Jump to content

Recommended Posts

Тъй, 

 

Блогът на тази завършена историйка е вдигнат обратно - Елена Филипа и мракът

Тя вече е налична и като съвсем истинска книга. ТУК

За ужасно търпеливите ми бета-читатели и строгите критици има и чисто онлайн вариант, ако ми изпратят мейл на ЛС :).

 

Предупреждавам - не е особено прекрасна книжка. Аз не съм писател и не бива да очаквате "по-така" език от този, с който си ме знаете. Аха. Но със сюжетите сякаш ме бива, чат-пат, та се надявам, да може да ви донесе удоволствие в правилното настроение.

 

---------

 

Анотация
Прокълнатата кръв, Сляпата принцеса Елена Филипа трябва да оцелее. Налага ѝ се да управлява, а и да пази Дворът в столицата Храга на прекрасната Морея (с изгревите и залезите). 
В тази ситуация, сделката с демона е само един от многото ѝ проблеми. Мрачната принцеса не вярва в себе си, а и другите не вярват в нея. Склонна е да се самосъжалява и да драматизира. Но има ли избор? Стъпка по стъпка Елена израства, а с нея израстват и всичките ѝ приятели и врагове. А на пътя ѝ остават резултатите от минали събития, напоени с кръв, любов и омраза - и те не могат просто да бъдат прекрачени.

 

 

 

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книгата е поръчана, сега само остава автора да ми даде автограф :D. Всъщност не държа толкова на парафа, но за продължение бавно и методично ще ти извадя душата. Така де, раздаде им карти наново и очакваш да се примиря :na2:

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Признай си Кева, така те хваща "Мрак", че на моменти дори твоя любим  "Гордост и предразсъдъци" остава далече далече , защото Майра така се вихри, че пристрастяването по сюжета и героите става жизнено необходимо, адреналина хвърчи и си казваш, само малко време да имам да си дочета новата главата и да си оставя и малко за десерт /аз така правех, вечер като награда след работа се потапях в царството на морея, нещо хубаво след гадния натоварен ден/ :D

  • Upvote 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Колкото и да ми се иска, не мога да си призная подобно нещо. Обаче с край тип "следва продължение", а продължение да няма, не мога да се съглася :)

  • Хаха 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

:))))))))) Е не е чак да следва продължение, епичен си е краят :)))))))). По-добре от среден японски и дори от добър корейски :))))))))))).

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Значит идея си нямам за какво става въпрос, ама коментарите бяха интересни и реших, че не мога да пропусна да прочета това произведение, зер харесвам фентъзи!?! Така, че и аз поръчах. Пък следващия път се надявам да се присъединя към бетите:D.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Японки край" си е живо без край :D ! Cucyta , на теб се пада честта да решиш този епичен спор.

Добре , демона ще преживея къде го остави , но другата ми слабост - монаха, а любимеца на Ямашита ? При Нестор още нищо не е решено. Елена се научи , но всичко за нея и Морея тепърва започва. Знам , замислила си го кратко и сериално , но излезна епично. Нещо като сага стана и му е необходима втора част .

  • Хаха 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще, ще се пробвам на бързея, само да я получа тази книга, че не ми се чете от компа. Да не си развалям удоволствието :D

  • Харесвам 1
  • Upvote 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@cucyta

и всеки, който е надниквал в темата с добро чувство - ако трябва да сме честни ужасно бих се радвала книжката да се чете. Дори и да ме критикувате, пък ако ще и да ме наплюете накрая.

Но ако онлайн не ви е проблем - просто ми пратете на ЛС е-мейл, за да видите края. Феновете тук са винаги с предимство :).

  • Харесвам 1
  • Мерси 1
  • Upvote 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дам, пошегувах се Кева, знам, че не даваш "Гордост и предразсъдъци", обаче тръпката да четеш Майрините неща за мен е несравнима като чувство, поне за мен. Джейн Остин е Момичето, а Майра е Моето момиче и ми става готино, че се разхождам в главата и, и в нейния чуден свят, и че Елена Филипа е необятна и може и още и още, да, голяма тръпка е това. Благодаря ти, мила Майра!

