Jump to content
Кева

Успешните и неуспешни роли на любимите ни актьори

Recommended Posts

Ще наруша приемствеността в коментарите, не от лошотия , а от неспособност да се включа при корейците :) . от друга страна чакам някой да включи любимите ми дръвца и аз незабелязано да се включа, ама не ми се получава тактиката :) . Хем дърва, хем любими как става тоя номер и аз не знам. Хора, който осезаемо стоят статично на екран, трудно влизат в роля ( ако изобщо влезнат) и все пак всеки път да са си повод за усмивка - сигурна съм, че всеки има поне едно такова сковано, неиграещо любимо създание. В Япония аз си имам цели три, пък сърце не ми дава да ги пропусна и те по някакъв особен начин са свързани, а и имат много общо помежду си ще ги карам в пакет.

1. Дърво най-голямо и най-любимо е Аканиши Джин. В моя защита ще кажа, че го видях за пръв път във великото детско Gokusen, а там той беше перфектен. Не знаех, че с Каменаши Казуя в живота са близки приятели и че имат силна връзка. Та в сериите Джин си е пренесъл реалното отношение ( как да не е перфектен). Толкова вярвах на това приятелство, особено от негова страна. После логично дръпнах Bandage - и да там си беше цепеница от всякъде, но това така да си пасна и на роля и на атмосфера на филма, че реших, че такъв би трябвало да е образа му :swoon: . В Анегото донякъде пак си му пасна липсата на актьорски талант.......та какво като е зле слабост ми е. Неговото зле, не ме дразни, може като част от пейзажа да го възприемам и другите актьори да го вадят, но винаги ме усмихва.

2. Втория най-красив японец ( споменах вече Такеши Кенширо :) ) е и второто любимо дърво Хаями Мокомичи. Пак от Гогусен ми стана слабост, там го видях за пръв път и общо взето има един отровен поглед на сърдито дете, опитващо се да е лошо, който е и първата ми асоциация с него. Не всичко преведено с него изгледах, защото му нямам доверие ( понякога силно се съмнявам, че ще се справи) , обаче пък има една две възможности над Джин. Не знам точно защо ми е слабост, но е факт. Тази единствена добре изиграна роля, не би компенсирала останалата му статичност. Японците използват умело, че е хубавко момче и май повече не се и опитват да извадят. Дет се вика, щом е убавец да си седи и да си е миловидно добродушен, а жените ще свършат останалото :)  - на мен това не ми стига, но на Хаями го прощавам.

3. Като сме го ударили на конкурс за красота не мога и не искам да пропусна Куроки Мейса. Това пък е най-красивата японка :) . Много е хубава и някак странно студено, миловидна, като скулптура ми е. Гледах я на много места, никъде не игра като хората ( според мен) обаче навсякъде си я харесвах. Има нейни филми за който предпочитам да се правя, че не съществуват, о ще по малко ще си призная, че съм гледала. От тримцата на нея й имам най-голямо доверие. Дали заради особеното си излъчване и осанка, но камерата я обича, обичам я и аз.

А като става дума вече взех решение за чибурашка ( присвоявам си етикета на Барбито, дано автора не ми се разсърди много), не я харесвам. Издиша си ми и не притежава онзи странен чар на Мейса, че да й го простя :) . Друго разочарование е Мацумото Джун. Толкова много да го харесах в Гогусен, перфектния Савада Шин, уникална роля направи, а следващите му направо си ме разочароваха, огорчиха и към намразване вървят нещата. Може би очаквах прекалено много, може и той по-еднакви роли да си подбира за да му е по-леко, но тайно се надявам да се завърне с нещо силно.

Това беше моето небрежно включване. Надявам се да не секне корейския ентусиазъм, а защо не и някоя филипинска или тайландска изненада да има :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами ето, изпроси си го:

Двете главни роли в Defendant of love (тайландско). Страхотни роли както на Aum, така и на Aff. А и сюжетът беше интересен. Като изключим малоумните второстепенни, двойката си изнесоха всичко на гърба.

Същото важи и за Sawan biang (последно заглавие Paradise diversion) и РАЗ-КО-ШЕН Кен. Не че другите му роли не стават, но там беше просто неустоим. Ан от своя страна изобщо не му се даде - тая играе като дзвер. Отделно дето като двойка са невероятни - после в Love recipe ме съсипаха от смях (силно го препоръчвам и ме е яд, че остава подценен тоя сериал, а е една от най-добрите комедии, които съм гледала).

 

Да върна малко нещата към тайванците:

Джери в Meteor garden. Най-разкошният Джун Пьо. Даомин Ши беше съвършения баланс между отявлен, класически ръб, през тотален задник, та до задръстен влюбен. Още един тайванец с покоряващ чар.

