Jump to content
maira

Сделка с демона.

Recommended Posts

Тъй, 

 

Блогът на тази завършена историйка е вдигнат обратно - Елена Филипа и мракът

Тя вече е налична и като съвсем истинска книга. ТУК

За ужасно търпеливите ми бета-читатели и строгите критици има и чисто онлайн вариант, ако ми изпратят мейл на ЛС :).

 

Предупреждавам - не е особено прекрасна книжка. Аз не съм писател и не бива да очаквате "по-така" език от този, с който си ме знаете. Аха. Но със сюжетите сякаш ме бива, чат-пат, та се надявам, да може да ви донесе удоволствие в правилното настроение.

 

---------

 

Анотация
Прокълнатата кръв, Сляпата принцеса Елена Филипа трябва да оцелее. Налага ѝ се да управлява, а и да пази Дворът в столицата Храга на прекрасната Морея (с изгревите и залезите). 
В тази ситуация, сделката с демона е само един от многото ѝ проблеми. Мрачната принцеса не вярва в себе си, а и другите не вярват в нея. Склонна е да се самосъжалява и да драматизира. Но има ли избор? Стъпка по стъпка Елена израства, а с нея израстват и всичките ѝ приятели и врагове. А на пътя ѝ остават резултатите от минали събития, напоени с кръв, любов и омраза - и те не могат просто да бъдат прекрачени.

 

 

 

  • Like 4

Share this post


Link to post
Share on other sites

Книгата е поръчана, сега само остава автора да ми даде автограф :D. Всъщност не държа толкова на парафа, но за продължение бавно и методично ще ти извадя душата. Така де, раздаде им карти наново и очакваш да се примиря :na2:

  • Thanks 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Признай си Кева, така те хваща "Мрак", че на моменти дори твоя любим  "Гордост и предразсъдъци" остава далече далече , защото Майра така се вихри, че пристрастяването по сюжета и героите става жизнено необходимо, адреналина хвърчи и си казваш, само малко време да имам да си дочета новата главата и да си оставя и малко за десерт /аз така правех, вечер като награда след работа се потапях в царството на морея, нещо хубаво след гадния натоварен ден/ :D

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Колкото и да ми се иска, не мога да си призная подобно нещо. Обаче с край тип "следва продължение", а продължение да няма, не мога да се съглася :)

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

:))))))))) Е не е чак да следва продължение, епичен си е краят :)))))))). По-добре от среден японски и дори от добър корейски :))))))))))).

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значит идея си нямам за какво става въпрос, ама коментарите бяха интересни и реших, че не мога да пропусна да прочета това произведение, зер харесвам фентъзи!?! Така, че и аз поръчах. Пък следващия път се надявам да се присъединя към бетите:D.

  • Like 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

"Японки край" си е живо без край :D ! Cucyta , на теб се пада честта да решиш този епичен спор.

Добре , демона ще преживея къде го остави , но другата ми слабост - монаха, а любимеца на Ямашита ? При Нестор още нищо не е решено. Елена се научи , но всичко за нея и Морея тепърва започва. Знам , замислила си го кратко и сериално , но излезна епично. Нещо като сага стана и му е необходима втора част .

  • Haha 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще, ще се пробвам на бързея, само да я получа тази книга, че не ми се чете от компа. Да не си развалям удоволствието :D

  • Like 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

@cucyta

и всеки, който е надниквал в темата с добро чувство - ако трябва да сме честни ужасно бих се радвала книжката да се чете. Дори и да ме критикувате, пък ако ще и да ме наплюете накрая.

Но ако онлайн не ви е проблем - просто ми пратете на ЛС е-мейл, за да видите края. Феновете тук са винаги с предимство :).

  • Like 1
  • Thanks 1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дам, пошегувах се Кева, знам, че не даваш "Гордост и предразсъдъци", обаче тръпката да четеш Майрините неща за мен е несравнима като чувство, поне за мен. Джейн Остин е Момичето, а Майра е Моето момиче и ми става готино, че се разхождам в главата и, и в нейния чуден свят, и че Елена Филипа е необятна и може и още и още, да, голяма тръпка е това. Благодаря ти, мила Майра!

