Jump to content

Recommended Posts

Прочетох до 9-та глава. Винаги така зареждащи постове. Имаш едно специфично и леко иронично чувство за хумор, което действа мн положително. Екшън не ми липсва, нищо, че уж го раздават от един отбор. Прекрасна гледка са като си ръфат месата един друг тези четиримата. Напредваш и не се отказваш. Благодаря за новите постове. Не съм спряла да те следя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря, voileta! Само ти коментираш сюжета, за което съм ти признателна :)

 

Ето я и следващата глава: Глава 17

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Засурка - за първи път чувам тази дума и се израдвах. Обичам да научавам нови жаргонни и диалектни изрази:

''но тя стана и засурка чехлите си по ламината.'' 

 

 

Десета глава ми направи впечатление с добрите си описания. Понякога ми се ще да цитирам цели пасажи от написаното. Напредвам. Вече съм на 12-та. Ама как ти хрумват подобни идеи? Мн приятно и леко се чете. Никога не знам къде ще му излезе краят в диалога ти. Репликите са щекотливи и с богата доза хумор. Не мога. Имаш такива лафове, от които сърцето ми спира. Сигурно никога не е скучно с теб в реалността. Динамиката между Димитрий и Наташа е култова. Толкова са заети да плещят и да се бият взаимно, че не успяват да покажат колко се харесват един друг, хах.

 

 

Нямаше как да взема насериозно последното изречение: (''– Сега… ще те изнасиля.''). Първоначално се захилих като зелка. После осъзнах, че думите са сериозни, но до края не успях да им повярвам. Ще обясня и защо. Идеята е добра, но подредбата отне вълнуващия финал. При мен се получи като ефекта на виц, чиито финал са ми разказали още в началото. От самото начало Димитрий разкри, защо и с каква цел ще го направи, което уби тръпката: (''– Вече знаеш теорията – заключи той. – Лошото е, че това не е реална ситуация. Нито аз съм те нападнал, нито ти си ме ударила наистина. Дори не можеш да вникнеш в същността на нападението. Как жертва губи самообладание, как напада отново и отново врагът. Страхът, сковаващ времето. Краят, който не идва.). Репликата от своя страна е наистина силна. Кара те да се замислиш, какво е да си жертвата. Човек винаги живее с идеята, че е всемогъщ и недосегаем, а нещастията се случват така бързо, че понякога не ти дават шанс да реагираш. Гледаме мн филми и в тях виждаме реакциите и на жертвите, и на насилника, но в тях няма кой да опише вътрешния им свят. Написано е толкова точно, че успях да се поставя на мястото на хипотетичната жертва и да се замисля. В подобни моменти дори не можеш да повярваш, че това ти се случва. Мн добър подбор на думи. Та, говорех за подредбата. Щеше да е изненада, ако това му желание се бе зародило ненадейно за нея. Да я нападне без тя да знае кога и защо, а обяснението му да дойде накрая, за да повярва читателя и да усети тръпката от сериозността на нещата. Така читателят изпада в недоумение от внезапната промяна в героя и на пръв поглед действията му целящи да оскърбят и наранят Наташа. Хареса ми появата на мастиленото петно тогава. Дори ми се щеше този момент, когато тя хем трябваше да се измъкне от Д., хем да го опази от петното, да бъде развит по-добре. Петното е доста интригуващ герой също. Мистерия е и е доста опасно, а кой не обича подобни комбинации. 

 

 

 

 

Имам още малко да чета. Надявам се скоро да мога да коментирам директно глава по глава, ако все още имаш желание за това, разбира се  :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ме зарадва подробния ти коментар по текста. Приемам забележката, но знай, че това е само чернова (в смисъл още нищо не съм редактирала и това, което четат всички е изфабрикувано едва ли не "на момента"). Ще взема предвид подредбата, но сега като се замисля, тогава бях изцяло вглъбена от следващата, не от тази сцена - моментът, в който се появява Владо и пита дали не са изскубали пилето в апартамента.

