Jump to content

Престъпление и наказание


Recommended Posts

 

Това е типичен фенфикшън. В него ще откриете имената на известни певци от корейската сцена (нарочно ще ги премълча в началото, за да не изглежда като реклама). Идеята пък е взета от един сериал, който лично на мен страшно много ми допадна. Но всичко друго си е мое авторско. Изпровизирам на момента, така че може и да има леки неточности, и ако намерите такива, се извинявам за това. Не възнамерявам да спестявам нищо - нито сексуални сцени, нито пък да щадя криминалния уклон. Може би в един момент ще прекрача към комерсиалното, но се надявам да намеря някакви граници, за да не прекаля. Надявам се да ви хареса!

 

 

 

Всяка прилика с реални лица и събития е напълно случайна... или не съвсем...

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

 

Сацумасендай, префектура Кагошима, Япония
първите дни на януари, 2013 година

 

ПРОЛОГ

 

###~1.~###

 

- Знаете ли онова заведение до Цукихиме? Точно така, на центъра. Държат го семейство корейци и предлагат освен корейска кухня, също и наша. Окономиякито там е несравнимо. Редовно си поръчвам в Киото окономияки или терияки, а също и тейкоту, но вкусът тук, в Сацумасендай е друг. Различен. Почти съм сигурен, че семейството добавя към соса саке или някакъв друг сос, може би ''Уорчестър'', но никога не съм ги питал за тази тайна съставка, защото съм сигурен, че ако я науча, интересът ми точно към окономиякито ще спадне и вече няма да ми бъде толкова любимо. Дори си мисля... Мисля си, че именно точно то ме накара да се върна тук след толкова години. Да усетя същия вкус, когато за първи път го опитах и да се влюбя в него така, както бих се влюбил в някоя жена. Какво? Извратено ли ви се струва признанието ми, че обичам едно окономияки много повече, отколкото съм обичал жена? Но знаете ли какво, не ми пука... Много отдавна престана да ми пука нечие друго мнение, освен моето собствено. Иначе нямаше как да съм добър в работата си, нали?
- Чувал съм за вас, Торинага-сан. Дори мисля, че ви видях няколко пъти по телевизията във връзка с някакво известно дело срещу сериен убиец - педофил. Поехте защитата му.
- Това бе преди повече от година. Аз самият съм го забравил.
- Не мисля така. Колко дела сте загубили?
- Нито едно. И нямам намерение да загубя и това.
- Все още не е образувано обвинение срещу вас или братята ви, така че дело все още няма... Или искате да има?
- Знаете ли какво искам? Да си тръгна от тук. Да забравя изобщо, че имам семейство в Сацумасендай. От десет години Киото е моя дом.
- А срещате ли се с братята си? Чувате ли се по телефона? Поддържате ли контакт с мащехата ви?
- Не.
- Защо?
- Защото нямам време, желание, ресурси да се изправям пред миналото ми, което не помня да е добро... и което по-скоро бих искал да забравя.
- Как е окономиякито?
- Чудесно. Превъзходно. Бих искал още една порция от него...
- Странен сте, адвокат Торинага Джун. Баща ви е жестоко убит, а вие ядете така все едно нищо не се е случило...

###~###

- Не е странно, инспектор Казуя. Гладен съм. Цял ден не съм ял. Все пак трябва да се живее... Нали?

 

###~2.~###

 
 
