bg_easternspirit Shitsuren Chocolatier | Heartbroken Chocolatier (2014)

[maira]

На мен ми се струва, че е баш така. Ся разбира се, със всичките му условности: нали, аз не съм била в япония, езика не знам, не съм учила подробно за културата и пр, книгите не ми допадат и съм чела малко, познавам от там главно преподаватели - трима, двама студенти и пр...  

е добре сериали изгледах доста .

Аз специално засичам време, желание за работа и отношение - семейство и колеги към работата в отделните сериали  и впечатлението ми е, че работата по 15-16 часа на ден я намират за нещо естествено, подразбиращо се и я толерират и хвалят, с единствено изключение в Haken dignity. То май и затова семейната японка не работи - за да обслужи тези 15-16 часа работоотдаване и тотална социална липса. И според мен, понеже затварянето вкъщи без приятели да обслужваш някой е точно толкова досадно, колкото и 15-16 часа работа, освен ако не си изпаднал в креативен период де... затова и японките не се женят до-късно. В работата като че ли имат повече шансове да бъдат оценени, най-малко хората са в повече, а в дома зависят само от Величеството съпруг и как той ще си дойде за вечеря.

При това в статиите за Хикикомори дето са ми попадали се обяснява, че затворените в къщи протестират срещу живота подчинен на работата и тоталното роботизиране и пр, докато във всички сериали Хикикоморитата са с тежко детство, тормозени в училище, или в силен предизпитен стрес...

 

Аз все повече съм склонна да мисля, че Саеко си има своята поучителна роля в Япония - един вид, ако не оценяваш, че някой е мил и ти чисти, като нищо ще ти изневери за отмъщение... Само дето тук сме го изживяли това отдавна - 60тте струва ми се.

 

 

[Joys]

maira, ксексе, интересни поуки извадихте .

 

 

 

Аз още продължавам да дълбая за образа на Саеко. За мен го оставиха неясен и това е. До последно все се надявах, че ще пояснят нещо, че да разбера защо аджеба постъпва по този или по онзи начин, а не да се хвърлям в догадки. И все си мисля, че ако героинята й изпитваше някаква искрена и истинска любов към някой, може би нямаше да й се ядосвам толкова, защото със сигурност щях да си кажа "ето, това го прави защото го обича"/респективно "не го обича". Абе все щях да я оправдая по някакъв начин. Пък то ни към мъжа си изпитваше любов, ни към Сота, ни към някой друг. Единственото, което ясно се разбра, че обича, беше шоколадът.

Поне едно може да й се признае на Саеко, ни киселата Каоруко успя да ме впечатли толкова, ни добрячката Ерена.

 

Освен всичко друго, да кажа, че ми беше много приятно да чета коментарите, тук, в темата. 

 

 

[thedemon1238]

Oт този сериал направо извира есенцията на живота.   Да ви чета мненията беше толкова забавно, че най-вероятно ще го направя още веднъж.   Имаше си някакви поуки, колкото да го наречеш японски сериал. Обаче това което ме впечатли беше колко е реалистичен. За добро или лошо успях да разбера всички герои, усетих чувствата им колебанията и вобще всичко. Или е правен точно за мен, или съм почнал да разбирам по-добре хората.  

 

Естествено най много ме издразни Сота. Разбирам перфектно какво изпитваше, защо накрая изпусна Елена и т.н. Признавам че е краля на глупаците, но все пак има и нещо положително в образа му. Например че изгради успешна кариера. Всъщност връзката му с Елена не е напълно загубена, ама трябва да мине известно време и да имат шанс да се видят отново.  Жените трябва да имат едно на ум, че мъжете могат много по-добре да разделят секса от любовта и това за тях могат да бъдат 2 напълно различни неща. Разбира се най-добре да са заедно, но в живота често се случва друго...

