Jump to content
maira

Красив - Секси - Завладяващ - Талантлив - Най.

Recommended Posts

Но е факт, че спря да снима - помня ясно колко го хвалеха, как го сочеха за изгряваща  нова икона , но започна да участва в все по-слаби филми. От годините му на „залез“ лично аз изгледах, няколко добри филма, други в , който той е добър, но нито един не попадна в полезрението на критиката. Много обичам Вал Килмър и типа актьори като него . ето да вземем един Истински Романс - там освен Килмър с много мъничка роля се подвизава Брат Пит- Кълмър тогава е безспорна звезда или поне надежда да се превърне в такава Пит е никому неизвестен. Днес Брат Пит има завидна филмография, подбора му на роли е много успешен . Винаги е избирал„сигурни филми“- не казвам, че Килмър е трябвало така да прави във възможностите му са експериментите и предизвикателствата, а то Червената планета и Проглеждане  :slap: . Мястото на Вал Килмър е в елита, а той не е там. За това ме е яд така, може би след време, онези, който се занимават с кино, изпаднали киномани като мен да го знаят и да го сочат като способен актьор, но за масовият зрител е отдавна изгубен. А ми се иска да се върне, не да му пишат името като реклама на филми като този : http://www.imdb.com/title/tt0360323/?ref_=wl_li_tt title="Click Me" rel="nofollow external">click-me.gif - роля под 5 минути и на всичкото отгоре някакво псевдо Док Холидейско държане, но иначе участието му е отбелязано за да се спечелят зрители  <_< . Може би в бесовете съм забравила да отбележа, колко много обичам и уважавам способностите на този актьор, не се разгърна до край, а вече е късно. А искам да го гледам, да го гледам в качествени филми, да бъде магнит за другите както е Ал Пачино или Джак Никълсън, Антани Хопкинс - ей до такива имена му е мястото.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кева, твоята надежда е и моя надежда :) Дано не прозвучи еретично, но за актьор на 56 години още е рано да се пишат реквиеми. 

Ето едно интервю с Килмър, в което отговаря на много въпроси, които засягаш.

 

Винаги сме се чудили защо този брилянтен актьор пропусна да се нареди в „А-група“ до Брад Пит и Том Круз, въпреки че имаше техния потенциал? Дали защото предпочиташе неприветливите, себеразрушителни образи? Или твърде много мислеше? Разправят, бил перфекционист. Напуснал със скандал първата си работа, понеже не могъл да разбере странния вкус на своя герой. Тогава бил на 12 и участвал в реклама на хамбургери. От онзи ден нататък винаги надълго и широко разпитвал режисьорите каква е мотивацията на „неговия човек“ във филма. После потъвал дълбоко. На снимачната площадка на „Доорс“ дори настоявал да му викат „Джим“… Разбира се, възможно е Килмър да е изпаднал от холивудския влак, защото е бил труден, капризен, неуравновесен, непредвидим. Психо Килмър, както го наричат на галено. „Вал е незрял и непоносим – твърди режисьорът на „Батман завинаги“ Джоуел Шумахер – Той е най-обърканото човешко същество, с което съм работил. Способен е да доведе до лудост всеки“. Джон Франкенхаймер не е много по-ласкав. След като го снима в „Островът на доктор Моро“ заяви: „Никога няма да изкача Еверест и да направя още един филм с Килмър“. А един от сценаристите на „Тумбстоун“ добави шепнешком: „Този човек има тъмна страна, за която ми е неудобно да говоря“. Наистина, Килмър дълги години се държа странно. Отказа главнатата роля в „Критична точка“, „Синьо кадифе“, „Интервю с вампир“. Три пъти арогантно ряза офертите на Робърт Олтман. Нищо чудно, че Холивуд също му обърна гръб. Ние, почитателите му, обаче не сме го отписали. И искаме да знаем какво мисли за бъдещето, за пропилените шансове, за славата и дори за смъртта:

 

Плановете

Бизнес планът ми беше да бъда късметлия. Осъществих го. Беше страхотно. Следващият ми бизнес план беше отново да бъда късметлия. Е, провалих се.

 

Презареждането

Дори да влезеш в цикъла на успеха с поредица блокбастъри ще дойде ден, когато ще поискаш нещо различно. Ще почувстваш нужда да презаредиш батериите. Защото т.нар. големи филми са повече блъскане и по-малко актьорска игра. Дори Том Круз, който толкова се забавлява с всичко, което прави, в един момент се почувства неудовлетворен. Тогава прие ролята в „Магнолия“. На мен в този филм той ми харесва повече, отколкото в „Роден на 4-и юли“.