- Какъв точно лекар сте, Торинага-сан?
- Специализирал съм неврология. В момента работя като диагностицик на свободна практика в частната ''Татамацу'' в Йокохама.
- Кога дойдохте в Сацумасендай?
- Началото на декември миналата година. Обади се мащехата ми.
- А баща ви?
- Баща ми никога не е обичал телефоните. Предпочиташе да говори лично, очи в очи.
- Имахте ли добри взаимоотношения с баща ви?
- Много добри.
- В смисъл? Бихте ли се уточнили, в какво точно се изразяваха те?
- Отпътувах за Йокохама, когато завърших гимназия тук преди осем години. Тогава обявих решението си, че ще кандидатствам медицина, но вместо подкрепа или потупване по рамото, получих пръст, който сочи към вратата и думите: ''Заминавай! И не се връщай повече!"
- И все пак се върнахте след осем години... За да го убиете, може би?...
- Върнах се по молба на мащехата ми, която много уважавам и ценя. Колкото до баща ми, той отдавна е мъртъв за мен. Трупът в моргата е само досадно бреме, което до няколко дни ще е просто разложено човешко тяло. Няма какво повече да добавя.
- Имам една молба към вас, Торинага Джонгхюн-сан. Казахте, че сте диагностицик и споменахте името на болница ''Татамацу'', която се слави с най-добрите лекари в страната ни. Направете диагноза на баща си, метафорично казано. Ако бяхте вие убиеца, какви биха били мотивите ви?
###~###
- Баща ми бе озлобен човек. Безскрупулен. Аморален. Съществуването му бе излишно. Чували ли сте за Синдрома на Баракер-Саймънс? Не? Нарича се още придобита парциална липодострофия и е изключително рядък синдром, който причинява натрупване на слой на мастна тъкан под кожата, като самата кожа продължава да расте с бързи темпове, причинявайки остаряване. Така ако сте тридесетгодишен, ще изглеждате на седемдесет, че и повече. Болестта няма позната генетична причина. Предполага се, че е автоимунен процес или отклонения в системата на комплемента, въз основа на анамнезата или клиничната картина. Но все съм си мислел, че ако е имало първопричина, метафорично казано, баща ми щеше да се вписва идеално в тази незавидна роля.
- Възприемате баща си като... болест?
- И така може да се каже. Той бе болен от омраза и злоба. Имаше агресия и антисоциално поведение, нихилист в някои аспекти и напълно поругаваше човешките ценности на околните. Състари ни, инспектор Казуя. Уби ни много преди той самия да умре. Нямам мотив да го убивам, след като съм отдавна мъртъв, след като той първи заби ножа в мен... Няма логика в това, не мислите ли?
 
###~3.~###
 
- Живеете в Аомори, така ли?
- Да. От близо пет години. Живял съм и в Токио.
- С какво се занимавате, Торинага-сан? Прочетох досието ви, но то не загатва нито работа, нито начинание или хоби.
- Музикант съм. Текстописец.
- Поет?
- Не съвсем.
- Можете ли да ми съчините едно хайку сега? На момента?
-... слабо слънце
над локвата
куче с вдигнат крак...
- Сарказъм ли долавям?
- Тълкувайте го, както искате. Хайку се тълкува по много начини.
- Прав сте. Къде бяхте снощи между два и четири сутринта?
- Спях.
- Свидетели?
- Нямам.
- Обичахте ли баща си?
- Обожавах го.
- Бихте ли се допълнили?
- Разбира се. Обожавах начина, по който ме подритваше сутрин, когато минаваше покрай мен на път за фирмата.
- Вие сте единствения му доведен син от втория му брак, нали? Нямате кръвна връзка с братята си?
- Да.
- Той отнасял ли се е зле с вас?
- Той се отнасяше зле със собствените си синове. Защо аз да съм по-различен?
- Защо се върнахте в Сацумасендай?
- Меланхолия. Израснал съм тук. Имах приятели. Познати. Исках да се върна и да ги видя отново преди да замина за Корея.
- Кога щяхте да пътувате?
- Полетът ми за Сеул е на шести януари. Предполагам трябва да го отменя.
- Правилно предполагате.
- Заподозрян ли съм?
- Може би. Вие заподозрян ли се чувствате?
- Не. Защото не съм аз този, когото търсите.
- А кого търсим, Торинага Банг-сан?
###~###
- Баща ми винаги е имал много врагове. Той бе финансова акула в средата, в която живееше. Унищожаваше компании, тъпчеше дребния бизнес, опияняваше се от властта. Светът му в Сацумасендай е коренно различен от моя в Аомори. Ние сме отдалечени един от друг на светлинни години. Той никога не е разбирал музиката или писането. Смяташе писателите за глупави фантазьори, неспособни да погледнат реалния свят, отвъд красиво подредените думи. Беше... неодухотворен, скот, животно, което действа и мисли първосигнално. Човекът, който го е убил е същия като него - озверяло, безподобно чудовище.
- А вие, Банг-кун? Какъв сте?
- Аз съм просто един поет. Единственото, което мога да направя е да пиша.
 
