Jump to content

SHINee


Recommended Posts

Лавандула, много точно казано за всичко. И аз съм така: потрес, тъга и най-вече бясна. От както вчера научих, умът ми непрекъснато се връща към това и място не мога да си намеря. А пък не съм фен, просто много харесвах младежа като певец и като характер (поне това, което показваше пред камерите). 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много и искрено съжалявам, когато си тръгват доброволно от този свят, млади и толкова талантливи хора като Jong Hyun! :( 

Да почива в мир!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така ми се иска  тази жертва  да не е напразна и корейската к-поп индустрия- месомелачка да бъде поразтърсена  и да иде към по-добро.Работя и акъла ми е само в това и в болката и отчаянието на момчето , бликащи в прощалното му писмо. Място не мога да си намеря и като майка и като човек.Много е жестоко. И не иде реч за фенщина въобще, защото отвъд  лъскавата страна на медала, е страшно.

 

Off Topic

"Я сломлен изнутри. Депрессия, которая медленно съедала меня, в итоге поглотила меня всего. И я не смог её победить. Я ненавидел самого себя. Я искал ответы, хватаясь за свои воспоминания, пытался разобраться со своими, беспорядочными мыслями, я кричал, бился в истерике, но так и не смог ничего сделать. Если я не могу помочь сам себе дышать свободно, то лучше вообще не дышать. Я спрашивал у себя, кто же ответственен за мою жизнь? Только я. Но я совершенно одинок. Говорить о конце так просто, но сделать оказалось труднее. Я жил до этого момента, только потому ,что на это было так трудно решиться. Я говорил сам себе, что хочу убежать от этого всего. Да, я хочу убежать. От самого себя. От вас. Я задавался вопросом, а кто там, кто и от чего я хочу так убежать? И это был я сам. Снова я. Я спрашивал себя, почему я продолжаю забывать все хорошие воспоминания. Это всё из-за моей сущности. Я понимаю. В конце концов это всё моя вина. Я так хотел, чтобы люди заметили мое состояние. Но никто, не едина душа так и не поняла. Хотя, они ведь меня никогда не встречали, они не знали меня, так что это неудивительно, что они не знали о моей жизни, о том кто я, и что есть я, который существует вот таким образом. Я задавался вопросом, а почему они все живут, почему живу я? Ответ был проще некуда: они просто живут. Живут потому, что так принято. А когда задумался, почему тогда умирают люди? Ответ был еще проще. Они просто устают.

И если вы спросите, почему я умер, я отвечу вам, потому что я устал.
Я страдал и продолжал все обдумывать. Я никогда не знал, как превратить эту изматывающую боль в радость.
Но ведь боль есть боль.
Они говорили не делать этого, пытались заставить одуматься, говорили не накручивать себя. Почему они упорно искали какую-то болезнь у меня? Зачем это всё? Почему я просто не могу покончить с этим, если я так этого хочу? Они говорили мне понять смысл моей боли. Но я и так прекрасно знаю. Мне больно из-за себя самого. Это всё моя вина, это все потому что я неполноценный, бесполезный. Доктор, вы же это хотели услышать, да?
Нет, я все сделал правильно.

Когда мягкий голос обвинял лишь мой характер, я только думал, "как чертовски оказывается легко быть доктором."

Так странно болит там, внутри. Люди, которым было сложнее, чем мне, живут счастливо. Люди, которые были слабее меня, живут счастливо. Не знаю, может это все чушь. Нет ни одной живой души, которой было бы хуже чем мне, нет никого, кто был бы слабее меня.

Но я все равно должен жить? Я спрашивал себя тысячи раз, почему же я должен? И ответ был, не потому что я так хочу, ответ - потому что этого хотите вы. Ничего не говорите, если вы не в состоянии понять. Знаете, почему мне так плохо? А я ведь говорил почему. Это так не правильно, страдать из-за этой боли, но какие причины вам еще нужны? Какие-то особенные? Я уже говорил вам. А слушали ли вы? То, что вы можете преодолеть не сможет истерзать вашу жизнь.