ВанНес в Есенния концерт - то какво да кажа, кадрите сами говорят за себе си. Като цяло не смятам, че ВанНес притежава чак такива актьорски заложби, но определено там нацели нишката. Нацели и момента, де, по това време доста лични промени му се бяха събрали и се отрази.

Което ни води до другата ми любима тайванка - Ади Ан. Това ми ти дребно, крехко създание ме остави със зяпнала уста. Рядко съм виждала толкова красива жена (общо 5-6 са ми в класацията, като едното е.... И Джун Ги в Краля и клоуна - не ме бийте, моля!). И красотата си беше подплътена с много, много добра игра. Абе изобщо - разкош!

 

И отново към корейчетата:

Вече споменах Со Ин Гук, ама да повторим. Той не че има много роли дотук, обаче в Отговорите ме отнесе като куцо пиле домат. (Добре де, пусанския си изигра огромна роля, ама пусто тоооолкова да му ходи!) Той по принцип ме радва много, обаче там се раздаде до последно. Да не забравя да отбележа сцената в караокето, като каза на Ън Джи, че няма да я вижда повече - истинско бижу! (И на диаметрално противоположния ъгъл на ринга - сцената в No breathing с наказателните 500 дължини на басейна и разговора с И Джонг Сок после - разсипа ме!)

За Ким У Бин не видях да съм писала тук, а си е задължително да го отбележа. Доста изписах за него в Наследниците, но все ми се струва малко. За повечето хора е грозноват, ръбат, чепат и не знам си какво, но за мен си е разкошен МЪЖ. Не само щото има три метра гръб и класически фаянс, а просто защото го излъчва с всяко вдишване. Определено ми допада тая насмешлива усмивка, която пускаше постоянно; тъжния, наранен поглед някой път успяваше и мен да просълзи, а като се усмихнеше широко, та като запееше това ми ти мое трепетливо сърце.... Всъщност и на четирите места, в които съм го гледала, винаги е бил неотразим. Дано така продължава.

И подсещанката за Full house 2 няма как да не доведе до споменаване на Rock, rock, rock и невероятната роля на Но Мин У там. Честно казано, дотогава го бях гледала само в My girlfriend is a gumiho, но не бях останала кой знае колко впечатлена - то и няма как, с тая роля на третото борче вляво... Тъй като тематиката в Рок-а ми е твърде близка, бях доста подозрителна как ще се представи. Все пак Ким Те Уон далеч не е лесен за интерпретиране. Изключително се радвам, че Мин У ме опроверга. Закова си ролята, закова си и китарата. За второто ме удиви, защото едно са барабаните, друго си е жицата, а той я преживя до последната нота, наред с всичко останало. Със сигурност доказа, че е мултиталантлив в нечовешки мащаби.

 

До скоро със следващото включване.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ех , Спиди човек на теб може да разчита :icon_sunny: . Една мазохистична част от мен ти се довери напълно и още си дебне за превод, че да бъде задоволена от към тайландците го споменавам. А иначе благодарна съм ти за Джери, нямаше как след една роля, да го включа някак неудобно ми беше. Имам си цяла теория за перфектната Хана йори данго и Джери е на сто процента вътре :) . Искам да го видя това момче, на още едно място, обаче със сериалите си говорим на вие, а от друга страна Ела ( трудно ще я преглътна за втори път). А да и няма сила на земята, която ще ме накара да повярвам, че мъж като Джери ще се влюби в „жена“ като Ела - няма начин. И така с Джерката, перфектна роля направи и ми се ще само за миг да мога да го видя до Ханазава Руй ( изпълнен от Шун) - та да видя дали студеното нещо пак ще си остане най-любимият ми герой от филма. Време е май да проявя доверие и да изгледам този ми ти концерт ( веднъж го започнах и едва ли минах повече от 1/4 от първа серия и го зарязах) :) . По някаква случайност налитам на Wu Chun и ми се ще да го гледам в роля различна от летящите балети, където играе малко глупуватичък добряк. При тайвандците се се чудя могат ли още и какво още могат :).

Японците си ги запазвам за следващо включване и все се надявам, някой друг да извади от ръкава си някой мой коз :panda-145:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Искам да го видя това момче, на още едно място, обаче със сериалите си говорим на вие, а от друга страна Ела ( трудно ще я преглътна за втори път). А да и няма сила на земята, която ще ме накара да повярвам, че мъж като Джери ще се влюби в „жена“ като Ела

Тук вече няма начин да не се включа и аз. Точно в тази роля Джери не само на екран, но и в живота си е направо влюбен в Ела. То му личи през екрана как я гледа със светнали очета. Направо си хвърчаха искрите между тях. Вярно, че Ела трудно може да се нарече жена по която биха полудели повечето мъже, но и тя си има своите моменти. Който и да ми казва, че там Джери е дърво, няма да се съглася. Та той я изживя тази роля. 