 

Славата

Много известни, отлично платени актьори, искаха ролята в „Спартанец“, която отиде при мен. Двама от тях зарязаха дългогодишните си агенти, след като не получиха работата. Не ги разбирам. Самият аз никога не съм се стремил толкова страстно към успеха. Никога не съм отглеждал славата, нито съм култивирал публичното си лице. Единственото ми желание е било да ме зачитат като актьор.

 

Грешките

Не бях много практичен в Холивуд. В актьорският бизнес трябва да си общителен, а аз никога не се включих в кинаджийската общност. Играх в някои големи, прекрасни филми. Радвах се на огромен успех. Но не можах да запазя статуса си. Подцених едно-две предложения за роли в екшъни, които щяха да ми осигурят вечно признание. Нали знаете: „Веднъж звезда, винаги си звезда“.

 

Компромисите

Благословен съм, че бях актьор, а не бизнесмен. Имах страхотен шанс да работя каквото искам. Почти никога не ми се е налагало да правя нещо неприятно, да търпя едно, за да постигна друго. За разлика, например от Дъстин Хофман. Та той участва в реклама на Volkswagen!

 

Дисциплината

Във времето се слях с една поза, която възприех от „школата“ на Марлон Брандо. Не става дума само за определен тип актьорското поведение, а и за стил на живот. Позата на презрение към всички, с малки изключения. Позата на разглезения. Защото Брандо беше екстремно талантлив, истински гений, но и ужасно разглезен.

 

Лошият характер

Нещата, които се говорят за мен, не са верни. Нараняват ме, а и спъват кариерата ми. Наричат ме „труден актьор“, а аз просто не обичам да клюкаря с режисьора. Попитайте някой от приятелите ми – Джефри Катценберг, Майкъл Ман или Де Ниро, какъв съм на снимачната площадка. Ще ви кажат: „Този човек работи здраво.“

 

Смъртта

Не се страхувам от смъртта, защото не вярвам в нея. За мен тя е просто различно ниво на съзнание, алтернативна гледна точка. Времето също е идея, съществуваща само в нашите глави. Продукт на твърде бавния, ограничен човешки език. Земята Преди години изкупих земите на моите съседи, защото мечтаех за огромно ранчо. Жертвах целостността на моята кариера за целостта на тази земя. Но това ме направи щастлив. И дълбоко благодарен.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имам чувството, че сме от един набор, щом на всички ни Вал Килмър е бил еталонът за сексапил. И на мен Матмардиган от "Уилоу" ми беше особено любим като дете. В квартала беше въпрос на чест да си изгледал този филм поне три пъти в близкото кино, а после се сдобих и с видео касетата :) Като наближих тийн периода вече беше време за "Доорс", "Тумбстоун", "Жега", Батман", а по незнайна за мен причина, много обичам "Призракът и Мракът". Може би защото ми напомня на любимо литературно заглавие - "Heart Of Darkness". Особено тъжно ми е, че Валчо не остаря красиво и вече не прави запомнящи се роли в по-зряла възраст. Винаги ми е правил впечатление на твърде чувствителна душа (все пак е поет човекът). Като че ли винаги е странял от утъпканите холивудски пътеки, което според мен му изигра лоша шега, защото славата бързо те забравя. Сигурно не само на мен ми прави впечатление, как първокласни актьори започнаха да се снимат в посредствени, но затова пък доходни заглавия, само и само да са на екран. Конкретно визирам Де Ниро и Хофман, с техните комедийни роли. Дали е защото вече не им се играе толкова сериозно, или защото не им се предлагат добри роли, не знам (така де, спомнете си Брандо и "Кръстникът"; от студиото дори не са искали да му направят прослушване, защото смятали, че песента му отдавна е изпята.) Уви, Вал Килмър просто изпусна бързия влак. Поглеждайки сега IMDB, виждам някаква светлинка в тунела с новия проекта на Теранс Малик, който е събрал отличен каст. Вал явно ще е във второстепенна роля, но е по-добре от детски филмчета. Само се надявам да е жив и здрав, и здравословните му проблеми да са вече история.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, Кева. Едва ли има артист, който да не е правил слаби филми. Никой не е застрахован от провали. Важното е да ги има и силните, където хората да са запомнили представянето на дадения актьор/актриса. А ако те са повече -какво по-хубаво от това! Ще ги превърнат в култови.

Share this post


Link to post
Share on other sites

2201-s.jpg

Важното е да помним провалите им, особено ако зачестят или се превърнат в начин на живот. Защото според мен актьорите следва да се приемат такива, каквито са, без да се идеализират излишно или да се изкарват иконични типажи с нимбове. И ако и тогава ги обичаме, има някакъв смисъл да се наричаме фенове...

