваха. За това се радвам изключително, че поне Ходор загина подобаващо. Идеино и запомнящо се. Няма човек ,който да остане равнодушен, след като разбере, как е получил името си.

 

Аря също най-сетне получи подобаващо екранно време, за съжаление повечето от което бе разтеглено в глупости. 

За момента епизодите с участието на Тирион и Джейм, все още са най-слаби за мен, като от втория не съм видял нищо запомнящо се, освен да се влачи покорно зад Церсей. Безличен до болка. Разочароващо, впредвид голямата роля, която играеше в предните сезони, някои от тях дори изнесе на гърба си.

Редактирано 2 Юли, 2016 от Alfons

[Razzormaw]

Мдаа била засенчена и то точно от Мисандра щом викаш така ще да е. Сигурно ще да е била и голяма сянка, че да побере всичките номинации и награди, които Кларк печели за точно тази си роля. Колкото до дотраките виждам, че имаш високо мнение за тях, но и те са хора като всички други не раса от свръхчовеци и си имат своите слабости и страхове.(може би бъркаш дотраки с бродници ама дори и тях ги е шубе от огън) Всъщност най близко до "свръхчовек" е точно Денерис тъй като тя произхожда от населението на унищожената Валирия (нещо като версия на Атлантида за GoT) и тя го показа с държанието си точно тогава. Това че не искаш да й го признаеш е друг въпрос. Какво всъщност стана в "баш конюшнята"? Имахме група самодоволни, недодялани, арогантни, но иначе "безстрашни" (ти сериозно ли?) войни-шовинисти алтернатива на добре познатите ни от нашата история хуни, които бяха оставени по долни гащи и вкарани в неочакван капан от доскорошната си жертва. Може би начинът по който се разраснаха огньовете беше прекалено силен, но реакциите на дотраките бяха напълно резонни. Може би човек като хал Дрого би се хвърлил да трепе арогантната блондинка-подпалвачка, но самата тя ги описа като "недостойни" и те такива и се оказаха.

 

Но нека да оставим "бездарната" Емилия Кларк и да се върнем към неугледната Аря. Както казах и преди това, което се видя е достатъчният минимум за да покрие обучението й. Със сигурност тези неща, които спомена, а които са ми известни и на мен тъй като съм запознат с диферентноста между книгите и тв екранизацията тъй като в специализираното уики за SOIAF тези неща са описани пак синтезирано, но с абсолютна точност. И аз съм фен на детайлността, но както каза Стотака по горе за това екранно време - толкова. Не обичам промените и големите отклонения от сюжетите, но понякога те са необходими и са оправдани стига да са логически издържани. Тук не говорим за отклонение/преиначаване подчертавам, а за редукция. Не както в злополучната версия на Warcraft филма, където интерпретациите са като злокачествен тумор. А в тези за Аря просто има огромни липси, които са запълнени, колкото да не потъне кораба, но успешно. Боят, който и хвърляха всеки ден и слепотата е ясно, че не е всичко, но да твърдиш, че не са важни е меко казано нелепо. Аря трябваше да се види, че минава през някакъв процес на обучение и излиза като завършен продукт и това и стана. Който иска да знае как точно може да си сменя лицето в детайли - да бяга към най близката книжарница (и да това е магия, не просто някакъв трик). Ако направят след като свърши този сериал друг, който се казва "Дневника на една Старк в Бравоос" тогава сигурно ще си видиш лихварите и другите там неща.

 

Няма как да не го хваля този тв сериал тъй като си е феномен със или без мен и теб като зрители. Друга толкова добре изграден епос правен по книга в тв формат и да искаш няма да намериш, а кой знае дали и ще видиш някога. Ако проблемът не е в това, че гледаш през просто значи е в това, че виждаш това каквото искаш да видиш по някакви си там твои причини. Ако отида в някоя от нашите дискотеки и пусна някои от валсовете на Моцарт сигурно ще ме изгонят с камъни щото им се слушало Преслава, но тяхното мнение не означава, че композициите на човека не стават за нищо, а тези на Преска са гениални парчета в музикален аспект - просто грешна аудитория и явно такъв е и твоя случай. Колкото до паралела с Warcraft филма - бих убил човек образно казано само и само адаптацията да беше на нивото на тази на "Песен за огън и лед".
 

