Jump to content
ukio

The Eternal Zero / Eien no Zero (2013)

Recommended Posts

9e485a4d34b56aba.pnga6f2d95335061c45.png

Eien no Zero

The Eternal Zero

永遠の0

Жанр: военна драма 
Премиера: 21 декември 2013г.

Времетраене: 144 мин.

По новелата на Наоки Хякута

Сценарист: Тамио Хаяши

Режисьор: Такаши Ямазаки (Always, Returner, Parasyte)

 

Участват:

Джуничи Окада - Кюзо Миябе

Мао Иноуе - Мацуно

 Харума Миура - Кентаро Саеки

 Шота Сометани - Оиши

Гаку Хамада - Исаки

Хирофуми Арай - Кагеура

 Такахиро Миура - Такеда

Тацуя Уеда - Кояма

Исао Нацуяги - Кеничиро

Мин Танака - възрастният Кагеура 

Гаку Амамото - възрастният Такеда

Микиджиро Хира - възрастният Хасегава

Исао Хашизуме - възрастният Исаки

Казуе Фукииши - Кейко Саеки

Джун Фубуки - Саяко

Юя Едно

Субтитри: английски, руски

Wiki

IMDB

Награди

 27th Nikkansports Movie Awards

 

8 седмици номер 1 в бокс-офис класацията на Япония!

Филмът влезе в топ 10 на най-касовите японски продукции за всички времена!

 

Резюме

Поредната силна продукция на Такаши Ямазаки, с която той печели сърцата на зрителите. Режисьорът отново се обръща към история, случила се през миналия век, но за разлика от Always, сега ни приземява в сърцето на океана, където се водят ожесточените военни действия през година 1941.

След нападението над Пърл Харбър, японският императорски флот напредва стабилно, само за да да получи поражение след поражение в следващите битки. Въпреки нарастващото отчаяние и безнадеждност, войниците събират смелост и откриват воля да умрат славно в предстоящите сражения, присъединявайки се към самоубийствения ескадрон на токкотай (камикадзе). Всички, с изключение на един - пилотът на изтребител Eien no zero показва нагледно, че да оцелее човек е полезно и важно. 

 

- Въпреки че режисьорът и сценаристът са редактирали доста и са премахнали голяма част от героите и сцените в романа, и двамата признават, че са се постарали да извлекат същността на историята. Самият Хякута не е изразил никакви възражения по отношение на крайния резултат. Що се отнася до каста, Ямазаки казва, че е подбирал актьорите според ролите, а не по популярност. Освен това, всички са държали на млади изпълнители, които да паснат на историческите личности максимално. Като конкретен пример режисьорът посочил Джуничи с думите "Той стоеше изключително близо до нашата представа за Миябе". И добавя, че когато се фокусирал върху нещо, изглеждал много задълбочен. Героят владеел бойни изкуства и се е наложило Окада да покаже уменията си на екрана. Бил е дълбоко свързан с това и се е превърнал в шихан (квалифициран учител). 

- Филмът използва компютърно генерирани образи, за да възпроизведе сцените с бомбардировки

- Продукцията е обвинявана в недостоверност. Дори Хаяо Миязаки го е направил, казвайки, че подобно поведение на пилотите е било мит. В Китай са го окачествили като "пропаганда за тероризъм". Ямазаки възразява, че лентата описва войната като пълна трагедия, а не я възхвалява и добавя "Хората виждат това, което искат да видят". Авторът на книгата също опровергава критиките и твърди, че никога не е гледал на войната с положителна нагласа.

Факт е, че въпреки цялата критика, публиката е очарована. Наградата на зрителите от кинофестивала в Удине също го доказва. Шинзо Абе, министър-председател на Япония, истински е "докоснат" от историята. Йоко Оно посвещава специално обръщение към брошурата на филма, изразявайки съгласието си с посланието му. 

В пълно неведение съм, защо Миязаки се е изказал така, при положение че посланието на този филм най-много се доближава до неговите антивоенни идеи?! Може да е идеалистичен, но е откровено човешки. 

