bg Jin-Rou (1999)

[air]

 

Заглавие: Jin-Roh: The Wolf Brigade

Тип: Филм

Жанр: Екшън, Трилър, Драма

Година: 1999

 

Как би изглеждала приказката за Червената шапчица в съвременен вариант? Авторите на "Jin Roh" дават своята интерпретация, като от приказната част от историята оставят само героите, наблягайки повече на взаимоотношенията им. Всъщност разказът на братя Грим не е променен, но гледната точка и подробностите, на които се обръща внимание, са други, затова приказката във филма може да ти изглежда много изопачена и страшна в сравнение с оригинала.

 

Off Topic

Настоящето е годините след Втората Световна война, а мястото - загубилата катастрофално войната Япония. Разрушенията, причинени от атомните бомби, все още са видими и осезаеми. Въпреки желанието на всички японци да възстановят страната си и да възвърнат гордостта си, и въпреки видимия успех, все още има безредици и война между институциите, полицията и бунтовнически групировки, борещи се против политиците. За да спре терора по улиците, държавата създава специален отдел, Capital Police, CAPO, който разполага с отряд за бързо реагиране, наречен Wolf Brigade. Той е въоръжен с най-модерните и страшни оръжия. Бронираните им ризници и каски им помагат не само като ги предпазват от куршумите, но комбинирани със зловещата кървава светлина, струяща от уредите им за нощно виждане, предизвикват паника и ужас в противниците.

 

Въпреки че официалната полиция и CAPO водят война с терористичните организации с една и съща цел, а именно да опазят обществения ред, между тях съществува вражда. Полицията иска да включи в своите структури CAPO, като преди това унищожи отряда за бързо реагиране Wolf Brigade, защото колкото по-дълго той съществува, толкова по-излишни изглеждат "силите на реда", заради невъзможността им да се справят с безредиците и наличието на по-добре подготвена и действаща организация.

 

В тази борба за надмощие между политиците са въвлечени един войник, Фусе, от Wolf Brigade и момиче, участващо в терористичната организация Сектата, заловено и манипулирано от полицията, за да злепоставят отряда за бързо реагиране на CAPO. Всеки участник във Wolf Brigade загубва да известна степен, ако не и изцяло, човешката си същност и действа и мисли като звяр, вълк. Фусе е един от елитните войници, пример за безчувствен боец, вършещ безупречно работата си, но се оказва, че не е изгубил напълно човешкото в себе си. Той се влюбва в момиче, с което се запознава случайно. А дали е така? Това момиче изпълнява поръчки на терористите и е наричано Червена Шапчица, заради ролята си на куриер, разнасящ бомби в чантички, облечена в червени дрехи. Аналогията, която ще бъдеш подтикнат да направиш гледайки филма с приказката на братя Грим, е, че Фусе е вълкът, който трябва в края на историята да "изяде" момичето, затова и любовта им изглежда невъзможна. Но все пак войникът е човек, а не истински звяр... Емоционалният финал на филма ще даде отговор на много въпроси, които си задаваш гледайки го, и ще те остави пълен с нови догадки, които биха те накарали да го гледаш пак.

 

Чудесната история би била нищо без брилянтната визия и звук на "Jin Roh". Много приятно впечатление правят изчистените до най-малка подробност детайли във филма: патрондажа се измъква с рязък звук, последван от прищракването на затворилият се след него държач, в същото време виждаш как патроните потракват от сблъсъка по между си, а краят на тази "огърлица" се полюшва енергично, докато и последният куршум не бъде изстрелян с оглушителен рев. Ако си любител на зрелищни битки, ще бъдеш малко разочарован, заради не големият им брой, но ще останеш възхитен от невероятното качество, с което са нарисувани. Кръвта се лее в прилични количества, а страхът и безумието, което обзема мъжете, борещи се с Wolf Brigade, се вижда дори във вледеняващия им се, заради студения въздух, дъх. Дори и мен ме побиха тръпки като видях как парата, издигаща се от водата, е разсечена от огромни тъмни фигури, бавно излизащи от черните тунели. Единственото, което се вижда от войниците, са безчувствените червени светлинки от окулярите на уредите им за нощно виждане, придружавано от подрънкването на металните им ризници и смъртоносните им картечници. Но не бива да оставаш с впечатление, че най-интересното са срещите с Wolf Brigade. Качеството на анимацията в целият филм е чудесно. Движенията на героите са гъвкави и убедително нарисувани, а образите им са изпипани, но не за сметка на пейзажите, на фона на които се развива действието. Музиката се слива с обстановката и подсилва ефекта от анимацията.

 

"Jin Roh" е поредното доказателство за възможностите на японските аниматори, сценаристи и режисьори да създават сериозни филми, шедьоври на анимацията, предназначени главно за възрастни.

 

Автор на статията: Lucash

 

 Свали с български субтитри: 

[mike]

Шедьовър.

[Rimedore]

Ошии е споделял, че периодът от 50-те години на 20 век му е много скъп и любим - самият той тогава е бил дете. Та в негови филми се забелязва влияние от този период, а пък представеният тук е посветен изцяло на него. Интересно е да видиш следвоенно Токио, модата на обличане, трамваите от онова време... Също така да чуеш части от оригиналната приказка за Червената шапчица. Ошии акцентира и на политиката - само че според алтернативната история, Япония губи Втората световна война поради нахлуване на Германия. Но така или иначе е показана добре мръсната игра на политиците, които са готови на всичко за да си правят каквото искат - точно те контролират "силовите органи", които са ни представени. Ошии сам е участвал като студент в протести срещу договорът за взаимно сътрудничество между САЩ и Япония в края на 60-те и началото на 70-те години (благодаря ти, единствен Анимания страхотен брой за киберпънка, който притежавам :д) Самият Фузе е може би най-голямата жертва на цялата тази борба за власт.

Но като цяло, филмът не ми допадна много. Историята ли, атмосферата ли... не знам. Но не съжалявам, че го гледах. Той сам по себе си е поредната анимация, която по сериозност и идеи прилича на добър игрален филм. Но и няма нужда да е игрален, боите, картината - това са толкова хубави неща, които правят светът ни ако не по-малко разнообразен, то поне не толкова студен.