ukio Публикувано 11 Юли, 2014 Share Публикувано 11 Юли, 2014 Mezon do Himiko / House of Himiko / La Maison de Himiko メゾン・ド・ヒミコ Държава: Япония Жанр: драма Премиера: 27 август 2005 г. Времетраене: 130 мин. Режисьор: Ишин Инудо Помощник-режисьор: Джуния ИКегами Сценарист: Ая Уатанабе Участват: Ко Шибасаки, Джо Одагири, Хидетоши Нишиджима, Мин Танака Добавена песен: Till We Meet Again на Ozaki Kiyohiko, ремиксирана от Yoshihiro Sawasaki Награди IMDB Резюме: Саори (Ко Шибасаки) е млада жена, която се бори сама в живота. Един дъждовен ден в работата ѝ се появява мистериозен посетител на име Харухико (Джо Одагири). Той твърди, че е свързан с бащата на Саори, Химико, който ръководи старчески дом за възрастни гейове и в момента е на смъртно легло. Саори все още изпитва неприязън към баща си поради факта, че я е изоставил преди години. Въпреки това младежът ѝ предлага финансова оферта, на която тя не може да откаже, и я убеждава да приеме работа в Къщата на Химико. Подобно на първото сътрудничество между сценарист и ружисьор (Жозе, тигърът и рибата е само началото), тук отново виждаме нещо уникално, нетрадиционно, което излиза извън установените рамки. Филмът предлага тема табу за съвременното общество. Кара ни да се запитаме, как гледаме на различните хора въобще и какво е тяхното място в днешния свят? Джо наистина е the best! Заслужил си е наградите, които е получил. Страхотен чаровник е! Ко също прави една от най-силните си роли. П.П. В сюжета е включена изненадващо приятна музикална добавка, която много ме зарадва. Свали с български субтитри: Онлайн с български субтитри: Свали с английски субтитри: Свали с руски субтитри: В комбинация с Хидетоши Нишиджима Любима сцена със супер готините Джо Одагири и Ко Шибасаки Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
naia Отговорено 12 Юли, 2014 Share Отговорено 12 Юли, 2014 О, изтеглих го веднага, при този каст, при този режисьор! Изгледах го с удоволствие. Още посягам и си връщам някои сцени. И преди да се изкуша и да затрупам мнението си с клишета, простичко да кажа. Този филм ми подари прекрасен съботен следобед. Не е от лесните филми и не е за всеки. Образите, като започнеш от вялата секретарка, до възмутената бабичка, съседка на Къщата на Химико, през хлапетата на колелетата, та стигнеш до няколкото стари момчета под един покрив. Ярки! Обичам такива истории и това е поредния малък диамант в колекцията ми. Укио, благодаря! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
t_lozeva Отговорено 19 Юли, 2014 Share Отговорено 19 Юли, 2014 И на мен ми достави удоволствие. Шантавите неща, направени добре ми допадат. Нестандартен, леко тъжен. Джо Одагири беше ужасно лош и ми идваше да го убия, но пръскаше много чар. Неразпознаваем. Главната не се сещам къде сме я гледали, но направи хубава роля. Такава "сърдитка" беше! Няма да я забравя. "Баща й" също ми е любим като присъствие. Над всичко и всички си остана величието на течението на живота. Бяха заедно. Без значение кой какъв е и защо е и какви убеждения има, човешките същества намираха някакъв път един към друг. Това ми хареса най-много. И лекия намек за романс също...Поне 8/10 заслужава... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
naia Отговорено 20 Юли, 2014 Share Отговорено 20 Юли, 2014 Шибасаки Коу, верно е голяма сърдитка, не само в този филм. Много си я обичам. Гледахме я в Good Luck!, Андо Лойд, поне аз. А, и освен готината песен, другото което изпяха накрая е много красиво. "Als die alte Mutter" на Дворжак. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 21 Юли, 2014 Автор Share Отговорено 21 Юли, 2014 И аз съм я гледала на доста места. Любимка ми е още от Кралската битка, а там беше много лошо момиче. Но тук, ми се струва, че показва най-доброто от себе си. Българският постер на филма е готов! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Yamashita Отговорено 22 Юли, 2014 Share Отговорено 22 Юли, 2014 Айде и аз да се включа и разбира се веднага да благодаря на Naia за чудесния превод: Благодаря ти Naiaaaa!!! Къде точно се крие магията на този филм не знам, но много увлича, това е сигурно. Чувстваш се неподготвен за истините и откровенията на обитателите на къщата на Химико, за тъгата им, а също изпитваш и голяма симпатия към тези откъснати и изолирани от света самотници. Филмът ни представи цял куп чудаци и прекрасната сърдитка Саори за "помощник" на място, където ни най-малко би желала да бъде. Всички бяха много колоритни без изключение, особено баща и беше притегателна сила, а в същото време и главният отсъстващ в разказа. Настроението на Саори определи голяма част от заряда на филма, отиде там сърдита и неразбираща света на баща си, преведе ни през всички нейни емоции и макар, че не му прости, мисля че направи нещо много повече за него и за всички обитатели на къщата. Преди тя да се появи те се бяха откъснали от света и живееха в миналото и спомените си, а благодарение на Саори намериха себе си в настоящето Джо Одагири освен много чаровен го видях и като много влюбен, тъжен, изоставен, явно Химико беше неговият ментор, опора и страст, толкова много, че дори се опита да намери него в дъщеря му, така ми се стори поне на мен.Финалът много ми хареса, отворен и позитивен поне според мен, радвам се, че се разделихме с усмивка с нашите герои. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 14 Януари, 2015 Share Отговорено 14 Януари, 2015 Въвеждам си ново правило : първо си изписвам глупостите, а после чета мненията, че така грам няма как да си подредя мисълта . Завинаги ще си остане тайна какво и защо в този филм ми хареса, но определено е така. Въпреки че, реално историята болката, тъгата и обречеността започват от края на филма. Имам предвид , че всичко между Саори и Харухико тепърва започва. Между тях има приятелство ( чиста проба обич), тя е влюбена, той объркан , не би трябвало да задълбочават близостта си, но ще го направят и ще е едно объркано болезнено, невъзможно и неизбежно. Скачено и обсебващо.........направо си написах сценарии за след това А сега другите неща, който ми роди главата докато ви четях Шибасаки Ко официално ще ми служи за пример затова как не се влиза в роля, за пореден път си е еднакво намръщена независимо, че играе пореден различен персонаж. Дали е Саори, дали Ринго или механик все е тая, където и да съм я гледала с нищо не е отличила персонажите си един от друг. Тук Саори изживя градация, която по скоро инстинктивно се усети не и благодарение на Шибасаки Ко............Танче, защо ще биеш Джо Той горкият толкова сам себе си не се разбираше, но имаше моменти където твърдо вярвах, че е привлечен искрено от Саори и не е съвсем гей .Отделно, че ми скри шапката този път Одагири Джо, харесваше ми по-всеки възможен параграф.Да, определено е позитивен филма, по един негов си странен начин Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
naia Отговорено 14 Януари, 2015 Share Отговорено 14 Януари, 2015 Благодаря за мнението.. Нямаш и идея колко обичам този филм, и продължавам да не зная защо. Невероятните актьори ли, атмосферата, градацията на действието, обидата на девойката. Много хубаво чувство ми остави. За закрила и съпричастност. И нежност. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
felicyti Отговорено 18 Април, 2021 Share Отговорено 18 Април, 2021 Нов плейлист за онлайн гледане на филма: Подновила съм линка в описанието. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.