Jump to content

Kanojo to Kanojo no Neko (1999)


Ragnos

Recommended Posts

spacer.png

 
 
Работно заглавие: Тя и нейната котка
Режисьор: Макото Шинкай
Сценарист: Макото Шинкай
Линк към AniDB: AniDB
Година: 1999
Времетраене: 5 минути
Превод: Ragnos
 
Резюме: С късометражния филм „Тя и нейната котка“ Макото Шинкай прави своя дебют като режисьор и аниматор. Историята се върти около ежедневието на котарака Чоби и неговата стопанка в малкия им апартамент. 
 

:essub:

 
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е че тя ква е такава тая котка, все едно оная и нея е минала с ютията...няква сплескана изглежда, добре, че поне усмихната са я направили.

Пет минути, пет минути па файда щом има котки?! :896767: Дърпа се веднага!!! ,,,^..^,,,~

 

*****************

Не лоша котешка перспектива и монолог. Само че последното изречение от него някак си не се вписваше в перспективата на момичето. Защо да й харесва света след като води такъв живот, който дори и през котешките очи си беше доста окаян и монотонен?! :dunno: И докато котката правеше джиджи-биджи с оная Мими, стопанката му лееше сълзи по телефона....как да са с еднакъв светоглед?!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ех, супер! Плоската котка много ми хареса. Към края става вече по-закръглена и плътна. Като че ли постепенно придоби повече живот покрай стопанката си.

Благодаря за списъка. Има едно, което не съм гледала.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук любопитното е, че котката е озвучена от самия Шинкай. Тъй като това е първата му работа, негово дело са сценария, режисурата, анимацията и дублажа. Само музиката е композирана от Тенмон.



Рейзъре, ти гледай и Грижовен поглед. Там котката отново е разказвачът и е нарисувана по същия бутафорен начин - явно съвсем умишлено.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Само че последното изречение от него някак си не се вписваше в перспективата на момичето. Защо да й харесва света след като води такъв живот, който дори и през котешките очи си беше доста окаян и монотонен?!

И какво имаш предвид с "такъв живот"?

Те са двама, в черно-бялото на реалността - има ги сълзите, но го има и снегът, има го и това чувство, когато изпращаш някой, който ти е скъп рано сутрин. Банално е да живееш така монотонно, а? Не оценявайте тази творба на Шинкай като някакво си типично аниме, просто е несериозно.

 

Също така онова "джиджи-биджи" беше в предходния сегмент на този със сълзите, явно си се объркал нещо. А и Чоби казва, че тя плаче до него.

 

Иначе... това "отсъствие" в цялото действие, простото наслагване на черно-бели картини без движение, пианото - арт. Шинкай дори не ни показва лицето на жената - така мисля си се подчертава дори по-силно връзката между двете същества - която привидно изглежда банално битова, но авторът и придава дълбочина и интимност, които показват че един свят, колкото и да е малък, еднообразен, затворен и субективен, също е красив и пълен със смисъл.

 

Kanojo to Kanojo no Neko не е първата работа на Шинкай - преди това прави краткия Tooi Sekai -

http://www.youtube.com/watch?v=9pWxRz-BsNo

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам може и да си прав, но аз поне не усетих каквато и да било индикация, че въпросното момиче е доволна от живота си до финала, когато едва ли не ни в клин ни в ръкав я поставиха на една везна с перспективата на котката. Някак си това обяснение дето ти го даваш не ми се струва обективно и най вече уместно за героинята и въпросното изпращане няма как да е с еднаква стойност за двамата, а дори и да е така ситуацията пак бие към съжаление по отношение на човека. А това, че не й дадоха лицето е повече от ясно, че е умишлено, не случайно не разказва тя, а животинката. Колкото до ситуацията с двете котки, дали е толкова важен тайминга след като котарака поне има някакъв отдушник дето не го кара да се сополиви по тела? :rolleyes: Според мен е грешка да се слагат двата героя на кантар. Едва ли не приравняването на двете перспективи стана насилствено.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Есе не искаш ли да ти напиша? :D Щастието е прекалено субективно понятие и варира от човек до човек за да тръгна да му поставям рамка и да го дефинирам аз точно, че те въвеждам в моя свят с всичките му перспективи и закономерности.

