Jump to content

Кой неазиатски филм ми хареса?


Recommended Posts

"Рома" 2018 та - мексикански, на режисьора Алфонсо Куарон.

Искрица слънчева светлина в мрака. Черно-бял, но все пак визуално и звуково съвършен. Проникновен, прекрасен в цялото си.

Абсолютен шедьовър.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На ‎12‎.‎01‎.‎2019‎ г. at 0:40, t_lozeva написа:

"Рома" 2018 та - мексикански, на режисьора Алфонсо Куарон.

Искрица слънчева светлина в мрака. Черно-бял, но все пак визуално и звуково съвършен. Проникновен, прекрасен в цялото си.

Абсолютен шедьовър.

А на мен ми беше муден, претенциозен и скучен. Постоянно се опитвах да не заспя, мъжо го проспа доволно почти целият. Може би нещо съм изпуснала, но запомнихме и двамата неизменното дрисливо куче Борас. "Черен в клана" го изтраях до половината, твърде много общи приказки. Сигурно не е лош, но... Виж, Зелената книга, определено ми допадна. Надявам се да Виго Мортенсен да вземе Оскар.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не ми казвай, че момчето е лудо

Алтернативни заглавия:

Une histoire de fou ,  Don't Tell Me the Boy Was Mad

(2015)  (French, German) 

 

Един по-различен поглед към тероризма, света на тероризма и нашия свят също.

По-нов филм, но по сила на въздействието може да се сравни с Тихият Американец и Арарат.

Давали са го по Бнт поне 2 пъти, а по сайтовете е почти неоткриваем.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Имало едно време в Холивуд беше добре :). Oбаче ме изненадваше постоянно - нищо от това, което се случваше не беше по шаблона...

А Анна беше яко по-зле от Червената лястовица...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филми в които разказа е като приказка:

 

1.

DreamKeeper (2003) Индиански (Сащ, Канада, Германия)

Легендите на първите американци върнати към живот в един уникален филм в който миналото и настоящето и реалността и сънищата се смесват като в дим от лулата на мира.

"Ще ви го разкажа както беше разказано на мен, както е било разказано от прадедите ми на дядо ми. Когато млад човек търсел своя път, търсел отговори, които да го водят по Добрия Червен Път на Живота, старейшините го водели в планината и го оставяли там за четири дни и четири нощи."

Изключителни визуални ефекти, за които е бил награждаван.

 

2.

Вестоносецът (2008) Турски

The Messenger, Ulak

В селото от средновековието ще пристигне разказвача, който ще разкаже за вестителят, избраният да ги спаси... Уникална смес от приказки, народни вярвания и влияния от свещените книги на народите в империята, филм на ужасите които може да застигнат едно малко село, и надеждата за бъдещото поколение.

 

3.

Пиле със сливи (2011) Франция, Германия, Белгия

Chicken with Plums, Poulet aux prunes

Историята на древен и съвременен Иран преплетена през личната съдба на едно съвременно, и донякъде приказно семейство, и неговият типичен като за всеки неспокоен ум на артиста живот, в сблъсък с еснафската реалност.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ей туй филмче върви в момента по БНТ1. Не мога да му обърна порядъчно внимание, но от интерес си пунах трейлъра в Ютуб. :huh2:

Ако някой реши да го погледне, моля да сподели мнение. 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не е точно филм, от тези на които казват "минипоредица" - Die Wоlfe  (Вълците от Берлин/ БГ заглавие).

Когато се разрових за инфо, се оказа старо, но сега попаднах на него и много ми хареса. Slice of life, който по някакъв начин напомня на японска продукция. Берлин след края на войната, разделения Берлин и обединения Берлин. Как се променя живота и мирогледа на хората, през очите на група приятели. От деца, през съзряването до падането на стената. Поколение, което спокойно би могло да е част от "Хитлеровата младеж", но не е, просто е родено по него време и израства с едни "идеали", "заменени" от други, но не съвсем, защото няма начин нещо толкова сериозно като войната да не ги е научило поне мъничко да се съмняват. Абе много човешки, без чагъртещи душата драми, може да се каже направо документален поглед над този период. Германска продукция, направена и изпъълнена прекрасно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледах наскоро Wild Mountain Thyme - :imdb: - и беше просто страхотен! Интелигентни и игриви диалози, прекрасни пейзажи и една история за две, по свое му луди и несъвършени същества, които в даден момент осъзнаха, че е ОК да са такива, когато за отсрещния човек са всичко. Има преплетени много теми - за семейството, за смисъла на живота, за децата като продължение на самите нас... Насълзих се от сърце на няколко пъти. Рядко се случва вече, така че за мен лично изживяването беше на макс и мога само да го препоръчам. :happy:

 

spacer.png

 

П.С. Саундтракът също е силен. Като се почне през I’ll Be Singing, изпълнена от Sinead O’Connor, и стигнем до двете версии на едноименната "Wild Mountain Thyme" ( :click: и :click: ). Лично мен соло версията на Емили Блънт по ме грабва, понеже си спомням за сцената от филма, но и дуетът не е лош. :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

On 4/1/2015 at 11:26 PM, t_lozeva said:

Много хубав е и  "Hannah Arendt". За философа Хана Аренд, ЖЕНА... която се е занимавала с проблема със злото, свети Августин  и е била любима на Хайдегер...

:swoon: бога ми, дори не съм и чувал за този филм - огромно благодаря!!!