 

:essub: 

 

С български субтитри: :subs: :click:    :click:

 

Онлайн с бг субтитри: :subs: :click:

 

Торент

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това е поредният великолепен филм, за който бих почнала с клишето:

"Топъл, въздействащ, засягащ чистите..." но не е само това.

Определено въздействащ! Препоръчвам с две ръце, въпреки че "военна драма" далеч не е моя жанр.

Рядко успявам да пророня сълза, но тук се случи, и то сълзи с идиотско-щастлива усмивка.

Не разбрах кога и как се получиха сълзите. Просто действието, думите, се натрупват, капка по капка, и избухват.

Джуничи отново ми напомни брилянтният "Hana", пак тази тотално антимилитаристична нагласа...

Но тук, с него и със самолетите "Зеро", съм пристрастна, така че.

Останалият актьорски състав е неописуем. Старите летци, после техните млади превъплъщения.

И от двете страни... много добри актьори, много. Старите сте ги гледали / о, вие японски фенове/ в исторически и сегашни драми.

Аз поне съм гледала четирима велики от тях.

Младите - също. Само Сометани каква роля прави!

Нека "военна драма" не ви отказва, има красиви битки, уникален самолет/ този единствен Зеро/!

Но случващото се, докосва, възпява и отрича войната, и остава любовта.

Съвсем скоро ще има и български субтитри.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И с български превод бих повторила!


Аз още съм в плен на магията. Признавам, че пуснах темата, без да съм го гледала. Импулсивно, след като днес видях излезлите английски субтитри. Няколко часа по-късно, силата на историята още ме държи. Пред очите ми са всички герои и самолети. Никога преди не съм откривала красота в летящите самолети, но сега я забелязах. Приличаха на пеперуди в небето. Толкова елегантни и изчистени форми имаха. Като в анимето на Миязаки. Сега си обяснявам защо толкова хора са се прехласвали по тях. Дори в Империя на слънцето самият Спилбърг беше показал подобни реакции от страна на чужденци.


Възхитена съм, че от един на пръв поглед предвидим и често разработван сюжет, се е получила толкова вълнуваща история. Но всичко е до начин на поднасяне и актьорска игра, а в случая всички тези елементи бяха споени отлично.


И аз не разбрах, откъде и как ми потекоха очите, но истината е, че нещо ми въздейства дълбоко. Дали сълзите на Джуничи или трогателното изпълнение на Шота? А може би цялостната картина и изненадващото разкритие, което ме накара да се преродя заедно с героите.


 


Голяма бака съм. Предварително прочетох кой актьор кого играе и веднага стигнах до извода, че героят на Шота няма възрастно съответствие на екрана. Това автоматично ме наведе на мисълта, че той е умрял във войната. Представях си какви ли не саможертви от негова страна, докато не ми просветна... 


 


Шота наистина имаше най-прекрасната роля. Почаках си доста за разгръщането й, но как ми се отблагодари! Най-удивителният кадър беше негов. Забелязах и друго. Пораснал е. Той е играл какви ли не роли, но тук ми се видя много различен като излъчване и визия.


Още един актьор имаше изключително силно присъствие - Хирофуми Арай. Велик в експресивното си представяне! Гаку Хамада и Такахиро Миура също бяха на висота.


Големият плюс на лентата, е  представянето на различни гледни точки. Подобно на Историята на Йоноске, тук виждаме, как едни човек е повлиял на останалите с мислите и поведението си и е спечелил уважението и приятелството им. Завинаги. Всички говореха за него с откровена признателност (с изключение на онези, които не са го познавали) и може би тук се крие голямата магия на творбата.


