„Кавър-версии“ на японски сериали

[kcekce]

За никого не е тайна, че българският контингент фенове на азиатското кино, допреди пускането на нашия малък екран на „Ирис“, беше съставен основно от хора, „рекрутнати“ чрез интерес към японската култура и анимето. Така си беше положението от поколенията, гледали самурая Цкеноске и екранизацията на „Шогун“ по телевизията, до поколенията, следели онлайн в нета „Ю-Ги-О“ и „УмрЕлата тетрадка“ за появата на нов епизод

Днес корейската халю-вълна превзема с уверена стъпка интереса на западните зрители (и слушатели) и измества японските продукции от светлината на прожекторите, а и тайванците гледат да не останат по-назад Неведнъж съм срещала във форума изказвания за холивудските „римейци“ на азиатски филми. Но какво ще кажете за корейските, тайванските и други дубликати на японски сериали? А тези кавъри напоследък се правят почти на задължителен принцип. Представям ви един кратък списък - с предварителната уговорка, че не всички „кавъри“ са по-лоши от оригинала, някои дори са по-добри! И аз няма да правя реверанси на японците в ревютата по-долу – ще представя обективно мнение. Но японците си остават идейни инициатори на следните продукции... Започвам от най-скорошната:

Kaseifu no Mita – атака на копи-пейст андроиди

Японската мистериозна домашна помощничка „Мита“ отбелязва хитов рейтинг в Япония през 2011 г. Корейският сериал „The Suspicious Housekeeper” излиза на малкия екран едва две години по-късно – явно точно толкова време е било нужно за уреждане на въпроса с авторските права, както и за написване на псевдо-нов сценарий, съставяне на екипа и започване на снимките. Има ли разлики в двете продукции?.. Кой знае, може би има, ама аз не ги виждам. Просто кавър-версия на нов език.

 

Antique Bakery - „Даа, и по наши земи има пекари“

Японската дорама “Antique” е заснета по сюжети от пак японска манга през 2001 година. Може би заради интереса към сериала на корейската и западната публика през 2008 г. корейците правят своя версия на „Antique” - пази Боже да останат по-назад! Сигурно единствената разлика между двата сериала е, че този път гледаме по-“лачени“ хубавци в същия сюжет.

 

Zettai Kareshi – касово ориентиран провал

Отново японска екранизация на японска манга. Излиза на малките екрани и впоследствие в нета през 2008 г. Сериалът е страхотен и заслужено печели аплаузи от страна на зрителите, както в Япония, така и по света. Четири години по-късно тайванците решават да направят своя „прочит“ на мангата „Absolute Boyfriend”, набутвайки в мъжките главни роли техни си касови звезди, а в главната женска роля – неизвестно защо корейска мъждукаща „звездица“. Последната говори на корейски по време на снимките и впоследствие е дублирана на мандарински китайски (ако не знаете – официалния език на Тайван). Това естествено се отразява на актьорската игра, която е меко казано пълна трагедия. Наистина жалък кавър на много хубав сериал! (а и кой би си поръчал толкова кривокрако гадже?!)

 

Hana Yori Dango – прехвърляне на топката на славата

Мангата бива екранизирана за пръв път в Япония през 1995 г. в пълнометражен филм. Сюжетът утихва в медийното пространство до 2001 г., когато тайванците правят поредицата "Meteor Garden". Нов "ъпдейт" на сценария се появява в Япония през 2005 г. със сериала "Hana Yori Dango", който печели сърцата на местните и част от чуждестранните зрители. Затова през 2009 г. корейците тръгват по утъпканата пътека към успеха и правят римейка „Boys before flowers” - със същия сюжет, същите герои, същото послание към зрителите. И в момента тъй нареченото „BOF” (Boys Over Flowers; може да е и BBF за Boys Before Flowers) е много по-познато на западните зрители, отколкото оригиналното „Hana Yori Dango”. Може би защото японските дорами се разпространяват в нета с трудно запомнящите се японски имена, докато корейските се „ретранслират“ с английско заглавие.

