Jump to content

Алтернативи


Recommended Posts

"Пътуване към себе си " - прилича и в това е проблема  :bee: . Казах ли колко дяволски добра е тая книга  :D .Тия дни, може би, евентуално ще набера някой от не чак толкова плачевните опити и ще го постна. Ама отговорността за това няма да е моя  :ph34r: 

Link to comment
Share on other sites

  Чу гласът й и моментално се доближи  до прозореца – невъзможно бе да не се възползва. Тя не си даваше сметка, че е застанала под кабинета му и ще чуе всяка нейна дума. Леко се засмя. Подслушването беше от онези неща, който тя не одобрява .Дори си представи  каква кисела физиономия би направила. Разбира се, няма да пропусне да отбележи, че се държи невъзпитано . Какво пък – никога не е бил от благовъзпитаните.

Говореше по телефона. Чуваше се само нейният глас. Усмивката му бавно угасна . Отново остана поразен от факта, колко силно го тревожи и как това нейно стоическо поведение го вбесява.

-Не, не. Няма нужда ще се справя........Сигурна съм, о, я стига. Все едно при теб не е същото.

  Притвори очи и си пое дълбоко дъх. Та той е в състояние да разчете паниката в гласът й, какво остава за събеседникът й? Успя да разбере, че някой е в болница, трябват й пари и няма време, защото както винаги е до гуша в задължения.

Но, разбира се, когато й предлагат помощ, тя ще откаже – колко типично.

Все още не бе успял да потуши гневът си когато тя почука. Пристъпи плахо в кабинета му. Избегна погледа му, а гласът й беше леко приглушен когато заговори :
- Добър ден
Твърде ядосан за да бъде вежлив той не пожела да отвърне на поздрава й. Тя се смути, сведе поглед и пъхна ръце в джобовете си (винаги се е чудил, дали тя знае какво да прави с ръцете си). Около половин минута стояха мълчаливи. Като  че ли тревогата й се засили, сянка пробягна по лицето й. Съвсем леко, едва доловимо гласът й потрепери.
-Нося няколко теми, къде да ги оставя?
-Няколко?
Изненадата му го изпревари. За миг очите им се срещнаха. Не й убягна  колко е ядосан, а той видя уплахата й. Пое си дълбоко дъх -винаги правеше така преди да заговори или когато беше силно притеснена.
-Да, моята и още няколко - Поколеба се за миг, а сетне додаде - Знам, че отново се забавихме и благодаря, че ни удължехте  срока.
Не можеше да продължава да мълчи. Сковано преднамерено остро изрече.
- Това не беше мое решение.
Много трудно прикри усмивката си, съвсем сигурен беше, че секунди я деляха от това да му се ухили насреща. Не знаеше какво я развесели този път
-Всичко това е една голяма преструвка и няма никаква стойност..
Чувала го беше преди, много добре знаеше, че не той е удължил  срока, наясно беше, че не обича компромисите, а и никога не е криел , че в неговите очи всичко това е една голяма бутафория. Дори това леко го обиждаше , а тя самата беше съгласна с него.
-Системата отдавна е пародия, поне не се преструваме, че надскачаме високи критерии.
Лицето му излъчваше яд и отегчение . Почувства колко излишни бяха думите й, дразнението му бе осезаемо. За пореден път осъзна, че нейното мнение за него беше досадно, повърхностно и отегчително . Може би именно  това й вдъхна смелост и директно зададе въпроса, който я измъчваше :

