Jump to content

Recommended Posts

c375a3857a5a1ac6.png

Still the Water

2つ目の窓

Futatsume no mado

Държава: Япония, Франция

Жанр: драма, мистерия, еко кино

Световна премиера: 20 май 2014г. (Кан)

Премиера за Япония: 1 юни (26 юли) 2014г.

Времетраене: 118 мин.

Музика: Hasiken

Edit: Tina Baz

Режисьор и сценарист: Наоми Кавасе

Участват: Ниджиро Мураками, Джун Йошинага, Миюки Мацуда, Джун Мураками, Макико Уатанабе, Тетта Сугимото, Фуджио Токита

Локация на снимките: остров Амами-Ошима, преф. Кагошима

Aspect Ratio: 2.35 : 1

Кан 2014: Официална селекция

Мюнхен 2014: Официална селекция

Международен кинофестивал в Сахалин 2014: Награда за Най-добра актриса (Джун Йошинага)

 Dortmund International Women's Film Festival 2015 (14-19 април) - Grand Prix 

Субтитри: български, английски

IMDB

 

Резюме

"Вторият прозорец" плува между живота и смъртта

На южния субтропичен остров Амами традициите са непокътнати от векове. Нощта на пълната луна през август е времето, когато жителите празнуват ежегодния си танцов фестивал. В една такава вечер 16-годишният Кайто (Ниджиро Мураками) открива мъртво тяло в морето, което тотално преобръща живота му.

 

Историята ни отвежда на приказния остров Амами-Ошима, където живеят двама младежи - Кьоко и Кайто. Мястото е далеч от суматохата на големите градове и е обитавано от обикновени хора с необикновен поглед към живота.
Кьоко (Джун Йошинага) изживява болезнен момент, след като тежка болест е приковала майка й на смъртно легло. Екзистенциалният проблем на Кайто (Ниджиро Мураками) е от съвсем друго естество. Неговите родители са разделени. Той живее с майка си на острова, докато баща му е далеч, в Токио.

Двамата с Кьоко се опитват да разберат смисъла на живота и да си обяснят абсурдността на смъртта.

 

Наоми Кавасе: "Киното има силата да създава чувство за реалност"

 

Някои откриват във философията на филма препратки към екзистенциалните теми на Камю, разгледани в Мита за Сизиф. 

"Защо хората се раждат, след като ще умрат?" - пита Кьоко.

"Не знам дали светът има смисъл." - добавя Камю

Но това са терзания на младите. Необикновено спокойствие лъха от жителите на острова, които сякаш са овладели до съвършенство изкуството на живота. От незапомнени времена те се прекланят пред божествената природа. Вярват, че отвъд морето съществува прекрасната страна Нерияканая (раят), където отлитат душите на мъртвите.

"Майка ти отиде у дома си за вечността" - казва в края мъдрият старец Камеджиро (името му идва от "каме" - костенурка). Ролята му се играе от Фуджио Токита, актьор, когото почитателите на Куросава и Имамура познават добре.

 

Източник на вдъхновение

Наоми е изгубила майка си преди време и е осъзнала, че за живите смъртта носи самота и тревога. Те не ни позволяват да оценим дълбоко страданията на другите и самите ние да станем по-смирени. 

Нежната емоция на лентата е благодатта на този филм - онова приятно  чувство, в което зрителят ще се потопи, докато гледа. Въпреки тъгата, въпреки съдбата, обитателите на Амами-Ошима живеят и умират с усмивка, също както героите в последния сегмент от "Сънища" на Акира Куросава.

 

Целта на лентата е да покаже великата сила на природата

Подобно на предишните си ленти (Могари но мори, Мое но Сузаку и Ханезу), Наоми обръща особено внимание на уникалната симбиоза между човека и природата. Преклонението на хората пред 400-годишното баняново дърво е съпътствано със страх от бушуващото море, вещаещо приближаваща опасност. И все пак, нищо не може да се сравни с пораженията, които човекът нанася на горите и океаните. 

С развитието на цивилизацията човекът унищожава мълчаливите богове на природата. Затова темата на филма е "убийството на боговете". Авторката иска да осъзнаем, че хората не са в центъра на всичко. Ние сме просто част от божествената същност на света. Душата ни е сложна, неясна и непредвидима.