[Alfons]

Абе човече, говоря за 5 епизода ти ми говориш за целия сериал. Колко пъти трябва да го повторя? Десет, двайсет? Говоря за Мисандей, ти ми говориш за Мелисандра?! Е, как да комуникирам с теб? Виждам, че просто искаш да се заяждаш. Все ми е тая, няма и да те чета. С здраве.

[CToTaKa]

 

Мдаа била засенчена и то точно от Мисандра щом викаш така ще да е. Сигурно ще да е била и голяма сянка, че да побере всичките номинации и награди, които Кларк печели за точно тази си роля. Колкото до дотраките виждам, че имаш високо мнение за тях, но и те са хора като всички други не раса от свръхчовеци и си имат своите слабости и страхове.(може би бъркаш дотраки с бродници ама дори и тях ги е шубе от огън) Всъщност най близко до "свръхчовек" е точно Денерис тъй като тя произхожда от населението на унищожената Валирия (нещо като версия на Атлантида за GoT) и тя го показа с държанието си точно тогава. Това че не искаш да й го признаеш е друг въпрос. Какво всъщност стана в "баш конюшнята"? Имахме група самодоволни, недодялани, арогантни, но иначе "безстрашни" (ти сериозно ли?) войни-шовинисти алтернатива на добре познатите ни от нашата история хуни, които бяха оставени по долни гащи и вкарани в неочакван капан от доскорошната си жертва. Може би начинът по който се разраснаха огньовете беше прекалено силен, но реакциите на дотраките бяха напълно резонни. Може би човек като хал Дрого би се хвърлил да трепе арогантната блондинка-подпалвачка, но самата тя ги описа като "недостойни" и те такива и се оказаха.

 

Но нека да оставим "бездарната" Емилия Кларк и да се върнем към неугледната Аря. Както казах и преди това, което се видя е достатъчният минимум за да покрие обучението й. Със сигурност тези неща, които спомена, а които са ми известни и на мен тъй като съм запознат с диферентноста между книгите и тв екранизацията тъй като в специализираното уики за SOIAF тези неща са описани пак синтезирано, но с абсолютна точност. И аз съм фен на детайлността, но както каза Стотака по горе за това екранно време - толкова. Не обичам промените и големите отклонения от сюжетите, но понякога те са необходими и са оправдани стига да са логически издържани. Тук не говорим за отклонение/преиначаване подчертавам, а за редукция. Не както в злополучната версия на Warcraft филма, където интерпретациите са като злокачествен тумор. А в тези за Аря просто има огромни липси, които са запълнени, колкото да не потъне кораба, но успешно. Боят, който и хвърляха всеки ден и слепотата е ясно, че не е всичко, но да твърдиш, че не са важни е меко казано нелепо. Аря трябваше да се види, че минава през някакъв процес на обучение и излиза като завършен продукт и това и стана. Който иска да знае как точно може да си сменя лицето в детайли - да бяга към най близката книжарница (и да това е магия, не просто някакъв трик). Ако направят след като свърши този сериал друг, който се казва "Дневника на една Старк в Бравоос" тогава сигурно ще си видиш лихварите и другите там неща.

 

Няма как да не го хваля този тв сериал тъй като си е феномен със или без мен и теб като зрители. Друга толкова добре изграден епос правен по книга в тв формат и да искаш няма да намериш, а кой знае дали и ще видиш някога. Ако проблемът не е в това, че гледаш през просто значи е в това, че виждаш това каквото искаш да видиш по някакви си там твои причини. Ако отида в някоя от нашите дискотеки и пусна някои от валсовете на Моцарт сигурно ще ме изгонят с камъни щото им се слушало Преслава, но тяхното мнение не означава, че композициите на човека не стават за нищо, а тези на Преска са гениални парчета в музикален аспект - просто грешна аудитория и явно такъв е и твоя случай. Колкото до паралела с Warcraft филма - бих убил човек образно казано само и само адаптацията да беше на нивото на тази на "Песен за огън и лед".

 

 

Защо влизаш в спор с мнения, които не харесват сериала или нещо в него. Винаги съм се чудил какво се дели в такива спорове. Аз не харесвам това, аз пък го харесвам, ама аз пак не го харесвам, ама пък аз продължавам да си го харесвам, в крайна сметка кой го интересува дали го харесваме или не, какво делим ? Дай да коментираме и спорим за неща и случки от самия сериал, а не за това кой какво харесва.