Смятах само да си мълча и да се наслаждавам на дискусията, но пусто толкова любимци сте засегнали, че няма как да остана настрана. Твърде рядко ми се случва някой да е на моето мнение относно азиатските актьори, но поне със Спиди знам, че сме на една вълна. От скоро и с Кеva, забелязвам че имаме допирни точки. Аз съм си баш фен на японския фронт и доста на тайванския. Пусто там не могат да се отърват от аниме елемента, който понякога съсипва иначе великолепни сериали.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами ето, изпроси си го:

Двете главни роли в Defendant of love (тайландско). Страхотни роли както на Aum, така и на Aff. А и сюжетът беше интересен. Като изключим малоумните второстепенни, двойката си изнесоха всичко на гърба.

Същото важи и за Sawan biang (последно заглавие Paradise diversion) и РАЗ-КО-ШЕН Кен. Не че другите му роли не стават, но там беше просто неустоим. Ан от своя страна изобщо не му се даде - тая играе като дзвер. Отделно дето като двойка са невероятни - после в Love recipe ме съсипаха от смях (силно го препоръчвам и ме е яд, че остава подценен тоя сериал, а е една от най-добрите комедии, които съм гледала).

 

Да върна малко нещата към тайванците:

Джери в Meteor garden. Най-разкошният Джун Пьо. Даомин Ши беше съвършения баланс между отявлен, класически ръб, през тотален задник, та до задръстен влюбен. Още един тайванец с покоряващ чар.

ВанНес в Есенния концерт - то какво да кажа, кадрите сами говорят за себе си. Като цяло не смятам, че ВанНес притежава чак такива актьорски заложби, но определено там нацели нишката. Нацели и момента, де, по това време доста лични промени му се бяха събрали и се отрази.

Което ни води до другата ми любима тайванка - Ади Ан. Това ми ти дребно, крехко създание ме остави със зяпнала уста. Рядко съм виждала толкова красива жена (общо 5-6 са ми в класацията, като едното е.... И Джун Ги в Краля и клоуна - не ме бийте, моля!). И красотата си беше подплътена с много, много добра игра. Абе изобщо - разкош!

 

И отново към корейчетата:

Вече споменах Со Ин Гук, ама да повторим. Той не че има много роли дотук, обаче в Отговорите ме отнесе като куцо пиле домат. (Добре де, пусанския си изигра огромна роля, ама пусто тоооолкова да му ходи!) Той по принцип ме радва много, обаче там се раздаде до последно. Да не забравя да отбележа сцената в караокето, като каза на Ън Джи, че няма да я вижда повече - истинско бижу! (И на диаметрално противоположния ъгъл на ринга - сцената в No breathing с наказателните 500 дължини на басейна и разговора с И Джонг Сок после - разсипа ме!)

За Ким У Бин не видях да съм писала тук, а си е задължително да го отбележа. Доста изписах за него в Наследниците, но все ми се струва малко. За повечето хора е грозноват, ръбат, чепат и не знам си какво, но за мен си е разкошен МЪЖ. Не само щото има три метра гръб и класически фаянс, а просто защото го излъчва с всяко вдишване. Определено ми допада тая насмешлива усмивка, която пускаше постоянно; тъжния, наранен поглед някой път успяваше и мен да просълзи, а като се усмихнеше широко, та като запееше това ми ти мое трепетливо сърце.... Всъщност и на четирите места, в които съм го гледала, винаги е бил неотразим. Дано така продължава.

И подсещанката за Full house 2 няма как да не доведе до споменаване на Rock, rock, rock и невероятната роля на Но Мин У там. Честно казано, дотогава го бях гледала само в My girlfriend is a gumiho, но не бях останала кой знае колко впечатлена - то и няма как, с тая роля на третото борче вляво... Тъй като тематиката в Рок-а ми е твърде близка, бях доста подозрителна как ще се представи. Все пак Ким Те Уон далеч не е лесен за интерпретиране. Изключително се радвам, че Мин У ме опроверга. Закова си ролята, закова си и китарата. За второто ме удиви, защото едно са барабаните, друго си е жицата, а той я преживя до последната нота, наред с всичко останало. Със сигурност доказа, че е мултиталантлив в нечовешки мащаби.

 

До скоро със следващото включване.

ей това с корейската част съм много ама много съгласна ако имаше палчете щях гласувам ...