###~4.~###
 
- Изглеждате ми притеснен, Торинага-сан.
- Разбира се. Майка ми е отвън и се безпокои за мен. Изобщо имате ли право да ме разпитвате? Аз съм на осемнайсет, непълнолетен съм.
- Освен ако не криете нещо от следствието.
- Нищо не крия. Дъртото копеле бе убито. Едва ли в този шибан град някой се е изненадал, научавайки новината за смъртта му.
- Баща ви бе в градската управа, а Сацумасандай не е никак малък град. Семейството ви притежава три компании, частен бизнес, обхванал почти деветдесет процента от търговията в региона. Разполагате с пари, привилегии, власт... По мое мнение там, където има много пари, не се ражда нищо добро.
- Мнението ви не ме касае изобщо. Ако нямате директни обвинения, доказателства, свидетели, предлагам да прекратим този цирк и да заведа майка ми вкъщи, където спокойно да оплаче останките на баща ми.
- Останките... Правилно. Знаете ли, че баща ви е бил буквално нарязан на парчета с брадва?
- Не.
- Искате ли да ви покажа снимки?
- Какво се опитвате да докажете?
- Че може би вие сте убиеца на Торинага Сано.
- Но не съм, колкото и да ви се иска да ме изкарате виновен. Приключихме ли?
- Не. Бързате ли за някъде?
- Как се казвате, инспекторе?
- Казуя Казухико.
- Инспектор Казуя, единственото, което искам е да прибера майка си у дома.
- Явно много обичате майка си. А баща си?
- Мъртвите заслужават уважение.
- Не показахте уважение, когато го нарекохте ''дърто копеле''.
- Това е най-милото нещо, което успях да измисля за в момента.
- Ученик ли сте?
- Да. Последна година.
- А после? Може би ще избягате от тук като братята си? Или сега вече няма да има нужда след като ''дъртото копеле'' е мъртво?
- Братята ми постъпиха така, както са сметнали за правилно.
- А вие? Как ще постъпите вие, Торинага Кай-кун?
###~###
- Ще продължа напред. Ще живея така, както съм живял и когато той е бил жив. Но Сацумасендай е моя дом. Майка ми е тук и има нужда от мен. Никога не бих си тръгнал.
- Заради майка си?
- Не само заради нея. Заради себе си. За да докажа на мъртвеца, че съм по-силен от него, че ще го надживея така, както той надживя всички останали.
- Как бихте могли да му докажете? Той е мъртъв.
- Не съвсем. Той живее в нас. Ние сме негови синове. Докажа ли на себе си, че съм по-силен, ще докажа същото и на онази част от мен, която е негова. Тогава ще мога да забравя... всичко. Ще мога да го загърбя така, както братята ми се опитват, но не успяват. Дъртото копеле никога няма да излезе победител в тази игра!
 
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хмм крими а? Заложила си изцяло на диалогична форма, представяйки героите си чрез техните думи гледам. Рано е да давам оценки понеже нещата са все още в зародиш и тепърва ще се види как точно ще развиеш действието без описателна част, е освен ако..

Единственият герой, който изпъкна досега е бащата мисля и то явно се опитваш да направиш тоя си персонаж като самият Луцифер едва ли не, но все пак не забравяй, че никой на този свят не е изцяло добър или изцяло лош..мисля, че щеше да е интересно поне един от синовете да има по различно мнение от останалите, не само да иронизират бащината "обич". :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

.

Единственият герой, който изпъкна досега е бащата мисля и то явно се опитваш да направиш тоя си персонаж като самият Луцифер едва ли не, но все пак не забравяй, че никой на този свят не е изцяло добър или изцяло лош..мисля, че щеше да е интересно поне един от синовете да има по различно мнение от останалите, не само да иронизират бащината "обич". :rolleyes:

В братя Карамазови е точно така както е описано тук, няма бащина обич, няма синовна........На мен ми харесва като стил, приятно и увлекателно е

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е, ако броиш умишлено-неутралния изказ на сина за "неизпъкнал", най-малкото е нетипично вдлъбнат:) Много често постоянният контакт с твърде "изпъкнал" вреден индивид превръща хората наоколо в на пръв поглед гипсирани буквално отговарящи машинки. Но тази пасивност и отстраненост обикновено е "най-дълбоката тиха вода".

 

Майната им на диспутите, продължение ще има ли?:)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

keva, позна за сериала. Точно от него бях вдъхновена, главно може би защото кастинга там си заслужаваше и определено всяка минута, прекарана с братята, не бяха загуба на време. Трябва да поясня, че руския оригинал на книгата не съм чела, нито пък сюжета на този фикшън ще следва плътно този в японската интерпретация. Единственото, което взимам е идеята за убийството на татко, който в някаква степен е злодей и заподозрените му синове. От тук нататък не възнамерявам да пестя нищо, като се надявам да не сговня нещата.

 

Рейзър, опитвам се да пресъздам сложен персонаж като използвам различни литературни похвати и иновативно пресъздаване на основната нишка. До колко ще успея, не знам, но ще пиша, залагайки на импровизацията. Т.е. само онова, което ми хрумне на момента. В този ред на мисли описателната част няма да е само диалог. Започнах така, защото смятам, че диалоговата форма, пресъздава движение (метафорично казано) и е по-сложна да опишеш вътрешен свят на герой. Исках да изпробвам възможностите си и мисля, че успях да направя запомнящи се герои, които впоследствие ще се доразвият. Не само главната идея, а и следващите, така че фикшъна да се превърне в психологическа драма, не само криминале с еротични елементи.

