Marumaru Tsuma (2015)

[Шоши-сан]

Изгледах току що последния епизод. Коментар на бодра глава, не сега. Razzormaw ,ти позна че ще се занимаем и  с колегите. Аз познах са семейството на Масазуми. Да речем че може да сме удовлетворени с теб

Песента и ябълката ни следваха през цялото време. Леко ми се насълзиха очетата към края когато Масазуми и майката на Хикари чуха песента, плюс имаха подръка ябълка и  записите на Хикари, които тя редовно си слушаше.

 

[Шоши-сан]

Да се доизкажа на бодра глава финално. Реално това което не ми хареса в епизод 9, бе продължено в 10 и съответно не ми хареса и там. В епизод 10 само едно допълнително нещо не ми хареса. Та тази драма ще ми остане в спомените към "тези от 2 части".

 

Какво не ми хареса +/- бе излишно в 9-10:

 

 

Ок, темата за колегите продължи и в 10 но толкоз наивно и инфантилно бяха написани посланията  че ....ми докара пуфтене и хич не ми се връзва с изпипаните неща от епизод 1-8 по същата тема.

Ликвидацията на Хикари не я разбрах, в смисъл защо му бе нужна на автора. Тежкото нараняване от точно конкретните субекти и по точно този начин на Хикари имаше своето място, смисъл, послания, изводи .... но ликвидацията ѝ?! Аз нещо не мога да му намеря оправдание/обяснение на автора за това. Не го разбрах.

Цялата сцена / тематика от момента в който Масазуми излезе пред болницата пред медиите, след това в тв ..... та до смъртта на Хикари - мноого слабо. Голям потенцял, ок замислено, но много нескопосано изпълнено от страна на сценарист-режисьор. Голяма кръпка.

 

 

 

Какво ми хареса в 10:

 

Това че събраха и ни занимаха финално със семейството на Масазуми , включително майка му .

Тематичната линия на майкага на Хикари.

 По -голяма част от текста на Масазуми в целия епизод.

 

[ukio]

Аз приех финала

 

 

като съдбовна намеса. Хикари през цялото време се опитваше да се самоубие, но това не е толкова просто. Понякога нещата не се получават, когато ги искаме. И ето че в момента, в който тя беше решила да живее, съдбата й изпълни старото желание да умре. Друг е въпросът, дали всичко около смъртта й беше представено убедително.

 

 

[Razzormaw]

Тежък епизод действително, но не съжалявам, че го изгледах иначе бих пропуснал толкова неща, които би трябвало да накарат всеки човек да се замисли за това как възприема себе си и останалите най вече.

Исках с цялото си същество герой като Хикари да живее и да е щастлива, тя го заслужаваше след всичко, което е преживяла, но уви...Самият живот сякаш отхвърляше досега в сериите това нейно щастие, дори не можеше да види дъга след дъжд, все едно всички хубави неща, на които се наслаждават останалите на нея й бяха забранени. Истината е че животът, който живеем не е справедлив..добри хора, които ги е грижа и помагат на останалите си отиват преждевременно, а егоистични и изпълнени с злоба и предразсъдъци същества си тъпчат по земята невъзмутимо. Смъртта не пита кой е заслужил да живее и кой не, просто идва с предизвестие или без и си взема дължимото..Хикари остави ярка следа след себе си, добрите й дела не бяха напразни и рефлектираха не само върху живота на Масазуми ами и върху останалите герои, да се надяваме и сред зрителите на тази чудесна драма. Предразсъдъците бяха истинският убиец на Хикари, не толкова тая пасмина от малоумни тийнове. Лично аз съм на мнение, че някои хора заслужават да ги сочиш с пръст, но само и единствено ако наистина ги познаваш и действително си ги преценил реално като неспасяем случай. Те не я познаваха и не знаеха какъв чудесен човек е..просто бяха чули, че е извършила убийство и действаха първосигнално, това е грозната страна на човешката същност и тази драма я показа по наистина покъртителен начин.
Много ми харесаха последните кадри на брега на езетото, когато Масазуми държеше снимката окъпана в светлина..сякаш Хикари му се усмихваше от небето! Чудесна драма макар и с тъжен край, не мисля, че този развой е лишен от смисъл или че е изсмукан от пръстите, дори напротив, жертвайки този прекрасен персонаж сценариста лично мен ме наведе към доста размишления и изводи. Реалността не винаги е розова и не всички са щастливи в нея.

Но който както го е разбрал за мен лично тази драма е 10/10.

[Шоши-сан]

Понеже ме подсетихте за глупостта, предразсъдъците и съдбата.

 

Така едновременно поведението на майката на Масазуми до включването му след последните думи на Хикари към нея и крайно инфантилната сценка на колегата -авер на Масазуми , когато Хикари бе пред него за да говорят,  на мен доста по ми харесаха като моменти в сюжета отколкото редица от другите моменти илюстриращи същите идеи в последните 2 епизода.

 

[Tara]

Защо останах разочарована от финала...

 

 

Хикари достатъчно се самонаказваше и беше осъзнала грешката си. Знаем, че обществото е жестоко и винаги ще има такива, които да сочат с пръст грешките на другите без да виждат своите собствени. А това, че в случая бяха някакви недорасли келеши беше още по-нелепо. Поне накрая да я бяха оставили в кома или нещо подобно и зрителите сами да си гадаят оцеляла ли е или не.

В действителност след като Хикари напусна Масазуми  се подготвих, че тя може и да не оцелее на финал. Но по-скоро да е нейно решение, т.е. да направи нещо крайно заради невъзможността да приеме вината си и да си прости. Някак си по щях да го възприема, от колкото това да я уморят по този начин.

 

 

И още нещо. Такива патетични монолози и словоизлияния в последните минути (_{визирам Масазуми}) винаги са ми били трън в очите, колкото и да се опитват да внушават някакви съдбоносни послания _{(все ги свързвам с американските филми и опитите им да се правят на "най-великите")}. Но това вече си е мой проблем и не го включвам към големите фалове.