Водата е често срещан символ във филмите на японски майстори. Наоми умело е вплела този природен елемент в новата си кинотворба. И водата, и гората, са връзката на авторката с творчеството на Миязаки. Посланията им към бъдещите поколения са идентични: да съхраним прекрасното у човека и природата.

Сравняват Наоми и с Цай Мин Лиан. Подобно на него, тя се старае да улови всеки нюанс на небето, например. Аз самата открих дълбока връзка с тайландските режисьори като Апичатпонг.

 

 Преди няколко години Наоми научава, че предците й по майчина линия са дошли от острова и предприема пътуване, с което се преражда. В южната част открива селото на дедите си. То е на 10 мин. път от летището. Омагьосват я изгревите и залезите, приливите и отливите, напева на вълните, цветовете на природата. 4 г. по-късно, през 2012г., тя решава да снима филм за Амами.

 

Синьо-зелената приказка на Наоми

Центърът на острова е наситен с тъмен цвят - син и зелен. Планините са покрити с гъста гора. Местните жители смятат, че всяко дърво, всеки камък, всяко растение са обиталище на боговете и трябва да живеят в хармония с тях. С подобно убеждение те могат да отворят сърцата си. Когато се сблъскат със смъртта на близък човек, те не се отдават на скръб. В краткото сбогуване душата тръгва на пътешествие, за достигне райската страна, където ще живее щастливо. Поради това на острова не съществува ясна граница между живота и смъртта.

Според поверието, от другата страна на морето се намира раят, наречен Нерияканая. Там се корени произходът на всичко. Там се връщат душите на хората след смъртта. Тези, които отиват в отвъдната страна, живеят щастливо.

 

Защо Наоми избира далечен и неизвестен остров?

Амами е място с уникални природни ресурси и обичаи. Искала е да улови красотата на природата и необикновения лик на ритуалите чрез най-реалистичния поглед на обектива. 

Историята е измислена, но религиозните практики и ритуали на островитяните да показани с документална точност.

Тайфунът на финала идва като дар от Буда за снимачния екип.

 

 Повратна точка за развитието на Кавасе като творец. Филмът на живота й, отвъд границите и думите.

Наоми представи този филм на кинофестивала в Кан миналия месец. Самият факт, че лентата беше включена в официалния конкурс, е победа за режисьорката. Тя самата сподели, че чувства проекта като връх в своята кариера и целта й е да го видят повече хора навсякъде по света.  

Защо не спечели награда?

Може би филмът е бил прекалено тих и спокоен за журито. По-скоро наблюдателен, отколкото нравоучителен. Във време, когато всеки се стреми да достига какви ли не крайности в желанието си да бъде различен, лентата на Кавасе очаквано донася смирение и красота, каквито съвременният човек трудно би могъл да постигне и оцени. Въпреки че на трейлър изглежда далеч по-динамичен от Могари но мори, например, документалният поглед на камерата най-вероятно е преобразувал действието в нещо коренно различно.

Аз самата мога да гадая само от кадрите, които видях до момента, какво е сътворила режисьорката. но и те са достатъчни, за да почувствам силата на продукцията.

Съзрях подобна реакция на зрителите в Кан, каквато имаше след прожекцията на Пиета на Ким Ки-Док във Венеция преди време.

Пресата в Кан нарече филма "спектакъл за сетивата".

 
Баняново дърво - известно като Бенгалски фикус или дърво-гора 

 
Любопитно:
- Ниджиро Мураками е син на актьора Джун Мураками, с когото тук играят баща и син;
- Director of photography е Ютака Юмазаки, който е правил кинематографията на някой от най-известните филми на Коре-еда като Дистанция, Аруитемо, След живота, Чудо, както и на лентата Канарче
 
 
Линк - файлът е с по-малък размер
Благодарности на zdzdz
 
Link to post
Share on other sites

Благодарности на ukio за прекрасното представяне, което е направила.  :bow:  С нетърпение чакам филма!  Много интригуващ постер с плуващите герои.

Link to post
Share on other sites

Уоу! Толкова бързо! Файлът е доста голям. Дано да се появи и по-малка версия, както и субтитри!

Не знам, какво място е отредила Наоми на репликите във филма. Обикновено те не са главен елемент в работите й, но тук може и да са включени повече обяснения.

