maira Отговорено 4 Ноември, 2014 Share Отговорено 4 Ноември, 2014 Ама Кева, то, аз Контрабандистът го гледах докрай зарад Андо... се оказа. Не съм прекалила, просто ако не беше той, другите нямаше да ги изтрая, животът е кратък... Просто не знам, май на това му казват игра с тяло, великолепен беше... Колко месеца след филма мога да визуализирам телодържането му и енергията, която пръска, начинът, по който скача и как го прави с абсолютна, тотална лекота... Да де, имаше още неща по филма, но това запомних... Това ми е много особено. Има едни коментари на Демона 1238, дето казва, че се е разтопил на корейските филми като плачат... свикнал им е на смешката и сълзите, и сега им се кефи на целия подход да го удрят на чувства - т'ва май в корейските дни на културата беше, ако правилно си спомням и съм разбрала. Аз се чувствам така на японските и на някои китайски, когато играят с тяло. (И на някои холивудски, де ама там няма да задълбавам, че сигурно ще ме преместят в тема на луната... тук трябва да се пише с половин изтрит мозък...) Не знам откъде иде. Просто много ме кефи и като се опитат да задържат красива поза във всяка една ситуация и когато трябва да изобразят агресия или енергия, сблъсък, разпръскване. Много е увличащо... Честно казано, вече съм почти склонна да разбера и тези идеи с театър Но или Такаразука - точно заради играта с тяло. Не че бих ги гледала... е чак толкоз чай не съм изпила... ама мога да разбера какво му се кефят. Преди го бърках това като изцяло театрален подход, един вид японците преиграват и маркират нещата, все едно сме в малката заличка над Раковска, с акцент да надъхат публиката до настръхване. А сега виждам, че са различни неща, и двете ги има в различни дози у всеки... и преиграват, но и танцуват, с всичко. Примерно корейците ако не ги дават в едър план, че плачат - ми то ойде коня у ряката, нищо не остава от филма... затова и позите им не са така барнати и стоят по-естествено на екран, щот са монтирани, нарязани... а японците си знаят, че силата им е в стойката и зат'ва ги снимат от далече, та да се види ... и усещането за 5ти ред се засилва... Та по повод актьорите, как си избират ролите... Моите впечатления са, че не си ги избират, дават им ги. Струва ми се, че то е гигантска корпорация с точно сметнати приходи и импакт в/у публиката. Има определени типажи, на които им дават по-велики роли, и няколко човека дето са се изборили да имат права да експериментират... ама да не прекаляват.... А всички останали просто се мъчат да играят най-добре, каквото и да е - но най-добре, щото са наясно че това е, друго няма да им дадат. И в най-скльофаната роля ще скачат като за олимпийско. А на запад сякаш не им е ок... не знам... Струва ми се че даже имат нещо като ръководство - какъв тип роли какъв тип поведение на кои години... Затова и някои от тях, толкова силно искат да счупят традицията, да прекалят или да извършат някакво безобразие. ... Обаче аз четох коментарите на Соске Такаока, тип оправдание в някакъв блог ли, туитър ли беше, след неговия гаф... и ми се видяха толкова затворени и домашни. От бунта му нищо не беше останало, само депресия и неразбиране... колко бил нещастен... Според мен, те не си представят почти нищо извън кутията, в която играят. Цената на съвършенството... И въобще според мен изтока има много да доизживява като бунт и разбиране на (само)ирония и сарказъм, но едва ли Рюрюс... А и как иначе ще плачем... ППП... толкоз рано не бива да ми се дава клавиатура.. била съм собствения си кривописен рекорд... 1 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 4 Ноември, 2014 Share Отговорено 4 Ноември, 2014 За театралното поведение съм съгласна, понеже повечето артисти задължително минават през сцената. Някои от тях дори тръгват оттам и си остават понякога. Това не е лошо, но театърът и киното са различни неща. Обожавам техните постановки. Фен съм на мюзикълите, стойките и играта с тяло. Сетих се за Андо в Big Bang Love. Без съмнение дават ролите на актьорите. Със сигурност има такива, които веднага биха се съгласили на всякакво предложение, но и други, които биха го отхвърлили. В този ред на мисли, си спомних интервюто на тайландския режисьор Пен-ек, който