 

ксексе, да. По-късно тази вечер ще пусна следващата част!

 

Благодаря ви много за коментарите! :icon_sunny:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ГЛАВА 1
''Няма ли да се върнеш у дома, Джун-кун!''
 

Киото, район Накагьо
началото на декември, 2012 година



###~###




- Вие сте някоя голяма клечка, нали? - попита момичето.
Пътуваха от Накагьо към квартирата, която бе наел още преди година. Макар да имаше възможност да си позволи нещо по-добро, той държеше да е в близост до кантората. Ето защо и кварталът не бе нищо особено. Другите хора биха избрали жилищен квартал в Укьо или Фушими, колкото се може по-далеч от административния център на града, но не и Торинага Лий Джун, който в известна степен бе работохолик. Нямаше личен живот, поне не изразяващ се в ангажиментите, които обикновените хора имаха в личния си живот. Връзките, които създаваше с другите бяха основани предимно на семпли взаимоотношения и материалистични облаги в една или друга степен.
Аз ти давам това.
Ти ми даваш онова.
Простичко.
И напълно подходящо поне за него. Дали другата страна бе съгласна с такъв вид сделки не го интересуваше или не влагаше такова внимание, концентрирайки се единствено върху собствените си желания.
Като проститутката в колата му.
Беше хубаво момиче, със светлокестенява коса, стегнато дребно тяло, малки гърди и лице, което изразяваше миловидност и доза инфантилност. Обикновено не ги избираше по каталог, но този път направи изключение. Имаше нужда от разпускане, особено след като бе приключил последното си дело с успех. Отново. Не че бе изненадващо за някой от кантората или дори за него, но изведнъж се почувства така, сякаш задържаше всичко негативно в себе си. И как иначе. Имаше магистратура по криминология и беше специализиран в областта на тежките престъпления, което още повече вдъхваше респект у колегите му, занимаващи се в бракоразводни дела или международно право.
Не отвърна нищо и момичето повтори въпроса си:
- Аз попитах дали си...
- Ако на теб ти харесва, такъв съм - прекъсна я той грубо, без дори да я удостои с поглед.
- Не ми харесва тонът ти. Изглеждаш добре. Носиш костюм и вратовръзка. Имаш нова поддържана кола и на задната ти седалка имаш куфарче. Пушиш скъпи цигари и ухаеш добре - Тя вдигна рамене с някакво отиграно кокетно движение. - Ти си важна клечка, нали?
- Много неща си забелязала - подметна Джун саркастично.
- Такава ми е работата. Да забелязвам с кого си лягам и съответно да избера цената си.
- Цената ти е фиксирана. Наех те за три часа и платих на сводникът ти достатъчно. Мога да правя с теб каквото си пожелая.
- Зависи. Извратен ли си?
- Дефинирай ''извратен''! Но да отговоря на въпроса ти, не съм по-различен от останалите ти клиенти. Най-вероятно.
Устните й потрепнаха в усмивка.
- Не отговори на въпроса ми - настоя упорито.
- А аз бих предпочел да си спестя всякакви коментари и разговори с теб, освен ако не искам да използвам устата ти за нещо друго освен свирки.
- Но...
- Казах млък!
Тя скръсти ръце пред гърдите си. Заприлича му на ядосано дете и устоя на желанието си да избухне в невъздържан смях. Намести очилата си и продължи да шофира, почти забравяйки за присъствието й, до момента, в който спря пред кооперацията. Небето над Киото бе надвиснало с тежки оловно-сиви облаци и Джун бе убеден, че до края на вечерта ще завали сняг. Излязоха от колата и се насочиха към входа рамо до рамо. Тя бе по-ниска от него, въпреки че токчетата й потракваха равномерно по плочите. Косата й бе разпиляна по раменете над черния балтон, а ботушите й се подаваха дискретно под ръба му.
Фоайето бе празно и стерилно като болница и двамата се насочиха към асансьорите, където Джун натисна копчето. Не бяха промълвили дума, откакто той й бе заповядал да замълчи, но явно тя се почувства нервна, защото когато асансьорът пристигна, попита тихо:
- Редовно ли си поръчвате проститутки?
- Не. Не толкова редовно, колкото би ми се искало.
- А защо го правите?