 

Саеко беше най-интересния и забавен персонаж в сериала. В същото време изключително фатална и опасна. Ако не беше тя сигурно нямаше да ми хареса така.  Чест им прави на японците че експериментират с такива сложни герои. Според мен тя имаше симптоми на HPD (хистрионично психично разтройство), което обяснява всичките и действия.  Постоянното търсене на одобрение и внимание, фалшиво поведение, манипулираше мъже и жени, егоистичният и характер + начина по който го съблазни накрая. Актрисата изигра такъв тип герой по невероятен начин.  Но всъщност хора като нея също страдат и често се чувстват неразбрани. Имаше момент в които тя плачеше с истински сълзи. Но под фасадата на усмихнато и глупавичко момиче, всъщност се крие една доста пресметлива и умна жена.  Как иначе бихте обяснили че си е намерила толкова перфектен за нея мъж? Тя отдавна е разбрала че не може да бъде това което Сота си мисли за нея. Най-малко защото той за 7 години не е видял истинската й същност. Та общо взето като изключим тези неща за които тя реално не е виновна (никой не избира какъв да се роди), тя не е лош човек. Положителното в нейният образ беше все пак това, че е муза за главният герой, а и е перфектна за своя мъж.

[t_lozeva]

Най-готиното бяха фантазиите на всички. Умирах от смях.

Тук помощничката се ужасяваше, че ще бъдат принудени да затворят и да станат хост клуб. А Сота като главен хост съответно пада в обятията й!

Сладкото сериалче в манга стил за момичета нищещо разни любовни теми донякъде ми допадна, макар че ме натовари с доста размишления за това кой е крив и кой е прав, какви изобщо ги вършат, има ли вечна любов и какво представлява тя... Изобщо май не трябва да ги съдим и да ги преценяваме по някакви "морални закони". Това е манга. Може да е лудо, без да е във връзка с реалността, но по някакъв начин се харесва и отразява това, което се случва с всички. Така живеят хората. Няма "добри" и "лоши". Има временно заблудени. Подозирам, че образа на Саеко не е чак толкова плосък, колкото е тук, а е развит повече в оригинала.

 

Всъщност края за мен беше добър. Саеко като че ли ми харесваше повече от Сота, защото той в един момент започна да си прави неангажиращите си удоволствия с друга и я забрави. Ако обичаш някого отдадено и откачено с години, може би няма да тайничко да вършиш такива неща, нали. Очевидно е, че това завърши зле, както и нейната извънбрачна авантюра, така че е напълно по японски поучителна история.

Не ме удовлетвори особено, но беше сладък за гледане. Не можах да се въздържа да не го "замезя" с кутия шоколадови бонбони естествено.

 

 

 

Любимите ми моменти

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А, и там където Каороку се пльосна на паважа бягайки панически...

 

 

[Melani_K]

Разочарована съм като цяло, много боза и детска приказка - нищо сериозно !

[maira]

Потресаващо, но Шоколадчо мина Бакалейките по-коментираност във форума... това много ще наклони везните на следващите търсещи . (Лично аз много харесвам най-коментирани класацията )

Аз нищо смислено май няма да кажа, просто много се накефих на следващите коментари на Демона1238 и T_lozeva, които пак ми припомниха златното заснемане и усмихнатото настроение... и така де . Съгласна съм, че фантазиите правеха голяма част от филма, някои от спойлерите по-горе ми бяха особено скъпи . 

[edbloom]

Каквото и да пиша, май ще бъде малко. Почти всичко е казано дотук, просто теглете, настанявайте се удобно и гледайте - няма да съжалявате Чудесно ми оплътни сибирските почивни дни покрай Нова година. Освен ,че е страхотен като сериал и всичко друго е и много поучителен, особено по-малките тук, които сте мнозинство да гледате,записвате и учите И накрая една анкета и всеки да си признае колко шоколад изяде покрай сериала - аз съм скромен - 2 кутии бонбони и 1 натурален шоколад

[maira]

Мани, някои шоколадени гледки са незабравими, особено ако добавим и звука на "схрускването"...

[Razzormaw]

Хм то честно казано и аз се изненадах от тая дорама. Почнах си я откровенно заради Сатоми и щото е по манга иначе не знам дали бих тръгнал да гледам нещо в което има кулинарен елемент (който въпреки, че съм гледал не 1 или 2 опровержения, но все още го имам за скучен), камо ли да му прая тема както ме помързява.. И затова бях повече от приятно изненадан в първите епизоди, където освен присъствието на най-голямата ми любимка се откроиха и други персонажи и всъщност потенциала на историята наистина нарастваше с всеки епизод! При все това другата изненада беше генерирания интерес в самата тема тъй като за разлика от к-драмите тук за съжаление рядко се включват хора с техни впечатления по време на еъринга.