-Защо оттегли публикацията си? Беше много добра, не трябваше да се огъваш пред злобата на отминали псевдо величия.
-Наставления от посредствени хора не приемам.
За пръв път от както бе влезнала го погледна право в очите. В тях слава Богу  се четеше гняв. На лицето й трепна един мускул , а гласът й едва доловимо  потрепери:
-Да , посредствена съм и никога не съм го отричала, но поне имам достатъчно смелост да защитавам позициите си и никога не съм се свивала пред хора под нивото ми.
Имаше усещането, че той е на път да заговори, но си нямаше доверие, че е способна да го чуе. За това бързо заговори :
-Както и да е, аз и мнението ми не сме от значение . ето ти темите.- Остави ги на бюрото и удивително бързо му обърна гръб.След няколко секунди вече беше до вратата и с глас натежал от болка, но без следа от злоба изрече.
-Приятен ден
Бързаше да си тръгне, не можеше да си позволи да види някой познат или нещо да я задържи, не искаше да рискува, не искаше да се връща при него. а нямаше сили да симулира жизнерадост .

Мразеше това свое състояние на псевдо послушание. Мразеше страхът, паниката, неадекватността, която близостта му й причиняваше. Не само физически се сковаваше около него, но и умствено. Забравяше, объркваше се, пелтечеше и рядко можеше да каже повече от пет свързани думи, па камо  ли да изрази мнение, да отстоява позиции или да привежда аргументи. Беше жалка, чувстваше се жалка. Той без да подозира крадеше нещо от нея, като че ли я лишаваше от дързост. И не само!

Поредната му грубост я вбеси, но гневът твърде бързо отстъпи място на болката и тъгата. Той я смяташе  за глупава, досадна, посредствена и Бог знае какво още. Те двамата за толкова много години не бяха водили истински разговор или какъвто и да е било разговор.

От кафето дочу припева на How уоu remind me на Nikelback – оцени иронията, но нямаше сили да се усмихне. Задушаваше се. Това беше едно твърде спокойно прибиране, никой не посмя да я доближи в иначе претъпкания автобус. А тя отчаяно искаше да се разплаче, но и този път не успя.

Повече от минута гледа затворената врата. Обвиненията й все още отекваха в него.Много добре знаеше колко презира хората, който са неспособни да устояват мнението си. Предпазливостта обикновено свързваше със страхливост и лицемерие. Хората, който се свиват не събуждаха състраданието й, напротив отнасяше се високомерно с тях.Тя която бе готова да помогне на всеки ( дори сега беше помъкнала темите на останалите – вместо да помоли някой от тях да донесе нейната) подминаваше молбите на онези, които считаше за слабохарактерни.

Усети остра болка в слепоочията си. Защо, защо се бе държал така идиотски с нея. Припомни си телефония разговор. Сега тя се нуждае от помощ, подкрепа и някоя добра, успокоителна дума. А той, какво направи той? – Държа се отвратително с нея – за пореден път. Вярно той беше никой в нейният свят и все пак поведението му ще наруши крехкото й равновесие.

Днес в нейните очи липсваше онази проклета, дразнеща жизнерадост , която така обича.

Пусна радиото – тя би оценила иронията – Nikelback ! How уоu remind me, като че ли е писана за него. Колегата му влезна, изпита облекчение, ще започне вял разговор, който да го отклони от мислите му. Уви и той я бе видял.

-Темата добра ли е ? – Не беше забелязал , че я държи в ръце .

-Да.

-Вече я прочете.- Не скри учудването си.

-Не, но съм сигурен, че е като всичко, което пише.

Протегна ръка и той му подаде листовете, набързо ги прехвърли без да се зачита. Само диагонално, колкото да се убеди, че всичко е наред.

-Да, на обичайното ниво е. Още ли се сърдиш, че удължихме  срока на всички заради нея?

-Тя имаше причини да се забави, но другите ....

-Освен причините може да си го позволи.

-Определено, но , ако изискваме повече от нея най-накрая ще разгърне потенциала си. В момента тя не полага усилия, всичко е плод на таланта й, а тя отказва да го развие.

-Учудваме лекотата  с която всичко й се отдава, но понякога се чудя дали щеше да е по-добра, ако както казваш ти, я накараме да положи повече усилия.