 


4a53fdf474a2a2d5.png


4b94f9e1df77c1a3.jpeg


ea7575965e6a067e.jpg


 


Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз му се чудя с чужди букви дали да го гледам, па камо ли с български :) . Намесвам се за да защитя един от любимите си жанрове в киното. Недейте да бягате от военни филми, напротив те в повечето случай са на висота пък и тематиката е такава, че дава хляб на сценаристите да развият историята на няколко нива и в няколко сюжетни линии. Ако филма е от онези с многото батални сцени, то действието леко и бързо минава, все нещо се случва и отначало е трудно да различиш кой кой е и за какво се бори, но няма да липсва марша на човечността, смелостта, приятелството и безсмислието на всичко това. Другият тип е по-бавният, с една най-много две масови сцени и се фокусира върху войнишкият живот и дебненето, върху наивността на хлапетата тръгнали да се бият и заплащащи за чужди грешки......с думи прости военните филми не бива да се изпускат!

 При японците честно казано не съм гледала приличен военен филм, особено много ме вълнуват тези за Втората световна, но те се оказаха голямо разочарование. При всички положения обаче бих гледала този

Share this post


Link to post
Share on other sites

Знам, че имаш афинитет към военната история и имаш високи критерии по темата:-))

Филмът не е чисто военен, в крайна сметка, действието се развива в наши дни, а войната е ретроспективна.

Така че не знам дали ще ти хареса. Ами, пробвай. До утре ще пусна суб,

По-добре с тях, че има изнервящо дълги реплики в оригинала.

 Колкото до военната тематика, през очите ми е минало

сериозно количество книги, филми и документалистика.

Да кажем, че съм стигнала своята степен на насищане.

И все пак ми е изключително приятно, от време на време да се заровя по темата:-))

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен имаше учудващо добър баланс и не залагаха основно на баталните сцени при пресъздаването на историята. Другият голям плюс беше разгръщането на много характери. Тук не обръщаха внимание единствено на главния герой, а се бяха постарали да ни покажат и останалите персонажи по най-изчерпателен начин. Именно тази черта на лентата ни позволява да оценим силната игра дори на второспепенните актьори.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не знам на кой викаме второстепенен герой...тук всички бяха на изключителна висота  най- най-............ само така мога да ги степенувам.

Не знам, това не е филм, а някакво голямо изживяване за мен, още потрепервам.

Още в началото на филма беше загатната темата за оцеляването, но не знаех че може да се случи по този начин, приемам го и мисля, че това е висша степен на благородство.

Досега не бях виждала толкова красива и изключително реалистична игра в толкова млад актьор и слагам на  Шота Сометани оценка: пръв сред равни.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И аз ги приемам така. Не ни дават повод да извеждаме главна фигура, въпреки наличието на Кюзо Миябе, който стои в основата на историята.

Хах! Щом Шота толкова те е впечатлил, трябва да видиш и други негови превъплъщения. Неслучайно той е обявяван за един от най-обещаващите млади изпълнители на Япония, с очевиден талант и невероятно излъчване. Броят на проектите, които получава в последните години, е забележителен. Няма значение дали е главна или второстепенна роля - играта му винаги е на висота.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не знам, не трепна това момче, беше много впечатляващ, излъчваше достойнство и респект, точно както повелява ролята му във филма. Изключителен талант показан по най-добрия възможен начин.

Share this post


Link to post
Share on other sites

naia, изобщо не заслужавам похвалата ти, че имам афинитет към военната история. В това отношение винаги съм проявявала убийствено неуважение. Докато гледах филма някак си дадох сметка колко глупаво постъпвам и защо по дяволите не знам повече за Димитър Списаревски, аналогията беше неизбежна.........

Имам чувството, че повечето го гледали се оказват изненадани от начина на поднасяне на историята, но реално аз като чуя военна драма очаквам точно това, богат сюжет, много запомнящи се ярки образи  и разбира се марша на живота. Жаждата за живот не стига, по -трудно е да оцелееш и да се бориш, по-трудно е да се справиш , ала най-тъжното е колко реално е кратка паметта на хората и колко бързо се заличава спомена. Саможертвата никога не е за химерна цел, не е плод на идеализъм, тя е винаги в името на реални хора. зад героизмът стоят хора от плът и кръв със страхове, амбиции, желания, слабости, мечти. А войната не е онова, което са очаквали някой с жажда, не е красиво изпитание, не е олицетворение на мъжество......Ох, хубав филм, който заслужава да му се отдели време, даже много приятен филм.