Link to post
Share on other sites

Изгледах го. Добавих нов линк, понеже този от торента е проблемен.


 


Това, което Наоми показва в лентата е Животът - естествен и неподправен.


Филмът е върховно постижение, истински значимо творение на един голям автор, какъвто е Кавасе. Опасявах се, че ще има реплики, които да утежняват разбирането му. Основната история се схваща със сърце и душа. Толкова покъртителни моменти няма как да не трогнат зрителя, но има специфични песни и шамански мотиви, които се нуждаят от превод.


Природата буквално извира от лентата. Показана е във всичките й аспекти - от красотата и спокойствието, което носи на умиращата шаманка, до ужасът, който предизвиква в душата на Кайто и безпомощността й пред чудовищните машини на човека.


 Андроника спомена, че това е еко-филм, насочващ вниманието на зрителите към проблемите на природата. Така е, действително. Много малко режисьори си позволяват да творят в тази сфера, но голяма част от тях идват от Изток (Япония, Китай) и подобно на Кавасе и Миязаки, използват всяка възможност, която кадърът им предоставя, за да изтъкнат наболели проблеми и да ни оставят ценни съвети за бъдещето.


Актьорската игра е безупречна. От невероятната убедителност на дебютант като Ниджиро, до абсолютният реализъм, който внасят песните и танците на островните жители. Дори не мога да отделя един единствен актьор и да кажа, че е изпъквал над останалите, колкото и голяма да е била ролята му. Всички бяха възхитителни! Заедно.


Изразителният поглед на Джун Йошинага ще остане завинаги в съзнанието ми. Очите й говореха през цялото време. Казваха всичко, без думи. Това момиче е истинско откритие, а в комбинация с Миюки Мацуда направо изразява цялата си същност. Миюки до такава степен се беше сляла с героинята си, че тотално ме порази. Приличаше на призрак и въпреки това в нея имаше живот до последно. Благодарение на прекрасното й семейство и приятелите. 


Тетта Сугимото - страхотен! Как само пресъздаде образа си на добър и всеотдаен съпруг и истински загрижен човек. 


Мъдрият Джи-сан - Костенурката. Колко истини се криеха зад думите му и колко знания и умения разкриваше възрастта му!


Другите двама родители - с по-кратко, но достатъчно осезаемо присъствие. Докосващ разговор между баща и син. Кайто може и да беше изплашен по отношение на неведението и бъдещето, но пътуването, което предприе, му донесе нови сили, благодарение на които смело се изправи срещу страховете си.


Технически това е най-изпипаната продукция на Кавасе. А музиката е другият силен елемент на лентата. Пиано плюс чело - сърцераздирателна комбинация!


 


В момента филмът е включен в конкурсната програма на кинофестивала в Мюнхен. Успех! Имам огромно желание да го видя на роден екран.


Link to post
Share on other sites

Ако искаш да отидеш на едно "нереално" красиво място просто трябва да си пуснеш този филм.
Не разбирам японски, само някой думички, затова по интуиция проследих историята, но това, което видях ми хареса напълно.
Като излязат субтитрите ще си го гледам пак, но дори и сега ми беше хубаво да бъда с двамата младежи, да чувам вълните и вятърът да се носи в косите ни /защото и аз бях там с тях/, всичко е толкова реално и красиво заснето, че няма как да не се пренесеш там и да почувстваш природата вътре в себе си. Филмът носи и философска тематика за смисълът на човешкото съществуване, за това, което следва след смъртта, за родителите, за порастването и за любовта.
Младежите Кьоко и Кайто са изключително неподправени и невинни и през половината филм се чудих от къде са ги взели тези две мили създания, сякаш цял живот това са правили да скиторят на остров. Последните кадри с тях са много красиви

приличат ми на прераждане.





P.S. първите минути на филма започват с жертвоприношение на едно козле, който иска може да ги превърти.

Link to post
Share on other sites

И аз това се питам. Къде Джун Мураками е крил сина си през цялото това време? Разбрах, че Ниджиро е отраснал в Канада, но като малък е живял в Окинава. А талантът си е наследил от родителите.