Но това, ти Кева, си го знаеш без аз да ти го казвам. Топлата вода я откривам просто принципно.

Иначе и аз съм фенка именно на Мадмартриган, най-много..

willow-blu-ray-dvd-WIL_IA_1041_rgb-590x3

И на идеята, че от живовляка растат косми по гърдите.... 

 

И на още един актьор, който обаче не можа да понесе докрай успехите и провалите си:

p_17695.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

27-та годишнина се явява някакъв Рубикон за ярките звезди на шоу-бизнеса:

Брайан Джоунс, основателят на Ролинг Стоунс умира на 27; Джими Хендрикс - също на 27; Кърт Кобейн от Нирвана - на 27; Джим Морисън - на 27; Хийт Леджър - на 28... 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дали е свързано с това, че хората са най-избухнали и продуктивни на възраст между 25 и 30?.. Неееее! Глупости, всичко е мистика неземна, там играят чакри и мандали, каквито не сме си представяли. Можем само да ПРОБВАМЕ да преброим звездите, умрели на 28, на 33 или на 40. За да докажем, че статистиката е полезна - не случайно се изучава в университетите! :rolleyes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дали е свързано с това, че хората са най-избухнали и продуктивни на възраст между 25 и 30?.. Неееее! Глупости, всичко е мистика неземна, там играят чакри и мандали, каквито не сме си представяли. Можем само да ПРОБВАМЕ да преброим звездите, умрели на 28, на 33 или на 40. За да докажем, че статистиката е полезна - не случайно се изучава в университетите! :rolleyes:

Ама така обмислях да се заям... един вид с цел, да видим колко си куул срещу клишетата, изнамирваш клишета и там, където ги няма, вкарвайки нови клишета при това. Matrim никъде не говори за чакри... Но след като те прочетох в Кумико си реших, че все пак има нещо наистина светло в теб, ако и да не си говорим на един език.

 

Затова ще отговоря съвсем внимателно:

На практика "хората са най-избухнали и продуктивни на възраст между 25 и 30" е същото клише като чакрите и има нужда от статистика...  Кои хора? И какво осначава продукция.

 

Според мен хората не издържат според това, кога са влезли в кривата на успеха. Ако са почнали на 14 - да 26-27 е предела. Ако са пробили на 40 (като Клуни) - очаквам да страда екзистенциално на около 55 (сега?). И т.н. Да, за актьорите е логично да пробиват на около 14-15 г. понеже при тях външността е много важна. И онези, които остават след тези екзистенциални кризи, остават, защото имат нещо повече от външност и освен това намират в себе си много сила и упоритост.

George-Clooney.jpg 

 

За всяка от професиите е много различно. Ако ще ме оперират, доктор на 40 ми е супер за водещ екип, 27 годишните ги оставям, на който си иска. Ако ще управлявам пари, хората под 50-55 са твърде луднали по бързата печалба, мерси им за креативността и желанието да се учат на мой гръб. В архитектурата и дизайна също е различно. Успелите архитекти в световен план са масово над 70, поне при дизайнерите има успели на 40 макар и не толкова успели колкото архитектите... Програмистите? Да, Фейсбук Марк е мечта за милиони, но да видим средната възраст тук...

 

За актьорите, според бройките тук  на възраст между 20-30 загиват 51, а на възраст между 30-40, 61 човека... Но влизаме в нещо крайно зловещо и няма да продължавам...

 

Затова да облажим поглед, докато можем :)

Prince-of-Persia-New-Movie-Poster-prince

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако човек изобщо има потенциала да твори, започва да го прави още на 20+ най-късно ;) Към 27-ата си годишнина вече е време да се е утвърдил в професията си, но при това се смята за твърде млад, за да умре. Затова ако случайно се гътне, всички медии писват до небето и случаят се разчува.

 

Не се заяждам с Matrim, а със самата нелепа идея да се състави списък от умрели на 27 хора :) Това е някаква пълна гавра. Възможно е малко лично да го приемам, защото и бившият ми приятел загина на 27. Не ми харесва човешката смърт и болка да стават обект на спекулации и глупави списъчета в жълтата преса.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Искаше ми се да подмина с мълчание поредния опит да ми се каже по претенциозен начин, че съм идиотка. Е, не успях, защото съм жена, и от време навреме - кучка. В черния списък, който завършва с многоточие, (т.е. мога да го продължа, но не искам) вложих идея, която ми се струваше достъпна и прозрачна: много по-лесно е да изгрееш ярко на небосклона на шоу-бизнеса, отколкото да се задържиш там. Оцелелите за дълго звезди съвсем не са най-талантливите, най-работливите или най-красивите - просто са по-издръжливи на драконовата конкуренция. Не помня коя звезда от нямото кино беше споделила свой разговор с Луиз Б. Майер (от Метро Голдуин Майер): "Господин Майер, моля Ви за малко почивка. Душа не ми остана!", а той й отговаря с въпрос: "Защо ти е душа, нали имаш продуцент?"