Но мою рану никакое "время не вылечит". Потому что эта боль непреодолима. Кажется, моя жизнь не для этого мира. Видимо, мир не должен был узнавать обо мне.
Всё было сложным. Вечная борьба за признание, слишком сильный интерес к моей личной жизни... И почему я выбрал этот путь? Забавно. Жизнь знаменитости тоже никогда ничего не значила для меня. И вот вам все причины моей боли. Причина в том, что я знаменит. Я достаточно настрадался.

Даже удивительно, что я смог так долго продержаться.
Что я могу сказать теперь? Просто скажите мне, что я все сделал правильно. Этого будет достаточно. Просто скажите "ты усердно трудился". И если вы не можете улыбаться сейчас, не обвиняйте меня ни в чем. Скажите мне на прощание "ты сделал всё правильно, ты через многое прошёл".

Прощайте."

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това, че е бил болен (от депресия) е единственият аргумент, който успява отчасти да смири гнева ми от невъзвратимата му загуба. Болестта е надделяла. Ще ми се да мисля така

Off Topic

- сякаш е било неизбежно. Душевните заболявания са болести като всички други и макар да е лечима както и пневмонията, все още умират хора и от двете.

Горката му майчица и аз затова си мисля. Мислех си, че цялата ситуация е най-жестока именно към нея и че това вероятно за нея е превърнало "бъдещето й" просто в "остатъка от дните й".

Би трябвало много хора да са забелязали какво се случва с него. Личеше му от хиляди километри, особено в интервютата/участията и т.н., в които съм го гледала през последната година. Усмивката може да излъже само онзи, който се вглежда само в лицето. А когато последният път го видях да изглежда точно както на снимката, която е постнала Rossi Yankova се стреснах, че момчето може би е физически болно, а в най-добрия случай тия от агенцията му съвсем са изтрещяли, че го карат да е по слаб и изтерзан дори от концлагерист от Освиенцим. Преди време го гледах в "Immortal Song" там изпълняваше кавър на "Милион червени рози" на Алла Погачова (хм, сега видях, че линка на Лавандула е точно към тази песен - на една вълна сме явно) . Изпълнението му беше разтърсващо (качих си го тогава в любими и постоянно го превъртам), но веднага ми светна червената предупредителна лампа. Същата лапмпа ми светеше дълго време за  Jang Hyun Seung от BEAST, но смятам, че вече се е отдалечил от точката на пречупване. Последните месеци ми попадна в полезрението Yеsung от Супер Джуниър и не мисля, че "затворен и стеснителен" е само сценично поведение. Смятам, че младежът има сходен проблем. Надявам се всички айдъли заедно с агенциите им да се стреснат и да не вършат непоправими неща. Загубата на един човешки живот е прекалено висока цена, за да се повтаря отново.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Първата група, благодарение на която се озовах в света на корейската култура и хората, чиято музика ми помагаше години наред. Все още ми е трудно да повярвам, че такъв прекрасен човек и артист като Джонг си отиде по такъв начин... А още по-трудно ми е да повярвам, че хората около него са позволили това да се случи, въпреки непрекъснатите намеци и факта, че е дал предсмъртното си писмо на своя приятелка 10 дни преди да го направи. 10 дни са имали да му обърнат внимание и семейството му е знаело (за мен това отчасти е призив за помощ, може би се е надявал някой да се появи в тоя последен момент, уви). Със сигурност не искам да прозвучи като обвинение, но смея да твърдя, че обществото понякога е прекалено жестоко. А още по-бясна съм на измисления психолог при когото е ходил и който просто му е заявил, че проблемът е в него и в характера му. Всички негативни коментари, които се изсипваха върху него, цялото това неразбиране, с което очевидно се е сблъскал (което си личеше силно в музиката, която прави, но явно на феновете им беше трудно да го забележат). Жалко, той беше от малкото идоли, които смееха да подкрепят публично различните, малцинствата и да назовава проблеми в обществото, които са очевидни, но са абсолютно табу в Корея, като психичните болести... Надявам се там където е сега да се чувства по-добре, отколкото на земята и дано момчетата са силни, за да продължат напред, а аз вярвам, че ще се справят. Оставил е прекрасни неща след себе си, които си струва и феновете и групата да продължат. Надявам се и феновете да започнат да обръщат внимание на това какво говорят и как думите им биха се отразили на човека отсреща. Това е един сериозен урок за цялата и им индустрия и дано се поучат и осигурят помощ на идолите, което за жалост силно ме съмнява да се случи...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз лично за първи път се сблъсках с SHINee,  през 2010, когато излезе песента Lucifer. Те и BigBang са ми едни от любимите к-поп групи и винаги ми е доставяло удоволствие да ги слушам. Още не мога да повярвам, че толкова лъчезарен и талантлив човек като Jonghyun си отиде по такъв тъжен начин...Дори не мога да си представя какво му е било в душата на това момче :cry: Безмислено е да си задавам въпросите как, защо, кой...това няма да го върне, единствено се надявам това да повлияе по някакъв положителен начин на музикалната индустрия в Корея и да вразуми малко поне муз. компании и безумните фенове, които не оставят к-поп изпълнителите да дишат...