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Майра, знаеш колко те харесвам от първия миг, но признавам, изобщо не съм предполагала, че си такъв майстор в писането. Имаш великолепен стил - ярък, пищен, увличащ. Разказът ти е заразителен и изключително цветен. Много любопитен е и светът, който си създала - населен е със същества, които си мислим, че познаваме от митологии и легенди, но те се оказват много по-различни. Аз, разбира се, няма да пиша рецензия, още повече, че след бързото четене, ми се ще да си препрочета някои места отново. Това, което бих определила като някакъв недостатък (а може и да не е), е че изобилието от герои и детайлното обрисуване на отделни сцени, понякога пречат на динамиката и нарушават темпоритъма на повествованието. Казано на редакторски жаргон, има моменти, които се нуждаят от "обезвъздушаване". И ми се искаше цялата теогония да мога да я прочета някъде - богове, полубогове, демони, отклонения... - например като при Толкин, в приложение. Хайде, че имам да чета:D

  • Харесвам 1
  • Upvote 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@Matrim, 

 

Това си е страхотна похвала!! Благодаря :). Леле!! Доста си ме беше страх - от майстор ама и фен като теб. Вярно е, обаче, че редакцията ми куца на моменти - то е най-вече понеже се учех да пиша в движение. (И не се научих.) Опитах се на няколко пъти да получа равномерен текст, ама пусто все си го представях като сериал - първо да свикна с героите, после със света им, ритъмът да забързва и накрая да има потресаваща последна серия. Лепих, писах-брисах :)))))))) 

Ама и аз си харесвам историята, де, въпреки грешките. 

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много е хубава историята! Не си даваш сметка колко е трудно да създадеш "живи" герои. Не само да предаваш мисли и преживявания, а да им вдъхнеш самостоятелен живот. Така, че читателят да почне да преживява заедно с тях. Има някаква ретро романтика в повествованието, което много ми допада. (Не се съмнявам, че правиш разлика между ретро и демоде :D) Може това усещане да идва от Демона, любим образ от романтизма, или пък, защото си започнала историята отдавна, на съвсем ранна възраст, привързала си се към нея и я завършваш чак сега - превърнала се е в част от тебе. Каквото и да е, получило се е красиво. Най-любопитното е, че приемеш ли фантастичния пласт за алегория, съдържанието с всичките му послания се запазва непроменено.

Можеш да си направиш експеримент: да напишеш някакъв епизод като откъс от сценарий или пиеса, с диалози и ремарки, а после да преразкажеш ремарките художествено. На мен ми се е налагало да правя обратното упражнение. Казват му драматизация  :D.

Пиши, Майра, защото можеш!

il_fullxfull.874206583_gwbk.jpg?version=0

 

Ето и един прекрасен тъжен Демон от Врубел.

 

 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Цитат

 

Ето така се случва обикновено с мен: върна ли се да препрочитам и "влизам окончателно във филма", връхлитат ме въпроси и любопитството ще ме довърши:rolleyes: Възможността да питам директно автора е направо уникална! Майра, как точно си избирала имената на героите, държавите, боговете?... Търсила ли си някаква връзка между характеристиката на героя и първообраза със сходно име? Например Зелмоксис и тракийския цар полубог Залмоксис, Тарк и Тракия и т.н. Има библейски  демон на огъня, "водач на 30 легиона"  на име Андраш, а нашият главен герой носи испанското (португалско) име Андрада. 

Има ли някаква, дори далечна прилика, между света в романа и конкретна историческа епоха? Фонтанът със скулптурите ме препраща някъде към европейската абсолютна монархия, порядките в двора с рицарските двубои и етикецията - в по-ранни времена, в Осминдия нещата са твърде ориенталски, а вярванията в различни култове ни пращат директно в древността.  

Повече от ясно е, че щом си започнала, ще продължиш да пишеш. На фентъзито му прилича да върви в поредица - трилогия, например. Има куп неща, които могат да се доразвият. Най-любимата ми история е петата и искам още :)

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мила Матрим :)))) Ужасно се кефя, че още ти е интересно, макар да съм наясно с хилядите кусури на текста... То, по някой път като ми върнат граматичен коментар и вечното "така не се пише" ми иде да ревна с глас ... (Ама не рева, де.., само си се жалвам. То ако езика ми беше ок, нямаше да ми връщат такива... )

 

С имената имаше известна закачка, не отричам :). Първоначално четох описанията на известните герои с подобни имена, но характерите и поведението и не ми допаднаха. И накрая започнах да ги търся само географски. Да, повечето от имената и думите в Морея са балкански или източно европейски, даже хере и нейти бяха литовски мисля, или поне едното беше стандартно обръщение там. Ребане значи лисица и май това и Нестор Шарп са единствените имена, които говорят за героите си в някаква степен.  Макар че Нестор  е много повече Нестор, отколкото Шарп засега. Реших, че няма да се придържам към характеристиките на имената, защото през всичките тези години измененията с архетипите им са огромни, а наличните данни се интерпретират все по-странно. Дори и да очакваме нещо от тях, в известен контекст... поставени в реална ситуация те биха били съвсем други. И тогава наложих разни е-та и и-та. Така де, какъв съвременен текст е без химия :).