[vivi1985]

Любов или просто мания - идеята да направиш щастлива жената, която обичаш, макар да е омъжена за друг. Заблудата на главния е просто невероятна. В реалния живот има много подобия на Саеко, но не чак толкова съвършени-дяволски добра е, а Сота горкия...накрая май не от два стола на земята, а от три. Въпреки, че имаше напрежение и очакване да се случи нещо, накрая нищо не се получи. Е поне го изгледах докрай! Най-хубавата част беше ШОКОЛАДА и музиката, разбира се. Симпатичните актьори не ги коментирам, те са си факт! Става за убиване на време, но не е нещо особено...

[grendely]

Много симпатичен сериал- герои, история...всичко!...е, само краят можеше да е друг...

[Lawandula]

Кое ме привлече- Кико Мизухара.Кое ме накара да превъртам след седми епизод- Сатоми.Че ми е сладникава,  нямаше да ме откаже, но героинята и беше голяма досада и като си я прибра шоколатиерът и сериалът стана досада.Краят супер-

 

Ерена страхотно отряза михлюза, та да продължи да се тръшка още 10 години.

 

Една страхотна Кико- удоволствие беше да я гледам-класната изтънчена красота  доминираше над  кукленската хубост на Сатоми, както и героините им Ерена -разкрепостена и с акъл в главата над кифлата Саеко, набиваща цял сериал шоколад.

Всички бяха сладури и сериалчето беше симпатично, стига да не бяха зациклили последните 4-5 епизода.Спокойно след седми-осми може да се изгледа последния.Гледките  в магазина и работилницата бяха толкова приятни, че на човек да му се прииска направо да започне да прави бонбони.

[minchoba]

Дали защото най-новото, което бях гледала с Джун, е някъде от 2007-8, сега ми е някак трудно да го възприема тук. Хем има някаква промяна, хем грам не е възмъжал (не знам дали е възможно изобщо с това негово детско лице). А и не мога да се отърва от усещането, че страшно е замязал на Мартин Шорт. Общо казано, нещо странно долавям, но не мога да определя какво точно и постоянно се разсейвам от действието на сериала.

Главната хич не ми харесва в какъв образ са я напъхали, по-нататък явно планират да й излъскат нащърбения и ръждясал ореол, но първо гадно впечатление почти никога не се поправя. Та автоматично отпаднах от агитката на героинята й, каквито ще завои и пируети да извърти сценария, не виждам как ще ме върнат. Такова нагло, егоистично, егоцентрично, въртиопашесто същество как да му хареса на човек? Ама пък за всеки влак си има пътници де... аз обаче се качвам на влака с второстепенните героини тоя път.

 

Предупреждение! Не започвайте да гледате сериала без поне кило шоколади подръка. (Същото чувство имах и навремето с филма Шоколад с Джони Деп)

 

След изгледани три епизода толкова мога да коментирам, не дочаках да видя всичко преди да пиша, твърде ме сърбяха пръстите

 

П.П. Името на сериала нещо объркано ми се струва, трябваше да е "Терзанията на един лапнишаран"... 

[Чингулинка]

Сега изгледах сериала, заради многото коментари тук и макар и късно, но все пак се включвам в анкетата - държа да отбележа, че не изядох нито един бомбон, шоколад или сладкиш докато го гледах. Това трябва да ми се пише като голям подвиг

Този сериал ми прилича на стара класическа френска трагедия, такова настроение носи целият сериал и особено краят му.

На мен никой от героите не ми харесва, но това не попречи на сериала да ми задържи интереса до последно.

 

Главната героиня определено беше фаталната жена в японски вариант, Това, че на нас ни се струва лигла безподобна, е заради европейския ни светоглед. Явно е мечтата на японския мъж, щом е била най-популярната в училище, а и след това. Psycho (аз така я прекръстих) си остана мистерия до края и така и не разбрахме обича ли някого, какво мотивира действията й и какви мисли й се въртят в главата, докато за всички други показваха дори фантазиите им, което беше много забавно.

Хареса ми определението, че главният е лапнишаран. Определено хич не реагираше адекватно, особено след като й се призна в любов, целуна я, а после тя като му цъфна на вратата беше ни лук ял ни лук мирисал и не смееше да я докосне - по-очеваден отговор от нейните действия нямаше как да му даде.