-Текстовете й, макар добри слагат широки рамки, но тя никога не ги разгръща. А може. Има доста особено виждане, проницателна е. Умна и талантлива е – това е рядко срещана комбинация. Но за съжаление не знае как да подрежда приоритетите  си, а така пропилява таланта си. Отивам за кафе, ти искаш ли нещо ?

В гърдите му бушуваше гняв и тревога, малката проклетница седмици наред ще вгорчава дните му.

Link to comment
Share on other sites

Героят ти. Сурова любов-винаги това изниква в главата ми. Човекът, който ще налее още масло в огъня, за да те нахъса да се бориш, да се справиш, дори с риск да му сгризеш врата междувременно. Той никога не би те изоставил. Винаги би бил там, за да те дразни, да боде очите ти и да опъва тънките ти нервни окончания. Просто прелест!

 

How уоu remind me на Nikelback - Aй, стига бе! Tъкмо преди малко се сетих за тях и си постнах Too Bad, хехе

 

 

Нещото, което мн харесвам в стила ти, е че написаното е винаги така изчистено и аристократично. Лъхва ме някакво благородство. Не мога да го обясня по друг начин, затова и няма да опитвам повече. Който разбрал, разбрал, аз отивам да се скрия нейде :Д

Link to comment
Share on other sites

Обичам тази песен, барабар с клипа  :icon_sunny:

.

 

А задача първа за главният, като ти гледам коментара е тотално провалена  :28558: . Диалога си го виждала, затова избрах точно този фрагмент. Сега вече сериозно : имам късмет, че не познавам подобен човек, че иначе характерното ми студенокръвие би станало на пух и прах  :cry:

Link to comment
Share on other sites

Както казах, с по пост на година, някои хора като мен, могат само смътно да се сетят, че им звучи познато този откъс. Добавила си начални изречения, които леко изменят и допълват настроението между тях. Но тогава и сега мнението ми не се е променило. Ще добавя личния си коментар към теб от онова време:

 

1.Това за сравнението, ми звучи, така сякаш тр да видиш всичко на един път, за да сглобиш цялата картина. Обичам проектите тип пъзел. Сложни са за изпълнение, но са многопластови. Такива филми и книги задължително тр да се гледат поне още един път, за да се допроумеят  :)

 

2.Той й показва постоянно в този откъс колко е нежелана и досадна, но аз съм устроена винаги да търся положителното в човека и до последно няма да повярвам, че той е такъв какъвто се опитва да се изкара :Д

 

Мазохизмът е прекалено силно заложен в мен, затова няма как да ме накараш да намразя героя. Дори и той да смазва по всякакъв начин героинята, това ми действа положително. Обичам предизвикателствата, колкото по-трудно, толкова по-сладко. Естествено, че всеки човек има мрънкащи и моменти на слабост, но гледайки този герой той би бил винаги онзи връх, който ще искам да надмогна.

 

Не, че си се провалила, просто аз съм видяла едва три откъса от цялото, а пъзел с три парченца, не прави цяла картина. В чата ни си споменала думата 'омраза'. Дори когато героят стане ужасяващо омразен-аз пак ще го харесвам ;)

Link to comment
Share on other sites

Казвали ли са ти , че умееш да вменяваш вина  :D . Реално нищо не съм променяла от преди около година, защо обаче тогава съм набрала само и единствено диалога нямам престава . Може би, защото не съм доволна от пряката реч или съм искала да проверя, дали ми се получава внушението  :ph34r: . Една от основните ми цели е да накарам (поне първоначално) четящия да намрази главният герой - иначе се обезсмисля това криволичене във времето  :wacko: .

 А иначе си има оправдание за поведението му, даже е доста логичен.......почти класически ръб. Много ми се иска обаче да мога да накарам хората да го намразят, а след това колкото и да им се стори невъзможно да го разберат и да се привържат към него.

Обзаложих се със себе си , че няма да успея - хубавото поне е, че 50 % от мен печелят 

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...