There Was Me Who Vowed Not To Forget (2015)

[ells]

 

Също така известен като: Wasurenai to Chikatta Boku ga Ita

Страна: Япония

Премиера: 28 март 2015

Времетраене: 94 мин.

Жанр: Романс

 

Участват:

Nijiro Murakami като Takashi Hayama

Akari Hayami като Azusa Oribe

Yoshikazu Nishikawa

Yutaro Watanabe

Hikaru Osawa

 

Резюме:   Takashi Hayama (Nijiro Murakami) е трета година гимназист. Той се влюбва от пръв поглед в

Azusa Oribe (Akari Hayami) и те започват да се срещат. Един ден Azusa казва на Takashi: "Хората, които ме срещнат, забравят за мен няколко часа по-късно". Takashi не вярва на Azusa, но по случайност той осъзнава, че наистина забравя за нея. За да не забрави Azusa, Takashi започва да оставя бележки за себе си и Azusa.

 

По романа "Wasurenai to Chikatta Boku ga Ita" на Mizuho Hirayama (публикуван през февруари 2006г.)

 

С АНГЛИЙСКИ И РУСКИ СУБТИТРИ

АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

С РУСКИ СУБТИТРИ

Онлайн с английски субтитри

Онлайн с руски субтитри

[lazeto]

И филма за теглене, Английски субтитри и сваляне със Руски субтитри ...

Редактирано 2 Януари, 2016 от bealonenomore
Линковете са добавени.

[mi6lence]

Нова страхотна роля на Акари. Това момиче не спира да ме радва   Филмът ми хареса ужасно много. Невероятно готини бяха кадрите заснети от телефона на момчето. Успя да ме разчувства,докосна ме,натъжи ме.Колко ли е гадно всички да те забравят,да се налага всеки ден да започваш всичко отначало?!?

Пак ще го гледам,заслужава си всяка една минута. А края,защо,защо тез японци са толкова жестоки?

[ukio]

Плюс едно и от мен! Напомни ми на едно друго подобно заглавие, което обаче не е преведено - Remember the magical girl.

Мистериозно беше това със забравянето на един единствен човек, но понякога човешките спомени се изплъзват и на най-упоритите ни опити да ги съхраним.

Така и не отогвориха на загадката, която изглежда е водеща в този тип филми. Защо всички останали забравиха точно нея? Изглежда такава й е била съдбата.

Ниджиро и Акари - две от най-талантливите японски хлапета в момента!

Режисьор е Кей Хорие (Itsuka no kimi e, Veronika Decides to Die).

[itadakimasu]

Хареса ми филмът. Не се подлъгвайте да търсите обяснения, защото това може да доведе до чувство на незавършеност. Идеята тук е друга. Чрез жанра на магическия реализъм е разработена темата за спомените- нещото, което ни дава ндивидуалността, както и връзката с останалия свят. Но спомените са неуловими и изменливи. Понякога помним неща, с които може за секунди преди много години да сме се сблъскали(и се чудим как помним това), друг път пък забравяме близки, ясни и продължителни моменти.. странно нали? Да, човешкият мозък е странно нещо. И какво да правим с нещата, които забравяме, въобще способни ли сме да съхраним спомените, с бележки, с напомняния и т.н... Една от теориите е, че човек никога не забравя, но с времето избледняват някои неща, които обаче могат да изплуват във всеки един момент. Тук имаме едно хиперболизирано представяне на неуловимата природа на спомените.

Повечето влюбени си обещават, че завинаги ще са заедно- но реално, знаем, че не става така. В повечето случаи дори забравят едни за други(има и изключения, разбира се).

Поне аз така си обяснявам това, което видях.. може и да греша, защото филмът не дава отговори на загадките, които поставя, а по-скоро кара да се размишлява върху идеята. Имам усещането, че изпускам нещо, но не ми пречи това, напротив, именно символизмът от една страна и реалистичността от друга най-много ми допаднаха в този филм. 

Хареса ми романтиката, хареса ми и това, че в края нямаше шокиращи неща, нямаше я типичната развръзка. Загадъчността задържаше максимално интереса. Актьорската игра- прекрасна, много съм доволна и от двамата младежи, Акари съм я гледала на няколко други места и определено трябва да се следи занапред това момиче. 

Имаше нещо хем стоплящо сърцето, хем тъжно и опустошително в този филм. 

П.П. и на мен любимите моменти ми бяха заснетите с телефона... напомня за това как всеки един миг от живота ни си заминава ей така, незаписан, просто го няма, нищо не остава от него- освен в случаите, когато го съхраним по някакъв начин, но много малко мигове от живота си съхраняваме.