Той подмина въпроса си с очевидно ледено мълчание, което красноречиво й показа нежеланието му да води разговор. Асансьорът спря на третия етаж и той премина по коридора към апартамента си. Отключи вратата и я задържа, за да влезе първо тя. Момичето се поколеба, взряна в тъмния апартамент, но въпреки всичко прекрачи вътре и вратата се хлопна меко след нея.
А сега какво?
Тъмнината я изсмукваше и тя настръхна от нещо, което не мислеше, че е възможно. Не й беше за първи път. И преди посещаваше домовете на клиентите. Съвсем обикновени апартаменти, като този със съвсем обикновени собственици. Скучаещи или търсещи приключения, разнообразие от сивия си делник. Бяха й до болка познати и в известна степен и тя бе такава. Животът в Киото не предлагаше разнообразие по-различно от офисното време от девет до пет. Времето течеше монотонно и предвидимо.
Но този мъж...
Още когато го видя преди час, разбра инстинктивно, че е по-различен. Не знаеше как да го нарече, но като всяка жена имаше интуиция, а нейната никога не я бе лъгала. Изпита тревога и някаква приятна възбуда, че ще има такъв впечатляващ мъж, различен от сивите офисни мишки, които обикновено я искаха. Не беше само това, че бе добре сложен и притежаваше чар. Имаше нещо властно в натурата му, а желанието му да контролира всичко, дори и само вербално, й показа, че не е далеч от истината.
Ръката й затърси по стената ключа, но не го намери.
- Би ли светнал! - помоли тя тихо и в тишината на апартамента й се стори, че гласът й бе прекалено висок и уплашен.
Усети ръцете му да се обвиват около тялото й в прегръдка, която я накара да застине за миг. После почувства устните му по задната част на шията си. Леко като крилца на пеперуда, а същесвременно с това той я завъртя към себе си, притисна я към вратата, повдигайки тялото й към своето. Имаше време да си поеме само един дъх, след това бе невъзможно, защото устните му се впиха в нейните в целувка, която й попречи дори да мисли. Френска целувка с език, който се заигра с нейния твърде дръзко, настоятелно, без да й даде право дори да отвърне. Вкопчи се в рамената му като удавник в море и то, сякаш я погълна. Почувства се изгубена и напълно подчинена от блокажа му... и странно доволна.
Той развърза колана на балтона й и го свлече от раменете. Ръцете му се обвиха около шията й, сякаш се канеше да я удуши, но пръстите му се плъзнаха по ключиците й, надолу и обхванаха грубо гърдите й през потника. Не носеше сутиен и зърната й настръхнаха срещу дланите му болезнено, карайки я да изстене из под устните му. Мъжът се отдръпна и тя различи само силуета му в мрака, преди главата му да се спусне по шията й и езикът му да остави влажна следа по кожата й. Ръцете му грубо издърпаха потника й нагоре, оголи ребрата й и устата му засмука гладно зърното на дясната й гърда.
Главата й се замая и момичето изпъшка силно. Зарови пръсти в тъмната му коса, а тялото й се изви като дъга срещу него. Почувства огън, който сякаш обхвана цялото й тяло, а скута й натежа. Желанието не можеше да се сбърка с нещо друго, нито можеше да бъде подправено. Нямаше значение дали бе хубав, добре изглеждащ или богат, макар да бе фактор, пък й помагаше да се отпусне, а това, което вършеха в момента да не изглеждаше като работа, за която получаваше солидна сума пари.
Почувства ръката му по вътрешната страна на бедрото си. Надигаше полата й. Оголваше кожата на крака й. Студът в апартамента я накара да настръхне, после усети как той просто отмести прашките й и пръстите му се хлъзнаха в нея. Тя издиша хрипливо от грубостта му.
- Отвори краката си по-широко! - заповяда тихо той, изпускайки гърдата й от устата си и тя се подчини.
В тъмнината разбра, че той се опитваше да свали панталоните си и понечи да му помогне, но той блъсна грубо ръката й и в гърлото й заседна буца на разочарование. Отдръпна се за момент, после се намести между бедрата й и проникна бурно в нея, вкарвайки цялата дължина на възбудения си член изцяло в нея.
- Господи! - изстена тя и се вкопчи в раменете му.
