Jump to content

Лекция на проф. Аоки от Токио на тема "Реконструкция на сгради"


Recommended Posts

Не знам доколко се води култура и културно събитие и доколко професионално... Всеки случай ми е интересно. :)

Грешката е моя, ако има нещо...

 

images-stories-statii--2014-06-16-Aoki-7

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Този постер беше всичко, което имах :(.

-------------------------------

"Откраднах" си го от КАБ-София, качено от някоя добра душа, вероятно съвсем навреме... но за съжаление аз го видях късно.

 

На това отгоре при мен, има и една такава питанка: кое всъщност е култура и кое професия. Айде, архитектурата е гранична, но лекции в Медицинска академия трябва ли да качваме... или защо пък не?

 

Лично на мен лекцията днес ми хареса. Успях да се замъкна на косъм ... и се забавлявах.

(Предишната такава лекция, на която бях, беше философо-културоложка-франкофонска и за мен беше страшно разочарование.

Там един философ японец прожектира филм, фиксиран върху остарелите ръце на разни известни учени от Парижкия институт на Дерида и накрая се ръкува с всички тях, след като си говориха за философските школи и тенденции. Сега това, ако го беше гледал някой друг вероятно щеше да го намери за естетично-интелектуално-елегично-наситено с емоция и пр.... ама .... аз не можах...

.)

 

Проф Аоки днес беше ужасно чаровен и забавен... и същевременно открит и желаещ да сподели смислени неща, като на приятели и колеги, ей така, какво, как и къде е правил. Бяха му дали малка заличка, която се пръскаше по шевовете. Накратко: напълни ми душата професионално :). С риск да ме набиете за досадата, ще сложа 2 негови цитата тук, понеже те бяха особено сладки:

 

"Когато показвам тази сграда в Америка, често ме питат "Добре, вие използват традиционна за Япония конструкция, но откъде идва тази нехарактерна за нея извивка на обема, толкова е плавна..." Не знам какво да им отговоря... Какво да им отговоря... от жена ми идва..." 

 

"Проектирах тази зала за кендо с кръглия купол и специфичните сърповидни сенки, понеже си спомнях за едно детско, което обичах като малък. В него героят размахваше оръжието си в кръга на луната. И тук се опитах да се обърна към това детско и този герой. Разбира се, никой учител или ученик от залата ми, така и не разбра това..."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...