И феновете са безмилостни към своите идоли - обожават ги и очакват от тях да бъдат винаги върховни. Но идолите също се уморяват, отегчават, отвращават и боледуват като простосмъртните. (За Вал Килмър ми беше мисълта.)

В миналото се е живеело по-бавно, но не по-лесно. Тези композитори са били без конкуренция, никой не е оспорвал гения им, но са умрели от глад, от туберкулоза или от пълна мизерия:  Шуберт на 31, Белини на 34, Моцарт на  35, Менделсон на 36, Шопен на 39...

Толкова с приказките - темата плаче за красиви картинки.

il_570xN.552242218_lq0k.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

:)) Давайте картинките преди да ни заместят и тук... Представям си вече Рурони в подобно изпълнение....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това си плаче за самостоятелна тема, ама хайде - по-нататък. Например Двойниците. Физически или като излъчване, или като маниер на изпълнение.

Любимият ми Шон Пен

p_17132.jpg

 

и кореецът  Ahn Nae Sang.  

NaeSang.jpg

 

В случая за физическа прилика е трудно да се говори. А и къде ще откриеш светлоок кореец с брадичката на Шон Пен?! Просто, когато гледам единият, натрапчиво си мисля за другия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мдааа, вдигна летвата много високо :) 

Но източните и западните са страшно различни като маниер на игра и поведение.

Ще се пробвам с един паралел в дамската част, макар и с много уговорки:ishihara-satomi-800x450.jpg

Това са две дами, които имат уникални усмивки... И в някои случаи - само в някои случаи - Сатоми страшно ми напомня на младата версия на Камерън. Само дето русата лейди вече залязва...

maxresdefault.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

07905120fd32.jpg  05f8c7257bbc817294bbefd760c30c0c.jpg Да живее Фотошоп!

 

Пиратите Ким Нам Гил и Джони Деп. Всъщност изобщо не си приличат. Може би само по актьорската "лудост" и играта "на ръба", която могат да си позволят само добрите.

 

mariachi.jpg

 

photo121536.jpg Снимката на Бандерас е по-голяма от тази на Че Мин Су, защото е по-прочут :28558: 

Антонио е голям позьор - не мога да му намеря снимка,,в която не играе.

12185431_10208112222394399_9007229672540

 

Направих си малък експеримент, за по-прецизна съпоставка.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Евала :))))))))))) Много успешни експерименти са - няма празно :)

Ей тук са търсили подобни прилики но според мен, крайно безуспешно...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тук не успях да открия прилика, но вече се бях заиграла. Няма повече да правя така. Чувствам се като онези готвачи от времето на Тюдорите, които са поднасяли на трапезата странни чудовища с глави на глигани и тяло на лебед.

 

12188914_10208116796188741_3833296592970 Това не е Стефан Данаилов,

 

а това не е Чо Ин Сонг.

12049617_10208117054235192_1332748737478

 

Колкото и да изглеждаше невъзможно, Стефан Данаилов е по-красив, макар и да е 39 години по-стар. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, ама добре ти се е получило - една картинка, 1000 въпроса и асоциации :). Макар че Стефан е толкова по - най- хем!, че заслужавай най-голямата снимка принципно.  :28558: Чудно  ми е дали и за не-българи е толкова мощно излъчването му... щото е безспорно признат малко и в чужбина, но сякаш само ние, дето сме една култура, можем да го усетим напълно, колко е страшен. 

 

Иначе това е супер яка идея за изложба. Монтажи на наши в азиатски и на азиатски в наши кадри. Другите и ние, ние и другите...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стефан Данаилов е най-красивият мъж стъпвал на земята . Никакъв Делон, Пит и сие !  :896767:

Share this post


Link to post
Share on other sites

 Lee Mi Sook и Bae Yong-joon (в ролята на чосонски Казанова) в   Untold Scandal  .

14-22-22_0.476366.JPG

 

Тази актриса, докато я гледах в "На изток от рая", много ми напомняше на Цветана Манева от по-ранните й филми. Да, обаче, като започнах да се ровя из снимките и на двете, се оказа, че всичко е въпрос на вътрешно усещане, което няма как да се овеществи.

big_a459c2556e998a9ce8cc2df41a3ab36d.jpg

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...