 Актьорите бяха повече от великолепни и дори, хора който не харесвам по принцип тук ме изненадаха приятно

Share this post


Link to post
Share on other sites

Реших, че утрото е по-мъдро от вечерта и затова изчаках един ден, преди да пиша за филма. Всъщност реших  да го разделя на три съставни части, за които да си кажа мнението.

Първата са актьорите. Мао си е прекрасна и великолепна, останалите също отлично се справят с ролите си. Интересното е, че Джуничи Окада и Гаку Хамада играят заедно и в "Gunshi Kanbee" (незаслужено останал без внимание). Няма смисъл да повтарям вече казаното от специалистите по-горе.

Втората част е историческата. За щастие това не е патриотарски, захаросан и напудрен филм като "Пърл Харбър". Избегнали са опасността да влязат в кухи фрази и героични стойки на фона на веещо се японско знаме. Всъщност във филма имаше само две японски знамена, едно от които изгоря. Съвременните компютри ни позволяват да пресъздадем всякакви военни действия на суша, по море и във въздуха. Но това съвсем не е толкова лесно, колкото изглежда и в много исторически филми именно това е най-слабата част. За щастие тук хората са се отнесли изключително сериозно към достоверното изобразяване на историческата част на филма. Поради лични пристрастия и професионални деформации гледах под лупа всичко това, очаквайки да открия отбивки на номера и работа свършена през пръсти с надеждата, че зрителите няма да забележат неточностите, грешките и глупостите. Няма да влизам в детайли, защото ще наложи да описвам десетки неща, които повечето зрители не са забелязали или на които не са обърнали внимание, но които са особено важни (поне за мен, за да повярвам във филма). Тук всичко си беше на мястото и изглеждаше и звучеше както трябва. Браво!

Третата част е сюжетът. Нищо невиждано и особено като история, но тук е важен разказът и действията на героите. И това е силната страна на филма. За съжаление краят беше твърде предвидим, твърде японски и безсмислен (за мен). Щях да оценя нещо различно от това клише. За мен то не се връзва с логиката на филма, действията и приказките на главния герой и истинския живот (мнение на европеец). Твърде захаросано и морализаторско.

Edited by dido100

Share this post


Link to post
Share on other sites

И постерите вече са готови. Направо не мога да избера, кой да сложа на заглавния пост. 

Ох, тайга драмите са прекрасни, но или не се събват, или няма време да се чака за всички епизоди.

Ямашита непременно трябва да види Шота в Химизу! Там е още по-изразителен.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз със съжаление трябва да призная, че превъртах... :unsure: А някои сценки, в които наместиха Миура, пък ми се видяха крайно нереалистични.

 

 

Колкото са сдържани японците, някакъв си хлапак на гости на лошо гледащ чичак, дето мечът му "жадувал кръв" да започне да вдига истерии и да вика... Нещо не си го представям. Както и възрастен човек - при това мъж - да се тръшне и да ревне с глас насред някакъв мост, просто защото е научил нещо за свой дядо, когото никога не е познавал... Определено имаше излишно драматично лустро.

 

Като цяло 2 часа и 20 мин ми се видяха твърде много за тази тъй прозрачна идея. ОК, човечецът искал да се върне при семейството си. Че кой не иска. Брао, дет се вика. Така са разгърнали мисълта, че чак са се самозабравили :lol:

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Героят на Харума определено не е най-силният коз на продукцията. Той дори не стои в центъра на събитията. 