На мен като фен ми е бекрайно тежко, не ми се мисли какво изживяват семейството на Jonghyun и останалите момчета от SHINee...Стискам палци да са здрави и да се държат един за друг, както никога до сега. Аз лично не очаквах, да се върнат към сцената толкова скоро, но SM Entertainment офиациално потвърдиха, че SHINee след дълго обмисляне и с подкрепата на майката на Jonghyun са решили да продължат по план с предстоящите през месец Февруари концерти в Япония. Тук може да прочете новината, както и собственоръчно написаниte писма от Onew, Minho, Key и Taemin към феновете. 

 

R.I.P Jonghyun, дано красивата ти душа намери покой!

oJGJTl4.jpg

 

П.П. Знам че тук не е мястото, но искам да спомена, че депресията е много сериозно нещо, и само който се е сблъсквал с нея знае какво е способна да прави тя с човешкото съзнание. За това не я подценявайте и ако някой от вас мисли, че има подобен проблем нека потърси професионална помощ! Няма нищо срамно в това! 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Все още не мога да повярвам, че това талантливо момче си отиде по този начин. Толкова ведър, усмихнат и лъчезарен човек, раздаваш се за другите със съвети които е трябвало някой да каже на него  и да успее да види отвъд усмивка×та която беше винаги на лицето му. Съкрушена съм, като майка от загубата и не мога да си представя болката на неговата майка. Дано Господ им дава сили на семейството му и момчетата от SHINee стартирайки на  17 февруари с концертите в Япония без Jonghyun. Успех им пожелавам и очаквам с нетърпение концертите.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Двата концерта от Осака вече са факт! Трудно ми е да изразя с думи, но първия концерт на 17 беше много емоционален, за всички! Въпреки това момчета се справиха много добре. Твърдо заявиха, че SHINee са 5 и винаги ще си остана 5, и че Jonghyun ще бъде част от техните концерти и занапред. Завършиха концерта с нова песен, озаглавена  "From now on", посвета на Jonghyun! 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тийзърът изглежда много добре, нямам търпение да видя какво са ни приготвили :) И честита 10 годишнина на SHINee! Сякаш беше вчера, когато дебютираха :)

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Честита 10-та годишнина на една от най-любимите ми групи, да бъдат все така енергични, усмихнати, да взривяват всяка една сцена на която стъпят и да продължават да бъдат нашият лъч светлина в тъмнината!

 

Излезе и вторият видео тийзър: 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вчера излезе и втората част на албума "The Story of Light", като заглавната песен към него се казва "I Want You" -  енергична, "tropical house" мелодия , която носи много цветно настроение, също като SHINee :) 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На 13.06.2018 г. at 13:46, Megan написа:

Вчера излезе и втората част на албума "The Story of Light", като заглавната песен към него се казва "I Want You" -  енергична, "tropical house" мелодия , която носи много цветно настроение, също като SHINee :) 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотни са песните и в двата албума които излязоха до сега, чакам с нетърпение и третия. Момчетата се справят невероятно, пожелавам им много успехи, да са силни, да имат време да си почиват, да са много  здрави и да продължат да ни радват. Обичам Ви SHINEЕ,  радвам се на всеки ден с вашата музика, FITING

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...