Кавасе предвидливо е пратила актьорите да се аклиматизира на острова, за да се почувстват като у дома и действията им да изглеждат максимално реалистични.

Направи ми впечатление, че гледам втори филм, в който е показано такова жертвоприношение. Оказа се, че на Окинава съществува традиция, подобна на нашата по Гергьовден. Тук я показаха дори два пъти и ми се струва, че имаше още по-дълбок смисъл в нейното повторение, особено във второто изпълнение.

Link to post
Share on other sites

Да, да има и второ жертвоприношение, но понеже първото повече те сепва от екрана след първоначалните красиви кадри реших да предупредя точно за него.

Link to post
Share on other sites

Английски субтитри (мисля че стават) - Тук

 

На мен лентата също ми допадна. Подкрепям всичко казано за филма от хората преди мен. Красива природа, която е заснета и показана много добре, чудесно представяне от актьорския състав. Бяха успели да се впишат толкова добре в живота на този остров, че зрителят не би си помислил, че не са от там. Крайният резултат, който е успяла да постигне режисьорката и целия екип, си заслужава да му се отдели време и да се види.

Финалната сцена

 

когато малкото мехурче от дъното стига до повърхността на водата и изплува на повърхността, сякаш този който гледа си поема нова глътка въздух, след като е преминал през определени неща. Като ново начало, подходящ завършек, много ми хареса.

 

Link to post
Share on other sites

На 7 януари Наоми Кавасе получи специалното отличие Орден на изкуствата в резиденцията на френския посланик в Япония. На церемонията са присъствали синът й и актрисата Кирин Кики.

Въпреки че линкове вече има отдавна, официалното ДВД на Still the Water ще излезе на 21 януари.

Link to post
Share on other sites

Знае ли се, кой го е събнал, за да му благодаря? На финала пише Мария Петрова. Но кой е качил линк в Замунда с нашето резюме?

 

Тази година Наоми готви нов филм - An, по новела, с Кирин Кики и Масатоши Нагсе в главните роли.

Link to post
Share on other sites

395a5bda97493271.jpg

Плакатът на Still the Water е избран за корицата на каталога на кинофестивала в Гьотеборг, който завършва днес. Наоми Кавасе е била включена в журито, което връчва Наградата за Международен дебют, посветена на Ингмар Бергман. Освен нейният филм, на феставала са прожектирали цяла панорама на японското кино, представяща творби на известни съвременни режисьори: Соно, Миике, Такахата, Цукамото, Мипо О, Мами Сунада и новата инди кралица Кики Сугино. Самата Кавасе е водила Майсторски клас на 30 януари.

Link to post
Share on other sites

Много хубава новина. Ако можеше и самата тя да дойде... Мисля, че и тази година няма да имаме далекоизточни гости, въпреки двата големи филма, включени в програмата. Лентата на Наоми е в секцията, отредена на Големите майстори.

Препоръчвам на всички да гледат. На голям екран със сигурност ще е още по-красиво.

 

Link to post
Share on other sites

Ретроспекция. От пет човека на прожекцията на двама ни хареса филма, останалите трима явно си падат по "50 нюанса сиво".

Сега малко по-сериозно. Този филм трябва да се гледа на голям екран. Аз лично мисля, че нямаше да ми хареса толкова, ако го бях гледала вкъщи на компа.

Link to post
Share on other sites

Радвам се, че е харесал, дори на двама от вас и най-вече на теб, понеже ти със сигурност имаше идея, какво отиваш да гледаш. Според мен, една част от зрителите дори не проверяват, на каква прожекция ще присъстват и затова остават разочаровани. В моята група недоволните бяха по-малко от доволните. На мен затова ми беше притеснено преди прожекцията, как ще се приеме и дори предупредих моите хора, какво да очакват. 

Изненадващо позитивно за филма се изказа Сиера. Много ценно ми беше и мнението на Ру, за която знаех, че почита шаманската тема. Поради тази причина я поканих и очевидно не бях сбъркала.

С Демона си говорехме след финала, колко реалистично е показана природната стихия. Все едно публиката се пренася на мястото на действието и присъства в самото ядро на тайфуна, на гребена на вълната. 