 

При всички положения да живееш в такъв апартамент с нос забит в земята поради проблемите ти в личният ти живот и накрая да ти приравнят светогледа с този на котката ти според мен здраво клати клоните. Да ясно да сме доволни от това, което имаме, колкото и малко и да е то и че животът колкото и да е сив си има и хубавите моменти бла бла бла...ама това са прекалено идеализирани неща, а никъде през цялото това филмче не се усети нещо позитивно при героинята, съвсем друго беше при котката. На финалната сцена я даваха как гледа зимният пейзаж и в хор заедно с домашният си любимец издекламираха едно и също нещо..откъде накъде?!? Ако следваме логиката по реалистично щеше да е ако това момиче беше скочило под влака отколкото да продължи да се вози на него, но не и нейната гледна точка да се приравнява с тази на котката й, просто животът и на двамата е прекалено различен и единият получава много повече отколкото другият. На котката й е достатъчно да е заедно с господарката си, да се припича на слънце и нали джиджи-биджито със съседската котка, никъде не се усети някаква чак такава привързаност обаче от страна на въпросната господарка за кажеш, че двете същества са си достатъчно едно на друго за да са и двамата щастливи по един и същ начин както го изкараха накрая. И ей това ме човърка мен и че това изречение беше казано, когато господарка и котка бяха разделени, не когато са заедно, тогава щеше да е съвсем друга бира.

 

Както казва Юко Ичихара в монолога си в Холик --> „хората са най странните същества” и там имаше доста интересни размишления по това, колко различен е всеки човек и това, че това, което една единица приема за правилно и носещо удовлетворение може да е съвсем различно за друг човек. Според мен не си губи времето да нищиш тая късометражка, тоя Макото Шинкай може и да е гениален творец, мен лично сантиметрите и градината ми харесаха доста ама в тази му творба точно няма да намериш истината за живота. cigarl.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако следваме логиката по реалистично щеше да е ако това момиче беше скочило под влака отколкото да продължи да се вози на него

 

Интересна представа имаш за реалистичното в живота.

 

Значи щастието на хората е да бъдат щастливи по един и същи начин. Да получаваш по възможност равно на "вложеното" в другия, иначе не върви. Аха. Е, вярно, май е явно че няма да намеря смисъла на живота в това аниме.

 

На котката й е достатъчно да е заедно с господарката си, да се припича на слънце...никъде не се усети някаква чак такава привързаност

 

 Как я  изпраща всяка сутрин, свързвайки с Нея толкова много неща, като аромати, светлини, усещания... А по едно преме дори я оприличи на по-голяма котка, когато е облечена  в зимната си дреха - колко сладко, с риск да звуча инфантилно.

Всяка една  дума на котаракът е признание за голяма му любов - в която той не се интересува от външните причини, които ръководят живота и, защото просто те не са важни, важно е, че е там до нея, и всяка негова дума (повтарям се, да) е доказателство за това чувство, дори и основната "тема" на разговор с "приятелката" Мими е за Нея, и че ще разбере това чувство едва когато порастне. А сърчицето излизаше от Чоби само когато говореше за Нея, и в присъствието на Мими.Но хайде, това вече е голямо издребняване в детайлите, нека не ставам банален.

 

А пък самият рисунък на Шинкай е божествен, дори и без глас "картините" му  правят чудеса и предизвикват какви ли не емоции и размишления (Tooi Sekai) И как интересно са разменени ролите тук- животното може да говори, докато "господарката" му е няма.

 

Е, благодаря все пак че не пренебрегна скромното ми запитване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

Това, гледахме ли го? Много забавно шортче на Макото Шинкай за поредицата Ani*Kuri15, където са събрани едноминутни творби на  режисьори, като Сатоши Кон, Мамору Оши и Махиро Маеда. Мисля, че повечето сме го гледали,  ама котки да има, другото не е важно. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...