 

На въпроса ти - как ми хрумват подобни идеи - не мога да отговоря. Учените още работят по въпроса :D Предполагам са някакви връзки между невроните в мозъка по сетивно-паметен път или нещо такова. Или както казват хората, които не пишат - не трябва да губиш детето в себе си.

 

Ще чакам следващите ти (за)бележки.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ФИНАЛ - Глава 20 - http://sandrasfaces.blogspot.com/2015/08/20.html

Надявам се след края на романа да споделите с мен своите коментари и впечатления от текста. Може да ми пишете на лично на vespatient@abv.bg. Имате и пълното право да задържите всичко в себе си, както ви е удобно :) Благодаря ви, че споделихте с мен тези месеци. Беше изключителна честа за мен да пиша за вас в това време. Тая надежда следващата ни среща да е в книжарниците :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добре, че беше новият ти пост, та да се присетя за това бижу. Ох, от доста време не се бях смяла така. Сред любимите ми са тези:
 

'тя си представяше, вероятно, как му отваряше черепа и разбъркваше всичко вътре с крива лъжица.'

'После подуши Наташа, преметна крак през нея и я върна обратно под завивките.'

'Не спя с всички, които успея да съблека. Пък и откъде ти хрумна, че одеялото ще те спаси?


Кривата лъжица ми е световен фаворит, да знаеш, хаха

Димитрий бил опасен отвсякъде. Не знаех, че инквизирането му е такава специалност. Машина о.о


Още преди време се зачудих, защо на 14-та глава има тази емотиконка, та още тогава надзърнах

:28558: Сега просто си я дочетох цялата. Прийомите за спасяване от хипотермия мн на място. Особено се впечатлих от разтриването с водка. Близко е до акъла да се сети човек, че ще има ефект, стига акълът му да не е с реотан като моя. Смятай, че човекът си е заминал с все хипотермията, хаха. Добре дошла обратно ^^


ЕДИТ: Чета ти последния пост и срещам толкова познати и близки неща. Всеки някога е искал да издадат творбата му. Усещането наистина е като да ти е дете. Познаваш всяка една част, защото е късче от теб самия. Можеш да проследиш зараждането и растежа й, нейната зрялост и завършеност, редакциите и промените, през които ще мине във времето идеята. Когато загубиш някоя творба заради спрял ток, срив на страницата, когато устремът ти да пишеш по нея отмине, наляга такава тъга, като от загуба на човек. Странно е да живееш в света навън и да рисуваш друг свой вътрешен свят. Особено и красиво чувство. Ако решиш, че имаме още какво да си кажем, ще се радвам да ми пишеш във фб. А аз ще продължа да коментирам проектите тук във форума :)

 

 

'Това тук са гърди. Мъжете също имат. Но без млечните желези.'


Една малка поправка. Знам, че правиш проучвания и държиш на достоверността, затова ще си позволя да се обадя. Мъжете имат млечни жлези и точно поради тази причина биха могли да кърмят, а също и да се разболеят от рак на гърдата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за горещата подкрепа! Добре заварила!

 

(наистина не знаех, че мъжете имат млечни желези, но така излиза, че Димитрий не знае и това ме спасява :D )

 

Разбира се, че искам да си пишем. Само ти коментираш книгата ми. Вече мислех, че съм си загубила времето да я публикувам. Пиши ми на лично, ако искаш да се разберем :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отстрани изглеждаше като първобитен сватбен ритуал.

 

Напомни ми да не те каня на сватбата си  :xaxa:

 

– Не! Знаеш ли колко трудно се намира бактерия за българско кисело мляко? Щях да променя лицето на света и да затрия веднъж завинаги въшливия йогурт!

 

Тук подкрепям изцяло. Как така гръцкият йогурт стана световноизвестен, като си е просто наше си кисело мляко. Само си приписват заслуги, ама ха! Но умеят да рекламират хората. Не са като нас. Поне това ще им призная.

 

 

– Мамицата ви алирианска!

 

Не мога. Просто винаги ме забавляваш :Д

 

 

 

 

С удоволствие бих чула още за книгата. Обожавам подобни дискусии. Очаквай включване у фейсбуко тогава, но не обещавам кога. Не съм особено инициативна, хехе.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×