 

И технологично/стилистично, наблюдението ти е вярно. Най-общо, фиксирано е във времето преди барута. Не защото това е голямо изменение, а защото исках да описвам красиви двубои с остри оръжия... Докато не описах няколко и не установих, че е адски трудно да е динамично и картинката в главата ми почти не се сваля на листа. Ако трябва да ползваме актуалната форумска терминология светът е класическо аниме - (шожо) с предренесансов меч и магия, и елементи на "мека" - ами 14-15 век. Те таман преоткриват и Античността в периода :).

 

Географски и календарно имам 5-6 карти на Морея и околностите и "таймлайн" на събития, царе, и пр... ама може и пак да съм объркала някоя година.

Общо взето от 4та история разбрах, че ще довърша нещата и седнах да пиша. Осъзнах, че Елена Филипа си струва опита. 5-та беше лека за написване, логична като песен.

Най-сложна от всички ми беше история 7, докато събера героите на нужното място - с технологиите, които са им достъпни и във вече фиксираната география... Ужас. Тя е и твърде дълга и по някой път не се зарежда добре онлайн. Но пък има красиви сцени.

 

С боговете беше кошмар. Исках едни, те излязоха други...  Но засега Пантеонът ми е вързан логично. Пупупу. И надявам се достатъчно изненадващо...

 

 

 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Напълно се убедих, че има нарочна закачка в имената, когато се появи княжна Маря. Направо ме разби! :es:И престани да се подценяваш. Използваш толкова богат език, имаш усет за думите, сякаш ги опитваш на вкус. Граматиката се научава, а словото  е дар свише. Ако имам някаква забележка, то е, че не ми достигат визуалните описания. Как изглежда този град, тази рокля, някакви външни характеристики на героите - прекрасни, елегантни, грациозни, аристократични, царствени или свирепи хищници са, но малко повече индивидуализация ще е от полза. Някой орлов нос, квадратна брадичка или криви крака на кавалерист:) Читателят научава как изглеждат в незримия свят на сляпата Елена, но не и в реалния.

Царица съм да давам акъли, но никога не бих могла да направя това, което ти си направила. 

  • Харесвам 1
  • Upvote 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е така де, читателят наистина гледа през очите на Елена... пък тя е сляпа...Това се оказа ужасна трудност особено в диалозите. В класическия текст, можеш да кажеш:

"- Отивам си! - и той я погледна настоятелно."

Ама на Елена, пука ѝ на черупката как са я погледнали... Та имаше размествания...

"- Отивам си! - каза той.", "- Отивам си! - натърти той." "- Отивам си! - заяви той."... все трябваше да е нещо шумно, звуково...  Или идват безкрайни повторения на глагола "каза"...

 

В един момент вече  можех да добавям реални описания - светнах се например, че става, където сцената се води от друг, не от Елена. Или в спомените ѝ. Ама тя така си живееше - в мрака. И пробвах, гледах да не прекаля... Тъй де , в движение се учех, как се разказва :). Права си, обаче - има как да е по-индивидуално и по-насочено...  Ще си отбележа за в бъдеще :).

 

Гордея се, все пак - поне се, надявам да има защо, - че общо взето географията, историята и вселената на Елена са като цяло са верни, пасват си логично и пр. Това го следих, пуста технична мисъл... Имената накрая са много, но всъщност не са водещи - това не е криминален роман и няма защо читателят да се чуди видял ли е фамилията на някой 50 страници по-рано. Малко театрално се получи - когато някой води сцена, той си е на сцената, дърпа зрителя в себе си и имената му не са нужни :)...  

1245.Jpg

 

ПП. Страшно харесвам Врубелския демон :). 

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЪЪ, ами таквоз, не се притеснявайте да коментирате...  даже и да си мислите, че няма да ми допадне коментарът ви :)))))))))). Тъй де, иначе какъв е смисълът...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не разбрах, мислиш ли за продължение?

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля :). 

Може и без него (ако не ми се получи), но ако добре го измисля, ще се появи и "Елена Филипа и светлината"...

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×