  • Thanks 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Майра, знаеш колко те харесвам от първия миг, но признавам, изобщо не съм предполагала, че си такъв майстор в писането. Имаш великолепен стил - ярък, пищен, увличащ. Разказът ти е заразителен и изключително цветен. Много любопитен е и светът, който си създала - населен е със същества, които си мислим, че познаваме от митологии и легенди, но те се оказват много по-различни. Аз, разбира се, няма да пиша рецензия, още повече, че след бързото четене, ми се ще да си препрочета някои места отново. Това, което бих определила като някакъв недостатък (а може и да не е), е че изобилието от герои и детайлното обрисуване на отделни сцени, понякога пречат на динамиката и нарушават темпоритъма на повествованието. Казано на редакторски жаргон, има моменти, които се нуждаят от "обезвъздушаване". И ми се искаше цялата теогония да мога да я прочета някъде - богове, полубогове, демони, отклонения... - например като при Толкин, в приложение. Хайде, че имам да чета:D

  • Like 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

@Matrim, 

 

Това си е страхотна похвала!! Благодаря :). Леле!! Доста си ме беше страх - от майстор ама и фен като теб. Вярно е, обаче, че редакцията ми куца на моменти - то е най-вече понеже се учех да пиша в движение. (И не се научих.) Опитах се на няколко пъти да получа равномерен текст, ама пусто все си го представях като сериал - първо да свикна с героите, после със света им, ритъмът да забързва и накрая да има потресаваща последна серия. Лепих, писах-брисах :)))))))) 

Ама и аз си харесвам историята, де, въпреки грешките. 

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много е хубава историята! Не си даваш сметка колко е трудно да създадеш "живи" герои. Не само да предаваш мисли и преживявания, а да им вдъхнеш самостоятелен живот. Така, че читателят да почне да преживява заедно с тях. Има някаква ретро романтика в повествованието, което много ми допада. (Не се съмнявам, че правиш разлика между ретро и демоде :D) Може това усещане да идва от Демона, любим образ от романтизма, или пък, защото си започнала историята отдавна, на съвсем ранна възраст, привързала си се към нея и я завършваш чак сега - превърнала се е в част от тебе. Каквото и да е, получило се е красиво. Най-любопитното е, че приемеш ли фантастичния пласт за алегория, съдържанието с всичките му послания се запазва непроменено.

Можеш да си направиш експеримент: да напишеш някакъв епизод като откъс от сценарий или пиеса, с диалози и ремарки, а после да преразкажеш ремарките художествено. На мен ми се е налагало да правя обратното упражнение. Казват му драматизация  :D.

Пиши, Майра, защото можеш!

il_fullxfull.874206583_gwbk.jpg?version=0

 

Ето и един прекрасен тъжен Демон от Врубел.

 

 

  • Like 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитат

 

Ето така се случва обикновено с мен: върна ли се да препрочитам и "влизам окончателно във филма", връхлитат ме въпроси и любопитството ще ме довърши:rolleyes: Възможността да питам директно автора е направо уникална! Майра, как точно си избирала имената на героите, държавите, боговете?... Търсила ли си някаква връзка между характеристиката на героя и първообраза със сходно име? Например Зелмоксис и тракийския цар полубог Залмоксис, Тарк и Тракия и т.н. Има библейски  демон на огъня, "водач на 30 легиона"  на име Андраш, а нашият главен герой носи испанското (португалско) име Андрада. 

Има ли някаква, дори далечна прилика, между света в романа и конкретна историческа епоха? Фонтанът със скулптурите ме препраща някъде към европейската абсолютна монархия, порядките в двора с рицарските двубои и етикецията - в по-ранни времена, в Осминдия нещата са твърде ориенталски, а вярванията в различни култове ни пращат директно в древността.  

Повече от ясно е, че щом си започнала, ще продължиш да пишеш. На фентъзито му прилича да върви в поредица - трилогия, например. Има куп неща, които могат да се доразвият. Най-любимата ми история е петата и искам още :)

  • Like 1
  • Thanks 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мила Матрим :)))) Ужасно се кефя, че още ти е интересно, макар да съм наясно с хилядите кусури на текста... То, по някой път като ми върнат граматичен коментар и вечното "така не се пише" ми иде да ревна с глас ... (Ама не рева, де.., само си се жалвам. То ако езика ми беше ок, нямаше да ми връщат такива... )

 

С имената имаше известна закачка, не отричам :). Първоначално четох описанията на известните герои с подобни имена, но характерите и поведението и не ми допаднаха. И накрая започнах да ги търся само географски. Да, повечето от имената и думите в Морея са балкански или източно европейски, даже хере и нейти бяха литовски мисля, или поне едното беше стандартно обръщение там. Ребане значи лисица и май това и Нестор Шарп са единствените имена, които говорят за героите си в някаква степен.  Макар че Нестор  е много повече Нестор, отколкото Шарп засега. Реших, че няма да се придържам към характеристиките на имената, защото през всичките тези години измененията с архетипите им са огромни, а наличните данни се интерпретират все по-странно. Дори и да очакваме нещо от тях, в известен контекст... поставени в реална ситуация те биха били съвсем други. И тогава наложих разни е-та и и-та. Така де, какъв съвременен текст е без химия :).