Но на мен неговото търсене, интервюиране и любопитство ми напомниха на хора, които съм срещала и у нас. Търсещи информация за своите деди и прадеди. Виждала съм такива. Знам, как реагират, когато попаднат на парченце от пъзела, колкото и миниатюрно да е то. Как се радват и продължават да търсят. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ох, от вчера още ме сърбят ръчичките :)

 

Ксе, това за Харума Миура бях решила да го спестя, но благодарение на теб ми просветна нещо. Та имаше няколко момента с него където ми се стори, че пресилва играта си и не е достоверен, че на второ гледане ще лъсне как зверски преиграва и как грам не му вярвам на емоцията. Ако бях гледала този филм преди Boku no Ita Jikan, щях да си кажа, че Харума Миура толкова си може и не е пример за най-добрият актьор ( колкото и да го обичам). Обаче момчето нагледно в сериала показа и доказа колко всъщност може. И взе, че ме осени, той е японец и като такъв ще е безумно стриктен към желанието на режисьора, ако режисьора е искал така да изглежда колкото и пресилено и недостоверно да е като игра той така ще я направи сцената, защото е японец и като такъв няма да се осмели да противоречи или да се отклони от желанието на началството ( режисьора). Относно сюжета, аз през цялото време гледах със снизхождение към сценария, не за друго , а просто японеца някак не му се отдава да постави човека и живота на първо място, тази чисто европейска ценност се опитаха да я пресъздадат, но не им се получи и накрая саможертвата на зероо 21 стана като пришита, а края някак нелогичен. Или не съвсем, защото аз през цялото време малко от високо гледах как се пънат да олицетворяват друга, тотално чужда ценностна система.

 

И тоталното отклонение :

 

Ukio напълно права си. когато се ровиш в отминали събития и най-малкият открит детайл може да те хвърли в еуфория. Доста странни неща започваш да приемаш като лична находка. Жалко обаче, че рядко някой ти се впечатлява и не рядко получаваш професионалният въпрос :„това коя архивна единица ти беше за деня и кой лист :). Но в онези моменти в който като че ли нищо не се е запазило подобно малко откритие се оказва с огромно значение, защото ти дава импулс :)
Малко хора могат да разберат защо една синя бланка с две изречения може да ме хвърли в дива радост, но да прочетеш , че в съветският съюз няма алкохолици, е по-добро от виц

 

Но над всичко при мен си седи кефа с който си гледах, малко ретроспекция да има и аз се залепям :28558:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз дропих нещото, въпреки че имаше положителни подавки, въпреки Харума и въпреки перспективата да поспоря със kcekce (респект :) ). Видя ми се много вътрешна продукция, и ще изчакам да ме тресне пак японска мания с желание да ги разбера по-добре, защото в момента са ми странни. Може би защото си представям някакви неща за втората световна или за камикадзетата или за японците в нея... или може би защото имам представа как се чувстват немците... или може би друго, но са ми странни. Изглежда ми е по-лесно да приема Отомен или Ямато Надешико, при мъжете и жените... отколкото какво японците мислят за втората световна...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Кев, мила, всъщност това, което направи Миябе е съвсем логичното и единствено решение.

 

 

Малко преди това каза, че вражеската артилерия и самолети вече са по-добри от японските.

И начинът да опази поне тези младежи, беше да го стори сам. Беше наясно, че тези младоци,

без опит във въздушен бой, са обречени и няма да стигнат целта.

Поредното пушечно месо. Съзнава, че е най-добрия,

и че е единствения шанс на Отряда да се добере до самолетоносача.

 И го прави. Някъде там си е мислил " Хайде, дребен, налага се  да остана завинаги тук,

а ти се погрижи за моите момичета."

Красива история. Уф, върна ме във времето на "Какво е искал да каже лирическия герой?"

 

 

 

Майра спомена камикадзе.  Мисля, че това е един от гвоздеите във филма.

На японците вероятно им писна  думата и значението "камикадзе"

да се използва в съвремието като атентатор- самоубиец,

убиец на невинни хора по гари, летища, самолети и къде ли не.

Първият журналист, използвал думата е за бой.

 

 

Спорът на съвременните млади хора на масата във филма, беше ясен.

Той показа, че част от младите в Япония вече не схващат разликата. Надъхани и толкоз.

Или не искат, или на кой му пука.

Внукът каза, че камикадзе атакуват военни цели, във  война.

Самолетоносачи, /предполагам и наземни цели,ама няма как да го проверя, зле съм с японския, не че не опитах./

Атентаторите знаем какво точно правят.