Най-хубаво беше, че организаторите ни позволиха да направим прилично представяне на филма и режисьорката преди началото, за което сме им благодарни. Така със сигурност прожекцията придоби истински сериозно, фестивално звучене. И посещаемостта този път беше далеч по-добра. 2/3 от залата беше пълна с близо 90 души.

 

 

 

Да си изкажа отново възхищението от предадените отношения между героите в лентата. Такива топли семейни връзки рядко можем да видим днес. Но животът какво нещо е! Раздели ги физически, за да остане дълбокото им свързване на духовно ниво. 

Още веднъж ще похваля Тетта Сугимото, когото в момента гледам в коренно противоположна роля на студенокръвно и арогантно същество. Възхищавам се на артисти, които с лекота влизат в разнородни проявления на духа.

 

 

Link to post
Share on other sites

Лично мен ме впечатли повече това, което ни показва филма след тайфуна. Моментът, в който водата се отдръпва и от нея остава единствено незабележимата следа по дърветата. За моето непрофесионално око това бяха изключително силни кадри. Също така няма как да не отлича, връзката между природната стихия и бурята, разразила се в живота на хората. Следите, които оставя. Уроците на които ни учи. За живота и смъртта, както и за начина по който ги приемаме.

 

Също така много ми хареса моментът със смъртта на майката на Кьоко. Имах чувството, че ако те не спрат да пеят, тя няма да умре.

 

Не мога да го обясня, затова ще кажа само, че се радвам, че гледах филма на голям екран и ще спра с разсъжденията до тук. 

Link to post
Share on other sites

На мен ми дойде доста негледаем, особено близките сцени с убийствата на кози, които предпочетох да гледам със затворени очи.

Радвам се, че на вас ви е допаднал и ми е интересно да прочета за нещата, които са ви впечатлили. 

Юкио, поздравления за смелостта и усилието да направиш тази хубава презентация на истински кинофестивал.

Link to post
Share on other sites

Ами на мен ми хареса. Този тип филми ми е един от любимите в японското кино. Показват по невероятен начин природата, репликите са малко, добре премерени и обмислени преди да се изкажат... Сега като се замисля, точно по такива филми се запалих навремето по японското кино. (или поне беше един от видовете които ме грабнаха. Азиатците много добре показват как може хората да се разбират без много излишни думи. :))Така че тази дискусия която я започнахте, дали е подходящ филма за нови фенове или не, отговорът според мен е "За някои е подходящ, за някои не." Не е нужно всеки един филм да има ясно зададен смисъл. Тук е важно всеки сам да си извади изводи и съм убеден, че от всички които са го харесали, всеки е харесал различни неща. 

 

Интересно е да се направи паралел между живота и традициите на тези острови и този в Токио например. Понякога си мисля, че там живота и културата е коренно различна и няма нищо общо с Япония която ние познаваме. Възгледите за живота на хората са някакси по-духовно извисени ако щете. Например този дядото дето ловеше риба... супер загадъчен и странен тип. :) Шаманските ритуали някакси едвам ги показаха и бяха на заден план, но спомагаха за една определена нотка на мистичност, който се усеща от това място. Във сцените докато плуваха под водата, направо имах чувството че ще открият някаква отдавна забравена цивилизация. :) Изобщо това което най-силно въздейства във филма е чувството за реализъм. Усещах морето,вятъра, бурята и пясъка все едно бях там. 

 

Разбира се, самото чувство което създава филма не е през цялото време хубаво, точно като в живота. Сигурно филма е търпял доста нападки от разни организации за защита на животните.  Спомням си навремето как един филм на Ким Ки Док го нападаха отвсякъде заради няколко живи риби нарязани с нож и едно изритано куче. Тука с това жертвоприношение на коза, на някои хора може им дойде вповече.  Но според мен не е хубаво човек да си затваря очите пред неща които се случват ежедневно и са част от живота. Филмите не трябва да са само за забавление, а понякога и да те доведат до някакъв размисъл. Поне аз го усетих и като възможност да се запозная с традициите на това място. 

 

Наистина беше много красиво накрая как свърши. :) Малко ми беше прекалена секс сцената между главните герои. Струваха ми се прекалено малки. Но и това е част от живота.  Съвсем естествено е да се случат някакви неща между тях като са толкова време заедно. Би било нереалистично иначе. Не е като в големият град, където децата имат толкова много неща да правят. 

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...