Chocolat (2014)

[lazeto]

 

Chocolat (2014)

 

Страна: Тайван, Япония

Също така известен като: Liu Mang Dan Gao

По мангата на: Eisaku Kubonouchi – „Chocolat”

Година на излъчване: 2014 – Януари – 10 до 2014 – Април – 04

Време на излъчване: Петък 21:00

Жанр: Романс, Комедия

Канал: TTV / GTV

Епизоди: 15

Режисьор: Kitamura Toyoharu, Jimmy Hung

Субтитри: Английски

 

 Участват:

Nagasawa Masami as Chen Qian Hui

Blue Lan Zhen Long as Qin Shi Wu

Ma Ru Long as Mai Song Qi

Zhang Kui as Ye De Long

Wu Jian He as ah Li

Ying Wei Min as Xiu Zao

Peggy Tseng Pei Yu as Nai Nai

Jimmy Hung Tian Xiang as Zhui Ming

Zheng You Jie as Ye Da Ren

Kitamura Toyoharu as He He Gan Ren

 

Резюме: Chen Qian Hui студентка от Япония заминава за Тайван, решена да разбере с кой мъж е избягала починалата и майка. Но при срещата им разбира, че той е бивш шеф на банда, решен да стане легален бизнесмен, като отвори магазин за торти и наеме всичките и бивши членове. Така тя се забърква без да иска с банда неудачници живееши и работещи заедно...

 

 

Свали 

Онлайн с английски субтитри 

                                              Много забавен първи епизод, дано се появят и субки че го гледах на мандарин...

Редактирано 28 Март от mrnkaloto
тагове

[abjc]

Хареса ми, ама много ми хареса

Комедийните  моменти в началото малко ме изненадаха    разсмиваха безотказно, но и с развитието на действието станаха по-малко

Кастът беше супер, всеки си беше точно на мястото, никой не ме издразни. А музиката...   - основната песничка си я тананикам цял ден

 

когато в началото вадеха оръжия от най-невероятни места направо ме караха да се смея с глас
За тези като мен, които искат да знаят края преди да почнат да гледат - всичко се нареди както трябва, тотално сладурски край

 

 

На всеки няколко серии нещо ставаше и нещата пак се заплитаха, дори не усетих как пусках серия след серия

Явно ще продължа да се ровя в този сектор на нашия форум , тайвански сериали съм гледала рядко, но Броманса и този бяха супер!

[Blue_Moon]

Наистина страшно забавно сериалче! Със сълзи съм се смяла. Просто всички бяха невероятни скици и всеки с неговия си номер. Страхотна комедия - как гангстери се отказват от "бизнеса" и стават сладкари и редицата комични моменти и случки. Да не говорим, че сладкишите им за нищо не ставаха. Просто комедията беше на макс. Особено като решиха да се правят на Пауър Рейнджърс. И тоз Пикачо дето главната го размяташе. А лощковците и те едни образи неземни бяха. Смях, смях и пак смях. И така до средата, после комедията намаля и започнаха да наливат драма. Страхотна музика! Толкова много добри песнички има в това сериалче, постоянно си ги въртя. А Blue Lan каква разкошотия е! Не случайно заслужи и място в подписа ми. Много добре се справи с ролята, а и е такъв чаровник! Много чар, много нещо. Главната също е много чаровна и красива. На моменти преиграваше и ми идваше една идея по-лигава отколкото трябва, но като цяло си беше сладурана. Прекраснo сериалче от което останах много доволна и вече няколко пъти превъртях.

 

 

Останах много доволна и от края на сериала. Чудесен хепи енд! Все си мислех, че тоз сладур:

ще е най-големия враг на нашето момче. И че най-големи проблеми той ще създаде. Направо тръпки ме побиваха, като се появяваше. Въобще не се усетих, че ще се окаже от добрите, че даже добре че беше неговата помощ накрая. Много се смях и когато обикаляха няколко пъти по един и същ път с колата, докато най-накрая Мая не се усети за сладкарницата.

 

 

Освен че е правено по японската манга Chocolat, дори има и японски сериал от 2003, който обаче никъде не намирам.

Опенинга:

Ендинга:

И още 1 песничка:

 

 

 

 

 

 

Големи скици.

 

 

[minchoba]

Опитах се да го харесам този сериал... но не ми се получи. Плакнах си очите с главния и с пича от конкурентната банда, кефих се на гангстерската песничка, успях да се позасмея веднъж-дваж и толкоз. За мен влиза в графа "за еднократна употреба", даже малко съжалявам, че и веднъж го изгледах. Крясъците и хленчещият глас на главната дълго ще ме преследват, а любовната история хич и да не започвам да я нищя. На пръстите на едната ми ръка се броят образите, които поне наполовина ми допаднаха. Същото важи и за случките и ситуациите, през които преминаваха героите.