Jump to content

Still the Water (2014)


Recommended Posts

Може на хората, отраснали в големите градове, тези жертвоприношения да изглежда шокиращи. Който е живял в малък град или село, неизбежно се е сбълсквал с тях.  И у нас съществуват и в тях се влага почти същият смисъл, който видяхме тук. Символиката наистина беше дълбока, особено при повторението.

Това е животът. По-важно е отношението. Коренно различно щеше да е, ако ни бяха показали зверско убийство над животно. Убийството на човек би трябвало да е още по-шокиращо престъпление, но подобно нещо не изглежда толкова фрапиращо на екрана, след като вече сме свикнали да го виждаме в киното.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, това накрая беше силно казано секс сцена, по-скоро беше плуване на ентусиазирани нудисти-гмуркачи  :28558: .

 

Хубаво е да отиваш с ниски очаквания за даден филм. Той или ще ги потвърди, или ще останеш щастлив, защото не ги е, така че и в двата случая си излязъл морален победител :). Затова и бях съвсем приятно изненадана, че прожекцията ми хареса.

 

За мен филмът беше красива приказка за живота и смъртта и прехода между тях. Хареса ми как хора и природа бяха органично вплетени в този контекст - хора, погълнати от вълните, хора, превръщащи се във вятър, хора, убиващи животни, убиващи дървета, правещи любов, килими от зеленина, живи вълни, природни стихии. Освен това на човек да му се допримира, като гледа колко щастливо умря майката - шаманка  :28558: . Ще се абстрахирам, че след това сцената с гората, ехтяща с гласа на майката, докато младите се любят, беше доста воайорска работа. :). Филмът определено трябва да се гледа на голям екран заради прекрасните пейзажи. Не бих го препоръчала на всеки - сцените с козите определено бяха доста графични.

 

Това, което според мен малко куцаше, макар че може би е било похват да се насочи вниманието върху посланията по-скоро отколкото сюжета, за мен бяха разговорите. Хората говореха много неествествено - какви бяха тия паузи след всяка втора дума, не разбрах. Ако бяха говорели естествено, сигурно филмът щеше да е с 30 мин. по-къс. Също така ми куцаха привидно естествените ситуации от живота. В цялата тая поглъщаща естественост точно разговорите ми идваха сковани и нереалистични. Това най-вероятно се дължи на липсата на дзен в моята душевност така или иначе.

 

И все пак като цяло остави едно меко и приятно усещане в мен. Хубаво е да видиш толкова различна от собствената си перспектива за живота и смъртта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хе хе, Сиера много ме разсмива.:) Всички сте си изляли душата. Но това не беше никакъв дзен. Направо си беше шинтоизъм  отвсякъде.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Философията за обожествената природа действително е шинто, но Сиера, мисля, вложи друго значение като използва думата дзен. Не всеки е медитативно настроен и може да изтърпи дългите паузи между репликите. Ако сравним обаче този с други филми на Кавасе, ще видим, че тук има много повече думи. Диалогът при нея по принцип е сведен до минимум.

 

П.П. С Ру оприличихме текста на една от песните с този на Ариранг.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да ви кажа нещо извън контекста на филма. Откакто гледам азиатско кино си мисля, че репликите са ненужни. Понякога мълчанието или действието казва всичко. Думите са излишни. Сещам се за едно любимо стихотворение на Атанас Делчев, за художника и вятъра. Някои неща, колкото и да се опитваш не можеш да ги пресъзддеш.

 

 

 

Художникът искаше да нарисува

вятъра,

и рисуваше листа, които излизат

лудо от

пожълтялото дърво като искри

от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше как се струи и

проблясва тревата

в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше облаци, пръснати в

паническо

бягство по небето.

Художникът искаше да нарисува

вятъра,

и виждаше винаги, че рисува

друго.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има нещо такова. И на киното най-добре приляга, особено на азиатското. Затова в зората си филмите са били неми и са имали универсално звучене.

Тук също - мимики, жестове, пестиливи думи. Японците са майстори на недоизказаното.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Спомням си този филм, благодарение на новата лента на главната актриса -  Daughters. Изключително приятно заглавие. Изненадваща история за приятелството и майчинството. Постерът е подвеждащ. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...