Осъзна, че го правеха в коридора, прави и все още полуоблечени. Стори й се дори нелепо. Беше с ботушите си, прашките й бяха просто отместени, а голите й гърди се търкаха в ризата му с нарастващия ритъм, който я задъха и й се наложи да прехапе устни, за да не издаде колко й допада това. Така мислеше в началото, но след време осъзна, че той изобщо не държеше на нея. Нежността му бе изместена от нещо друго, неуловимо и неусетно, особено след като той продължи да се движи отсечено. Желанието и удоволствието й бе попарено като слана през ноември и тя зачака търпеливо той да свърши.
Първите пет минути я учудиха.
Но след десетата минута започна да усеща изтръпване и болка, а също и негодувание. При други обсоятелства една жена би се радвала на издържливостта му, но точно в момента разбра, че това негово качество не й носи никакво удоволствие. В началото бе добре, но сега сексът се бе превърнал в механичен акт. Дали изобщо му харесваше?
Не.
Не бе възможно.
Вагината й гореше и тя преглътна сълзите си, които се появиха внезапно, но не успя да издържи и изстена протеста си задавено:
- Моля те, спри! Боли ме...
- Млък! - изсъска той.
Усети, че той извади члена си и издиша с облекчение, но то трая само миг, защото в следващия момент се озова на пода в тъмния коридор на четири крака. Пръстите му дръпнаха прашките й до коленете й и той разтърка разсеяно клитора й. После разтвори дупето й и се намести. Очите й се разшириха от шок, когато разбра, че той всъщност се кани да влезе в нея... анално.
- Недей! Не можеш...
- Казах ти да млъкнеш! Платил съм си да правя, каквото искам с теб!
- Но... но... - тя изпищя и се опита да се измъкне. Не успя. Вместо това членът му проникна в нея и той се задвижи бързо.
Усети, че се подмокря. По бедрата й се стичаше нещо и осъзна с болезнена яснота, че кърви. Заплака.
Беше се сдържала, но сега вече не можеше. Замоли се по-скоро да свърши. Колкото се може по-скоро..., но мина време, а болката започна да става нетърпима. Режеше я като нож и тя се опита да се измъкне от хватката на ръцете му, при което получи шамар по дупето, което я накара да заплаче с глас като малко дете.
Изнасилваха я!
Беше платил, да. Тя се бе съгласила, да. Но грубостта му я накара да се почувства незначителна, като някоя от онези грозни надуваеми секс-кукли. И съвсем не на шега започна да се моли. ''Свършвай вече! Моля те, свършвай по-бързо!''. Допря мокрото си лице на студения под и захлипа с някаква скрита надежда той да се трогне и да престане, но това не помогна. Напротив, сякаш го накараха да озверее още повече, защото болката стана по-силна и я завладя без остатък.
Започна да се съпротивлява. В началото неуверено, някак безучастно. След това бурно, така че му се наложи да я сграбчи за косата и да натика лицето й към пода, докато другата му ръка се вкопчи в талията й. Понечи да изкрещи истерично, но изведнъж с облекчение забеляза, че движенията му се промениха. Станаха по-дълбоки, замаяха я, но след това издиша на пресекулки и тя осъзна, че се празни в нея. Най-накрая! Изпита такова облекчение, каквото не бе изпитвала от много време насам. И още по-голямо, когато той я пусна и тя се свлече на пода. Бедрата й трепереха, а от очите й се стичаха сълзи от преживяното унижение, на което бе подложена.
Не знаеше колко време е минало, но определено й оставаха поне още два часа с това копеле. И първоначалното облекчение се замени с ужас.
Светлината я заслепи, когато той включи осветлението и стисна очи от срам, представяйки си какво ще види той. Вдигнатата й пола, голото й дупе, треперещия й гръб... Нямаше никаква изисканост или красота в позата й, но не й пукаше особено. Изстена, когато той я хвана за косата и я издърпа жестоко, принуждавайки я да се изправи на крака. Премига няколко пъти. Погледът й се избистри и тя се втренчи в лицето му. Стори й се бездушно и напълно неразгадаемо, особено след като той издърпа потника й надолу, закривайки гърдите й. Наведе се надолу и вдигна прашките й нагоре, после оправи и полата й. Наметна балтона й, завърза връзките му и вдигна дамската й чанта, подаде й я и отвори вратата, блъскайки я безцеремонно навън. Тя се препъна в прага и се извърна изумено, само за да види как той затвори след нея без изобщо да каже нещо.