Много интересна тема за това дали смяната на лицата е магия. Аз продължавам да мисля, че не е магия. Изрично е написано в книгите, че не е магия, въпреки че сега не ми се търси цитата. Зависи как се възприема магията и какво е магия де. Дай да го разнищим този въпрос .

[Razzormaw]

Вината за недоразбирателството е моя тъй като написах грешно името на Мисандей (явно щото е била много запомняща се) и човека си направи някаква препратка към Мелисандра, която е съвсем друг персонаж. Аз никога не споря просто така и винаги си стоя зад мнението. Няма как да кажа - да екранната адаптация на Песен за огън и лед е слаба просто защото не е по много параграфи - сюжет, актьорско майсторство, операторска дейност, ефекти и прочие.
Магия е нещо свръхестесвено извън рамките на действащите физични закони. Ако намериш точният цитат ще е добре като факт (но мен ме съмнява, че изобщо има такъв). Ако го намериш обаче ок признавам, че греша. Понеже се спомена Мелисандра  тя е точният пример за приложна магия. Магия са и виденията на Бран. Смяната на лицата не е просто някакъв трик или оптична илюзия тъй като одраната кожа стои абсолютно перфектно. Сигурното е че тази способност е почерпена от силата на божеството известно като Многоликият бог така както силите на Мелисандра идват от Господарят на светлината. Мисля си че водата от кладенеца в храма на божеството е точно катализатора за тея способности.

[CToTaKa]

Има логика в това. Доколко обаче в подобен жанр, където има толкова много неща влизащи в графата "свръхестествено", двете понятия могат да се отъждествяват. Какви са действащите физични закони в тези книги? Ако някой е израсъл извън цивилизацията, то пластичната хирургия вероятно би му се сторила магия (това е сравнение, нямам предвид, че смяната на лицата при безликите е пластична хирургия ). Според мен в магията има свръхестествено, но не всичко свръхестествено е магия. Но защо това не е магия според мен:

- безликите не са магъосници (sorcerers)

- представям си магията по друг начин, едва ли не щракване с пръсти. Да не е необходимо наличие на лице, което да бъде поставяно. Да няма рязане с нож по лицето, пиене на отвари, и т.н. Аря изпитва голяма болка и задушаване, когато и поставят лицето.

Цитата го намерих. Всъщност Аря си мисли, че е магия, а цитата е на другия, който казва, че това е нещо повече. Усещането на емоциите на момичето, чието лице е взела ме кара да мисля, че наистина може да е магия. Как също така си мисли, че си е нейното лице, а всъщност е друго. Ето целия отказ, в който се говори за смяната на лицата при безликите (специфично Аря). Точно този отказ трябваше да го покажат в сериала.

 

 

"Sit," the priest commanded. She sat. "Now close your eyes, child." She closed her eyes. "This will hurt," he warned her, "but pain is the price of power. Do not move."

Still as stone, she thought. She sat unmoving. The cut was quick, the blade sharp. By rights the metal should have been cold against her flesh, but it felt warm instead. She could feel the blood washing down her face, a rippling red curtain falling across her brow and cheeks and chin, and she understood why the priest had made her close her eyes. When it reached her lips the taste was salt and copper. She licked at it and shivered.

"Bring me the face," said the kindly man. The waif made no answer, but she could hear her slippers whispering over the stone floor. To the girl he said, "Drink this," and pressed a cup into her hand. She drank it down at once. It was very tart, like biting into a lemon. A thousand years ago, she had known a girl who loved lemon cakes. No, that was not me, that was only Arya.

"Mummers change their faces with artifice," the kindly man was saying, "and sorcerers use glamors, weaving light and shadow and desire to make illusions that trick the eye. These arts you shall learn, but what we do here goes deeper. Wise men can see through artifice, and glamors dissolve before sharp eyes, but the face you are about to don will be as true and solid as that face you were born with. Keep your eyes closed."

She felt his fingers

brushing back her hair. "Stay still. This will feel queer. You may be dizzy, but you must not move."