 

Hanazakari no Kimitachi e – римейк на римейка

Още една японска дорама по японска манга, по-известна с краткото име „Hana Kimi”. Излиза на екраните през 2007 г. и естествено намира милиони запалени манга-фенове. Тук обаче трябва да направя една важна вметка – тайванската екранизация на „Hana Kimi” изниква на драма-небосклона година по-рано, през 2006 г. По мое лично мнение тайванската версия е по-добра. Даже МНОГО по-добра! Това обаче не пречи на корейците да направят римейк на „по-сухата“ версия на „Hana Kimi” с недостатъчно грозна актриса през 2012 г. - „To the Beautiful You”. На мен лично ми е доста трудно да „повярвам“ на японските и корейските „ученици“, че приемат красиво момиче за момче – в тайванската версия всичко е много по-реалистично, актрисата наистина изглежда като грозноват недорасъл запъртък от мъжки пол, а главният герой разбира за измамата още в първия (или втория?.. не помня) епизод и подкрепя лъжата като съквартирант. Хуморът е на много по-високо ниво, а училищният лекар е много по-интересен при тайванците. Но въпреки това другите „кавъри“ май имат повече почитатели! Бих  препоръчала на зрителите да си открехнат кръгозора и да гледат първата екранизация.







Itazura na Kiss – римейк с насрещен огън!

Първият японски опит (неслучайно го наричам така) за екранизация на тази манга става през 1996 г. Резултатът лично според мен е просто плачевен... Не че ще се разплача за терзанията на героите, ами самото изпълнение на идеята може да ме накара да заридая. Очевидно е, че някой трябва да се заеме с екранизацията на тази манга по-качествено, без да си остави ръцете още на кастинга Но този кавър се забавя изненадващо дълго. Чак през 2005 г. тайванците правят доста по-приличния „It started with a kiss”. Корейците правят римейк на римейка на жалката японска сапунка през 2010 г. с „Playful Kiss”. И нааай-сетне японците решават „да отвърнат на удара“ - през 2013 г. излиза сериалът „Itazura na Kiss – Love in Tokyo”, който до голяма степен повтаря направеното от тайванските и корейските режисьори (хи-хи). В исторически план това е сигурно най-влаченият и прехвърляният като топка за тенис популярен кавър-сюжет в азиатското кино

 

 

Kimi wa Pet (Kimi wa Petto; Tramps like us)

Отново екранизация на японска манга, сериалът „Kimi wa Pet” излиза през 2003 година. В него участват признати (а не визуално-перфектни) актьори, които представят страхотна игра. Корейският пълнометражен филм „You're my pet” излиза по кината през 2011 г. и според мен по редица параметри остава по-назад от оригиналния японски сериал. Сценарият е до голяма степен скапълен надве-натри, кастингът е пълна трагедия, режисурата е някакъв пош-кошмар, играта на актьорите е будеща съжаление за бъдещето им и като цяло – картината заслужава или презрение, или надгробни венци. По-добре гледайте оригиналния сериал „Kimi wa Petto”, който поне се отличава с добър кастинг, добри актьори и будно развитие на историята.

 

Има още редица римейкнати телевизионни поредици, създадени по японска манга (например Dragon Zakura - “God of Study”). Това може да се очаква. Честно казано се изненадвам, че японците сами са си направили тъпа версия на „Great Teacher Onizuka” Явно не се е намерил друг дебил да „римейкне“ хубавия сериал с временни звездици.

Ако имате още идеи за японски корени в съвременните продукции, споделете искрено и лично Аз си написах нещата, които съм гледала и за които съм се сетила.

[Кева]

Японците първо правят филм Hana Yori Dango в последствие тайванците сериал - Meteor garden и чак тогава е филмче то с Огури Шун и компания

[kcekce]

Не знаех, значи е втори римейк на римейка Много благодаря за инфото

 

Аз се чудя кога ще изникне корейски или тайвански "Densha Otoko"

 

EDIT: Внесох поправките в челния постинг.

[o6ina]

Японците пък направиха още една версия на Hanazakari no kimitachi e през 2011-та. Като цяло по-слаба от първата, но си имаше и своите плюсове.

 

Сещам се за японския Jin, на който гледах първия сезон и много ми хареса. Историята е за хирург, който се връща назад във времето и попада във феодална Япония.

 

 

Корейците му направиха римейк миналата година с някаква женка на мястото на доктор Джин, но едва ли някога ще го подхвана.

 

 

 

Един от хитовите корейски сериали тази година, който гледах и харесах, също е римейк на японски сериал. Става дума за That Winter The Wind Blows.

 

 

Сериалът е предшестван от корейският игрален филм от 2006-та година Love Me Not.

 

 

Оригиналната история за мошеник, който се представя за изгубения брат на сляпа млада жена и после се влюбва в нея, е филмирана за първи път в Япония през 2002-та. Сериалът се казва Ai Nante Irane Yo, Natsu.