 
###~###



Джун остана загледан във вратата доста дълго време. Отбеляза, че е гневен, но не и изненадан. Освен това тестисите го боляха и той се разтърка през панталона, преди да се запъти към всекидневната. Дръпна щорите на прозореца. Отбеляза, че бе започнало да вали сняг. Видя, че проститутката се отдалечаваше, наметнала дамската си чанта така, сякаш нищо не се бе случило. И как иначе. Сигурно ще се мъчи да го забрави поне до следващия й клиент, който поне ще разцелува задника й преди да го разпори.
Джун свали очилата си, поставяйки ги на холната маса и разтърка лицето си. После се насочи към бара, където си наля уиски. Когато седна на дивана и включи телевизора осъзна, че бе забравил куфарчето си в колата, а записките, които бе водил бяха останали в него. Облегна се назад и затвори очи.


###~###




Събуди се от звънеца. Някой настоятелно го натискаше, а звукът се забиваше като пирон в пулсиращата му от болка глава. Стисна я между дланите си, сякаш искаше да я строши и погледна към китката си. Часовникът му показваше едва пет сутринта.
Кой, за Бога, беше на вратата?
Изправи се рязко и влачейки крака, се насочи към коридора. Зъбите му бяха стиснати от яд и се канеше да напсува неочаквания си гост веднага щом отвори входната врата, но застина с ръка на бравата. В коридора на кооперацията стоеше прав единствения човек, който не очакваше да види. Разтърка очи, въздъхвайки шумно и се отмести в безмълвна покана.
Мъжът кимна и влезе, оглеждайки се наоколо и Джун беше пределно наясно, че в ума му се набиваха и най-малките подробности.
- От много време не сме се виждали, Торинага-сан - поде той вместо поздрав и Джун махна с ръка, въвеждайки го в апартамента.
- Нека седнем.
Гостът му кимна и го последва. Джун се отпусна на дивана и впи погледа си в мъжа, който се настани срещу него на ниската табуретка. Беше едър, с прошарена коса и смръщени вежди. Не помнеше някога да се бе усмихвал и сега не се изненада, че той дори не благоволи поне да извие устни в престорена, лицемерна усмивка. Белият му костюм бе изряден, подбран с отлична кройка да подчертава широките рамене на притежателя си и напълно изгладен. За разлика от неговия, който бе заспал на дивана с полуотворена риза и разхлабена вратовръзка. Затърси цигарите си, но после се сети, че останаха в колата и сви устни.
Гостът му, сякаш предусети желанието му и извади своите цигари, подавайки му кутията и запалката си, които Джун не отказа. Затъкна една между устните си и запали, премижавайки щом силния никотин го блъсна в носа.
- Силни са - подметна той и добави: - Какво те води насам, Исаи?
- Мисля, че знаете отговора.
- Баща ми, предполагам.
- Да. Този месец става на петдесет и четири и организира семейно събиране. Братята ви вече изявиха желание да присъстват. Банг-кун вече се е прибрал, а Джонхюн каза, че до края на седмицата ще се освободи от часове в болницата и ще си пусне отпуска.
- Рожденият му ден не ме интересува - каза Джун и вдигна рамене с безразличие. - Трябва ли да ме интересува?
- Не сте се прибирали повече от десет години. Баща ви се притеснява за вас.
Лицето на Джун се отпусна и той се разсмя високо.
- Сигурен ли си, че говорим за Торинага Сано, Исаи?
- Джун-кун...
- Кажи ми защо след като толкова много се притеснява за мен е изпратил теб, за да ми го кажеш? Слушай, не ме интересува никой от семейството ми - нито братята ми, нито баща ми. Не ме интересуваш и ти, така че заеби всички официалности. Съветвам те да се върнеш обратно при Торинага-доно и да му кажеш, че синът му не възнамерява да се връща в Сацумасендай нито сега, нито когато и да е било!
Исаи завъртя цигарената кутия между пръстите си, после рече нехайно:
- Микото-доно ще се зарадва много.
Туш!
Джун застина при споменаването на името й, после сведе очи надолу и прокара ръка през косата си.
- Как е... мама?
- Чувства се много добре. Когато тръгнах за Киото, ми каза да ти предам съобщение - Исаи присви очи и допълни: - Каза: ''Моля те, направи всичко възможно Джун-кун да се прибере! Кажи му, че той страшно ни липсва - и на мен, и на Кай. Моля те!''
Простичка молба и съвсем прост довод да се прибере. И то от жената, която през повечето време му е била майка, макар и не тази, която го бе родила. Спомняше си за Микото може би по-добре, отколкото можеше да си спомни за Исаи или познатите си в Сацумасендай и от тези спомени се чувстваше объркан. Последните му спомени с нея не бяха никак благопристойни и Джун осъзна, че ако не запази самообладание, Исаи ще види как се изчервява, което бе нелепо за трийсет-годишен мъж. Трябваше да бъде облекчен и доволен, че адвокатът на баща му не можеше да прочете мислите му. Иначе не би казал това, освен ако не знаеше за последствията. Каквото и да чувстваше към майката на Кай, трябваше да остане скрито от околните. Всяка една негова мисъл за Микото-доно бе непристойна, ненормална, лишена от здрав разум и бе табу.
Изведнъж осъзна защо от толкова време не искаше да се прибира в Сацумасендай. Осъзна го там, стиснал цигарата между пръстите си, навел глава и гледайки чорапите на краката си.
Бягаше от нея. От това, което всъщност изпитваше към човек, на който трябва да е само благодарен. Да чувства уважение, желание да я защитава и да я обича... като майка. Не като нещо повече, отколкото му се полага...
Спомените му нахлуха с бясна сила и го оставиха... безсилен... Лицето й, наведено над неговото. Ръката й, която го пипаше по челото, за да провери дали има температура. Черните й очи, вперени в неговите – загрижени, притеснени...
''По-добре ли си, Джун-кун? Ще се обадя в училище, че днес няма да присъстваш’’.
''Стига си защитавала това копеле!'' – думите на Сано-доно, които бе чул една сутрин. – ''В дома ми е, само защото няма друг начин... И не се отнасяй с него като към син! Такъв като него, с мръсна кръв, не може и не трябва да бъде в моето семейство!''
''Престанете и двамата! Боят не решава нищо! Джун, Джонгхюн, ще бъдете наказани!’’ Опитваше се да ги усмири, след като веднъж решиха, че и двамата не могат да се понасят.
''Съблечи се и ела при мен!'' Един ден се прибра по-рано от училище, само за да стана свидетел на... Гледа ги през малкия отвор на вратата на кухнята и изумен осъзна, че иска да е на мястото на баща си. Тя беше полу-гола на кухненската маса с разтворени бедра и извила тяло към него, докато той галеше гърдите й. Само седмица след това завърши гимназия и замина за Токио, за да кандидатства право. И не се върна.
Спомни си това толкова ясно, сякаш виждаше спомените си като на кинолента.
- Дори след това нима няма да се върнеш у дома, Джун-кун? - Гласът на Исаи го върна в реалността, но Джун не отвърна нищо. Очите му се затвориха и той се облегна назад. Ръката, с която държеше цигарата, се разтрепери.