каза за Асано, че прекарва по-голяма част от времето си в отхвърляне на роли и сценарии. Просто всеки актьор си има някаква специфика, която е характерна за него и в зависимост от това, на какво ниво е, той може или не може да си позволи отхвърляне на дадена роля. При Андо и Соске нещата може би са подобни, само че те нямат такава богата филмография в сравнение с Асано, например. И въпреки всичко, никой не е застрахован от участие в слаб филм и направата на слаба роля. Надявам се другата седмица да успеем да отидем на кино и да гледаме Соске на голям екран! Кева да се готви и всички, които са в София. Няма отърване от кинопанорамата! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 4 Ноември, 2014 Автор Share Отговорено 4 Ноември, 2014 Ако чакам кашата да се подреди в главата ми никога няма да си изкажа мъката .От както се сдобих с шизофрения ми станаха твърде много лиричните отклонения. С половин мозък също става, стига да е включен, пък и наблюдавам едни много интересни тендеции напоследък, но няма да се отклонявам към „прекрасната Корея“ и изобщо към тази фалшиво кисела прекрасност, която е толкова безумно куха, че ще взема приза за хейтър на века. Обаче Юкио засегна болна тема. Онова с образите. Актьора за това е актьор, че да е многолик, образа се гради и изгражда, поддържа и така на татък, но в рамките на един филм. Има актьори, който не са особено кадърни и те е редно да си се придържат към познатото. Няма как, примера ще ми е от онова другото любимо кино. Много обичам Киану Рийвс, обаче си е вдървен бездарник с една мила муцунка, който може да играе добродушко във всички форми и вариации, но в никакъв случай да е отрицателният герой. Да знам ,сега ще ми хвърлите в лицето Дарба, но там го извадиха Кейт Бланшет и Хилари Суонк ( първата е повече от великолепна актриса). В The Watcher не се намери, кой да го извади и той съсипа хубавото криминале. Та за този тип актьори са подобните образи. Японците обаче са на път да ме оставят без нерви, защото вкарват в калъп много кадърни актьори. Има съвсем леко лутане докато намерят точният образ и се получава така, че Огури Шун на всякъде е все един и същ, Рюхей Мацуда си има два сходни костюма и повече не му дават, брат му си лети от калпава роля на калпава роля. Но Майра е права, каквото и да им дадат го правят не просто за олимпиада, но и за златен медал..... За Соске съм била права значи. Развода е в дъното на всичко, което ме успокоява, защото това ще премине, а таланта на гадта ще остане ( заради него си заключих вратата, не прекосих парка пеша, качих се в претъпкан рейс....изобщо едно такова страхливо-предпазливо ми е тия дни ). Проблема обаче, че така или иначе са го избрали и са го сврели в поддържащите роли, още преди да го наказват. Не че не му личи класата, напротив, обаче защо пък цялата тази джони индустрия трябва да се стимулира. Има една група с може би 10 хлапета, а може и повече да са. Пеят като бой банда ( в моя речник това е зле) и отгоре на това всички играят. От тях има и добри момчета, поне две ми се иска да се развият в киното, но другите..... еми формулата е ясна : централна роля за джонито, обграждаш го с все можещи хора и те да градят сцените. О да, разпределяш им ги по-равно и така Андо, който не бива да се поставя до по-обикновени дарбици става ненужен . Играта с тела е нещото, което обожавам в киното, макар аз друго да имам предвид. Леко сведеният поглед, свиването все едно са те ударили с камшик, когато някой те засегне, Шун беше направил едни щуротии само с движението на очите си, едни присвити рамене и всички онези неща, който прави човек когато искрено плаче. Актьора може повече от близкият план на два реда сълзи и един сополи . Харесвам това, че не е нужно да ми го кажат с реплики те ми го показват, има една премерена обраност в жестовете, която трябва да внуши изпитаната емоция. На това японците са царе, обаче не всеки филм така играят, има едни безумно излишно преекспонирани жестове и когато започне оливането, аз си умирам от яд, защото на мен другото ми харесва. има няколко схеми по-който си построяват сюжетите, но не съм се замисляла на дълбоко : „кое, как, защо“...... Ох, аз май ще прекалявам с Андо ( на Такаока Соске си сложих контра). Ако не беше Андо и неговата игра най-вече с тяло в Big Bang Love, никога нямаше да хвана онази съсипваща нишка на разказа, монолога в началото и финалната сцена щяха да са ми пришити и изобщо щях да съм много доволна от видяният филм. а той малко ме смаза ( първо с подозренията ми, после с потвърждението им). искам пак да го гледам и все пак не мисля, че бих могла да го направя отново. Андо, скапаната му татуировка и една много особена стойка на тялото са виновни за всичко - тука нарочно предпочитам само аз да се разбирам ............ Ох, има още толкова много, но стига с ферманите, че корейското включване на Абадорчето ще го оставим в отрупано с паяжини Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 4 Ноември, 2014 Share Отговорено 4 Ноември, 2014 Предлагам ти да гледаш Андо в още няколко ленти, за да му се нарадваш допълнително - Мистериите на Кейго Хигашино (той гостува в еп.6 и има много готина роля), 69 (тук е отново със Сатоши, само че ще видиш и двамата в съвсем различна светлина) и в Караоке терор. Един от най-хубавите му филми си остава Kids return. А за Киану забрави да споменеш ролята му в Малкият Буда. Този филм остава най-доброто направено по темата. Това е успешна роля за него, за разлика от тази в 47 ронини. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
t_lozeva Отговорено 4 Ноември, 2014 Share Отговорено 4 Ноември, 2014 Да се обадя и аз - изпилата достатъчно много чай, за да се вманиачи по всичко тамошно. Силен е този чай, да ви кажа. Иха, получих прозрение защо харесвам японците. Заради стойката и защото правят всичко като "за световно"...не..."за златен медал на олимпиада. Благодаря ви много! Аз ужасно много харесвам китайските и японски форми театрални спектакли. Дори сме гледали китайска опера. Но най-добрият актьор, който съм виждала е тайландец. Превъплъщенията му от роля в роля са неузнаваеми. Иначе нямам точен критерий за понятието "добър актьор", инстинктивно харесвам излъчването на Рюхей Мацуда и ме кара да му повярвам, че е всичко, което играе. А може би е. Това е магия, нещо духовно, не само занаят. Трябва да си вътрешно слят с персонажа си, за да успееш да го изиграеш както трябва. Не можеш да го направиш добре, без да си поне малко това което играеш. Първо трябва с техника да си намерил себе си, да си медитирал какво се изисква и да го изиграеш. Подобни , но точно духовни упражнения правят преди спектаклите артистите в китайската опера. Изтока носи дзен във всичко. Не им се отдава да пресъздават западните творби обаче. Поне не съм попаднала на нещо особено добро досега. Майра, само не разбирам защо искаш да вкараш изтока в западните понятия? Там е съвсем друга планета. Няма къде да "израстват" или да се променят. Ние трябва да ги гоним. И то поне още 10 000 години. Въпрос нагледна точка и смяна на парадигмата. п.с Бихте ли ми разказали за скандала с този разбунтувал се актьор? Какво е станало? Не го знам. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 4 Ноември, 2014 Share Отговорено 4 Ноември, 2014 ЕЕЕЕ сега ако извадим и темата Запада ли е по-велик от изтока или изтока от запада, направо ще ме баннат. . Ама нейсе... Сефте ... дето се вика... Не мога да се спра да ги сравнявам. Даже истината е, че осъзнах точно колко съм западна, като взех да ги мисля. Какво да се прави, мисля в западни понятия... даже не и в Ориент се оказва. Търся им синоними, за да ги разбера. Накрая разбирам синонимите . Има някаква затвореност и пасивност у тях, която според мен имат да израстват. Също както и определени разбирания и отношения за жените. Трябва ли да се израства, не знам, в крайна сметка не искаме ли всички да сме деца и въобще, вероятно думата пораснал е различна на всички езици. Обаче ако не растеш, ако не се променяш, ако не остаряваш даже, все едно си умрял. И ако не приемаш мъжете или жените и като хора, а търсиш оправдание само в пола и ролята им, все едно си играеш с кукли. Всъщност аз се възхищам на начина, по който, с усилие на волята, в изтока пазят своето си. Култура ценности, красота. Резерват но не на талазъми. И изобщо като цяло ги харесвам, просто излиза, че харесвам повече нашия свят.. колкото и да