 

Със сигурност има и още, но в момента не се сещам. Аз лично предпочитам японските версии. Корейците драматизират излишно и нещата някак се размиват. Силни са в изразяването на емоции, но не и в това да предлагат смислена и изчистена сюжетна линия. И женските им образи почти винаги са сведени до ходещи зеленчуци.

[speedy86]

Да те поправя, O6ina - корейския д-р Джин си е пак д-р Джин

След серия разправии за авторски права и прочие, сценарият на Вяра беше променен.

[kcekce]

Гледах Faith (както ти казваш - римейк на Jin) ииии... не беше особено зле, но не беше и нещо особено Jin още не съм гледала (защото като цяло отбягвам исторически драми).

 

Иначе корейците често драматизират излишно, ама пък японците често "сухарстват" излишно Разликата е, че корейците си печелят маса публика с евтиното си емоционално поднасяне и с игране по чувствата на зрителя, докато японците понякога чекнат ума на зрителите с адски интересни логически и психологически идеи и слагат за фон... жалка двуизмерно-безчувствена постановка Такова е положението примерно в "Ando Lloyd". Напоследък имам чувството, че всичките читави японски режисьори са оставени в кьошето да почиват и работата е възложена на някакви хора, които не знаят изобщо какво правят и се оглеждат по медиите за мнения, които разбират погрешно... Поне Priceless беше хубав и човешки, както и Summer nude. Иначе не открих нищо японско за гледане последните месеци, освен че изгледах Akumu-chan и Limit, който беше горе-долу ок... Имаше много силни послания, но поднесени по много кух начин.

 

Мисля си, че тъй като в японското общество проявлението на чувства и емоции се смята за проява на слабост и липса на самоконтрол, филмите отразяват същата "затвореност". Което е последното нещо, което западният (и не само) зрител би искал да види. В японските "сериозни" филми виждаме най-вече реакциите на човешката психика срещу това ограничение. На нас тук тези подсъзнателни норми не са ни свойствени

 

Та така, оставам си с мнението, че японците са по-скоро създатели на идеи за затрогващи картини, отколкото изпълнители на такива За набиваща се в очите гротеска обаче много ги бива - вижте само "Tokyo Zombie"! :i love this:

 

EDIT: Забравих да спомена "Rich man, poor woman";)

[Dess]

По описанието на японския "Jin"  според мен римейкът му не е "Fait", а "Time Slip Dr. Jin"

 

 

Сещам се за японския Jin, на който гледах първия сезон и много ми хареса. Историята е за хирург, който се връща назад във времето и попада във феодална Япония.

Корейците му направиха римейк миналата година с някаква женка на мястото на доктор Джин, но едва ли някога ще го подхвана.

 

 

[o6ina]

Прави сте, прави сте. Понеже сюжетите много си приличат и се коментираха по едно и също време, двата сериала тотално са се слели в главата ми.

 

Корейският You're Beautiful също си има копия: японският Ikemen desu ne от 2011-та и тайванският Fabulous Boys от 2013-та.

 

Това, което най-много ми харесва при японските сериали е голямото ранообразие от теми и гледни точки. По-реалистични са, героите са обикновени хора. Докато корейчетата обръщат всичко на романтична история, драма, богат-беден, сълзи, крясъци, сълзи, съперничество, сълзи и т.н. Признавам, че имат и много силни сериали, но при девет от десети ми доскучава още на втори-трети епизод и ги зарязвам.

[Sierra]

Не знам, аз пък, като гледам японски сериал и много ме дразни как преиграват. Разбира се, има си и изключения. Не виждам нищо чудно в практиката да се правят екранизации по манги. Корейците ги обичат тези неща - имат и по тяхната мануа (Гунг, Яуанг, Демул).

 

Не е вярно, че корейските драми са винаги с транслителирани заглавия, просто по-лесно печелят фенове. Аз прескочих от японско на корейско, просто защото корейците ми изглеждат по-естествени (да, дори и с всичките им дървени целувки и прочие).

 

That said,  още един римейк e Queen of the Classroom.

 

Не знам кое е по-добро, оригиналът или този сериал, тъй като японският вариант не съм го гледала.

 

Иначе факт е, че манга индустрията, откъдето се взимат доста от идеите за сериали, е изключително добре развита и съответно излизат доста интересни неща. 

[kandala]

kcekce, браво за темата, много е интересна. Само дано не прерасне в спор кои са "по-добрите" сериали 

Иначе аз нямам нищо против качествените продукции без значение хронология и националност. Мисля, че "Целувката" в най-добрият си вариант е  тайванската, същото и с любимият ми "Хана Кими", - тайванската версия е номер едно. 