Аз не разбрах за какво му беше повторно да й се обяснява в любов, за да приключел всичко? Какво имаше да приключва? Преди седем години тя му даде съвсем ясен отговор на обяснението му в любов - твърдо не, има си сериозен приятел. Сега пък, въпреки флиртаджийското поведение, си имаше съпруг. Това, че главният реши да продължи да я обича напук на реалността, си беше лично негов избор. Не разбирам какво толкова намираше у нея, че въпреки че още отначало знаеше, че е дашна и ходи с половината училище, толкова я харесваше. Но въпреки всичко тя беше неговата дрога, може би без да го осъзнава, беше за него и вдъхновение, и отрова.

Има хора, които си остават добри приятели с бившите си, има други, за които това е невъзможно. Явно тя беше от първия тип, а той от втория. Нейният шок при признанието му втория път беше истински, и сълзите й бяха искрени - предвид обстоятелствата и какво беше направил онова прасе съпругът й, не се учудвам, че най-накрая й се прииска да приеме любовта на главния и нежните му грижи и да види какво би могло да бъде, ако беше избрала него. Дали го е обичала не стана ясно, но не мисля, че щеше да го напусне накрая. Тя се върна при мъжа си само заради детето. Не я оправдавам, нито смятам поведението й за добро или правилно, но все пак успях да видя в нея нещо положително, и ми стана малко жал за нея. Струва ми се, че тя даваше искрено съвети на сестрата и помощничката и им помогна в някаква степен да излязат от черупките си. Хареса ми, че накрая помощничката, която беше толкова зле настроена против нея, й стана приятелка.

А за Хубавата Елена какво да кажа - нея не я съжалявам изобщо. Тя сама си го търсеше. Поуката е, че секс приятелството никога не е толкова безпроблемно, колкото го рекламират. Няма гаранция, че няма да се появят чувства у единия и няма да страда. Нали уж нямаше да се влюбват, това беше условието? За какво тръгна да му се обяснява на главния, че и виновен да го изкарва задето не й отговорил и я карал да страда? Нали уж го разбираше? Как така не разбра, че изобщо нямаше шанс, защото главният както уж се беше привързал към нея, и както си се разбираха перфектно и си пасваха идеално, в момента в който се появеше Psycho пред погледа му и той забравяше всичко и всички, толкова беше хлътнал до полуда. Каквито и решения да вземаше, само като я съзреше и му се изпаряваше всякакъв разум и мисъл. Той затова и стигна до извода, че не трябва да я вижда никога повече.

Само не ми стана ясно след като седем години без никакви контакти пази образа на любимата си в далечна Франция, как така в Япония за един месец успя да я забрави как изглежда, и то след като я беше срещнал пак, и се оправдаваше, че бил избледнял образа й и затова се хванал с Ленчето. А, и щото трябвало да става лош. Това пък с лошото момче беше толкова плиткоумно, че няма накъде! Всъщност, вместо да се прави на джентълмен и да си измисля какви ли не тъпи тактики, ако й се беше признал още преди сватбата, когато тя му се фръцкаше с късата поличка и очевадно му се предлагаше, нямаше да има никаква трагедия, а напротив, дори хепиенд. Щеше да си изживее любовната връзка с нея без чувство за вина, и или щяха да са заедно, или да се разделят без драма. Обаче той си беше нерешителен и до края си остана такъв - тя взе решението вместо него, той дори и пред новината за чуждото дете беше готов да бъде с нея и не искаше да я остави.

Всъщност, аз не съм нито за Ленчето, нито за Psycho - много съм доволна, че накрая главният лапнишаран остана сам. Дразнеше ме тази негова вманиаченост, седем години преследване на един мираж, който като стана действителност го разочарова, но въпреки това не можеше да се откъсне от него. Нека да служи за страшен пример на всички, които си мислят, че е много романтично да обичаш сам и да си правиш идол от някой. Единственото положително беше, че тази любов беше успял да я превърне в нещо продуктивно и смислено, като правенето на шоколад. Но накрая и това изгуби, изпари се таланта му заедно с мечтата за идеалната жена...

 

 

Стана дълго, извинявам се, но явно доста размисли и страсти предизвика в мен този сериал, без да ми е станал любим.