 

И технологично/стилистично, наблюдението ти е вярно. Най-общо, фиксирано е във времето преди барута. Не защото това е голямо изменение, а защото исках да описвам красиви двубои с остри оръжия... Докато не описах няколко и не установих, че е адски трудно да е динамично и картинката в главата ми почти не се сваля на листа. Ако трябва да ползваме актуалната форумска терминология светът е класическо аниме - (шожо) с предренесансов меч и магия, и елементи на "мека" - ами 14-15 век. Те таман преоткриват и Античността в периода :).

 

Географски и календарно имам 5-6 карти на Морея и околностите и "таймлайн" на събития, царе, и пр... ама може и пак да съм объркала някоя година.

Общо взето от 4та история разбрах, че ще довърша нещата и седнах да пиша. Осъзнах, че Елена Филипа си струва опита. 5-та беше лека за написване, логична като песен.

Най-сложна от всички ми беше история 7, докато събера героите на нужното място - с технологиите, които са им достъпни и във вече фиксираната география... Ужас. Тя е и твърде дълга и по някой път не се зарежда добре онлайн. Но пък има красиви сцени.

 

С боговете беше кошмар. Исках едни, те излязоха други...  Но засега Пантеонът ми е вързан логично. Пупупу. И надявам се достатъчно изненадващо...

 

 

 

  • Like 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напълно се убедих, че има нарочна закачка в имената, когато се появи княжна Маря. Направо ме разби! :es:И престани да се подценяваш. Използваш толкова богат език, имаш усет за думите, сякаш ги опитваш на вкус. Граматиката се научава, а словото  е дар свише. Ако имам някаква забележка, то е, че не ми достигат визуалните описания. Как изглежда този град, тази рокля, някакви външни характеристики на героите - прекрасни, елегантни, грациозни, аристократични, царствени или свирепи хищници са, но малко повече индивидуализация ще е от полза. Някой орлов нос, квадратна брадичка или криви крака на кавалерист:) Читателят научава как изглеждат в незримия свят на сляпата Елена, но не и в реалния.

Царица съм да давам акъли, но никога не бих могла да направя това, което ти си направила. 

  • Like 1
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е така де, читателят наистина гледа през очите на Елена... пък тя е сляпа...Това се оказа ужасна трудност особено в диалозите. В класическия текст, можеш да кажеш:

"- Отивам си! - и той я погледна настоятелно."

Ама на Елена, пука ѝ на черупката как са я погледнали... Та имаше размествания...

"- Отивам си! - каза той.", "- Отивам си! - натърти той." "- Отивам си! - заяви той."... все трябваше да е нещо шумно, звуково...  Или идват безкрайни повторения на глагола "каза"...

 

В един момент вече  можех да добавям реални описания - светнах се например, че става, където сцената се води от друг, не от Елена. Или в спомените ѝ. Ама тя така си живееше - в мрака. И пробвах, гледах да не прекаля... Тъй де , в движение се учех, как се разказва :). Права си, обаче - има как да е по-индивидуално и по-насочено...  Ще си отбележа за в бъдеще :).

 

Гордея се, все пак - поне се, надявам да има защо, - че общо взето географията, историята и вселената на Елена са като цяло са верни, пасват си логично и пр. Това го следих, пуста технична мисъл... Имената накрая са много, но всъщност не са водещи - това не е криминален роман и няма защо читателят да се чуди видял ли е фамилията на някой 50 страници по-рано. Малко театрално се получи - когато някой води сцена, той си е на сцената, дърпа зрителя в себе си и имената му не са нужни :)...  

1245.Jpg

 

ПП. Страшно харесвам Врубелския демон :). 

  • Like 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

ЪЪ, ами таквоз, не се притеснявайте да коментирате...  даже и да си мислите, че няма да ми допадне коментарът ви :)))))))))). Тъй де, иначе какъв е смисълът...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не разбрах, мислиш ли за продължение?

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мисля :). 

Може и без него (ако не ми се получи), но ако добре го измисля, ще се появи и "Елена Филипа и светлината"...

  • Like 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×