Then came a tug and a soft rustling as the new face was pulled down over the old. The leather scraped across her brow, dry and stiff, but as her blood soaked into it, it softened and turned supple. Her cheeks grew warm, flushed. She could feel her heart fluttering beneath her breast, and for one long moment she could not catch her breath. Hands closed around her throat, hard as stone, choking her. Her own hands shot up to claw at the arms of her attacker, but there was no one there. A terrible sense of fear filled her, and she heard a noise, a hideous crunch ing noise, accompanied by blinding pain. A face floated in front of her, fat, bearded, brutal, his mouth twisted with rage. She heard the priest say, "Breathe, child. Breathe out the fear. Shake off the shadows. He is dead. She is dead. Her pain is gone. Breathe. "

The girl took a deep shuddering breath, and realized it was true. No one was choking her, no one was hitting her. Even so, her hand was shaking as she raised it to her face. Flakes of dried blood crumbled at the touch of her fingertips, black in the lantern light. She felt her cheeks, touched her eyes, traced the line of her jaw. "My face is still the same."

"Is it? Are you certain?"

Was she certain? She had not felt any change, but maybe it was not something you could feel. She swept a hand down across her face from top to bottom, as she had once seen Jaqen H'ghar do, back at Harrenhal. When he did it, his whole face had rippled and changed. When she did it, nothing happened. "It feels the same."

"To you," said the priest. "It does not look the same."

"To other eyes, your nose and jaw are broken," said the waif. "One side of your face is caved in where your cheekbone shattered, and half your teeth are missing."

She probed around inside her mouth with her tongue, but found no holes or broken teeth. Sorcery, she thought. I have a new face. An ugly, broken face.

"You may have bad dreams for a time," warned the kindly man.

"Her father beat her so often and so brutally that she was never truly free of pain or fear until she came to us."

"Did you kill him?"

"She asked the gift for herself, not for her father."

You should have killed him.

He must have read her thoughts. "Death came for him in the end, as it comes for all men. As it must come for a certain man upon the morrow."

He

lifted up the lamp. "We are done here."

 

[Yoyo_ko]

Има логика в това. Доколко обаче в подобен жанр, където има толкова много неща влизащи в графата "свръхестествено", двете понятия могат да се отъждествяват. Какви са действащите физични закони в тези книги? Ако някой е израсъл извън цивилизацията, то пластичната хирургия вероятно би му се сторила магия (това е сравнение, нямам предвид, че смяната на лицата при безликите е пластична хирургия ). Според мен в магията има свръхестествено, но не всичко свръхестествено е магия. Но защо това не е магия според мен:

- безликите не са магъосници (sorcerers)

- представям си магията по друг начин, едва ли не щракване с пръсти. Да не е необходимо наличие на лице, което да бъде поставяно. Да няма рязане с нож по лицето, пиене на отвари, и т.н. Аря изпитва голяма болка и задушаване, когато и поставят лицето.

Цитата го намерих. Всъщност Аря си мисли, че е магия, а цитата е на другия, който казва, че това е нещо повече. Усещането на емоциите на момичето, чието лице е взела ме кара да мисля, че наистина може да е магия. Как също така си мисли, че си е нейното лице, а всъщност е друго. Ето целия отказ, в който се говори за смяната на лицата при безликите (специфично Аря). Точно този отказ трябваше да го покажат в сериала.

 

 

"Sit," the priest commanded. She sat. "Now close your eyes, child." She closed her eyes. "This will hurt," he warned her, "but pain is the price of power. Do not move."

Still as stone, she thought. She sat unmoving. The cut was quick, the blade sharp. By rights the metal should have been cold against her flesh, but it felt warm instead. She could feel the blood washing down her face, a rippling red curtain falling across her brow and cheeks and chin, and she understood why the priest had made her close her eyes. When it reached her lips the taste was salt and copper. She licked at it and shivered.

"Bring me the face," said the kindly man. The waif made no answer, but she could hear her slippers whispering over the stone floor. To the girl he said, "Drink this," and pressed a cup into her hand. She drank it down at once. It was very tart, like biting into a lemon. A thousand years ago, she had known a girl who loved lemon cakes. No, that was not me, that was only Arya.

"Mummers change their faces with artifice," the kindly man was saying, "and sorcerers use glamors, weaving light and shadow and desire to make illusions that trick the eye. These arts you shall learn, but what we do here goes deeper. Wise men can see through artifice, and glamors dissolve before sharp eyes, but the face you are about to don will be as true and solid as that face you were born with. Keep your eyes closed."