Lee Dong Wooк много ми хареса в " Див романс " и " Партньори" само по себе си не са кои знае какви сериали, но специално той изби рибата там с тази игра , бях го гледала в други два сериала където играеше един такъв хрисим, послушен уравновесен и ме изненада в това си ампоа на лошо момче (ако мога така да го нарека ) ... :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тъй като понятието за спам е по- широка в тази тема, ще се възползвам да си изкажа „болката“ :28558: . Екипа субтитри ( особено в японската му част), велики сте бе хора и напоследък сбъдвате желание след желание. Благодаря ви, а с каквото и да се захванете аз ще го изгледам . Когато обявих, че пасувам ( колко за кратко беше- просто не е реално ) се зачетох в изписаното преди това. Беше и забавно и приятно ( като игнорирах собствените си глупости де), на шепата хора раздвижи ли темата искрено благодаря. Ще ми се и в темите на Maira да не сме трима човека на кръст и на тях да се вдъхне нов живот, ама греда. Дане честно казано, като не казваш къде се покриваме ми е трудно да ти отговоря, но тук във форума има няколко човека на който ми е изключително приятно да чета мненията. Защото са цветни, искрени и диалогични и много много не се съобразяват с някакви всеобщи тенденции, а напротив са способни да прокарват такива. Като цяло японските фенове сме си малцинство и като такова се разминаваме с повечето членове на форума - съдба :) . На мен не ми е странно, че на места се покриваме, защото отношението ми към Япония и японското си го създават преводачите, това , което превеждате -това гледам и ех , Благодаря ви. А за Джери и Ела упорито отказвам да приема действителността :D .

 Малко за кино, да не е тотален спам. Снощи захванах концерта ( и нали от днес съм отпуска) си легнах в 7 сутринта и станах в един, че да видя какво става по-натам ( после що си говоря със сериалите на вие - много самоубийствено ми действат) :lol2: . Моите критични очи видяха ред мантрички не до там логично и реалистично издържани, но си дадох сметка, че тайванските арлекинчета тип Нора Робъртс не ме дразнят, даже ги преглъщам с лекота. Не зная още каква е онази съставка, не мога да я определя , но днес ще си изгледам проклетото нещо и от утре минавам в международна изолация ( захващам се с отговорности и задължения), а до филми и сериали (японски) ще припарвам след отпуската :) . Тайванските неща, дълго време няма да захващам, че с тия безбожно много и все дълги серии си е геноцид :) . Общо взето попиляха представите ми за собствения ми вкус тия хора и това си е.

И да отбележа, там пича не е ръб, а типаж, който се доближава и често се бърка с ръбчетата, който са ми толкова на сърце ( ех, тоя капитан Кода) :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

    Навън е неземна красота, грее слънце, клоните на дърветата са замръзнали и блестят, покривите са бели и тук там пушат комини. Вали един странен, блестящ сняг, все едно някакви неземни насекоми се сипят от небето и прозрачните им крилца отразяват слънчевата светлина. Студено е! Вятърът сменя посоката си и снежинките като че танцуват, някакъв свой странен танц. Отплеснах се. Исках да напиша колко много харесвам Абе Хироши. Един от любимците ми е, но ще ги карам по ред. Кимура Такуя го обожавам просто, гледала съм го във всичките му филми /поне тези, които съм открила в интернет пространството/, но Абе Хироши прави няколко уникални роли. Ще спомена участието му заедно с Кимура в Cange - там и двамата бяха страхотни. Като детектив в Shinzamono - позитивен и неотразим. В Dragon Zakura - уникален Абе. Винаги ще се връщам към този сериал и ако мога бих препоръчала в нашите училища да се използват някои от методите на обучение, показани в него.  Kekkon dekinai otoko -  тук ме разби. Страхотен, невероятен, истински актьор. В ролята на 40 годишен архитект, особняк, стар ерген, чистник и каквото се сетиш още, но изпълнено по невероятен начин.

   Слънцето се скри някъде и сега снежинките на блестят, бели са, но пак е красиво.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

    Мдаа,"дръвцата".Я да вметна и аз моите.Едното е И Мин Хо/този от ВВF,щото нали и ма и друг Мин Хо!/Когато за първи път го видях в BBF,първата ми реакция беше:"Егати конската усмивка!".И една от причините да стигна до последния епизод на този сериал,беше точно тази усмивка  на Минчо,както аз си го наричам!И естествено всяко негово следващо участие биваше изгледано от и и до! ...и лееекичко разклащане на някои клони се забелязва вече!Между другото,преди време в един от постовете ми за Мин Хо ,точно "дръвце" го бях нарекла.

