На какво се зарадвахте последно?

[maria_debit]

С удоволствие ще се похваля, че на 13-ти юни/петък/ се запознах с едно корейско семейство. Те пазаруваха в Лидл - жк.Тракия, гр.Пловдив. Изглеждаха като от корейски сериал. Децата бяха с бронзов тен, но много сладки, а родителите по-бели, много слаби и красиви. Поздравих ги и попитах дали са от Корея и се заговорихме/силно казано  /, а изненадата ми беше още по-голяма, когато жената ми отговори на български. Начина по-който те отвърнаха на емоцията ми, ме развълнува невероятно.

 

[sonihrisi]

Преди няколко нощи се беше облещила една луна, красива и безсънна. Та излизам си аз на терасата да я погледам, да поснимам и а, дано ми дойде сънят. И  изведнъж какво да видя, светулки, точно пред мен, летят и блещукат. Онемях, не бях виждала светулки от няколко години и тогава едно такова приятно ми стана, наблюдавах ги дълго и се почувствах щастлива. Нямаше с кого да споделя, защото вече беше превалило полунощ, но беше някак приказно, като в детството ми, когато седяхме през ваканциите и наблюдавахме блещукането на светулките. Още по-радостно е, че следващата вечер ги видях пак. Дано да ги виждам по-често, прекрасни са.

[kremenski]

Липите нацъфтяха. Все си мисля за стройни, гиздави болярки с везани дрехи от преди хиляда години като ги гледам. Аромата им се носи и сякаш позлатява слънчевите лъчи. Минах по улица с липи, дишах с пълни гърди и усмивката още не слиза от лицето ми.
Лятото е тук.

[kandala]

На думите на kremenski. Усмихна ме. Благодаря!

[katomova]

Ароматът на липите е нещо дългоочаквано от мен всяка година. Не знам каква е причината, но този аромат е опияняващ, не мога да му се наситя. Свързвам го с безгрижие по детски, щастие по детски, сякаш е нещо вълшебно. Но толкова крактко. На село улицата на която живея се казва "Липите"  

[speedy86]

Ммм, липите ме зарадваха и мен много. За мен са директен шорткът до спомените за гостуване у баба. Винаги по това време съм мазно-доволно ухилена

[koizumi]

Завиждам на sonihrisi за светулките. Аз никога не съм виждала светулки на живо. Сигурно са красиви. А за липите сте прави, друго си е да си легнеш вечер и стаята ти да ухае на липа.

[abador]

На това , че снощи успях да изгледам няколко серии от любим корейски сериал на лаптопа без да ми прави проблем ... повърхностно .... но това е нещото което ме радва и с него мога да избягам .... и все пак , най-голямата ми радост е усмихнатото личице на моят патиланец сутрин ....

[Dragonfly12]

Преди месец бях за седмица на Санторини.

Половината от туристите бяха азиатци, имаше няколко техни сватби там, въоръжени с последна мода фотоапарати щракаха ли , щракаха де що видят.

Имаше май някакъв обичай булката да е с джапанки, едната двойка ,която се снима до нас беше много стилно облечена, а момичето- в огромни смешни джапанки.Понеже една мацка от групата ни се подразни от това стилово несъответствие, се сетих ,че май имаше нещо такова.

Китайците са обявени като най- платежоспособните туристи на острова.Около час прекарахме нагъчкани в една корейска група в чакалнята на ферибота- привидно семпло облечени момичета и жени, с едни роклета от на майка ми времето с кръгли якички и буфан ръкавки, но..... чантите маркови,обувките маркови,телефони ,таблети , абе.. богата работа..Смешно ми стана мацката до мен като взе с ръкав да си лъска логото на чантата.

Успях да се снимам с няколко дръпнатоочковци, голям мерак ми беше.

Иначе имам щастието да живея на място, от чиято тераса редовно виждам светулките - кацат ми вечер по прозорците, денем усещам мириса на близката липа.А и градината отдолу не е за подценяване - с храстчета рози, декоративни фигурки и соларни лампи.