She felt his fingers

brushing back her hair. "Stay still. This will feel queer. You may be dizzy, but you must not move."

Then came a tug and a soft rustling as the new face was pulled down over the old. The leather scraped across her brow, dry and stiff, but as her blood soaked into it, it softened and turned supple. Her cheeks grew warm, flushed. She could feel her heart fluttering beneath her breast, and for one long moment she could not catch her breath. Hands closed around her throat, hard as stone, choking her. Her own hands shot up to claw at the arms of her attacker, but there was no one there. A terrible sense of fear filled her, and she heard a noise, a hideous crunch ing noise, accompanied by blinding pain. A face floated in front of her, fat, bearded, brutal, his mouth twisted with rage. She heard the priest say, "Breathe, child. Breathe out the fear. Shake off the shadows. He is dead. She is dead. Her pain is gone. Breathe. "

The girl took a deep shuddering breath, and realized it was true. No one was choking her, no one was hitting her. Even so, her hand was shaking as she raised it to her face. Flakes of dried blood crumbled at the touch of her fingertips, black in the lantern light. She felt her cheeks, touched her eyes, traced the line of her jaw. "My face is still the same."

"Is it? Are you certain?"

Was she certain? She had not felt any change, but maybe it was not something you could feel. She swept a hand down across her face from top to bottom, as she had once seen Jaqen H'ghar do, back at Harrenhal. When he did it, his whole face had rippled and changed. When she did it, nothing happened. "It feels the same."

"To you," said the priest. "It does not look the same."

"To other eyes, your nose and jaw are broken," said the waif. "One side of your face is caved in where your cheekbone shattered, and half your teeth are missing."

She probed around inside her mouth with her tongue, but found no holes or broken teeth. Sorcery, she thought. I have a new face. An ugly, broken face.

"You may have bad dreams for a time," warned the kindly man.

"Her father beat her so often and so brutally that she was never truly free of pain or fear until she came to us."

"Did you kill him?"

"She asked the gift for herself, not for her father."

You should have killed him.

He must have read her thoughts. "Death came for him in the end, as it comes for all men. As it must come for a certain man upon the morrow."

He

lifted up the lamp. "We are done here."

 

От къде точно е цитатът, коя книга и горе долу коя глава, че ми стана интересно, защото не го помня пък Аря е любимият ми герой от поредицата и се чудя къде съм го пропуснала.

Вчера, провокирана от въпроса за магията, се разрових в книгите и намерих нещо интересно, което според мен показва, че изкуството на смяна на лицата всъщност е комбинация от магия и заучени техники за скриване на истината т. нар. "шутовски номера".

 

. — А ти коя си, дете?

— Никоя.

— Лъжа.

— Откъде _знаеш_! Това магия ли е?

— Не е нужно човек да е магьосник, за да отличи истината от лъжата. Не и ако има очи. Трябва само да се научиш да четеш лицето. Да видиш очите. Устата. Мускулчетата тук и ъгълчетата при челюстта, и тук, където шията се свързва с раменете. — Докосна я леко с два пръста. — Някои лъжци мигат. Други гледат втренчено. Някои извръщат поглед. Други облизват устни. Мнозина покриват устите си, преди да изрекат лъжа, сякаш за да скрият измамата си. Други знаци може да са по-недоловими, но винаги са налице. Една фалшива усмивка и една искрена може да си приличат, но са различни като вечерния здрач и утринния сумрак. Можеш ли да различиш здрача от сумрака?

Аря кимна, макар да не беше сигурна, че може.

— Тогава можеш да се научиш да виждаш лъжата… и щом го направиш, никоя тайна няма да може да се скрие от теб.

— Научи ме. — Щеше да е никоя, ако потрябва. Никоя нямаше дупки в себе си.

— Тя ще те научи — каза милият човек, щом бездомничето се появи на вратата й. — Като започне с езика на Браавос. Каква полза от теб, ако не можеш да говориш или разбираш? А ти ще я учиш на своя език. Двете ще се учите заедно, всяка от другата. Ще направиш ли това?

— Да.