Най-странно за мен е, че всичките три версии на един сериал - BBF, "Метеоритен дъжд" и "Хана йори данго" (не знам как се превежда от японски) ми харесват страшно много. В едната е най-прекрасния Даомин Си, в другата се влюбих в музиката, а третия успя да ме хване за гърлото по много фин начин. Ами това май само азиатци могат да направят.

 

А какъв му е случаят на това:
"EDIT: Забравих да спомена "Rich man, poor woman" ;)"

 

[sabrina1]

И аз ще се включа с нещо...

Японски вариант - Dragon Zakura.

 

И корейският вариант - God of Study.

 

Аз си предпочитам японските сериали, защото са по-кратки и без излишна драма.

И още един кавър...

Jotei

 

The Empress

[Кева]

Съгласна за До Мин Си   . Буквално хана йори данго означава цветята преди дангото (някакво ядене е данго) и ще изплагиатствам от субтитрите  . Обяснението беше практичното пред естетичното. А защо не се направи и тема кой е по добър може да се получи интересно

kcekce, браво за темата, много е интересна. Само дано не прерасне в спор кои са "по-добрите" сериали 

Иначе аз нямам нищо против качествените продукции без значение хронология и националност.

Най-странно за мен е, че всичките три версии на един сериал - BBF, "Метеоритен дъжд" и "Хана йори данго" (не знам как се превежда от японски) ми харесват страшно много. В едната е най-прекрасния Даомин Си, в другата се влюбих в музиката, а третия успя да ме хване за гърлото по много фин начин. Ами това май само азиатци могат да направят.

[Razzormaw]

То кво да прераства като идеята май е точно за превъзходството на японската мисъл. Един вид - "щом всички цапцарапват от нас значи сме дъ бест!" 

Лично аз доста пъти съм хвалил продукциите от страната на изгряващото слънце, но истината е че може би нямаше да изгледам нито един азиатски игрален сериал (пътя към аниметата беше предначертан отдавна ) ако не беше точно такъв римейк - Playfull kiss. Който по необясними за мен причини ми хареса, като под необясними имам предвид, че ако сега го гледам бих го дропил на първият епизод предвид неугледното същество избрано за вплъщение на Котоко и перхидроленият корейски Пинокио избран за Ирие, който сигурно и до сега иска един ден да стане истинско момче..пардон актьор.  Но така или иначе тази драма е с голяма стойност за мен и до сегашният момент точно заради ключовата й роля и отварянето на нови перспективи пред моа.

Ако трябва да спомена оригинал то той би бил Proposal Daisakusen, сериал спечелил няколко награди и то напълно заслужено предвид начинът по който се развива действието и разбира се интригуващият замисъл. В темата на корейският му двойник си спретнах панаир с един индивид до колкото си спомням понеже се бях осмелил да одобря покорейчването на въпросната дорама, затова за да избегна евентуални циркове понеже и двата сериала тук са нека кажем не особено популярни, затова няма да го хваля повече. Но така или иначе това заедно с BoF и TWTWB си остават трите най любими репродукции.

Като цяло японците имат страхотни идеи и в креативността си са ненадминати, но стане ли въпрос за реализация там вече бих наклонил към мнението на Сиера с уточнението, че лично аз тайванци, китайци, виетнамци и всякакви други извън добре познатите остров и полуостров не ги броя за живи заради едно недоразумение наречено Mars и купищата нискобюджетни кокошкарски похищения на култови манги и анимета от рода на Peach girl, за което конкретно най ме е яд понеже бих дал какво ли не да го видя реализирано като хората. Но както и да е мисълта ми беше, че японците имат страхотни идеи, но опрат ли нещата до тв драми резултатите често са плачевни най вече заради липса на средства и лош подбор на каста. А каква ти е файдата каквито и брилянтни идеи да ти идат, когато други обират плодовете накрая дори и да са леко гнили?

Сега се зачудих кой японски сериал бих искал да видя римейкнат и бих се спрял на Aoi Tori, едно чудесно заглавие от далечната 1997-ма, което по мое мнение заслужава нов прочит. Е разбира се манга и аниме личинга е с приоритет, но там просто не виждам как ще стане  работата с любимите ми заглавия, които са предимно фентъзи и sci-fi и досега всичко беше леш с опитите да бъдат пресъздадени тези от тях, които имаха нещастието да бъдат докопани от някакви жадни за рейтинг несретници. Затва колкото и да е нелепо за някои хора чакам американска намеса те горките може и да им куца идейността ама ефектите и атмосферата с техните режисьорски приоми е ненадмината досега като дори и някои не особено богаташки продукции притежават доста приличен технически вид. Добре, че поне при японците сега се появи нова надежда в това отношение с Ando Loyd.