[head_up]

На приятен разговор просто на бензиностанцията под открито небе - за вселената = енергия + материя, човека = обвивка + съзнание, световния ред = цели + идеали ... и какво ли още не. Гарнирано със сокче портокал От много време покрай забързаното, скучно, сиво ежедневие бях загубил способността да се отпусна да пофилософствам с подходящ човек на разнообразни теми. Пък си трябва, инче човек се губи между любимите телефон, комютър и хладлник и се превръща в консуматор. И него го консумират. Но светулки не видях. Пък искам 

[speedy86]

Наистина страхотна тема - поздравления, че се сети да я пуснеш

 

Аз искам да споделя колко се зарадвах на начина, по който мнозина се отзоваха в подкрепа на Варна и останалите пострадали райони. Малко по малко започнахме да осъзнаваме, че няма кой да ни свърши нашата работа и с чакане и вайкане нищо няма да се оправи. Радвам се, че българинът се взе в ръце и запретна ръкави. Крайно време беше

 

Отделно от това напоследък различни неща ми дават повод да се зарадвам на разкошните хора, които познавам. Немалка част от тези хора сте вие, Спиритци, независимо дали се познаваме лично с всички или просто усещам че сме на едни вълни с някой от вас, чийто пост съм харесала. Та, изводът е, че в България има наистина страхотни хора. Има надежда за тая държава.

[sonihrisi]

Когато снаха ми се обади по телефона и каза "Измъкнахме се, здрави сме! Това сигурно ще остане най-щастливото обаждане в живота ми. Тя и внукът ми на 1 год и 1 месец, преживяха наводнението в Аспарухово. Бяха сами, защото синът ми бе в командировка по това време. Цяла нощ без ток, без телефон, защото в резултат на непрекъснато звънене от нас, приятели и познати, батерията просто се изтощи. Жилището им се намира в може би, най-пострадалата ниска част на квартала. Колата също беше отнесена от водата, голяма работа, обаче притеснението за тях беше ужасно. Синът ми и други доброволци вече два дни работят по улиците на квартала и сигурно ще продължат през другия уикенд. Хората са съпричастни и помагат, но когато разбереш, че всичко е наред, може би, това е най-голямото щастие.

[Dragonfly12]

Тц, тц, лоша работа с тези наводнения, имам фобия от големи количества вода- като дете почти се удавих, оттогава морето го гледам само от брега или от корабче, а като гледам снимките на хора с отнесени от водата дрехи, унищожени сгради, давещи се животни, цялата пустош след това- тръпки ме побиват от тази неовладяема кална стихия.

Последно се зарадвах, когато видях преди малко преведени цели три !!! епизода от " Краля" . Ама много се зарадвах, снощи от нямане какво да гледам , се залъгвах с " Бел Ами" - не знам как го изтраях целия, при условие, че от две години насам не съм довършвала до края филм,различен от корейски/ японски.

[maria_debit]

 

_{vesi_2323 каза:}

_{преди 1 ден 23 ч.}

_{Не съм сигурна дали това е точното място, но искам да благодаря на хората, които превеждат, редактират и качват сериалите. ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ! Не знам какво щях да правя без вас. (bow) (flower) (yes) (flower)}

Горният цитат е копи-пейст, но това са едни искрени поздрави и нека Ви зарадват!!!

[Kristina]

Котето ми се прибра самичко. Той е домашен и няма кой знае какъв опит, но не бях у дома и баща ми го изпуснал. Понеже е първото животно за което се грижа изцяло, бях ужасно потисната и като се появи на прозореца ми към 4 през ноща наистина се зарадвах адски. 

[abador]

На мъника ми ... днес много му се рдвах докато го гледах как се забаляваше с другите деца ...

[speedy86]

Ще стана досадна, но не мога да устискам:

Две нови песни на Чонг Донг Ха в един ден... След първата бях мазно и доволно нахилена, но след втората буквално цвиля от кеф:

https://www.youtube.com/watch?v=H1WaF6zb2ok

[Kristina]

На факта, че спря да вали!

[Кева]

А аз на  Цар Плъх  . Доживях и аз да попадна на свястна книга (от една година на сам не ми се беше случвало). Лошото е, че пак ми е харесало нещо брутално много и една смислена и свястна дума не мога да кажа. Но тази книга беше извор на добро настроение последните два дни

[sonihrisi]

Кева, попаднала си на любимата ми книга. Сигурно съм я чела N пъти и я знам почти наизуст. Тя наистина може да подобри настроение.