    

    Другото ,Кеva,е японче!Но него по скоро си го наричам захарче,защото винаги когато го гледам,едно такова настроение ме обхваща на благост,спокойствие...меланхолия/особено в "Лятно настроение"-как само му пасна тая роличка!/даже ми е достатъчно понякога само да слушам гласа му-един особен носов тембър с придатък невероятна срамежливо ,свенлива усмивка.И още по скоро ми е като една малка флегмичка/в добрия смисъл/,та като го видях в победния кош как скача,чак не повярвах!...Ямапи/Ямашита Томохиса/  и "Внезапно...като буря"-сериала,с който наистина ме отнесе като буря!За песните му не споменавам-говорим за актьори,не за певци!

  Но,прави ми впечатление,че младоците преливат,преливат в коментарите!За това ми се иска да спомена някои от по-зрелите-тези над 30/които за мен пак са си младоци...ама...факт/Един от тях е И Джун Ги/Speedy за части от секундата го спомена/Заради женската си красота,горкият, непрекъснато и най-усърдно се труди за да покаже,че е и добър актьор.По-добро изпълнение на мъж в женска роля,от тази,която той прави в "Кралят и клоунът",лично аз не съм гледала!В "Илджиме" изигра два коренно различни образа и с такава лекота преминаваше от единия в другия!Въобще,момчето си я може играта!

     Со Джи Соп-него го слагам в  категорията на дръвцата и захарчетата.Но за разлика от Ямапи,Со Джи/как ми се иска да го нарека "опа"като вас!/не е нужно да говори,той го прави с очите си!Няма по-изразителни очи!

   И в този ред на мисли,...to be continued!

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тъжно е онова време в което зимата ни кара да мечтаем за сняг, добре дошла Сони :) . Явно Абе Хироши е човек легнал на сърцата на твърдите японски фенове. Бях обещала да не суфлирам под всеки пост и затова отлагах възможността да ти кажа колко ме зарадва включването ти , а на всичкото отгоре спомена недооценения от българската публика мой любимец :) .Cheers From Heaven като чели е дори още по не популярен, щом отсъства от плей листата и на закоравелите японски фенове. В темата на Майра ще се се развихря и ще му направя активна реклама, няма само с капитан Кода да се оливам :28558:

Мейби, накара ме да подскачам от кеф сутринта и да се чувствам 1/3 по-малко извънземно. Бях започнала да мисля, че само аз намирам Ямпи за статичен..... на него му харесвам едно : има голям фен клуб във форума и го превеждат. Освен това ти си вторият човек признал си, че изпитва необяснима любов към дръвца. С нетърпение ще чакам и следващото ти включване, така или иначе всеки път успяваш да ме зарадваш с нещо.......

Аз ще се въздържа от въвеждането на нови хора ( не че нямам), защото ми се иска по-активно да се подкрепи включването на Мейби, че и на Спиди :28558: корейците

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хааа Keva, за разнообразие, това си е за твоята тема: 

Преживавам преосмисляне на Сато Такеру и записвам в личната "Зала на славата" Ишихара Сатоми :)

За Такеру Сато причината е Q10 и слънцето. Ако ролята позволява тъжния поглед и слънчево небе, той е невероятен, невероятен и невероятен. The one. Искам да кажа аз се влюбих в кроткото киборгче зарад него, а пък съм човек обвързан и пр :)))))))))))))... при това не заради Ацуко Маеда, а защото Такеру я обичаше както обича света :).  В тоя смисъл, защо пък даден актьор да трябва да е пластичен, т.е. ако правилно съм разбрала това е да трябва да влиза в различни кожи и характери. Стига ми да влиза в една - две, но добре. Ввверно, че ако не се внимава образа може да писне на публиката, но тук и сценария има значение. и историческия момент един вид, тъжно може да гледаш поне на 50 места преди да се изчерпа потенциала. 

Ишихара Сатоми също се оказа национално богатство, с която аз съм се разминавала постоянно :)  В Puzzle ми присветна и сега като Шоколадов фен отново ми обра точките. В тоя смисъл пък е ужасно тъжно дето актьорите в Япония с редки изключения снимат само по 5-6-7 години и след това минават 40-годишни роли или изчезват и се подменят от следващата петилетка цветя и принцове... Може би наистина така имат шанс и да уредят личния си живот и да реанимират след бурното снимане и пр след ключовата петилетка, обаче пък така постоянно се играят едни и същи филми, но от нови отбори, вместо да комуникират с поколението на публиката поне малко... което спира развитието като цяло. Ама култура, да са живи и здрави, мен не ми бърка да науча и новата петилетка... Но корейците някак си по-добре са го измислили. 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Щом Сатоми ти е в списъка има ли шанс да те прилъжа с Kita no zeronen ( много хубаво филмче и момичето се справя прилично), а пък филми подобни на Q10 е причина толкова много да обичам Такеру Сато - при него нещата ми се случиха постепенно и плавно, без да се усетя, въобще не нарочно, но за сметка на това след всяка негова роля го обиквам все по-силно :) . Той беше причината да започна, че и да довърша Mei-chan no Shitsuji ( тука надскача тъжно гледащите си роли и може би заради този филм си твърдя, че може и в други образи да влиза правдоподобно), а иначе самият сериал с чиста съвест може и да се пропусне :) . Относно петилетката за мен си е несправедливо има една плеяда актьори, който предпочитам да гледам и искам все повече да гледам, а то не може, защото все нови и нови джонита заливат екрана ( не е да няма любими джонита, но не е в това въпроса) :)