 

А по темата  "неазиатски 10/ 10" ще изброя няколко, НО които като цяло не препоръчвам (моите десятки често са все едни такива ..... ) :

 

Покаяние - трудно ми е да говоря за този филм, на практика съм го гледал преди над десет години и още не мога да събера кураж да повторя; за съжаление единствения филм, който съм гледал на Тенгиз Абуладзе .... наистина за съжаление ://// Нека се има предвид, че той е от категорията "горещо не препоръчвам".

 

Иди и смотри - значи какво да кажа ..... същото. Понякога съм си мислел за този филм, че Елем Климов е прекалил, но от друга страна, не е възможно да се прекали. Моля, ако някой се реши да го гледа, нека знае, че има особено брутални сцени и задължително не го гледайте с деца около вас. Тука си трябва здрава психика, ама яко. Никога преди това не ми се беше случвало да натисна пауза, защото от сълзи не мога да чета субтитрите.

 

Восхождение - емблематичния филм на Лариса Шепитко, съпругата на Елем Климов, тъй че ...... досещайте се. Но поне филма се усеща, че е създаден от жена, пак те убива, жестоко, безмилостно, съзнанието ти бива разкъсано на безброй парчета, гледаш и трепериш, толкова много трепериш, че не искаш да гледаш, но има онази нежност, която притежават само жените. Този филм е смърт и с него осъзнах, че природата на смъртта е женска - смъртта прегръща и жените прегръщат, прегръдка, която приема, в която потъваш и изчезваш. Ти вече не си ти, Тя е, ти нямаш значение - може би мъжете ще ме разберат по- добре, какво имам предвид.

 

Зеркало - обичам този филм. Нека се изразя така - толкова много го обичам, че даже не искам да ви казвам за него, но понеже имам респект към авторката на темата и тя е отворила тема, която съм си мислел да създам аз, за това малко ще си счупя егото. Това е филма, който ми се искаше да е мое творение. За разлика от гореизброените три, този съм го гледал два пъти. Толкова много съзнание във филм, никога не съм гледал. Нечовешко е чак, свръхестествено. Невъзможно красив филм.

 

Иваново детство - още един филм на Тарковски и колкото много обичам Зеркало, толкова много мразя този. Едвали ще повторя някога пак. Най- тежкия филм, който съм гледал. Онова "не е честно", което намираме още в детството си, тука ме заля, като цунами, като вселена, отнесе ме, като мантра. Наистина не е честно, просто не е честно, Тарковски няма право да създава този филм, никой няма право, какво като можеш да го направиш. Дори сега, само като се присещам ...... мразя себе си, че имам тази чувствителност. Нямаше как да остана същия, след като го изгледах. Който иска да провери, дали има душа и/ или да я срещне, да изгледа този филм - ако не намери такава, мен на тема кино да не ме закача и да не ме пита защо, как, какво, че има голяма вероятност да се почувства засегнат, от това което ще чуе.

 

Даже не мога да пиша повече в този момент, евентуално някой друг път ще продължа, само ще допълня, че изброените филми не са ми любими само и единствено поради емоционалното им въздействие. Стойността им въобще е достатъчна, за да се водят, като създали киното и да се изучават във режисьорските дисциплини - камера, музикално оформление, актьорска игра, изобщо всеки детайл и цялостния им завършен вид е на най- високо ниво, това са от ония филми, които са поставили критериите за добре направено кино.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отдавна не бях гледала нещо неазиатско, но не съжалявам за този.

 

 

Хуморът е яко груб, може да не се хареса на всеки. Хареса ми за сексизма:

Off Topic

Оъркващо е! Кое е по-сексистко - да я ударя или да не я ударя.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един от най-любимите ми филми - Под небето на тоскана.

Този филм няма да се уморя да го гледам никога. 

Има всичко, романтика, смешни моменти, щипка драма, 

но най-вече невероятно красивата Тоскана и la dolce vita.

 

spacer.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шоколад........ много харесвам този филм.

Жулиет Бинош, Джуди Денч, Алфред Молина и един прекрасен, черничък и много чаровен Джони Деп,

в комбинация с тонове шоколад под всякаква форма. Какво повече му трябва на човек?

 

spacer.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малко неазиатска романтика от мен - "Gut gegen Nordwind" (2019)  :)

Често даже май е нон стоп :D общуваме виртуално, затова този филм ме спечели с темата си, оказа се че има и книга, прочетох я, но давам преднина на филма.

Супер превъплъщение на Alexander Fehling, моите поздравления за неговия герой Лео, главния герой на филма ... направи си ролята, направо я отвя, затова книгата ми остана на заден план, защото Лео от филма е страхотен.

 

За какво се разказва ли, тривиална ситуация наглед, един объркан email адрес и погрешно изпратено писмо...

 

Цитат

 

 

Редактирано от Yamashita
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Понеже съм на вълна любими мои филми, а този филм ми е много специален - The Lunchbox (2013), с незабравимия Ирфан Хан, горещо ви го препоръчвам, защото е  докосващ и човешки.

Филм за сърцето и за всичко хубаво, което може да ти се случи в живота или да те пропусне.

 

 

 


 

Редактирано от Yamashita
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Индийците са страхотни, но не винаги мога да вляза в тяхната вихрена боливудска приказка.  

Sir (2018) прави изключение от правилото, нещо различно, не толкова шарено и шумно.

Красива история с истински герои и много чувства.

Също любим мой филм. Препоръчвам!

https://www.imdb.com/title/tt7142506/

 

 

 


 

Редактирано от Yamashita
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...