И от този миг тя беше новачка в Къщата на Бялото и Черното. Прибраха й слугинското облекло и й дадоха да носи роба, роба от черно и бяло, мека като старото червено одеяло, което бе имала някога в Зимен хребет. Под нея носеше долни дрехи от тънък бял лен и черна долна риза, стигаща до под коленете.

 

 

 

Аз лично си мисля, че всички тези богове накрая ще се окажат един единствен БОГ с много проявления.

Намерих и това в главите за Аря. Разказът за Многолкият Бог, който потвърждава усещането ми, че става въпрос за едно божество.

 

— Кой е бил той? — изтърси Аря, преди да се спре да помисли.

— Никой — отвърна той. — Според някои самият той бил роб. Други твърдят, че бил син на Свободната твърд, от знатно потекло. Трети дори ще ти кажат, че бил надзирател, който съжалил подопечните си. Истината е, че никой не знае. Който и да е бил, вървял между робите и слушал молитвите им. Хора от сто различни народа се трудели в мините и всеки се молел на своя бог, на своя език, ала всички те се молели за едно и също. За избавление се молели, за край на болката. Нещо толкова малко и просто. Но боговете им не отвръщали, а страданията им продължавали. „Нима всичките им богове са глухи?“, чудел се той… и изведнъж го осенило, една нощ в червената тъмница.

— Всички богове имат свои инструменти, мъже и жени, които им служат и помагат да се изпълни волята им на земята. Робите не зовели сто различни богове, както изглеждало, а един и същи бог със сто различни лица… и _той_ бил инструментът на този бог. Същата нощ той избрал най-окаяния от робите, онзи, който се молел най-чистосърдечно за избавление, и го освободил от бремето му. Така бил даден първият дар. — Той я погледна в очите.

 

Би ми било интересно да чуя мнението на още някой относно многото божества в книгата.

[CToTaKa]

От къде точно е цитатът, коя книга и горе долу коя глава, че ми стана интересно, защото не го помня пък Аря е любимият ми герой от поредицата и се чудя къде съм го пропуснала.

Вчера, провокирана от въпроса за магията, се разрових в книгите и намерих нещо интересно, което според мен показва, че изкуството на смяна на лицата всъщност е комбинация от магия и заучени техники за скриване на истината т. нар. "шутовски номера".

 

. — А ти коя си, дете?

— Никоя.

— Лъжа.

— Откъде _знаеш_! Това магия ли е?

— Не е нужно човек да е магьосник, за да отличи истината от лъжата. Не и ако има очи. Трябва само да се научиш да четеш лицето. Да видиш очите. Устата. Мускулчетата тук и ъгълчетата при челюстта, и тук, където шията се свързва с раменете. — Докосна я леко с два пръста. — Някои лъжци мигат. Други гледат втренчено. Някои извръщат поглед. Други облизват устни. Мнозина покриват устите си, преди да изрекат лъжа, сякаш за да скрият измамата си. Други знаци може да са по-недоловими, но винаги са налице. Една фалшива усмивка и една искрена може да си приличат, но са различни като вечерния здрач и утринния сумрак. Можеш ли да различиш здрача от сумрака?

Аря кимна, макар да не беше сигурна, че може.

— Тогава можеш да се научиш да виждаш лъжата… и щом го направиш, никоя тайна няма да може да се скрие от теб.

— Научи ме. — Щеше да е никоя, ако потрябва. Никоя нямаше дупки в себе си.

— Тя ще те научи — каза милият човек, щом бездомничето се появи на вратата й. — Като започне с езика на Браавос. Каква полза от теб, ако не можеш да говориш или разбираш? А ти ще я учиш на своя език. Двете ще се учите заедно, всяка от другата. Ще направиш ли това?

— Да.

И от този миг тя беше новачка в Къщата на Бялото и Черното. Прибраха й слугинското облекло и й дадоха да носи роба, роба от черно и бяло, мека като старото червено одеяло, което бе имала някога в Зимен хребет. Под нея носеше долни дрехи от тънък бял лен и черна долна риза, стигаща до под коленете.

 

 

 

Аз лично си мисля, че всички тези богове накрая ще се окажат един единствен БОГ с много проявления.

Намерих и това в главите за Аря. Разказът за Многолкият Бог, който потвърждава усещането ми, че става въпрос за едно божество.

 

— Кой е бил той? — изтърси Аря, преди да се спре да помисли.