 Когато споменах в темата 2046 казах, че главният актьор ми е мазно противен като Кларг Гейбъл - не че толкова си е сменил излъчването, но гадта мръсна играе много добре и общо взето си се превърна в първопричина да изгледам филм. Не мога да повярвам, че играта на Тони Леунг успя да преодолее неприязънта, която буди външният му вид, но се случи!  Ако това не е атестация за качествата на един актьор не знам кое е :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Офф - Kita no zeronen - вероятно ми трябва малко самонавиване за него. Нали знаеш етикета за Японски филм от стихчето на Валери Петров... Много ме плаши тоя вид поучителна история...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Случая не е такъв, неочаквано добър е, на моменти и динамиката не се губи ( големият проблем на японците) и е пълен с обрати и е много пъстро емоционален, аз само с 4-5 излишни минути в края не съм съгласна, но за сметка на това този филм ми се нареди в личната класация, но не ме бива в качествената реклама на харесалите ми неща и туй то. Главата на дръвника си слагам и ти гарантирам, че ще ти допадне ( това е от онези позитивните истории). Въобще убедена съм, че ако някой ми се върже и го гледа ще остане доволен :) . Аз го гледах , благодарение на ukio, която изнамери линг за филма и винаги ще съм и благодарна за това. Беше една много черна и проклета събота и тя успя да ми управи настроението, а филма направо си го обикнах, скоро имам намерение пак да го гледам и знам, че няма да го изтрия ще си седи до Юки и Коизора :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Съжалявам, но пак аз ще ви досаждам :) . Зачетох се преди малко в коментарите на Skip-Beat и стигнах до няколкото на Razzormaw :) . Не ме разбирай погрешно и аз като теб си имам страна от изтока, чиито филми отдавна се отказах да гледам и аз съм в анти Марс фен клуба ( даже това, че си го догледал ме мотивира втори път да го започна - да си имам и аз основание да не го харесвам), не искам нито за тайванците нито за сериала да те печеля ( докато го гледах му се чудех защо толкова много на към то японско ми бие :) ), НО Айви Чън не мога да удържа на напъна - това момиче е чудовищен талант, една серия там някъде в средата или в края или ако си имаш някакъв любим момент от мангата/анимето за да добиеш представа как невероятно добре се справя и колко е безбожно талантлива. Хубава, сладка, симпатична е , но и не това е водещото при нея, има и чар, но ти сам в първият ти пост тук отбеляза, че става дума за актьорски талант или по-скоро май така и не го дефинирахме като хората ( сефте), а  при нея таланта е повече, много в повече. Не гледаш тайванско и едва ли ще те навия да я видиш някъде другаде, примерно в Heаr me (филм), че да се осети разликата в това колко полярни са ролите й, колко големи възможностите й и как може тоя вихър да бъде сдържан, прибран и умерен в екранното си присъствие. Твърдя, че тайванците не си експлоатират докрай талантите, твърдя, че щадят и Айви - искам да я видя лоша, искам да го видя това гениално нещо в отрицателна роля, но пак подчертавам, че Айви не е само за плакнене на окото. Напротив в нея има толкова много талант, че чак плаши и за разлика от моето любимо чудо Уено Джури е и много красиво момичето. Не е като чибурашката ( толкова да ми хареса тоя етикет на Барбито, че си го присвоявам), която в повечето си роли издиша от към игра, Айви може май да запълни всяко недомислие в сценария и да запълни екрана с играта си. Опитвам се да натъртя на факта, че тя е с класа над повечето си колеги и то над онези талантливите и добрите актьори, с класа над е и на много от моите любимци, нареждам си я до Джури, която ми е извън всякакви класации. Феновете на НБА, ще се сетят на времето, че за Майкъл Джордан, Шакил Онил..... и още няколко мега известни баскетболисти се твърдеше , че са извънземни :lol2: . Е аз го твърдя за тези двете девойки, защото майката земя, не може да концентрира толкова много талант на едно място