 

 

Разбирам гнева им за тази думичка. И са прави, хората. Поне от филма.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Keva, напълно съгласна съм, че грешката е режисьорска;) Не само заради актьора, за когото май всички знаем, че не е способен на такава тъпня, ами и заради другите герои, които също имаха подобни... изцепки.

 

naia, красива е историята и я разбрах по същия начин като теб, но според мен или беше мнооооогоооо тегавоооо представена, или аз съм някакъв мега-мозък, дето схваща твърде бързо:) И преиграните нелогични моменти си ми бъркаха в окото, не успях да се самоизлъжа, че ги няма.

 

 

Човек, който рови в родословното си дърво и във всякакви джуджавчици, го прави именно за да изпитва еуфория и радост. Не стига дотам да крещи в дома на заплашителен мафиотски изглеждащ чичка, дето говори как мечът му жадува кръв. Нито пък циври по улиците с глас. Е, освен ако не му е супер скучен животът де...

 

 

Но - това си е мое мнение, както опитът е показал, много хора са гледали с удоволствие;)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Леле това моето е вече диагноза :28558:  - само аз си се разбирам, че и аз това имах предвид за Миябе. Дидо каза, че края не е логичен и се губи като послание на филма. Разбирам го напълно, не защото смятам края за нелогичен. Просто на японците им беше трудно да го изведат, че да им повярва човек. Някак се загуби това, че инструктора страда за всеки попилян живот, че бомбардировката над Пърл Харбър е епичен провал, че тези им специални отряди са същност ненужни жертви, който няма да донесат победа или стратегическо преимущество, а са плод на безизходица,че всичките му действия в боя са за да запази колкото се може повече живота - не само неговият. (Чакам си аз от адмирал Ямато японците - поне те да кажат истината. Ама там един много тънък намек получих, а тука даже си е плод на въображение, толкова слаб беше). А героя на Харума Миура израстна и намери себе си с това търсене и в тази част му повярвах. А това за кръвта беше да покаже, че и дядката е помагал :)

Гайлето на камикадзетата и ние сме го яли, добре че нас ни забравят, че ни има :)

Майра този филм е подобен на Икигами в това, че дава нетипичен за японците поглед. Тука някакси живота на индивида надделява над цялото и не може да жертваш човека в името на колектива. При Миябе накрая беше чисто и просто дълг, като инструктор, като професионалист пък и го имаше това, че новобранците са студенти (в последният момент мобилизирани) и предназначението им е друго. С  японците съм на мнение, че ако докъм 20 минута не те грабне по-добре да го зарежеш, защо е малко вероятно и след това да те увлече, а дори и да стане, защо да се тероризираш като има толкова много филми, който може да ти донесат наслада. На мен ми хареса и ми беше приятно, но аз като цяло си обичам военните истории и подобни филми ми бяха залипсвали. Реално се зарадвах на отрицателните коментари, защото те доказват, че филма е гледаем. Тия само с похвалите направо си ме ужасяват. Така има баланс и е по-справедливо :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Не мога да го изразя с думи, такива думи просто не съществуват. Но едно мога да кажа с точност" - шедьовър! Поне за мен! 

 

Принципно не съм любител на военните филми заради историте, които разказват - истории пропити с драматизъм, отчаяна борба за живот, героизъм и не на последно място любов. Любов към родината, бойните другари, към семейтвото. И на края на филма аз съм подпухнала от рев. Както стана и сега. Но този филм си заслужава всяка една секунда от тези 144 минути. Дори и двете сцени, които успях да предусетя:

 

 

Момента, в който извадиха плика от чекемджето, просто си знаех че името вътре ще бъде на втория мъж на Мацуно. Както и че Миябе е оставил бележка в самолета.

 

 

не успяха да отнемат от очарованието, което остави у мен този филм.

 

Съжалявам за тези, които не са го разбрали и не са го харесали - или сте очаквали нещо друго или не сте дорасли за такъв филм. Без да се обиждате :) След време го гледайте пак :) Кой знае, може и да ви хареса ;)

 

Благодаря на Ukio за прекрасната тема и на naia за бързия превод!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...