— Никой — отвърна той. — Според някои самият той бил роб. Други твърдят, че бил син на Свободната твърд, от знатно потекло. Трети дори ще ти кажат, че бил надзирател, който съжалил подопечните си. Истината е, че никой не знае. Който и да е бил, вървял между робите и слушал молитвите им. Хора от сто различни народа се трудели в мините и всеки се молел на своя бог, на своя език, ала всички те се молели за едно и също. За избавление се молели, за край на болката. Нещо толкова малко и просто. Но боговете им не отвръщали, а страданията им продължавали. „Нима всичките им богове са глухи?“, чудел се той… и изведнъж го осенило, една нощ в червената тъмница.

— Всички богове имат свои инструменти, мъже и жени, които им служат и помагат да се изпълни волята им на земята. Робите не зовели сто различни богове, както изглеждало, а един и същи бог със сто различни лица… и _той_ бил инструментът на този бог. Същата нощ той избрал най-окаяния от робите, онзи, който се молел най-чистосърдечно за избавление, и го освободил от бремето му. Така бил даден първият дар. — Той я погледна в очите.

 

Би ми било интересно да чуя мнението на още някой относно многото божества в книгата.

Цитатът е от "Dance with Dragons" петата книга от поредицата. Коя глава е не съм сигурен и може би ще те излъжа (copy-paste от интернет беше текста ). Беше някъде преди мисията с лихваря, точно затова и дадоха ново лице. "Ugly Girl" може да се казваше тази глава. Понеже в четвърта и пета книга главите с Аря не са много, пък и на мен ми е любим персонаж, са запомнящи се. Друго за магията е, че тя е била изчезнала с драконите или по-скоро силната магия. Уарлоците от храма, където Денерис получава видения възвръщат магията си с появата на драконите. Безликите са си сменяли лицата без проблем и преди това, а това ако е чиста магия е изключително силна и как я имат преди да се появят отново драконите. Мелисандра признава, че не е ползвала магия, а някакви субстанции, които усилват огъня и т.н. (даже май ги показва в книгите), но казва че магията се е върнала, особено когато е отишла при Джон на стената. С изчезването на драконите и магията се свързват майстерите и Цитаделата, това го има в една от главите за Сам.

Те божествата са си божества, всеки вярва в каквото поиска. Много интересно е, когато обясняват на Аря за божествата (нали в Браавос всяко божество има храм и последователи) и когато се стига до червените жреци, се казва че "бога им е егоистичен" и не търпи други религии. Мелисандра ги гореше в Драгънстоун. Най-голямата мистерия в книгите е същността на Великия Друг, който е единственият бог който червените жреци признават, че съществува заедно с техния Рхлор и те са във вечна война. В сериала няма да влизат в такива подробности и ще го откарат на познатото клише добри-лоши в края. За книгите обаче не съм сигурен, защото Мартин ми се струва, че не е такъв писател. При него няма абсолютно добри или лоши герои.

[Razzormaw]

Цитатът е интересен да, но пак не може да се разбере с точност произхода на точно това хайде да го наречем "умение". Драконите са били източник на мощ на валирианците, но не знам някъде да се споменава глобална зависимост за магическите умения от тях. Говорейки за Мелисандра - тя е най голямото доказателство за перманентното присъствие на магия в този свят тъй като навярно се сещате каква е всъщност тя и че ако зависеше от драконите за нещо то огърлицата и нямаше да работи изобщо. Ключът за мен при безликите се крие точно в божеството, което почитат и акцента пада точно върху този "дар", който получават при основаването на Бравоос.

 

Това за Мартин и геоите му не мисля, че е така -> не видях нищо добро в Рамзи откакто го представиха до случката в предпоследният епизод. Същото важи и за примерно Джофри и за Планината (Грегор Клагейн). Персонажи като тях просто са изцяло отрицателни и нито можеш да се хванеш за нещо да ги оправдаеш, нито може да извлечеш нещо положително от действията им. Тепърва има да гледаме и Нощният крал, който вече се прояви на няколко пъти, а е и един от видоизменените персонажи спрямо книгата, но той поне не е това, което е по свое желание според тв адаптацията. В книгата по скоро става въпрос за личен избор при него като естеството му е не е по различно от Рамзи и Грегор.