Share this post


Link to post
Share on other sites

Джури не е ли красива? Нищо, че много й отива къса коса и може да мине за момче понякога.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Обичам Джури, но не я харесвам на външен вид. Честно казано малко са японците и японките, който чисто визуално да ми харесват :) . Но някоя гад привърже ли ме към себе си - край, такава дълбока симпатия изпитвам, че първото ми впечатление няма значение и започвам да ги гледам с нови очи :) . А Уено Джури е велика актриса, която е крайно време да вземе и да заснеме нещо ново , да му се не види :) . Айви и Джури просто трябва да ги види в действие човек, то бива талант ама това тяхното................ Не заради косата, а заради играта минава за момче - стойка, глас , походка :D - извънземно :lol2:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хммммммммм 

В момента гледам две полицайки (японски сериали с детективки) И двете са на 40+/-5, изключително умни, много принципни и прибрани, с определени "странни", "смешни" или "неочаквани" привички, но нищо наистина запомнящо се. Интерени случаи. Добри актриси... вълнуващи, старателни.

Ужасно е несправедливо.

Няма да ги запомня... вероятно няма да ги догледам. Язък за труда - етика и правилност, но скука и не ти се иска да участваш, нито да гледаш... Освен Шинохара Рьоко, която не знаех като по-млада, не ми се е искало да запомня нито една от по-старите актриси... запомних само пролетните поколения понеже те играят та се късат, как да не запомниш. По-старите актьори не ги знам принципно, понеже съм фен отскоро, но все пак някои запечатах - Абе Хироши, Кимура Такуя, Фужики Наохито, Кен Уатанабе... Но като че ли женските образи с времето стават ужасно скучни и праволинейни...  с изключения на бабите може би. Култура? Стереотипи? 

 

Единствено изключение на уникална дама от другите които следя - корейката в She is WOW - Oh Hyun-kyung

 

Та сещате ли са за филми с интересни актриси и женски образи м/у 32 и 60, или тц? Какво ли са играли моите полицайки преди? Сигурно са били красиви като Еми Такей или многолики като Хашимото Аи... А ето сега и Сатоми е минала на 30 годишни прелюбодейки, което е минутки преди края.... да сложи очилата и да се вкамени като правилна статуя... тъй както и една купчина Мейси, Ерики и пр...

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз се срещнах за пръв път с японското кино преди около 30 години. Тогава, в ония далечни времена покрай продукциите на ГДР, СССР, Чехословакия, Унгария, Полша, се промъкваха филми на някои не социалистически страни като Франция, Италия, Великобритания и Япония. В онези тийн времена не ми беше до японско кино, защото филмите бяха някак много тъжни. Друго си беше да гледаш мускулестото тяло на Гойко Митич, който беше страхотен Винету. Майка ми, обаче не пропускаше японски филм и понеже нямаше с кого да отиде на кино, влачеше мен. Много странно ми беше защо ходи по такива филми, защото започваше да реве на 10-тата минута и до края на филма не спираше, даже хълцаше. Хълцаха и малкото хора в залата. Така се запознах с киното на Япония. Не помня актьори, почти не помня и заглавия, но това, което ми правеше впечатление беше, че ролите бяха изпипани до съвършенство.Когато ги гледах имах чувството, че съм някъде до тях и ги наблюдавам, че пътувам с тях, че слушам техните разговори, и може би те ме познават отнякъде и говорят само на мен. Усещането беше невероятно, но много тъжно. Много тъга и бедност имаше в тези филми, много недоизказани думи /според мен/, много иносказателност.  Държа да се знае, че по това време киното беше черно бяло.

   В много по-късна възраст се върнах към японското кино и тогава открих Кимура Такуя, Наохито, Хироши и другите прекрасни актьори и актриси.

   Мога да кажа, че за мен не е толкова важно кой е актьорът, а какво е посланието, което носи филма.

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

@sonihrisi

А не намираш ли в такъв случай разлика между посланията на старите черно-бели филми и днешните сериали? 

Друг е и въпросът, че не всеки обича да го разплакват. Аз даже си имам една такава теория... че е много лесно да разплачеш някой. Малко емпатия и малко жестокост - и готово, показваш му слабите му страни и как не може да ги промени и всичко го знаят... примерно...Много по-трудно е да накараш човка да се чувства добре - първата стъпка е да го разсмееш, но и това може да е евтино... Не, че плаченето по филми си няма своето място....

И пак ще цитирам Радостина Григорова за чиито стихове се сещам нещо много напоследък.... хмммммммм.. няма пък да го мисля...