е странно, и при всичките ни кусури. На онази лекция за бойс-лов мангата беше много показателно. Японците са затворен народ според мен и тоя тип анализи на обществото си им идват малко трудни, но видимо много се стараеха. Искаха да ообяснят всичко. Имало манга БЛ. Но тя се пишела от жени и за жени. Хомосе*суалистите не я харесвали, понеже не била истинска и създавала лъжливи представи. В БЛ мангата героите най-много искали да останат завинаги цял живот заедно, защото се допълват. Почти няма сех сцени, а ако има те са целувка и черен фон. (Не е като обикновената еро-манга, възкликва доволно една испанка, това май не го четат по бензиностанциите) Не. Не го четат. То е лично, не се дава и въобще, ако си харесаш серия, ти си от един отбор, но сам. В историята почти няма жени, освен една, която е сподвижник на любовта и подпомага събирането на централните образи. Много са популярни. Четат ги от 16 до 60 години. Субкултура? И почват анализи и цитати... Японистките подскачат и се снимат с лектора . Правят зайче с пръсти. А аз си помислих, какво ли е да си на 16, в този тип, затворен и ясен свят. Традиционен. Постоянно да се мъчиш да си най-добра. Кавай. Ама и мила и умна и най-най-най. Най да пиеш чай, ама и все да поставяш другите пред себе си Но не ти каквато си, ами каквато трябва да бъдеш, измислено ти е мястото. За да опазиш миналото и бъдещето. И колко много можеш да не го искаш това, ама хич да не го искаш... Само че какво да направиш и къде да отидеш, на 16. Толкова си самотна, че четеш БЛ манга защото там няма жени. Или по-точно защото там другите и мъжете най-вече трябва да играят твоята роля, а теб те няма, никъде... Няма сценарий за теб. Кеф. Ся може би съм си го помислила много западно, знам ли... Може би всички японски момичета искат да са именно японски момичета. Може би всички японски актьори искат да се развиват и надъхват по тяхному, искат да са част от великите ловни актьорски полета ... Соске Такаока. Сравняват го с Джеймяс Дийн в уики-то. Оф. Не съм само аз със западната мисъл Роден 1982, бил е женен за Аои Миадзаки през 2007, развеждат се 2011. Такаока се изказва лошо за корейската вълна в Япония и изпада в немилост. Аои тръгва с друг преди развода? Аз май четох туитъра за корейската вълна, но все тая. Има и един за жена му. Той е в двойна немилост и пие. Не бива да се четат туитъри на актьори. Те не са писатели... но и някак цялата драма ми се видя много селска накрая. Явно логиката е такава, че добър актьор=добър човек. Ако не си най-добър някъде, значи не си най-добър никъде, пестиш се. Т.е. ако се изкажеш пренебрежително или пренебрегнеш жена си, ти би пренебрегнал и себе си и публиката си и работата си... Значи резачка за теб, няма роли и туй то. Но за мен хората не са така черни и бели, и не трябва и да бъдат. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
t_lozeva Отговорено 4 Ноември, 2014 Share Отговорено 4 Ноември, 2014 Още не знаеш нищо за Корея. Там "звездните идоли, съвременни светци" никога нямат приятелки, недостатъци, грешки и са създадени за пример. Възпитани са да бъдат такива. Сигурно не им е лесно, но са популярни в цял свят. Свръхчовеците живеят в там. Сега са направили сериал за част тях и индустрията, който е с малко по-различна гледна точка, защото не ги изкарва чак такива божи кравички, за каквито ги мислим, ние феновете... "My lovely girl" Е, БЛ манга и аз "чета". По-точно знам всичко за нея по аниметата, които съм гледала. И в България много хора ги харесват, защото са просто страхотни. Трябва да гледаш Романтични, любовни, типично като за дамски вкус, и колкото и да е странно, това е предопределено в манга културата. Може да ги четат мъже, но няма да им се харесат чак толкова. Учудвам се, че не си чувала нищо за това. Ето знаменателен пример: http://www.easternspirit.org/forum/index.php?showtopic=10069 Аз също харесвам повече нашата си , западна култура като генерален извод, защото имаме по-голяма индивидуална свобода, но е добре да вземем и от изтока каквото успеем. Културата им е много ценна, да бъдем космополити. Обичам да ставам страстен фен на неща, в които виждам пример за мои истини. Благодаря ти за отговора за Соске. Чета тука спорове в спирита и си мисля "Хората спорят, защото искат да накарат другия да започне да мисли като тях и да не са сами, но това е невъзможно. Толкова е трагично. Отделни планети,които никога не разбират другия. Това сме ние. Защитаваме се, за да останем същите и никога не търсим абсолютната истина. Мълчанието е злато. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 4 Ноември, 2014 Share Отговорено 4 Ноември, 2014 "Изтокът си е Изток, а Западът - Запад..." - казва Киплинг. Не е задължително да ги разбираме изцяло, за да сме духовно близки. Но ние сме родени на Запад и това също дава отражение. Къде пише, че добрият актьор=добър човек? Практиката в повечето случаи показва съвсем други резултати. П.П. Абсолютната истина може да се намери само в Мозу. Хаха! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Но аз знаех за БЛ мангата/анимета/филми и пр. именно от форума. Колко били красиви, колко били чисти... Но си мислех по-скоро, че това е ... ами гъдела да гледаш красиви мъже, а не, че е да гледаш мъже, които да мислят и чувстват по-женски помежду себе си, нещо, което те изключва принципно. Не е моя тип.* *Предпочитам, когато мъжете мислят и се държат като себе си, не по-сценарий. Аз, разбира се, казвам почти очевидни неща... че актьорите играят добре, че стойките ми харесват, че б/л културата е женска. Гоме. Само дето, колкото и "добре" да играят това може да не се харесва. На корейските фенове японското "добре" е преиграване и стои изкуствено. Б/л не е замислено като женска култура. А става такава, при това култура изразител. Анти-. Една мацка, която четох, пише че японките гледат Такаразука само за да видят жени, които играя мъже, т.е. заемат мъжки роли, това ги освобождавало. А в б/л гледат мъжете да заемат женски роли... Тук на запад шоу само от жени определено (ще) се гледа от мъже... в съвсем друг контекст. Иначе съм съгласна, че е хубаво да взимаме, което ни хареса. Изобщо не съм анти, даже през цялото време се кефя на новите неща, които научавам, а същевременно и много се кефя като осъзная откъде и през какво сме минали ние, за да сме това, което сме. Затова говоря за израстване. А че и ние, има да израстваме още- твърдо за.. ПП. Т'ва за Киплинг заради Б/л ли го каза укио? По спомен "Изток е изток и запад е запад, и вечно ще бъде така, но няма ни изток ни запад ни юг, ни граница, род баща, застане ли мъж срещу истински мъж, даже на край света...." Шегувам се. Харесвам тази балада. "И ги подгонил из Джагай самият сатана, летял запенен млад елен след вихрена сърна... летял и бясно пънел врат и яростно пръхтял, а тя намествала юзда като момински шал..." Ама за Бремето на белия човек е бил зачертан... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Казах го в контекста на това, че сме различни, но и аз съм съгласна, че от всяка култура трябва да се взима хубавото, за да се еволюира в положителна посока. Колкото и да сме различни, нещо у тях ни привлича, за да отделяме толкова време и да гледаме нещата им - театър, кино, телевизионни продукции, музика. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Нда, нещо ни привлича, нещо ни отблъсква, спориме за нещо.. или гледаме спорещите отгоре... Лилави кимона, чисти чувства, стойки... кой го знае, всеки се вълнува от нещо различно. Освен от японците, ми е интересно да се уча от опонентите си, когато казват нови неща. Може би и всички имаме нужда да ги обсъдим нещата след толкова време за гледане... или поне някои от нас имаме . Които нямат, и за които всичко е вече ясно, да им е честито . Впрочем много ме изкефи споделената от Андроника статия - интервю на Маркес с Акира Куросава. Много ми пасна в дискурса, какво и как писано на хартия трябва да се екранизира и доколко е възможно да съвпада... Така де, таман взехме да го коментираме и - хоп- вода от първоизточника... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Да. Дойде точно на място тази статия, която открихме, благодарение на една съфорумка. Андроника се отзова моментално и я преведе. Важни неща са обсъдили двамата и много истини са казали. Провели са повече приятелски разговор, отколкото интервю. Горещо препоръчвам "Рапсодия през август"! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 А защо го препоръчваш? Рапсодията през август? Какво те развълнува в него и с какво ще го запомниш? Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Разбира се, препоръчвам и останалите на Куросава, но за този основно стана дума в разговора. Много трогателен, антивоенен филм. Изключително приятен за гледане. Показва как живеят съвременните японци и как съществуват хората, които са станали свидетели на бомбандировките. И най-важното -един единствен спомен за войната може да окаже невероятно въздействие върху зрителя. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Пък на мен ми се стори досадно поучителен, едностранчив, шовинистичен на моменти, подменящ реалността и "измислящ историята". Не си харесах и момент, стойка или кимоно... за разлика от други филми на Куросава. ----------------- Но интервюто ми хареса. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 А на мен сцената под дъжда не ми излиза от ума. Страхотно въздействие остави. И не само тя - децата, които също присъстваха осезаемо в лентата, и въобще - отношенията между героите. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Ето това е приказка . Двеста реда за две реплики извън шаблона - награда, майстор-режисьор, мъдри мисли, човешки отношения, топлина, светлина, природа, оста е прекрасен, визуално е заснет ... е пък може ли да е визуално незаснет... Ш'та привлечем ние тебе, в наш'та пропаднала темичка, Укио )))))). А пък аз сега обмислям КАЛЕНДАРА НА ИЗТОЧНИЯ АКТьОр. Възраст Тип роля ------------------------------------------------ Между 3-5 години - Сладко хлапе. Между 6-10 години - Умно хлапе 11-15 години - По-добре да не играе, има да учи. 16-26 - Ученически дорами. Фантастични поредици с огнени мечове. 18-19-20-21 Романтични роли със събличане до кръста + ... показва, че е сексуално активен 19 - Бунтар/Лошо момче, защото показва, че има собствено лице 21 - Семейна история, защото показва, че държи на ценностите ---- 22 - Роман с по възрастна жена - за да дръпне старите фенки 23 - Трагична роля със смърт - за да върне младите фенки 24 - Фешън детектив, за да зариби по-богатите към дадена марка и да си изкара хонорара 25 - Брако-разводна комедия, защото любовта винаги започва отначало 26 - тази година пие и не играе 27 - снима самурайска история, защото държи на японските ценности и се връща към извора 28 - гостува на младшите колеги, защото традицията е важна, а и те вече са по-красиви 29 - жени се, участва в театър и концерт 30 - полицейски и екшън серии, събличане до кръста, но отпадат близките кадри към лицето 31 - главен лош в китайски филм - пробив на изток 32 - главен лош в холивуд - пробив на запад 33 - развежда се, тази година не играе 34 - експериментални роли на второстепенни образи, защото това му е професията. 35 - семейна дорама, играе особнякът който помага на хората 36 - семейна дорама, играе особнякът който помага на хората 37 - семейна дорама, играе особнякът който помага на хората 38 - семейна дорама, играе особнякът който помага на хората ---- 55 - ЕНД - Известен второстепенен герой. ------ Ок, с Респект към Укио, 75-90 - Дядото на главния герой или загадъчен светец, който казва мъдри мисли... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
ukio Отговорено 5 Ноември, 2014 Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Аз не искам да има ЕНД. Някои актьори играя до 80 и са като младежи. Хаха! Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Кева Отговорено 5 Ноември, 2014 Автор Share Отговорено 5 Ноември, 2014 Хора има твърде много да кажа, но не днес, дори може би в близките дни. Оправихте половината от деня ми, поне сутринта спасихте и продължавайте в същият дух Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
maira Отговорено 8 Ноември, 2014 Share Отговорено 8 Ноември, 2014 Ехххх, уплаши ни ти, Кева и никой не ще да ми обсъди календара... Така се надявах, някой да ми опонира с примери - "аааа, не си права, Хьон Гьон игра трагична роля със смърт на 26, а Хирамото Гудзрамото - се пропи още на 22"...Ама ти каза, че ще ни пишеш и ... на )))))))). Сега обаче ще си напиша "болката" в една по-подходяща тема.... Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.