[Кева]

Аз като един ( очевидно) предубеден японски фен ще кажа, че с малко пари те правят невероятни неща като това Yuuki, а иначе Ikemen Desu Ne е по добрата реализация ( не успях да изгледам оригинала )

Edited November 5, 2013 by mrnkaloto
Покривайте линковете!

[Razzormaw]

Аз говорих по скоро в частност за фентъзи сюжетите и по особените манги иначе като цяло техните драми дори и нискобюджетни са далеч по стойностни понеже наистина могат да те докоснат като зрител, а това чувство и съответно емпатията към героите нямат цена. Разбира се не искам да подценявам корейците, те имат доста силни драми, но досега не съм виждал при тях чак такова внимание към детайла на междучовешките взаимоотношения както в някои доста скромни, но брилянтни японски продукции. Не е достатъчно просто да убиеш главният си герой изигран от някоя скъпоплатена и популярна звезда за да постигнеш „голямата драма”, а да накараш зрителя да разбере напълно загубата на любимият персонаж и защо се е стигнало до там. Дори актьорската игра не е от чак такова значение при добър подбор на събитията и умело заснети сцени. За мен няма чак такова значение дали някой си е циврил по възможно най реалният начин, а да разбера напълно защо е надул гайдата и да му симпатизирам в процеса.

[kcekce]

Първо - хора, качете си снимките някъде, където да могат да се покажат и тук В "прикачи" например.

 

Kandala, "Rich man Poor Woman" е просто хубав японски сериал, за който се сетих във връзка с  полемиката си относно често срещаната липса на човешко изразяване на емоциите в японските продукции Изключение от това неприятно правило е.  Както и много други японски сериали разбира се

 

Далеч съм от мисълта и желанието да сравнявам японските и корейските (или други) сериали като "качество" и да изпадам в ненужни спорове, но пък отдавна си имам различни критерии за отсяване на "бозата" и от двата фронта Тъй нареченото "преиграване" в японските сериали понякога е чиста символика, която да те насочи по-директно към основната идея. Докато в корейските сериали "преиграването" ми нашепва неизбежно за липса на сюжет и за изцяло емоционална насоченост Въпрос на различен подход към поднасянето на идеите, ако има такива. Правила съм грешката да изгледам в очакване на идея както японски, така и корейски бозави сериали. Например Starman и When a man loves. За мен и двата са в една категория на "направени безидейно продукции, зачекващи най-жалките желания на зрителя". Макар и да е постигнат този ефект по различен начин и за различна аудитория.

 

Пък Limit беше страхотен като идея, но изпълнението му беше пак доста семпло, сухо и манга-символично. Усещането беше като от разводнен комикс - все едно гледаш отделни добре направени картинки на героите, смесени във филм - но останалото време се запълва с недобре направени картинки

 

Приключвам с дрънканиците, мерси на всички за новите попълнения в списъка на кавърите

Razzormaw, в Cheap Love усещаш с пълна сила "убийството" от страна на сценаристите на главния герой - както и в корейското "49 days". Още една ключова за мен фентъзи-деветка от корейска страна е "Nine". Казвам "деветка", щото и двата сериала имат 9 някъде в името си, пък бих ги оценила на горе-долу толкова от 10:) Още един такъв ми трябва, за да стана фаталист и да си кажа, че всичко с "9" в името си е мнооооооо яко Но и двете продукции показват и доказват, че най-яките корейски сериали не са "копираните" такива, а читаво и оригинално измислените.

[daneto]

А защо не се направи и тема кой е по добър може да се получи интересно

В стария форум имаше, но май имаше засегнати от коментарите...

 

тук

[kcekce]

That said,  още един римейк e Queen of the Classroom.

 

Не знам кое е по-добро, оригиналът или този сериал, тъй като японският вариант не съм го гледала.

А кой е японският еквивалент? Гокусен? Да го включа и него в класацията, ако не друго

[sabrina1]

The Queen's Classroom = Jyoou no Kyoushitsu

 

The Queen of Office = Haken no Hinkaku

[kcekce]

Корейците решиха да не простят и на "Nodame Cantabile" и пускат своя версия "Tomorrow Cantabile". Не възнамерявам да го гледам, така че някой друг ще трябва да даде мнение