 

НЕРВНА КРИЗА 

Когато нещо се изплъзне от ръката ми 
и счупи друго, по-голямо нещо,
когато задникът ми е по-хубав 
на сянката върху стената, отколкото в огледалото,
когато намирам замръзнали хлебарки в хладилника 
и не знам как влизат, по дяволите,
когато по-малкият ми син за пръв път набие по-големия,
когато работниците от един строеж
ми обещават да ми построят къща, ако им кажа името си,
когато стават такива работи - 
не непременно лоши, но накуп -
тогава на човек му става хипермъчно
и отива на любовен филм и плаче.

Има всякакви малки начини 
да излееш гнева си на определените за целта места...

.......................................

/ Да се чете японски вместо любовен :))))))))

Ето сега Keva, наспамих не е истина, ама не ме бий :(... То е, понеже ми е мъчно за старите актриси, на които нищо интересно не им се случва никога ... шигото... и исках да ви привлека в каузата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Майра мисля, че ти бях казвала, че ме е страх да не ме анатемосат ( в най-добрият случай) заради положителният ми коментар под един филм :) , но усещането ми беше точно такова каквото го описа sonihrisi. Имах чувството, че съм вътре и на мен ми говорят и всичко беше едно лежерно и приятно....... като се появи отрицателен коментар си отдъхнах, защото ако от самото начало не изпиташ това особено чувство филма ще е като предното стихотворение - изтерзание за нервите :) .... естествено не всеки японски филм е такъв и не всеки японски филм е добър. За сериалите и тук ще си го кажа до 2010 им се случваха много добре нещата, рядко да се намери някой провал, а след това : започва добре ( това при повече късмет), в средата пукат гума и накрая нищо кой знае колко запомнящо се.

Ще изненадам ли някой, ако кажа , че съм съгласна с Майра ( къде се изпари полемиката) и аз смятам, че е много трудно да предизвикаш положителни емоции в зрителя и качествена комедия трудно се прави. Два са жанровете, който зачеркнах при японците комедия и криминалните- в моите очи подобно нещо не им се отдава .Тях ги бива да правят драми, като не всяка драма е тъжна или здухваща, напротив май с драма се обобщават всякакъв род човешки отношения, а в това те са дяволски добри. Аз не рева по филми , но имаше и все още има един, който всеки път докато го гледам и аха да ревна, а най-странното е , че на различни моменти ме стиска за гърлото. А иначе както пише в коментарите на филма, той се гледа с усмивка

 

Време е за тотален спам :lol2:

Защото слагате @ пред никовете, все да питам и все се отплесвам ? Това да не е някакъв интернет етикет, дето все нарушавам ?

В твоята тема, аз всеки път правя спам или се хващам за чуждия такъв и там системно нарушавам и малкото правила, който има. Последните три коментара тук, бяха за там. Ако ги бяхме написали в твоята тема може би щяха да са по-дълги пространи, но аз от там на два пъти се опитвах да привлека хората писали тук :rolleyes: . Третият път ще е поименно. Сериозно хора липсват ми коментарите ви. Има и нещо друго, всеки нов човек там вдъхва живот и свежи сили на темата , да не говорим все новите лица, който придобива, има стабилно корейско включване...........Няма да се предам и ще продължавам да мрънкам

Майра и аз повече от седмица не мога да на целия филм дето ще ми хареса, даже тия който гледах китайските по-ми допаднаха от японските, а всъщност и китайските не ми харесаха. Японското си беше просто ужасно или не напълно ужасно, но слабо и скучно.

Знам, че има отделни жанрове и хора, който ти си извадила от плей листата и за това избягвам да ти ги рекламирам. Такеучи Юко уж не я харесвам, а почти няма филм с нея който да не ми е допаднал. Знам, че с Pride, няма как да те излъжа : първа серия час и половина и Кимурката, май ще ти дойдат  в повече. Но това е филма, който го започнах от хейтърски подбуди, исках да го намразя, а го обикнах. Друг като него няма и едва ли ще има. Изненадващо топъл е като Q10. Носи същата магия, заради която гледам и обичам японците. Има редица филми с не особено положителен край, способни да те натъжат много, но за сметка на това са толкова добре разказани....до такива истории човек трябва да се докосне. Имам една приятелка , която не гледа филми с тъжен край. Ако се сещате за Момиче за милион долара ( вторият оскар на Хилари Суонк) - с измама я накарахме да го гледа и общо взето две седмици не ни говори след това. Година по-късно си призна, че филма и е харесал, но твърдо отказва да гледа подобни истории колкото и да са хубави. Обяснението й, колкото и логично да е аз продължавам да не го разбирам, но започнах да го уважавам и за това не досаждам и на теб. Ако някога си готова да се прежалиш, веднага ще ти пратя подробен списък, на тъжните но хубави японски филмчета :D

 

Имаше още нещо, ама забравих

Share this post


Link to post
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×