 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хммм евала, много добре даже! Ей заради това съм сред читателите ти щото пишеш увлекателно и живописно, точно както трябва да е. Е тука малко пак залитна към еротиката ма лошо няма. Ще чакалим продължението!

 

ПП Абе душа тва 560 йени не е ли малко евтино за проститутка? :896767: Смисъл 560 йени са ~ 4 евро, демек 8 лева и то за пълна програма доколкото рабрах от текста, който прочетох!?!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ммм, Рейзър, ами проверих курса на йената и се оказа, че една йена възлиза на 1.37 лв. От тук 560 йени по 1.37 излиза грубо към 760 лв. Но си прав, бих някак на халос, защото честно не знам колко струва една проститутка с пълна програма. :slap: Така че приемам забележката... Да увелича ли тарифата или да я оставя така?

 

Както и да е. Смятам всеки един от братята да притежава нещо, което да отврати до известна степен и да го представи в лоша светлина, за да подкрепя и идеята на написаното. Ха дано се получи нещо накрая.

 

Благодаря ти много за коментара! :icon_sunny:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не е една ами са 100, би трябвало там дето гледаш да пише единици валута. :) Вярно, че сме в икономическа криза ама не чак толкова ама както и да е това не е толкова важно колкото че тоя пич от разказа ти си изкара добре и мина тънко! Ама все пак увеличи малко, че момичето горкото да я съжали чак човек... поне на 20 лева -> ~1440 йени. :'(

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това ми е любимото, хах: 

''- Но...
- Казах млък!''

 

Иначе попаднах на това във фейсбук и го зачетох. Тази диалогична форма ме пообърка, признавам си без бой. Кой кой е, аз с имената съм скарана и постоянно се чудех. И въпреки, че в основата си крими сюжетът би се сторил познат на всеки обичащ жанра, съспенсът кой е извършителят винаги си остава. Тази възможност, която ни даваш обрисувайки всеки един ще ни разкрие толкова, колкото и ще ни заблуди, и това е интересното. Не знаех как точно ще вкараш идолските имена из вътре, които беше споменала, но те допълнително събудиха любопитството ми. Определено първият ти пост бе доста по-различен от обичайния ти начин на писане, с който ме спечели преди време. Не се учудвам, ти непрекъснато се стараеш да надграждаш себе си и това бе поредното доказателство, че винаги улавяш по нещо различно с всеки нов проект.

 

Във втория пост вече усещам обрисуването на героите, както само ти умееш да го правиш, по онзи завладяващ начин, където ми се иска да цитирам всяка една дума. Интересно, какво ли ще забъркаш този път?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...